Самотният творец, гениалният режисьор яхнал Новата вълна в киното и

Какво искам повече от всичко? Да стана безсмъртен и да умра | Жан-Люк ГОДАР

Самотният създател, гениалният режисьор яхнал „ Новата вълна ” в киното и подарил на феновете филми като „ До финален мирис ”, „ Жената си е жена ”, „ Да живееш живота си ”, „ Презрението ”, навърши 88 години.

Viva, маестро!

(Jean-Luc Godard in Aria, 1987)

Киното е най-красивата машинация на света.

Да бъдеш или да не бъдеш – това въобще не е въпрос.

Снимам филми, с цел да минава времето.

Започнах като режисьор, снимащ буржоазно кино, и това само, тъй като произхождах от такава среда. Човек, който схваща от мравки, не може да каже нищо за бръмбарите.

Изкуството е нещото, което разрешава да се обърнете и да видите Содом и Гомор, без да умирате.

Днес на от ден на ден хора им се коства, че знаят, по какъв начин да снимат кино. Ако всички тези хора се занимаваха със самолетостроене, самолетите щяха да падат още при политане. Впрочем, в киното сходни произшествия постоянно се удостояват с Оскар.

Лос Анджелис – това е просто един голям гараж.

Винаги съм съчувствал на френското кино, тъй като няма пари, само че съчувствам и на американското – за неналичието на хрумвания.

Войната е елементарна – парченце желязо би трябвало да се помести в парченце плът.

Фотография е истина. А киното – истина с 24 фрагмента в секунда.

Това, че живеем измежду магарета не значи, че би трябвало да ревем като магарета.

Чуя ли думата „ просвета ”, пипвам се за чековата брошура.

Да си млад и богат е непристойно. Старостта и благосъстоянието си подхождат доста повече.

Какво желая повече от всичко? Да стана вечен и да умра.

С никого не беседвам, и в случай че не ми се постановяваше да поддържам връзка с актьорите, бих бил същински отшелник.

Важно е не пътешествието, а оня, с който пътуваш през него.

Не мисля, че към филм можем да изпитваме някакви усеща – възприятията се изпитват към жена. Киното не трябва да го целуваш.

Разликата сред киното и малкия екран е явна. Когато отидем на кино, подвигаме глави нагоре. Когато гледаме телевизия, главите ни увисват надолу.