Сантяго Калатрава - стархитект и обикновен пешеходец
Сантяго Калатрава
проектант, инженер, художник (р. 1951)
Произход : Валенсия, Испания, заможно семейство с далечни еврейски корени, благороден генезис и артистични ползи
Образование : Училище по изкуства и занаяти във Валенсия, Школа по изящни изкуства в Париж, Политехнически университет във Валенсия, Швейцарски федерален софтуерен институт в Цюрих, две докторантури – Инженерство и Технически науки
Прочут с : мостове в Барселона, Севиля, Дъблин, Буенос Айрес, информационна кула в Барселона, комплекс Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън
Признание : водеща фигура в международната архитектура от края на ХХ и началото на XXI век
През 2021 година в Неапол гледах галерия на испанския проектант, ваятел и мъдрец на изкуството Сантяго Калатрава, с дребни макети на втрещяващите му архитектурни планове, плюс огромни дървени и железни статуи.
Скулптурите на Калатрава могат да се видят на изложения, само че не и да се купят, той ги пази за музея, който ще се сътвори след гибелта му. И това не е грандомания – да, егото му е огромно, само че не е по-голямо от покритието му.
Калатрава е създател, който знае какво прави, за какво го прави и накъде ни води с изумителните си визии. Той е звезда на модерната архитектура, назовават го „ стархитект “ и „ Леонардо на нашето време “. Е, не съм сигурен, че сравнението е правилно, само че е несъмнено, че Сантяго Калатрава е някой, предназначен за творчество от най-високите небесни сфери.
Като проектант, той се прочува още с първия огромен план - гарата Стаделхофен в Цюрих. Годината е 1983, Калатрава е на 32 и печели конкурс. Младият проектант има офис в Швейцария, само че получава единствено дребни поръчки. А щом заблестява с гарата, незабавно се вижда, че „ стилът Калатрава “ е към този момент узрял. И не приказвам единствено за желаните материали - бял бетон, стъкло и метал.
Говоря за типичното концептуално заплитане сред архитектурна и естествена форма, за резултата на светлината, реализиран освен посредством математика и физика, само че и посредством небе, вода, транспарантни материали, повторяеми детайли.
Говоря и за придвижването, което Калатрава вплита в плановете, тъй като има вяра, че е неделимо от тежката и постоянна архитектурна форма.
Сантяго Калатрава е роден през 1951 година във Валенсия , град, в който живеят хармонично доста архитектурни стилове и който е негово ентусиазъм. Името Калатрава идва от палат в Южна Кастилия, защитаван от военизиран медал на цистерциански монаси, само че по какъв начин тъкмо става фамилно за Сантяго, не е ясно.
Баща му изнася аграрни артикули за Европа, само че има отношение към изкуството. Майка му е потомка на остарял еврейски жанр, приел католицизма преди пет века.
Сантяго от дребен има пристрастеност към изкуството, учи изобразяване във Валенсия, приключва Училището по изкуства и занаяти, а през 1968 година е в Школата за изящни изкуства в Париж. Заради студентските протести се връща у дома и в една книжарница открива книга на Льо Корбюзие с изображение на църквата „ Мадоната от върха “.
Той незабавно се влюбва и взема решение да се занимава с архитектура, приключва Политехниката във Валенсия със следдипломна подготовка по градоустройство, а след това в Цюрих прави две докторантури - по Инженерство и Технически науки.
Здраво начетен с дипломи и сложни познания, Калатрава отваря офис в Цюрих, само че на никого не му пука за неговия капацитет - до момента в който идва състезанието за гарата. После името ме става запазена марка. През 1984 година той получава поръчка за моста Bac de Roda в Барселона и резултатът го трансформира в главен реализатор на мостове в Испания и Европа.
Работата се разраства и с изключение на в Женева, Калатрава отваря офиси в Париж, Ню Йорк, Валенсия и Дубай. Сред най-забележителните му архитектурни творения са мостовете в Севиля, Дъблин и Буенос Айрес, изящната информационна кула в Барселона, Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън.
Е, при толкоз планове, не постоянно и не всичко е както би трябвало, стават гафове, за които Калатрава търпи рецензии, правосъдни процеси и даже връща пари. Общината на Севиля го съди поради красивия пешеходен мост, минаването по който е прекарване - затрупан е с транспарантни плочки и виждаш реката изпод. Но при малко дъжд плочките стават пъклен хлъзгави и управата ги покрива с гумирани пътеки, с цел да спре вълната от произшествия.
На летището в Билбао Калатрава не помни да направи терминал за идващи пасажери и те се тълпят под някакви навеси. Но, както архитектът споделя - най-трудното е да направиш нещо просто. Критиките към него са в четири направления – скъпи планове, високи разноски за поддръжка, плановете му много си наподобяват и от време на време имат съществени структурни и функционални дефекти.
Сигурно е по този начин, несъмнено и най-отявлените съперници, които назовават архитектурата му „ кич “, имат своите учредения. Но своеволията на Гауди, Микеланджело и други огромни създатели също не са посрещани безрезервно и считам, че бъдещето в действителност ще оцени мисленето и размаха на Калатрава, този леко суховат човек, външно като че ли повече математик, в сравнение с създател, който постоянно носи публични костюми и намества очилата си с железни рамки.
Въпреки че харесва модерния дизайн на колите, Сантяго Калатрава не кара автомобил, обича да се вози на трамвай през градовете, с цел да ги гледа, когато не ги строи. И обича да върви пеш по улиците - дружно с хората, за които в действителност работи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
проектант, инженер, художник (р. 1951)
Произход : Валенсия, Испания, заможно семейство с далечни еврейски корени, благороден генезис и артистични ползи
Образование : Училище по изкуства и занаяти във Валенсия, Школа по изящни изкуства в Париж, Политехнически университет във Валенсия, Швейцарски федерален софтуерен институт в Цюрих, две докторантури – Инженерство и Технически науки
Прочут с : мостове в Барселона, Севиля, Дъблин, Буенос Айрес, информационна кула в Барселона, комплекс Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън
Признание : водеща фигура в международната архитектура от края на ХХ и началото на XXI век
През 2021 година в Неапол гледах галерия на испанския проектант, ваятел и мъдрец на изкуството Сантяго Калатрава, с дребни макети на втрещяващите му архитектурни планове, плюс огромни дървени и железни статуи.
Скулптурите на Калатрава могат да се видят на изложения, само че не и да се купят, той ги пази за музея, който ще се сътвори след гибелта му. И това не е грандомания – да, егото му е огромно, само че не е по-голямо от покритието му.
Калатрава е създател, който знае какво прави, за какво го прави и накъде ни води с изумителните си визии. Той е звезда на модерната архитектура, назовават го „ стархитект “ и „ Леонардо на нашето време “. Е, не съм сигурен, че сравнението е правилно, само че е несъмнено, че Сантяго Калатрава е някой, предназначен за творчество от най-високите небесни сфери.
Като проектант, той се прочува още с първия огромен план - гарата Стаделхофен в Цюрих. Годината е 1983, Калатрава е на 32 и печели конкурс. Младият проектант има офис в Швейцария, само че получава единствено дребни поръчки. А щом заблестява с гарата, незабавно се вижда, че „ стилът Калатрава “ е към този момент узрял. И не приказвам единствено за желаните материали - бял бетон, стъкло и метал.
Говоря за типичното концептуално заплитане сред архитектурна и естествена форма, за резултата на светлината, реализиран освен посредством математика и физика, само че и посредством небе, вода, транспарантни материали, повторяеми детайли.
Говоря и за придвижването, което Калатрава вплита в плановете, тъй като има вяра, че е неделимо от тежката и постоянна архитектурна форма.
Сантяго Калатрава е роден през 1951 година във Валенсия , град, в който живеят хармонично доста архитектурни стилове и който е негово ентусиазъм. Името Калатрава идва от палат в Южна Кастилия, защитаван от военизиран медал на цистерциански монаси, само че по какъв начин тъкмо става фамилно за Сантяго, не е ясно.
Баща му изнася аграрни артикули за Европа, само че има отношение към изкуството. Майка му е потомка на остарял еврейски жанр, приел католицизма преди пет века.
Сантяго от дребен има пристрастеност към изкуството, учи изобразяване във Валенсия, приключва Училището по изкуства и занаяти, а през 1968 година е в Школата за изящни изкуства в Париж. Заради студентските протести се връща у дома и в една книжарница открива книга на Льо Корбюзие с изображение на църквата „ Мадоната от върха “.
Той незабавно се влюбва и взема решение да се занимава с архитектура, приключва Политехниката във Валенсия със следдипломна подготовка по градоустройство, а след това в Цюрих прави две докторантури - по Инженерство и Технически науки.
Здраво начетен с дипломи и сложни познания, Калатрава отваря офис в Цюрих, само че на никого не му пука за неговия капацитет - до момента в който идва състезанието за гарата. После името ме става запазена марка. През 1984 година той получава поръчка за моста Bac de Roda в Барселона и резултатът го трансформира в главен реализатор на мостове в Испания и Европа.
Работата се разраства и с изключение на в Женева, Калатрава отваря офиси в Париж, Ню Йорк, Валенсия и Дубай. Сред най-забележителните му архитектурни творения са мостовете в Севиля, Дъблин и Буенос Айрес, изящната информационна кула в Барселона, Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън.
Е, при толкоз планове, не постоянно и не всичко е както би трябвало, стават гафове, за които Калатрава търпи рецензии, правосъдни процеси и даже връща пари. Общината на Севиля го съди поради красивия пешеходен мост, минаването по който е прекарване - затрупан е с транспарантни плочки и виждаш реката изпод. Но при малко дъжд плочките стават пъклен хлъзгави и управата ги покрива с гумирани пътеки, с цел да спре вълната от произшествия.
На летището в Билбао Калатрава не помни да направи терминал за идващи пасажери и те се тълпят под някакви навеси. Но, както архитектът споделя - най-трудното е да направиш нещо просто. Критиките към него са в четири направления – скъпи планове, високи разноски за поддръжка, плановете му много си наподобяват и от време на време имат съществени структурни и функционални дефекти.
Сигурно е по този начин, несъмнено и най-отявлените съперници, които назовават архитектурата му „ кич “, имат своите учредения. Но своеволията на Гауди, Микеланджело и други огромни създатели също не са посрещани безрезервно и считам, че бъдещето в действителност ще оцени мисленето и размаха на Калатрава, този леко суховат човек, външно като че ли повече математик, в сравнение с създател, който постоянно носи публични костюми и намества очилата си с железни рамки.
Въпреки че харесва модерния дизайн на колите, Сантяго Калатрава не кара автомобил, обича да се вози на трамвай през градовете, с цел да ги гледа, когато не ги строи. И обича да върви пеш по улиците - дружно с хората, за които в действителност работи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ