Самуел Финци събаря стените в театъра и провокира зрителите с мръсни вицове
Самуел Финци събори стените в Народния спектакъл в дословен и в метафоричен смисъл и предизвика феновете да се включат по гръмък метод в неговия театър. Актьорът, който от над 30 години живее и работи в Германия, гостува на 25 и 26 март в София с постановката „ Един кон влезнал в бар “ - взаимна продукция на берлинския Дойчес спектакъл на виенския Бургтеатър и на Залцбургския фестивал.
В продължение на два часа и половина Самуел Финци виртуозно минава през мощния текст на израелския публицист Давид Гросман. Специално за българската аудитория Финци игра част от немскоезичната режисура на български език и като израз на почитание към българската аудитория, и като резултат на приближаването й към изповедта на героя му. В съботната вечер след края на представлението той организира и диалог със феновете във връзка на спектакъла, отговори на голям брой въпроси и разяснява към този момент втръсналия му въпрос какъв актьор е - български или немски.
Персонажът на Самуел Финци - Дов Гринщейн е безсрамен комик, който взема решение да смъкна маската на хумора и да изложи раните си на показ. Дов е стендъп-комик, подбудител, актьор със свое лично шоу, подготвен постоянно да удовлетвори желанията на публиката. В зала, в пустата индустриална област Натания, в един град сред Хайфа и Тел Авив, той излиза за своето последно зрелище. Спектакъл като никой различен, по едно и също време съкровен и взривяващ, всяващ потрес и ужас.
Този път Дов е безмилостно непосредствен – нервира публиката, наскърбява я, след което се извинява със сълзи на очи. Шегува се, споделя тъпи и остроумни, вулгарни и безобидни вицове. Събаря даже декора на сцената. Нищо не остава пощадено от думите му. Над два часа Дов гневно се бори за вниманието на присъстващите, тъй като никой не трябва да остане апатичен. Защото той може да предложи доста повече от едно сполучливо шоу – той би трябвало да опише за своя " персонален Чернобил “, за контузията и виновността, които са отровили живота му. А героят на Санчо задава въпроса дали когато остане самичък в гората отново би трябвало да носи виновност.
Постепенно феновете оредяват, не всички могат да понесат пристрастеността към разголване на този „ благ, жизнеспособен повествовател на вицове “. Внимателен слушател остава единствено Пиц, неговата съседка от детските дни. Тя познава един различен Дов – мечтателя, „ положителното момче “, което в никакъв случай не би не запомнила.
Самуел Финци разказваше вулгарните вицове на български и от самото начало предизвикваше феновете, както от сцената, по този начин и слизайки в залата, с цел да води утопичен разговор с публиката. На няколко пъти той подканяше феновете да му ръкопляскат, да припяват, да пеят или да щракат с пръсти.
Още в самото начало на изповедта на актьора, Санчо Финци подари на публиката бутилка от известната немска водка " Горбачов ", раздаде и дребни чашки, като подкани феновете самоуверено да пият и с чуство за комизъм се извини, че от театъра отпускат единствено една бутилка за цялата зала.
През цялото време артистът се майтапеше на български език с цените на билетите, които са платили българските фенове на театъра, с цел да го гледат и подмяташе, че в случай че се изложи на сцената или пък повреди нещо в театъра Васко (Васил Василев - шефът на Народния спектакъл, б.а.) ще му ореже хонорара. А самият Финци преминаваше с лекост от български на немски език.
„ Идеята ми беше да употребявам това като резултат на приближението, с цел да се получи формата на стендъп, която действа единствено, когато се реализира автентичен контакт сред пърформъра и публиката. Това е един доста на ниска цена трик, с цел да може по-бързо да се реализира това привличане.
Понеже знам, че не е елементарно на човек да следи горе надписите, и да гледа долу на сцената, това беше като дребна отмора за очите, с цел да могат феновете да се концентрират по-добре и още веднъж да стартират да четат “, по този начин Самуел Финци разяснява пред публиката след съботното зрелище за какво е избрал да играе и на български, и на немски.
Използването на камера, посредством която артистът се снима в непосредствен проект, а феновете виждат изражението му на киноекран, също усили резултата на приближаването.
След финала на спектакъла артистът бе бурно приветстван, а феновете бяха поканени да останат в залата за среща с него и с неговата партньорка на сцената актрисата Катлийн Моргенайер. Модератор на диалога беше режисьорът Явор Гърдев.
„ Идеята беше да няма отчуждение през цялото време, което се случва по-нататък заради характера не самия воин. Тези вицове, разказани на немски, са също толкоз мръсни. Те даже не са от мен, с изключение на един, който вкарах. Те са от създателя, той ги предлага в книгата. Самият той споделя, че един стендъп комедиант би трябвало да бъде безсрамник, другояче няма да се получи работата “, разяснява Самуел Финци. По думите му „ просто българският „ гестус “ е по-радикално органически, когато става дума за мръсни вицове “.
„ Ние това го имаме в ежедневните си диалози. Ние тук имаме една друга благозвучност в цялата работа “, показа Самуел Финци. Той добави, че когато играе в Германия или по други места по света някои фенове се възмущават на вулгарните вицове и на циничните реплики и си потеглят по време на спектакъла. Всъщност в пиесата действително най-после артистът остава самичък.
В Народния спектакъл в съботната вечер нито един фен не си потегли по време на one man show на Самуел Финци. По време на диалога си със феновете той показа, че постоянно на сцената има тебешир и когато някой фен си потегля той отбелязва това с линия, която рисува по стените на театъра. В София това не му се наложи.
Авторът на „ Един кон влезнал в бар “ известният израелски актуален публицист Давид Гросман изискал среща с Финци в Берлин и персонално предложил на артиста да играе в пиесата по романа му показа самият Самуел.
„ Бях доста поласкан, че самият Давид Гросман се обърна към мен, без да се познаваме. Един ден получих питане от моята организация дали съм подготвен да се срещна с него във връзка тази книга, която преди малко бе излязла. Срещнахме се в известно писателско кафене в Берлин и аз си помислих, че той ме кани за литературно четене и показване на романа. А той ме попита дали от това може да се направи театрално зрелище.
Моят отговор беше: " То е написано за такова. „ И вие бихте ли се наели “, сподели той и аз безсрамно споделих: " Да, несъмнено ", споделя Финци.
По думите му режисьорът на представлението Душан Парижек има огромното умеене да трансформира прозата в драматургия за спектакъл.
Романът „ Един кон влезнал в бар “ е оповестен през 2014 година и незабавно се трансформира в бестселър, претърпява няколко издания и е преведен на 23 езика, в това число на български, а известният телавивски Камерен спектакъл основава първата театрална версия. Именно за тази своя творба огромният израелски публицист и държавник Давид Гросман печели една от най-престижните интернационалните награди „ Ман Букър “.
Самуел Финци споделя, че харесва стендъп комедианти като Луи Си Кей и младия Еди Мърфи. „ Има и един извънреден австрийски стендъп комедиант Йосиф Хада – за мен той е един от най-интелигентните “, добави артистът.
„ Винаги съм си мечтал да мога да мисля и да приказвам толкоз бързо, въпреки че скоростта на говорене не е най-важното нещо. По-важен е ритъмът, по-важни са паузите, акцентите. За мен и това беше предизвикателство, желаех да видя дали мога да върша и това “, показа Самуел Финци.
„ Много значимо беше това зрелище да е толкоз дълго, колкото е, тъй като считам физическата битка за доста значима за този театър. На премиерата беше три часа. Без редуциране е два часа и 25 минути. Сега е достигната една дължина, която има смисъл “, добави той.
„ Несъвършенството е по-интересно от съвършенството. В него има повече живот “, счита още артистът.
Самуел Финци разяснява и въпроса какъв се усеща, като добави, че този въпрос към този момент му е омръзнал и няма значение какъв е, а какво прави.
" Генерално не ме интересува какъв актьор съм. Аз към българин, само че съм немски артист. 32 години играя в Германия, цялата ми кариера като сценичен артист минава в Германия. Аз съм немски артист от български генезис.
Аз бях на 23, когато отпътувах, в този момент съм на 57. Това не е толкоз значимо, по-важното е да спрете да гледате нещата с тези предубеждения ", по този начин възпитаникът на НГДЕК и ВИТИЗ отговори на въпроса на зрителка какъв се усеща.
" Едно зрелище постоянно има личен живот и няма никакво значение пред какви хора го играеш. За мен като артист няма значение пред каква аудитория играя. Ние няма да поставим по-малко старания, по-малка сила, с цел да се случи играта сред нас. Ако тя ви болести е хубаво, в случай че не ви болести - или ние не сме се справили, или вие нямате отношение към това нещо. Омръзна ми този въпрос да ви кажа какъв актьор съм. Да спрем с това, не е значимо ", сподели Самуел Финци.
Той добави, че е обикновено една режисура да се възприема по друг метод в другите страни и даде за образец " Един кон влезнал в един бар ", с която гостува в София. Контекстът на пиесата е обвързван с политическата обстановка в Израел и връзките между евреите и арабите. Този текст се възприема по един метод в Германия, по различен в Израел и по трети в България, стана ясно от думите на артиста.
„ Действително, че има друго усещане. Играли сме „ В очакване на Годо “ в Китай. Очаквах, че никой няма да разбере нищо, само че това беше една от най-благодарните публики, които сме имали изобщо. На една полемика след представлението имаше 800 души. Имах възприятието, че приказвам единствено пред експерти “, описа Финци.
Актьорът разкри, че пътува доста, постоянно се връща в България и постоянно, когато е тук посещава майка си и се вижда с татко си, в случай че той е в София. Сред публиката в събота бяха и майка му - известната пианистка Гина Табакова и татко му Ицхак Финци, който почете българската премиера на сина си в компанията на брачната половинка си Лиза Боева. Самият Санчо Финци пък посрещна българските си фенове с джем сешън в музикалния акомпанимент на пианиста маестро Антони Дончев.
Снимки: Стефан Н. Щерев и Кая Христова
В продължение на два часа и половина Самуел Финци виртуозно минава през мощния текст на израелския публицист Давид Гросман. Специално за българската аудитория Финци игра част от немскоезичната режисура на български език и като израз на почитание към българската аудитория, и като резултат на приближаването й към изповедта на героя му. В съботната вечер след края на представлението той организира и диалог със феновете във връзка на спектакъла, отговори на голям брой въпроси и разяснява към този момент втръсналия му въпрос какъв актьор е - български или немски.
Персонажът на Самуел Финци - Дов Гринщейн е безсрамен комик, който взема решение да смъкна маската на хумора и да изложи раните си на показ. Дов е стендъп-комик, подбудител, актьор със свое лично шоу, подготвен постоянно да удовлетвори желанията на публиката. В зала, в пустата индустриална област Натания, в един град сред Хайфа и Тел Авив, той излиза за своето последно зрелище. Спектакъл като никой различен, по едно и също време съкровен и взривяващ, всяващ потрес и ужас.
Този път Дов е безмилостно непосредствен – нервира публиката, наскърбява я, след което се извинява със сълзи на очи. Шегува се, споделя тъпи и остроумни, вулгарни и безобидни вицове. Събаря даже декора на сцената. Нищо не остава пощадено от думите му. Над два часа Дов гневно се бори за вниманието на присъстващите, тъй като никой не трябва да остане апатичен. Защото той може да предложи доста повече от едно сполучливо шоу – той би трябвало да опише за своя " персонален Чернобил “, за контузията и виновността, които са отровили живота му. А героят на Санчо задава въпроса дали когато остане самичък в гората отново би трябвало да носи виновност.
Постепенно феновете оредяват, не всички могат да понесат пристрастеността към разголване на този „ благ, жизнеспособен повествовател на вицове “. Внимателен слушател остава единствено Пиц, неговата съседка от детските дни. Тя познава един различен Дов – мечтателя, „ положителното момче “, което в никакъв случай не би не запомнила.
Самуел Финци разказваше вулгарните вицове на български и от самото начало предизвикваше феновете, както от сцената, по този начин и слизайки в залата, с цел да води утопичен разговор с публиката. На няколко пъти той подканяше феновете да му ръкопляскат, да припяват, да пеят или да щракат с пръсти.
Още в самото начало на изповедта на актьора, Санчо Финци подари на публиката бутилка от известната немска водка " Горбачов ", раздаде и дребни чашки, като подкани феновете самоуверено да пият и с чуство за комизъм се извини, че от театъра отпускат единствено една бутилка за цялата зала.
През цялото време артистът се майтапеше на български език с цените на билетите, които са платили българските фенове на театъра, с цел да го гледат и подмяташе, че в случай че се изложи на сцената или пък повреди нещо в театъра Васко (Васил Василев - шефът на Народния спектакъл, б.а.) ще му ореже хонорара. А самият Финци преминаваше с лекост от български на немски език.
„ Идеята ми беше да употребявам това като резултат на приближението, с цел да се получи формата на стендъп, която действа единствено, когато се реализира автентичен контакт сред пърформъра и публиката. Това е един доста на ниска цена трик, с цел да може по-бързо да се реализира това привличане.
Понеже знам, че не е елементарно на човек да следи горе надписите, и да гледа долу на сцената, това беше като дребна отмора за очите, с цел да могат феновете да се концентрират по-добре и още веднъж да стартират да четат “, по този начин Самуел Финци разяснява пред публиката след съботното зрелище за какво е избрал да играе и на български, и на немски.
Използването на камера, посредством която артистът се снима в непосредствен проект, а феновете виждат изражението му на киноекран, също усили резултата на приближаването.
След финала на спектакъла артистът бе бурно приветстван, а феновете бяха поканени да останат в залата за среща с него и с неговата партньорка на сцената актрисата Катлийн Моргенайер. Модератор на диалога беше режисьорът Явор Гърдев.
„ Идеята беше да няма отчуждение през цялото време, което се случва по-нататък заради характера не самия воин. Тези вицове, разказани на немски, са също толкоз мръсни. Те даже не са от мен, с изключение на един, който вкарах. Те са от създателя, той ги предлага в книгата. Самият той споделя, че един стендъп комедиант би трябвало да бъде безсрамник, другояче няма да се получи работата “, разяснява Самуел Финци. По думите му „ просто българският „ гестус “ е по-радикално органически, когато става дума за мръсни вицове “.
„ Ние това го имаме в ежедневните си диалози. Ние тук имаме една друга благозвучност в цялата работа “, показа Самуел Финци. Той добави, че когато играе в Германия или по други места по света някои фенове се възмущават на вулгарните вицове и на циничните реплики и си потеглят по време на спектакъла. Всъщност в пиесата действително най-после артистът остава самичък.
В Народния спектакъл в съботната вечер нито един фен не си потегли по време на one man show на Самуел Финци. По време на диалога си със феновете той показа, че постоянно на сцената има тебешир и когато някой фен си потегля той отбелязва това с линия, която рисува по стените на театъра. В София това не му се наложи.
Авторът на „ Един кон влезнал в бар “ известният израелски актуален публицист Давид Гросман изискал среща с Финци в Берлин и персонално предложил на артиста да играе в пиесата по романа му показа самият Самуел.
„ Бях доста поласкан, че самият Давид Гросман се обърна към мен, без да се познаваме. Един ден получих питане от моята организация дали съм подготвен да се срещна с него във връзка тази книга, която преди малко бе излязла. Срещнахме се в известно писателско кафене в Берлин и аз си помислих, че той ме кани за литературно четене и показване на романа. А той ме попита дали от това може да се направи театрално зрелище.
Моят отговор беше: " То е написано за такова. „ И вие бихте ли се наели “, сподели той и аз безсрамно споделих: " Да, несъмнено ", споделя Финци.
По думите му режисьорът на представлението Душан Парижек има огромното умеене да трансформира прозата в драматургия за спектакъл.
Романът „ Един кон влезнал в бар “ е оповестен през 2014 година и незабавно се трансформира в бестселър, претърпява няколко издания и е преведен на 23 езика, в това число на български, а известният телавивски Камерен спектакъл основава първата театрална версия. Именно за тази своя творба огромният израелски публицист и държавник Давид Гросман печели една от най-престижните интернационалните награди „ Ман Букър “.
Самуел Финци споделя, че харесва стендъп комедианти като Луи Си Кей и младия Еди Мърфи. „ Има и един извънреден австрийски стендъп комедиант Йосиф Хада – за мен той е един от най-интелигентните “, добави артистът.
„ Винаги съм си мечтал да мога да мисля и да приказвам толкоз бързо, въпреки че скоростта на говорене не е най-важното нещо. По-важен е ритъмът, по-важни са паузите, акцентите. За мен и това беше предизвикателство, желаех да видя дали мога да върша и това “, показа Самуел Финци.
„ Много значимо беше това зрелище да е толкоз дълго, колкото е, тъй като считам физическата битка за доста значима за този театър. На премиерата беше три часа. Без редуциране е два часа и 25 минути. Сега е достигната една дължина, която има смисъл “, добави той.
„ Несъвършенството е по-интересно от съвършенството. В него има повече живот “, счита още артистът.
Самуел Финци разяснява и въпроса какъв се усеща, като добави, че този въпрос към този момент му е омръзнал и няма значение какъв е, а какво прави.
" Генерално не ме интересува какъв актьор съм. Аз към българин, само че съм немски артист. 32 години играя в Германия, цялата ми кариера като сценичен артист минава в Германия. Аз съм немски артист от български генезис.
Аз бях на 23, когато отпътувах, в този момент съм на 57. Това не е толкоз значимо, по-важното е да спрете да гледате нещата с тези предубеждения ", по този начин възпитаникът на НГДЕК и ВИТИЗ отговори на въпроса на зрителка какъв се усеща.
" Едно зрелище постоянно има личен живот и няма никакво значение пред какви хора го играеш. За мен като артист няма значение пред каква аудитория играя. Ние няма да поставим по-малко старания, по-малка сила, с цел да се случи играта сред нас. Ако тя ви болести е хубаво, в случай че не ви болести - или ние не сме се справили, или вие нямате отношение към това нещо. Омръзна ми този въпрос да ви кажа какъв актьор съм. Да спрем с това, не е значимо ", сподели Самуел Финци.
Той добави, че е обикновено една режисура да се възприема по друг метод в другите страни и даде за образец " Един кон влезнал в един бар ", с която гостува в София. Контекстът на пиесата е обвързван с политическата обстановка в Израел и връзките между евреите и арабите. Този текст се възприема по един метод в Германия, по различен в Израел и по трети в България, стана ясно от думите на артиста.
„ Действително, че има друго усещане. Играли сме „ В очакване на Годо “ в Китай. Очаквах, че никой няма да разбере нищо, само че това беше една от най-благодарните публики, които сме имали изобщо. На една полемика след представлението имаше 800 души. Имах възприятието, че приказвам единствено пред експерти “, описа Финци.
Актьорът разкри, че пътува доста, постоянно се връща в България и постоянно, когато е тук посещава майка си и се вижда с татко си, в случай че той е в София. Сред публиката в събота бяха и майка му - известната пианистка Гина Табакова и татко му Ицхак Финци, който почете българската премиера на сина си в компанията на брачната половинка си Лиза Боева. Самият Санчо Финци пък посрещна българските си фенове с джем сешън в музикалния акомпанимент на пианиста маестро Антони Дончев.
Снимки: Стефан Н. Щерев и Кая Христова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ