Сантяго, Чили – Крис Флахърти си спомня ясно телефонното обаждане, в което научи за биологичното си семейство . Беше през октомври 2022 г. и той току-що беше завършил един ден преподаване в гимназиални класове.
Тайлър Граф, който основа неправителствената организация Connecting Roots, каза на Флахърти, че има трима братя от град Куемчи, на остров Чилое в южната част на Чили. Само 12 часа преди Граф да се свърже с него по телефона, родната майка на Флаърти - която отдавна вярваше, че синът й е мъртъв - почина от усложнения, свързани с COVID-19.
„Не бях наистина тъжен в този момент; Бях по-шокиран“, каза Флаърти пред Ал Джазира. „Никога не съм я познавал, никога не съм имал снимка. Но едва когато тази вечер съобщих новината на жена си и децата си, се счупих, като просто заявих на глас, че майка ми е починала.“
През целия си живот биологичната майка на Флаърти смяташе, че синът й е починал малко след раждането. Според семейството лекарите фалшиво са потвърдили смъртта на бебето, докато то е било тайно отвлечено, за да бъде продадено незаконно за международно осиновяване в Съединените щати.
Продължете да четете
списък с 3 елемента Петдесет години след преврата в Чили, търсенето на истината продължава„Като призрак“: Чили се бори с призраци на изчезналитеЧили марширува в памет на жертвите на Пиночет, помрачени от насилиекрай на списък„Дори сега не знам дали съм готов наистина да приема това, емоционално“, каза Флаърти.
Неговата история не е изолирана. По време на диктатурата в Чили, от 1973 до 1990 г., се смята, че хиляди деца са били откраднати от майките си и дадени за осиновяване в чужбина.
Чилийските следователи и групи за защита на правата казват, че тези незаконни осиновявания са били улеснени от различни мрежи в цялата страна, съставени от социални работници, здравен персонал, религиозни служители, адвокати и международни агенции за осиновяване.
Някои майки бяха принудени да дадат децата си за осиновяване, докато на други бебетата им бяха откраднати, като бебетата по-късно бяха продадени на семейства в САЩ и Европа.
Въпреки че случаи на незаконно осиновяване се появяват от 60-те години на миналия век до 2000-те години, практиката достига своя връх през 17-те години на жестоката диктатура на Аугусто Пиночет, започвайки през 1973 г.
Режимът на Пиночет активно прокарва международното осиновяване като стратегия за премахване на бедността, насочена директно към местните общности и уязвимите майки от бедните региони.
„В този случай те бяха съдии, те бяха лекари от държавни болници, те бяха социални работници — дори полицията и имиграцията. Всички разбраха, че това се случва, но никога не направиха нищо по въпроса и започнаха да участват в това“, каза пред Ал Джазира Ана Мария Оливарес, журналист, който работи с организацията с нестопанска цел Hijos y Madres del Silencio, която се застъпва за осиновени. „И така, ето ги, на практика агенти на държавата, работещи срещу голям брой цивилни.“
„Доходоносен бизнес“
През този период социалните работници издирваха уязвими майки и ги принуждаваха да се откажат от децата си или ги подвеждаха да подписват документи, които не могат да прочетат или разберат.
В някои случаи деца, които са били настанени — уж временно — в частни домове или институции за деца, са били обявени за изоставени и дадени за осиновяване. Но когато майките им отидоха да ги вземат, на жените беше казано, че детето вече не е там и те нямаха ресурси да отвърнат.
През 2018 г. чилийски съдия започна наказателно разследване, за да проучи обстоятелствата на около 8000 осиновявания в чужбина между 1970 и 1999 г., но следователите смятат, че общият брой на незаконните осиновявания може да достигне до 20 000. Разследването продължава.
Комисия на Конгреса, разследваща участието на държавата в скандала, описа кражбата на деца като „доходоносен бизнес за истински мафии“ (PDF).
„Заключихме, че държавата е отговорна за случилото се“, каза Борис Барера, член на Конгреса, който ръководи комисията, пред Ал Джазира. Въпреки че законодателите от министерствата на правосъдието, здравеопазването и външните работи са признали ролята на държавата, „все още се нуждаем от президента да обяви отговорността на страната“, добави той.
Ал Джазира се свърза с чилийското министерство на правосъдието и правителствената медийна служба за коментар по въпроса, но не получи отговор.
Към днешна дата никой не е изправен пред съда за вълната от незаконни осиновявания. „Това е открита рана, с която за съжаление чилийската държава не се е справила както трябва“, каза Родриго Бустос, изпълнителен директор на Amnesty International Chile, пред Al Jazeera. „Важно е да има държавна политика за истина, справедливост и обезщетение, която да гарантира, че това никога няма да се случи отново.“
Дълбоки връзки
Междувременно осиновени, неправителствени организации и доброволчески групи продължиха да търсят засегнати семейства и да настояват за действия от правителството.
Граф основа Connecting Roots, след като се събра със собствената си биологична майка през 2021 г. Лекарите бяха казали на майка му, че Граф е починал като бебе, но отказаха да й позволят да види тялото. Сега Граф посвещава времето си на възстановяване на връзката си с родното си семейство и кампания за повишаване на осведомеността, за да гарантира, че нищо подобно няма да се повтори.
Connecting Roots използва идентификационни номера и всяка налична документация за проследяване на биологични семейства. Тези, които търсят изгубен роднина, се насърчават да изпратят своята ДНК в база данни и ако съвпадението бъде потвърдено, групата улеснява видео разговорите между членовете на семейството. Това е дълъг и сложен път на помирение.
Мария Димар, която е отгледана в Швеция, след като е била отвлечена от майка си в деня, в който се е родила през юли 1975 г., каза, че научаването на обстоятелствата на осиновяването й се е почувствало като „двойно или тройна травма”. След неуморния активизъм на Димар и други осиновени, Швеция стана една от малкото държави, които започнаха разследване на международни осиновявания.
„Ние сме жертви на едно от най-злите престъпления, но бяхме принудени да се борим за правата си... Въпреки че имам всичко, което някога мога да поискам, моята идентичност е изградена върху толкова много лъжи и аз не опознах моето чилийско семейство до много късна възраст“, каза Димар пред Ал Джазира. „Майка ми беше премълчана за случилото се с нея и нямах представа, че съм отвлечена. Никой не ме защити.”
Пътят към повторното свързване с биологичните семейства, особено в лицето на културни и езикови бариери, може да бъде труден и изтощителен. Но някои осиновени си спомнят, че са почувствали дълбока връзка със страната на раждане, която дори не са подозирали, че имат.
„Чувствах се различно от почти всяко място, където някога съм бил“, каза Флахърти за първото си посещение в Чили. „Чувствах се много спокойно.“
Тримата му братя чакаха пред хотела, където беше отседнал Флахърти, за да видят и прегърнат своя брат или сестра за първи път.
„Това беше най-доброто нещо, което ни се случи“, каза един от братята му, Марсиал Калбун, пред Ал Джазира. „Новината беше тежка, но ни даде вид спокойствие след смъртта на майка ми. Познаването на Крис и семейството му запълни празно място, оставено от загубата на майка ми. Толкова е приветлив, точно като майка ми.“
Братята на Флахърти му дадоха снимка на рождената му майка, която той гледа всяка сутрин, преди да тръгне на работа. Тези ежедневни погледи са най-близката връзка, която той някога ще има с нея.
Той често мисли за това, което можеше да бъде - всичките години, които той и неговото биологично семейство можеха да живеят заедно. Флаърти си спомня, че наскоро е изпратил съобщение на братята си: „Ние някак си се подигравахме един на друг. Но почти се разплаках, защото никога не съм имал с кого да се шегувам така, докато растях.“
Тази история е създадена с подкрепата на Международната медийна фондация на жените (IWMF) като част от нейната инициатива за репродуктивно здраве, права и справедливост в Америка.
Източник: Ал Джазира
