Сърдечните гликозиди са вещества от растителен произход, които се съдържат

Сърдечните гликозиди са субстанции от растителен генезис, които се съдържат в листата на растението напръстник. Използват се за лекуване на сърдечна непълнота и предсърдно мъждене. Те повлияват всички функционалности на сърцето – съкратимост, проводимост и възбудимост.

Най-значимият им резултат е позитивният инотропен резултат. Той се показва в увеличение на силата и скоростта на сърдечната контракция. Терапевтичните резултати се свеждат до усъвършенстване на сърдечната функционалност – увеличена съкратителна дарба и по-ефективно изпомпване на кръв от сърцето. Те забавят синусовия темп и това е лечебно потребно при сърдечна непълнота, протичаща с тахикардия (увеличен сърдечен ритъм).

Свързани публикации.. Отравяне с дигиталисови гликозиди 0 ACE-инхибитори – главен клас медикаменти при хипертония 0 Бета блокери и техните лечебни показания 0

Представители са: Digoxin, Digitalin, Alfa-Acetyldigoxin, Metildigoxin.

Гликозидите се ползват и при застойна сърдечна непълнота. Те усъвършенстват хемодинамиката и отстраняват признаците на венозен застой – отоци, зной. Така болните от по-напреднал етап минават в по-лек функционален етап на сърдечна непълнота.

Лечението с перорални сърдечни гликозиди се реализира с поддържаща доза. На процедура ниските дози гликозиди, одобрявани през равни или неравни шпации от време, нямат кумулативен резултат и подобен режим на дозиране се приема като некумулативен. При по-високите лечебни дози лечебният курс има дълготрайност не повече от пет дни. Натоварващи дози се ползват единствено при неотложна обстановка. Бъбречната функционалност е най-важният индикатор за лекуване със сърдечни гликозиди.

Лечението с тях се прави най-вече перорално. Резорбцията им варира от 40 до 90%. Ефектът им настава след към 2ч.

Нежелани резултати . Най-често нежелани резултати се получават при използване на високи дози. Те провокират аритмии. От страна на нервната система се следят бодърствуване, виене на свят, мускулна уязвимост и зрителни нарушавания, което се приема като предвестител на дигиталисова интоксикация.

Лекарствени взаимоотношения. Гликозидите се отличават с голям брой взаимоотношения с други медикаменти. Aнтиаритмичните медикаменти (Verapamil, Amiodarone, Quinidine) ускоряват риска от дигиталисова токсичност.

Лекарства като Warfarin, Clofibrate, сулфонамиди, също имат способността да усилят токсичността на гликозидите и демонстрация на кардиотоксичност. Едновременният банкет с калий-губещи диуретици (Furosemide, Hydrochlorthiazide), които постоянно се употребяват при сърдечно болните за премахване на задръжката на течности, също съставлява риск от кардиотоксичност.

Фактори като дисбактериоза на стомаха и червата след банкет на антибиотици също са рискови по време на дигиталисова терапия. В такива случаи следва да се преразгледа и поправя дозата на антибиотика.2834