Александър Симов за краят на Мумията и медийното блато
Само преди към две седмици Антон Тодоров се изправи на парламентарната естрада и се разгласи за Мумията - не спи, не яде, не е от този свят и постоянно се завръща за смут на гадните комуняги.
Депутатът от ГЕРБ имаше потребност от това напомпване на самочувствието, тъй като единствено няколко дни по-рано бе станало ясно, че детската му фантазия да оглави Комисията по досиетата рухва в прахта с кървясъл нос. Но пък нищо не предвещаваше, че това е началото на края, тъй като Тодоров за късия си престой в Народното събрание се трансформира в главен представител на ГЕРБ, въпреки че не е член на партията. И поради това в мига, в който той направи самопризнанието, че е извънземно, някой бе предположил, че единствено след седем дни ще има оставка, овакантяване на Народното събрание и запращане в публично заточение, несъмнено щяха да го одобряват за по-малкия и анормален брат на Мумията. Но това е България - тук от върха до окончателния провал те дели единствено едно присъединяване в утринен блок. Всичко се промени, откакто Антон Тодоров направи злощастно присъединяване в утринния блок на Нова телевизия и заплаши водещия Виктор Николаев, че ще си изяде хляба.
Веднага след него вицепремиерът Валери Симеонов мина през същата процедура по закани и стържене със зъби. Комбинацията от тези участия отекна като гърмеж в обществото. Социалните мрежи бяха залети с възмутени мнения, доста публицисти и медийни лица реагираха като ужилени. Отдавна не се беше вдигал подобен звук към телевизионна изява. Тодоров побърза да се извини, да разгласи, че не е имал поради нищо неприятно, само че снежната топка се бе задвижила и го опустоши по своя път.
Три дни след изявата, Тодоров написа оставка, само че не до Народното събрание, а до Бойко Борисов (в партията явно си имат цели, злобари такива). И в този момент на нас ни остава да се опитаме да разберем този скандал, да го проумеем в действителност, а не незадълбочено и да забележим дали той ще ни помогне за подсилване на медийната среда у нас или ще бъде следващата стихия в чаша вода.
След разгорялата се драма, с изключение на писъците на професионалните оплаквачки и изпечените късачи на коси, се чуха и други по-дълбоки и по-болезнени отзиви, които в действителност споделям.
Днес доста хора се възмущават от Антон Тодоров, доста медии също, даже от Канал 3 му смъкнаха мигновено предаването. Но белким точно медиите не отгледаха Тодоров. Той и хора от неговата порода от години насам получават безпроблемно естрада, канят ги във връзка и без мотив. Сутрешните блокове станаха тяхната хранителна среда. Коментарните излъчвания се трансфораха в техни ловни полета. Журналистическите микрофони пред устата им беше всекидневие. В един миг основаните чудовища просто се откъснаха от надзор, заживяха личен живот, скъсаха веригите и ГЕРБ припозна мигновено част от тях като остриета, без значение от биографиите им на дисиденти на Бойко Борисов. Защото българската телевизионна среда се опиянява само от свадите. Те са главният смисъл на съществуването на предаванията. Заради това е невероятно и да се чуе изчерпателен глас.
Всичко е подчинено на концепцията студиото да замязя на борба на питбули, където хвърчи кръв и откъснати уши. Заради това Мумиите бяха добре признати, тъй като те живеят в интригата, дишат с компромати и обожават да хвърлят тиня. В този смисъл Тодоров евентуално е прав да усеща засегнатост, тъй като не е направил нищо по-различно от това, което е правил до момента. Преди го канеха, тъй като е Антон Тодоров. Изведнъж се оказа отговорен, отново тъй като е Антон Тодоров. Убеден съм, че е изтървал нишката на абсурда и логиката на своето отлюспване. Но в България е по този начин - през днешния ден сочиш ехидно празния стол, на следващия ден с смут виждаш, че и ти би трябвало да освободиш своя, тъй като единствено за няколко дни си се трансформирал от политическо острие в политическа спънка.
Медийната среда в България постоянно е била изкривена и то до неразбираемост. Медиите не са действително отражение на публичния живот, а се пробват да съучастват в политическото инженерство и това си проличава отдалече. Давам ви образец - и до през днешния ден доста малките екрани се пробват да ни занимават непрекъснато с казуса за " обичайното дясно " и неговото обединяване, което се трансформира в индийски сериал и към този момент изключих кой с кого изневери в тази сага. На последните избори партиите от това пространство не съумяха да докретат до Народното събрание, нещо, което е напълно естествено след всички лупинги и пози от Кама сутра, които се пробваха да създадат пред очите на гласоподавателите. И все пак, получават медийно време, все едно са някакъв фактор. Не е моя работа да се меся в дневния ред на медиите, само че по логиката, по която се дава време на обичайна десница, време би трябвало да получават и всички останали извънпарламентарни обединения. Очевидно не е по този начин. И това е единствено един от образците за изкривеното огледало. Друго е основаването на чудовища като Антон Тодоров, а и като Валери Симеонов, който също получи задоволително време да се изживява като медиен сатрап.
Вероятно това е обяснението на различен феномен, който си коства да погледнем в дълбочина. Защо медиите мълчаха близо четири часа преди да отразят абсурда? И под медии тук имаме поради главно Нова телевизия. В достоверна среда незабавно след утринния блок, в който Тодоров заплаши журналиста, трябваше да има позиция, неодобрение, протест. Само че управлението на медията не реагира. Не реагира толкоз дълго, че други публицисти даже написаха текстове за това безмълвие. И едвам след четири-пет часа позиция на Нова се появи. Откъде пристигна това забавяне? Била е нужна консултация с някого ли? С кого? Защо? Самият водещ потъна в безмълвие и изяви позиция чак три дни след абсурда - в понеделник рано сутринта. Ако човек желае да води борба за свободата на словото, надали ще се оглежда за знаци и ще си чете хороскопа, с цел да види би трябвало ли да влиза в нея. И в действителност това безмълвие оголва същинските зависимости на медиите, тези, които стават все по-очевидни от ден дневно. Липсата на моментална реакция ги издава и осветява.
Точно заради тази причина на мен ми е мъчно да приема тезата на един логичен публицист като Светослав Иванов, който твърди следното: " Как се докарахме дотук? Не толкоз поради зависимости, колкото поради неналичието на темперамент, ценностен крах и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си ". Липсата на темперамент, ниското самочувствие - всичко това е следствие точно от зависимостите на медиите. От премълчаваните подмолни въздействия и протоколи, които в действителност могат да отстранят един публицист от неговото място. Кой ще влезе в ролята на камикадзето и да обезкостява властта, когато е наясно, че няма да получи тил в борбата, а ще бъде прострелян мигновено. Битката за свободното слово е рискова, там стрелят онлайн месо и поради това тя не може да бъде водена от единаци, а би трябвало да е общо изпитание на цялата общественост, която възприема себе си като демократична и извисена.
И тук към този момент стигаме до другия огромен проблем. Такава общественост у нас не съществува. Всички, които виждате да се изявяват по медиите като интелектуални гастрольори, всички създатели на разтърсващи моралистични статуси, всички стенания за цензура - това са фалшификати, полуфабрикати за всеобща приложимост, нищо свястно, нищо същинско. Защото се оказа, че можем да страдаме и да леем сълзи за Виктор Николаев и за придворната телевизия на ГЕРБ, каквато в действителност е Нова, но когато други публицисти са в същата позиция, тогава нямаше стонове, нямаше хлипове, цареше злобно безмълвие, огряване тук-таме от злорадо стържене със зъби.
Защото в обстановката на Николаев единствено преди няколко месеца се оказа международничката Къдринка Къдринова. В ролята на медиен фюрер тогава се изяви членката на Съвет за електронни медии Бетина Жотева. Репликата й: " Ако си отворите устата още един път за мен, ще видиш какво става " би трябвало да бъде обезсмъртена със своята завист. Класически случай освен на опит за цензура, само че и на властови напън върху медиите. Все едно виждаме Валери Симеонов в пола. Тогава обаче най-гласовите през днешния ден си мълчаха. Дори не сметнаха за належащо да се обадят, тъй като, видите ли, Бетина е от нашите и по-добре да не се занимаваме с това. Мнозина даже одобрително кимаха на Жотева, тъй като наритва левичарка, а пък с гадните комунисти единствено това би трябвало да се прави. Ето за какво персонално аз нямам доверие на три-четвърти от неочакваните бранители на свободното слово. Тази борба не е изборна и от нея почивка не можеш да си вземеш, нито да се пишеш в болнични. Премълчал ли си Бетина, то нямаш никакво право да критикуваш Антон Тодоров, тъй като всъщност ставаш негов съизвършител. Бетина Жотева по този начин и не напусна Съвет за електронни медии, скриха я в сенките, с цел да може тя като робот да си вдигне ръката и да гласоподава за най-удобната кандидатура за началник на Българска национална телевизия.
Тръгнахме от нещо тривиално - нахален политик, само че, съгласно мен, към този момент се доближаваме до същинския проблем - подлизурството на самата медийна среда. Мумията съумя с дейностите си да освети и това. Тоест след всичко има и защо да сме му признателни. Неговата медийна гилотина демонстрира, че той не съумява да се завърне всякога, само че пък ни разкри същинското положение на медиите. Нима ни беше належащо извънземно, с цел да го разберем?
Александър Симов, оповестено в pogled.info
Депутатът от ГЕРБ имаше потребност от това напомпване на самочувствието, тъй като единствено няколко дни по-рано бе станало ясно, че детската му фантазия да оглави Комисията по досиетата рухва в прахта с кървясъл нос. Но пък нищо не предвещаваше, че това е началото на края, тъй като Тодоров за късия си престой в Народното събрание се трансформира в главен представител на ГЕРБ, въпреки че не е член на партията. И поради това в мига, в който той направи самопризнанието, че е извънземно, някой бе предположил, че единствено след седем дни ще има оставка, овакантяване на Народното събрание и запращане в публично заточение, несъмнено щяха да го одобряват за по-малкия и анормален брат на Мумията. Но това е България - тук от върха до окончателния провал те дели единствено едно присъединяване в утринен блок. Всичко се промени, откакто Антон Тодоров направи злощастно присъединяване в утринния блок на Нова телевизия и заплаши водещия Виктор Николаев, че ще си изяде хляба.
Веднага след него вицепремиерът Валери Симеонов мина през същата процедура по закани и стържене със зъби. Комбинацията от тези участия отекна като гърмеж в обществото. Социалните мрежи бяха залети с възмутени мнения, доста публицисти и медийни лица реагираха като ужилени. Отдавна не се беше вдигал подобен звук към телевизионна изява. Тодоров побърза да се извини, да разгласи, че не е имал поради нищо неприятно, само че снежната топка се бе задвижила и го опустоши по своя път.
Три дни след изявата, Тодоров написа оставка, само че не до Народното събрание, а до Бойко Борисов (в партията явно си имат цели, злобари такива). И в този момент на нас ни остава да се опитаме да разберем този скандал, да го проумеем в действителност, а не незадълбочено и да забележим дали той ще ни помогне за подсилване на медийната среда у нас или ще бъде следващата стихия в чаша вода.
След разгорялата се драма, с изключение на писъците на професионалните оплаквачки и изпечените късачи на коси, се чуха и други по-дълбоки и по-болезнени отзиви, които в действителност споделям.
Днес доста хора се възмущават от Антон Тодоров, доста медии също, даже от Канал 3 му смъкнаха мигновено предаването. Но белким точно медиите не отгледаха Тодоров. Той и хора от неговата порода от години насам получават безпроблемно естрада, канят ги във връзка и без мотив. Сутрешните блокове станаха тяхната хранителна среда. Коментарните излъчвания се трансфораха в техни ловни полета. Журналистическите микрофони пред устата им беше всекидневие. В един миг основаните чудовища просто се откъснаха от надзор, заживяха личен живот, скъсаха веригите и ГЕРБ припозна мигновено част от тях като остриета, без значение от биографиите им на дисиденти на Бойко Борисов. Защото българската телевизионна среда се опиянява само от свадите. Те са главният смисъл на съществуването на предаванията. Заради това е невероятно и да се чуе изчерпателен глас.
Всичко е подчинено на концепцията студиото да замязя на борба на питбули, където хвърчи кръв и откъснати уши. Заради това Мумиите бяха добре признати, тъй като те живеят в интригата, дишат с компромати и обожават да хвърлят тиня. В този смисъл Тодоров евентуално е прав да усеща засегнатост, тъй като не е направил нищо по-различно от това, което е правил до момента. Преди го канеха, тъй като е Антон Тодоров. Изведнъж се оказа отговорен, отново тъй като е Антон Тодоров. Убеден съм, че е изтървал нишката на абсурда и логиката на своето отлюспване. Но в България е по този начин - през днешния ден сочиш ехидно празния стол, на следващия ден с смут виждаш, че и ти би трябвало да освободиш своя, тъй като единствено за няколко дни си се трансформирал от политическо острие в политическа спънка.
Медийната среда в България постоянно е била изкривена и то до неразбираемост. Медиите не са действително отражение на публичния живот, а се пробват да съучастват в политическото инженерство и това си проличава отдалече. Давам ви образец - и до през днешния ден доста малките екрани се пробват да ни занимават непрекъснато с казуса за " обичайното дясно " и неговото обединяване, което се трансформира в индийски сериал и към този момент изключих кой с кого изневери в тази сага. На последните избори партиите от това пространство не съумяха да докретат до Народното събрание, нещо, което е напълно естествено след всички лупинги и пози от Кама сутра, които се пробваха да създадат пред очите на гласоподавателите. И все пак, получават медийно време, все едно са някакъв фактор. Не е моя работа да се меся в дневния ред на медиите, само че по логиката, по която се дава време на обичайна десница, време би трябвало да получават и всички останали извънпарламентарни обединения. Очевидно не е по този начин. И това е единствено един от образците за изкривеното огледало. Друго е основаването на чудовища като Антон Тодоров, а и като Валери Симеонов, който също получи задоволително време да се изживява като медиен сатрап.
Вероятно това е обяснението на различен феномен, който си коства да погледнем в дълбочина. Защо медиите мълчаха близо четири часа преди да отразят абсурда? И под медии тук имаме поради главно Нова телевизия. В достоверна среда незабавно след утринния блок, в който Тодоров заплаши журналиста, трябваше да има позиция, неодобрение, протест. Само че управлението на медията не реагира. Не реагира толкоз дълго, че други публицисти даже написаха текстове за това безмълвие. И едвам след четири-пет часа позиция на Нова се появи. Откъде пристигна това забавяне? Била е нужна консултация с някого ли? С кого? Защо? Самият водещ потъна в безмълвие и изяви позиция чак три дни след абсурда - в понеделник рано сутринта. Ако човек желае да води борба за свободата на словото, надали ще се оглежда за знаци и ще си чете хороскопа, с цел да види би трябвало ли да влиза в нея. И в действителност това безмълвие оголва същинските зависимости на медиите, тези, които стават все по-очевидни от ден дневно. Липсата на моментална реакция ги издава и осветява.
Точно заради тази причина на мен ми е мъчно да приема тезата на един логичен публицист като Светослав Иванов, който твърди следното: " Как се докарахме дотук? Не толкоз поради зависимости, колкото поради неналичието на темперамент, ценностен крах и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си ". Липсата на темперамент, ниското самочувствие - всичко това е следствие точно от зависимостите на медиите. От премълчаваните подмолни въздействия и протоколи, които в действителност могат да отстранят един публицист от неговото място. Кой ще влезе в ролята на камикадзето и да обезкостява властта, когато е наясно, че няма да получи тил в борбата, а ще бъде прострелян мигновено. Битката за свободното слово е рискова, там стрелят онлайн месо и поради това тя не може да бъде водена от единаци, а би трябвало да е общо изпитание на цялата общественост, която възприема себе си като демократична и извисена.
И тук към този момент стигаме до другия огромен проблем. Такава общественост у нас не съществува. Всички, които виждате да се изявяват по медиите като интелектуални гастрольори, всички създатели на разтърсващи моралистични статуси, всички стенания за цензура - това са фалшификати, полуфабрикати за всеобща приложимост, нищо свястно, нищо същинско. Защото се оказа, че можем да страдаме и да леем сълзи за Виктор Николаев и за придворната телевизия на ГЕРБ, каквато в действителност е Нова, но когато други публицисти са в същата позиция, тогава нямаше стонове, нямаше хлипове, цареше злобно безмълвие, огряване тук-таме от злорадо стържене със зъби.
Защото в обстановката на Николаев единствено преди няколко месеца се оказа международничката Къдринка Къдринова. В ролята на медиен фюрер тогава се изяви членката на Съвет за електронни медии Бетина Жотева. Репликата й: " Ако си отворите устата още един път за мен, ще видиш какво става " би трябвало да бъде обезсмъртена със своята завист. Класически случай освен на опит за цензура, само че и на властови напън върху медиите. Все едно виждаме Валери Симеонов в пола. Тогава обаче най-гласовите през днешния ден си мълчаха. Дори не сметнаха за належащо да се обадят, тъй като, видите ли, Бетина е от нашите и по-добре да не се занимаваме с това. Мнозина даже одобрително кимаха на Жотева, тъй като наритва левичарка, а пък с гадните комунисти единствено това би трябвало да се прави. Ето за какво персонално аз нямам доверие на три-четвърти от неочакваните бранители на свободното слово. Тази борба не е изборна и от нея почивка не можеш да си вземеш, нито да се пишеш в болнични. Премълчал ли си Бетина, то нямаш никакво право да критикуваш Антон Тодоров, тъй като всъщност ставаш негов съизвършител. Бетина Жотева по този начин и не напусна Съвет за електронни медии, скриха я в сенките, с цел да може тя като робот да си вдигне ръката и да гласоподава за най-удобната кандидатура за началник на Българска национална телевизия.
Тръгнахме от нещо тривиално - нахален политик, само че, съгласно мен, към този момент се доближаваме до същинския проблем - подлизурството на самата медийна среда. Мумията съумя с дейностите си да освети и това. Тоест след всичко има и защо да сме му признателни. Неговата медийна гилотина демонстрира, че той не съумява да се завърне всякога, само че пък ни разкри същинското положение на медиите. Нима ни беше належащо извънземно, с цел да го разберем?
Александър Симов, оповестено в pogled.info
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ