Санкт Петербург е град с много възможности, както и един

Санкт Петербург е град с доста благоприятни условия, както и един от двата най-посещавани от туристите през последния век. Изненадващо или не, гостите на тази страна обожават да посещават първо Москва, а след това  и този град. Като страна, която се разгъва на два континента и разполага с няколко часови зони, Русия не може да бъде пренебрегната за своето историческо завещание.

Историята на идната героиня не е толкоз известно, от време на време партньорките могат да останат в сянката на фамилията, само че ориста си знае работата и Анна Сниткина е човек с някакъв необикновен шанс. В края на 1866 година тя кандидатства за стенограф, въпреки всичко това е и специалността, която е записала. След като минава през натоварения център, с цел да закупи бели листи и още няколко молива, доближава до сивата жилищна постройка на улица Малая Мешчанская.

В тази постройка апартамент 13 се населява от изключително забавен човек. Той е 44-годишен някогашен пандизчия, извънреден харизматик и също така се занимава с писането на романи. Неговото име е Фьодор Достоевски. Вратата е отворена от друга жена с прилепнала зелена рокля и копие на „ Престъпление и наказване “. Анна е въведена в жилището и продължава да мълчи, въпреки и да има доста въпроси по отношение на диалозите. Не приказва доста, дори се тормози, тъй като е предложена от професор Олкхин. Прислужницата Федося, която вкарва Анна, минава през черен кулоар, посипан с килими по стените.

 В кабинета е посочено мястото за гости, както и директива да изчака. След към 2 минути Достоевски влиза, без да поздравява, той дава разпореждане на Анна да донесе чай, а по-късно изчезва още веднъж по коридора. Целият апартамент на Достоевски от килимите по стените, до дребната слънчева светлина, която се прокрадва през прозорците, крещи единствено едно – тежка и черна меланхолия. Въпреки това, скромното жилище ще даде крила на един от най-известните писатели на Русия.

Анна не чува думи, чака най-малко да види деца, само че като че ли и те са изчезнали. Гледа с любознание портрета на жена в черна рокля, който стои над канапето, само че не знае коя е дамата. Това е някогашната брачна половинка на Достоевски – също Анна – и е умряла към 2 години по-рано. Името на писателя е от дълго време известно в дома ѝ и тя се стреми да покаже почитание, както и достолепие, въпреки и последното да не е толкоз елементарно за демонстриране. Това е обичаният публицист на татко ѝ, а това работно място може да го накара да лети от горделивост. Баща ѝ постоянно разказвал за Гогол, Пушкин и Жуковски.

Тези създатели били неговата пътеводна светлина, а станело ли въпрос за Достоевски, бедният човек се замесил с политика и бързо се озовал в Сибир, изоставяйки всичко, като че ли в никакъв случай не е съществувал. През 1859 година писателят се завръща назад и изненадва аудиторията си с нови писания. 4-годишната му присъда е изтекла, само че за сметка на това би трябвало да премине и наложителна 5-годишна армейска работа. След това стартира да работи още по-страстно, като че ли всичко претърпяно е чакало да получи своето място на белите листи. Малцина знаят, че изданието „ Время “ е основано от Фьодор и неговия брат Михаил.

Повечето читатели не подозирали кой тъкмо стои зад него, само че пък го признавали за свежо литературно издание, заредено с философия и журналистически материали, които през XIX век могат да се конкурират умерено с някои от актуалните американски издания. Достоевски знаел какво и по какъв начин да предложи на своята публика и откакто излиза един път седмично, явно е, че този човек няма да остане просто по този начин пропуснат. Да не забравяме, че редом със своите материали, създателят постоянно добавял и ревюта на други книги, културни и литературни рецензии, както и фантастика. Всеки един публицист в Русия по това време е абониран за него. Бихте споделили, че това е един триумф, пропит с гений и несъмнено ще сте прави, първите му писания автоматизирано се посрещат с възгласи „ Новият Гогол се роди! “.

След това идва политическата присъда за членуването в скрито революционно общество, а след идването на Анна, животът е доста по-различен. Тя постоянно ще го помни като индивидът, който я раздрусва с всяко последващо изречение. Щом новото издание на „ Время “ се появи вкъщи ѝ, първо го чете татко ѝ, а по-късно и тя. Разбира се, фактът, че тук постоянно се приказва за отхвърлените от обществото, за другите и специфичните, може да стимулира младата стенографка да се появи пред вратата на Достоевски. Често сме чували, че човек в никакъв случай не би трябвало да среща героите си, съществува риск да не останем очаровани и Анна изживява тъкмо това. От другата страна на белите листи стои човек, който няма нищо общо с интелекта и пристрастеността на думите, той като че ли е доста отдалечен спомен.

След няколко диалога за учебно заведение и фактът, че Анна е единствено половин година на курс, кара Достоевски да стартира да прави това, което постоянно е правил – да я тества. Така работи с всичко от любовта и връзките, до самия живот. Тук пробата е за следващата жена, която декларира, че е част от огромната промяна на Александър II. Неговите ограничения приказват за още едно оскърбление след Кримската война, само че това е друга тематика. В този миг младата студентка има фантазия да бъде самостоятелна, да се прехранва и да може да избира какво да направи с времето и средствата си. Новата промяна дава повече доверие на дамите и им разрешава да излязат от вкъщи и да бъдат освен това от домакини – Анна е тъкмо подобен образец.

Още през 60-те години на XIX век точно Фьодор ще приветства тази концепция и ще лавира за по-широк небосвод за образованите дами. С появяването на една концепция постоянно има крайности и те не могат да бъдат пропуснати. Предложената независимост кара новите дами да мислят за западния модел, да бъдат отделени от мъжа, да скапват онази естествена връзка, която съществува – най-малко това е неговата позиция – и в един миг да накарат един от най-популярните създатели да съжали за своята поддръжка. Нещо повече, той самият е бил отричан и отхвърлян, без значение с какви усеща ще подходи към тях, повече от един път. А ето, че в този миг пред него стои една доста по-различна и специфична жена.

Добрата вест е, че за разлика от останалите, кандидатката за работа не носи очила, не си връзва косата и не пуши – главните черти на новата и съвременна феминистка. Самият Фьодор е благополучен, че са му предложили жена за стенограф, вместо мъж. Притеснявал се, че мъжете рано или късно могат да се пропият и няма да извършват работните отговорности. Работата им стартира с търсенето на вярното движение, Фьодор желал да избълва колкото се може повече думи, до момента в който момичето не съумява да смогне. В един миг получил учтива молба да приказва със скоростта на естествен диалог, с цел да смогва.

Това предиздвикало създателя да поглежда в листа понякога. Работата им не е приказна през цялото време, знаем, че съветският има своите специфики, само че още по-важното е, че когато се написа на стенограма, той може да обърка мнозина. Мисълта за самостоятелност е била и главната причина, заради която Анна остава на работа. След няколко минути в тестване, Анна е отпратена вкъщи си, с цел да се върне вечерта, когато ще продължат работа. В записките си тази жена ще показа, че не е знаела дали да се радва или не, въпреки всичко е малко комплицирано да се разбере какво тъкмо е имал поради самия Достоевски.

Вместо да открие своя воин, тя се среща със строшен и измъчен човек, който депресира всеки с наличието си. И до през днешния ден Анна споделя, че въпреки и да е имала парите, остава с горчив усет от своя първи шеф. Добрата вест е, че най-малко в този момент не ѝ се налагало да се омъжи, както ставало по традиция в този миг. Истината обаче е, че когато срещнете талант, който обожавате, негативите ще избледнеят. Анна се сгодява за Достоевски единствено месец след постъпване на работа.

Фьодор е необикновен демон в омайването на дами и я предиздвикал да си поговорят за брака и годежа, като декларирал, че има потребност от информация за женската логика на психиката, до момента в който приготвя своя нов разказ. Малко по-късно Анна схванала, че същина това е нейното предложение за годеж. На 15 февруари двамата се  женят и по-късно отпътуват в чужбина, където остават до 1871 година

Един от най-известните създатели е и доста сложна птица за обичане, малко откакто стигат в Баден, той изиграва всичките си пари на рулетка, както облеклата и движимостите на своята брачна половинка. Добрата вест е, че зад почтената и нежна дама съществувало едно доста особено умеене – да разделя приятното и неприятното от своя нов брачен партньор. По това време тя стартира да написа всеки ден. Една година прекарват в Женева, където създателят се бори със зъби и нокти, с цел да задържи своето благосъстояние. Опитите да се продължи поколението на Достоевски е мъчно, най-малко в Женева.

И до през днешния ден можем да прочетем доста от историите на дамата, която страхливо прекрачва прага на един от огромните на Русия, с цел да стане самостоятелна и в същото време да бъде още по-зависима – въпреки всичко тя ще бъде паралелно до един от същинските гении, до един от най-отвратителните хора в хазарта, до един от най-тъжните и депресирани индивиди, ходил по тази земя, само че на първо място, дано не забравяме, че той е бил огромната обич.