Времето не е за губене! Стига летаргия! ♥ Петко Ю. ТОДОРОВ
Със публикацията си в русенския вестник „ Законност “ от април 1897 година видният наш публицист декларира своя митинг против кървавите своеволия на турците в Македония.
На работа!...
Какво славно време бе преди епохи, каква геройствена мощ въодушевяваше сърцето на всеки християнин за защитавание вярата, народността си и събратията си от варварите! Рицари, мъже, дами, калугери и деца тичаха за в Иерусалим да пролеят последната си капка кръв… Всичките европейски сили бяха съединени в едно: да победят звяра.
Сега обаче самите сякаш цивилизовани, хуманни френци, немци, англичани защищават същия зложелател и поддържат изнемощялата му власт. Тази сякаш християнска Европа прегръща и пази убийците на толкова хиляди почтени мъже, дами и почтени деца, като проповядва самообладание, без да мисли, че с самообладание може да се утешава животното, само че не и человека…
Половината на остров Крит е изклана; Армения също; Македония и другите владения на Турция биват от ден дневно изтребвани.
Търпение! Но до тогава ли, докато заради кланетата и потурчванията се въдвори царството на Мохамеда и въпроса се уреди самичък по себе си…Когато не ще имаме потребност дори да освобождават християните, тъй като не ще да ги има. Такова ли самообладание желае Европа?
Българи, гърци, сърби, македонци би трябвало, съгласно нас, да се разсънят, дордето е още рано; да оставят завистите настрани и заедно да отворят кръстоносен поход против разслабналия тиранин ида вземат това, което е тяхно. Времето не е за губене! Стига заспалост! Този, който не защищава правата и свободата си против тираните, той не е свободен, а плебей, пълзяща ниска гад, 20-й век желае свободен век, ново направление, нови сили, нови промени.
Младежта не би трябвало единствено да чете и написа, а и на дело да покаже образец на свободолюбие, без да се плаши от страданията, що биха могли да й причинят тираните…
* Публикувано във вестник „ Законност ”, Русе, година І, бр. 42, 06.04.1897
Източник: literaturensviat.com
Снимка на българския писател Петко Тодоров от 1914 година (1879-1916), bg.wikipedia.org
