Със 107 гласа за“, 36 – против и 8 –

Със 107 гласа „ за “, 36 – срещу и 8 – „ въздържал се “ в Народното събрание беше призната Националната здравна тактика 2030.

„ Националната здравна тактика има три съществени съставния елемент. Един, в който съумя изцяло – това, че имаме тактика за развиването на опазването на здравето в идващите 6 години, един, в който отчасти съумя – нов модел на основаване на тактика, който е инклузивен, а не извънреден. Всеки, който искаше да способства за тази тактика, имаше цялостната опция да го направи. Не бяха чути единствено тези, които не желаеха да вземат участие. Стратегията обаче не съумя да ни сплоти даже по тематики, от които зависи оцеляването ни. Направих каквото беше належащо и допустимо това да стане “, сподели ръководителят на работната група за редактиране на Здравната тактика 2030 доктор Александър Симидчиев.  

Думите му бяха в отговор на обвиняванията на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ, че даже и да са били създали оферти, те е нямало да бъдат признати, тъй като комисията е била доминирана от ръководещите.

„ Стратегията звучи добре, само че те са безусловно пожелателни. Тя няма стойност на закон и не може да задължи властта да се преценява с нея. В най-голяма степен реализацията на здравната политика зависи от бюджета и постоянно тя  е жертва на фискалната политика. Освен това тя опонира на нашето виждане за здравна система “, сподели депутатът от Има Такъв Народ проф. Андрей Чорбанов. И добави, че едно от кардиналните разбирания на тяхната група е, че лечебните заведения би трябвало да бъдат извадени от Търговския указател.

Според депутатите от „ Възраждане “ пък в тактиката са залегнали прекомерно доста от правилата на СЗО, с които ние не трябвало да се съобразяваме. Освен това трябвало да има разграничаване сред държавните и частните лечебни заведения, като частните лечебни заведения не трябвало да употребяват обществен запас.

„ Това, което Стратегията задава, е посоката, в която би трябвало да се развива българското опазване на здравето. Изпълнителната власт е тази, която би трябвало да създаде проекта за нея, а законодателната – да създаде нужните нормативни промени. Консенсусът не липсва, само че липсва политическа непоклатимост и последователност в изпълнителната власт. Тази Здравна тактика има всички предпоставки да усъвършенства българското опазване на здравето “, сподели депутатът от ПП-ДБ доцент Васил Пандов.

Народният представител от ГЕРБ и ръководител на здравната комисия проф. Костадин Ангелов благодари на всички народни представители за напъните да бъде признат този документ. „ Той нямаше да бъде реалност, в случай че не бяха напъните на доктор Александър Симидчиев, ръководител на работната група, който съумя да сплоти народните представители и експертните препоръки “, означи проф. Ангелов. 

Припомняме, че Националната здравна тактика 2030 беше върната един път от народните представители на Министерството на здравеопазването за преправяне. Те не харесаха и втория вид, поради което беше основана работната група, която да я пренапише. В групата бяха поканени политици от всички парламентарно показани партии на паритетен принцип, съсловните организации, експертните препоръки към Министерство на здравеопазването, представители на всички заинтригувани страни.

В Здравната тактика залегнаха оферти на СЗО, Българския клъстър за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето, Българската асоциация за паралелна търговия с медикаменти, Българска болнична асоциация, Експертните препоръки към Министерство на здравеопазването.

Приетата Национална здравна тактика може да видите