Защо българските служби проспаха задаващата се война в Украйна и имат ли нужда от реформа
Съмнения, че българските служби за сигурност са крили информация от държавното управление и Народното събрание за подготвяното навлизане на Русия в Украйна, изрази в сряда ръководителят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Атанас Атанасов, съпредседател на " Демократична България " и някогашен шеф на Национална работа " Сигурност ". Атанасов изрази увереност, че в българските разследващи служби даже работи съветска агентура.
Факт е, че в последните седмици сме очевидци на може би един от най-грандиозните провали на специфичните ни служби за последните три десетилетия. Този неуспех се отнася главно до двете разследващи централи – външното разузнаване и контраразузнаването. Не може по различен метод да бъде дефинирано даването на изцяло подвеждаща и противоположна на развиването на ситуацията информация на всички отраслови държавни органи и институции в навечерието на започващата война в Украйна. Провалът е още по-голям предвид на съществуването на явни разследващи признаци в това отношение даже не в дните, а в седмиците, предхождащи нахлуването на съветския агресор в суверенна Украйна.
Войната на километри от българската граница даде естрада на знайни и незнайни анализатори и специалисти, огромна част от които под светлината на прожекторите, споделиха своите визии за положението на българските спецслужби и повода за сериозния им неуспех. За разлика от „ експертизата “ на депутата от „ ИТН “ Николай Радулов, сътрудника му от ръководещото болшинство - Атанас Атанасов, който е и съпредседател на „ Демократична България “, фактически има действителен опит в областта на специфичните служби и разполага с нужната експертиза. Разбираемо е, че въпреки Атанасов да посочва проблемите, довели до подадената от службите ни дезинформация, най-малко към този момент не доближава до зародиша на казуса. Вероятно поради вътрешнополитически аргументи и най-много, с цел да не се стигне до дестабилизиране на управническата коалиция.
За да се види същината на казуса, следва да се направи обзор на някои събития от близкото минало и да се напомнят прогнози, които през днешния ден намират своето удостоверение.
През 2018 година президентът Румен Радев издава укази за назначението на нови /в един от случаите на стария/ ръководители на трите съществени специфични служби. За Държавна организация „ Национална сигурност “ е публикуван декрет за нов мандат на ръководителя Димитър Георгиев. За Държавна организация „ Разузнаване “ е публикуван декрет за назначението на нов ръководител – Атанас Атанасов, след доброволното предпочитание на титуляра Драгомир Димитров да се отдръпна и замине за мечтаната от него дипломатическа работа като общоприет консул в Мюнхен, Германия. В Служба „ Военна информация “ (СВИ), в този момент Служба „ Военно разузнаване “, е назначен полковник Велко Атанасов. Той заменя на поста Пламен Ангелов, който се отдръпва поради проблеми с класифицираната информация.
Безспорно е, че новите ръководители на цивилното и военното разузнаване са експерти от кариерата, които имат по над 20-годишен стаж във въпросните служби и са минали поредно през всички стъпала на своето кариерно израстване. За болшинството от българите е незнайно, че по това време стартира осъществяването на извънредно съществени и щателни промени на разследващите ни служби. Тези промени са имали за цел всеобхватно организационно и оперативно адаптиране на службите към променената среда за сигурност, като за задачата са следвани най-хубавите модели, взаимствани от огромните западни разследващи централи. За всичко това информация в цялостен размер има президента, отрасловите министри, управлявали в последните 2-3 години и сигурно депутатите от 44-то Народно заседание.
На всички тях е известно, че провеждането на промените в секретните служби е било извънредно сложен развой, обвързван с радикална смяна на редица остарели и отхвърлени стандарти и на организационна конструкция с главен акцент възстановяване на оперативната и осведомителната работа. Това са двата съществени стълба, върху които или стои устойчиво, или е застрашена от провали всяка една специфична работа. Най-сериозни са въпросните промени в цивилното и военно разузнаване, защото контраразузнаването в сегашния си тип е относително нова работа, по отношение на която част от нужните промени бяха осъществени още с трансформирането й през 2008 година
След стартиралите през 2018 година промени, ДАР и СВИ (понастоящем СВР), както и ДАНС, бързо съумяха да стартират да си взаимодействат, като даже синхронизираха работата си с управленията на прокуратурата в лицето на последните двама основни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев. Индикация за настъпващите промени в специфичните служби и повишението на доверието от страна на евроатлантическите сътрудници е осъществена взаимна аудиенция на ръководителите им в Съединените щати.
Макар и да не са необятно известни, има няколко обстоятелството, които демонстрират положителните стъпки, осъществени през 2018-2019 година, по реформиране в разследващите ни служби. Например в ДАР след съответните законодателни промени, прокарани от тогавашното болшинство, е основано контратерористично звено с присъединяване на всички служби, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. През 2020 година бяха гласувани промени в закона и правилника за използването му, което направи допустимо провеждането (за целия Преход) на организационно-щатни промени и превръщането на СВР в съвременна, ефикасна и авторитетна в лицето на интернационалните ни сътрудници работа. Малко прочут факт е, че Служба „ Военно разузнаване “ е получила висока оценка от Алианса за председателството й на Военния разследващ комитет през 2020 година
Именно с помощта на промяната „ на тихия фронт “ и положителното съдействие сред специфичните служби и Специализирана прокуратура и управлението на държавното обвиняване у нас се стигна до невиждани по своя размер разкрития в актуалната ни история. Става въпрос за разкриването и повдигането на обвинявания на български жители за шпионаж в интерес на Русия, както и оповестяването за „ личност нон грата “ на 9 съветски жители, работели под прикритието на дипломати, а към днешна дата към този момент 11.
Започналите през 2018-2019 година промени в цивилното и военно разузнаване, положителното съдействие с прокуратурата, довело до съответни резултати, изразяващи се в ограничение на съветското въздействие, в това число и осуетяването на опити за директното му навлизане в службите за сигурност, напрегна в последна степен някогашни чиновници и офицери от запаса. Не дребна част от тях откриха професионална реализация в администрацията на президента в последните пет години или гравитираха към нея. Те, въпреки и вън от службите, продължаваха да оказват въздействие върху кадруването на „ тихия фронт “, а за жалост и поредно продължиха да прокарват съветски ползи в НАТО-вска България. Това се видя много ясно при разкриването преди година на групата, обвързвана със Служба „ Военно разузнаване “, предавала класифицирана информация на боен шпионин, работещ под прикритието на посланик в посолството на Руската федерация у нас. Системната работа на българските контразузнавачи и държавни обвинители стегна обръча към съветската агентура у нас - факт, който откри поддръжка от Северноатлантическите сътрудници на страната.
Серията от разкрития, свързани с съветски сътрудници, последвани от насилственото им овакантяване на страната, без подозрение се е отразило съществено на съветските СВР и ГРУ. Няма разследваща работа в света, за която да не е проблем провалянето на специфичните й интервенции и „ осветяването “ на агентурната й мрежа. В сходни обстановки всяко разузнаване на процедура остава без „ уши “ и без „ очи “. Противодействието на зловредната активност на съветските СВР и ГРУ, освен съществено заплаши тяхното действие на наша територия, само че е ясно до каква степен можеше да стигне цялостният развой по разконспирирането на агентурната им мрежа, проникнала в български държавни структури.
Задържането на генерала от запаса Валентин Цанков сподели, че в интервала 2019-2021 година не са били хванати всички български жители, за които се твърди, че са шпионирали в интерес на Русия. Още повече, че карцерът на Цанков и освобождението на Стефан Янев от държавното управление поради отношението му към съветската инвазия в Украйна, само са предотвратили предотвратили назначението на „ натовския военачалник “ за консултант на някогашния към този момент министър на защитата.
Дали Цанков е единствен? Едва ли, сигурно има и други офицери от запаса и някогашни разузнавачи, които дълго време са работили в полза на непознати ползи. Въпросът е къде са те?
Макар и да са някогашни, те в никакъв случай не са прекратявали връзките си с ДАР и СВР. Напротив, точно поради подхванатите промени от назначените през 2018 година нови ръководители, офицерите от запаса стартират целенасочена работа по прекратяване на трансформацията. Цел №1 на някогашните разузнавачи се оказват шефовете на военното и цивилното разузнаване и на контраразузнаването.
За ерозиране на доверието в постигнатото, някогашни разузнавачи, представящи се в медиите като „ специалисти “ стартират да иронизират активността на прокуратурата и службите по откриване на съветската агентурна мрежа у нас. Установени са голям брой опити за контакт на някогашни чиновници на специфичните служби с техни настоящи сътрудници, за приемане на информация, както за потребностите на съветския шпионаж, по този начин и за дискредитиране на новите управления на българските служби и прокуратурата. Примери за това в българските медии изобилстват.
Решителният миг, в който някогашните разведки получават опция за реванш и най-много, с цел да се прекърши промяната в разследващите служби настава с първото служебно държавно управление на Стефан Янев – „ натовският военачалник “, за който едвам в последните седмици се разбра с каква тъкмо геополитическа ориентировка е. Използвайки служебния кабинет, цялостен с близки до президента лица, на база и на авансово настроеното с гневна агитация публично мнение, опитните някогашни чиновници на секретните структури подхващат дейности по декаданс в ДАР, СВР и ДАНС.
Макар да са в средата на своя мандат, шефовете на секретни служби се оказват цели на служебното държавно управление и на президента. Интересно е, че в наши дни, когато Румен Радев подлага на критика представители на законодателната власт, които желаят рокади по върховете на службите, той не помни, че единствено преди година под негово давление бе осъществена политическа чистка по върха на трите най-важни секретни служби. Днес Радев моли политиците да съблюдават мандатността на шефовете на спецслужбите, само че нищо сходно не твърдеше преди година, когато ги прочистваше. През 2021 година президентът твърдеше, че поголовната промяна на шефовете на „ тихия фронт “ е част от акцията по „ изчегъртване “ на предходните ръководещи. Дали обаче това е тъкмо по този начин и дали зад този заслон не бе издирван различен резултат – преустановяване на дейната и координирана работа на службите, изключително по линия на съветската резидентура у нас?
През лятото на 2021 година отпред на основните специфични служби бяха сложени доверени хора на служебния министър председател по това време Стефан Янев и президента Румен Радев. Какво обаче се случи по-късно? Отговорът на този въпрос ще ни насочи към генезиса на настоящия неуспех. Противно на нормалните положителни практики в естествените страни, „ изчегъртването “ в службите продължава надолу към по-ниските равнища, минимум и лимитирано в ДАНС, най-цялостно в ДАР и СВР. Подменени са всички управителни чиновници, от заместник-директори по оперативната работа и разбора до най-ниското управително равнище, в това число шеф на бранш. На всички равнища са назначени нови фрагменти, като главният аршин за техния асортимент е да подлагат на критика гневно предходното управление. По този метод на управителни позиции попадат чиновници, които в никакъв случай в своята кариера не са показали сериозен потенциал, реализирани резултати, чиновници без лично мнение по жизненоважни въпроси, само че с голямо предпочитание да се харесват на новите началници. Успешна рецепта за институционален конформизъм и последвания неуспех, станал притежание на цялата българска общност. Служители в разследващите служби са безапелационни, че почналите в интервала 2018-2020 година промени в структурно и стратегическо направление, освен са прекъснати, само че е налице цялостен декаданс. Само в границите на 6-8 месеца с няколко заповеди всичко е върнато към обстановката в разузнаванията отпреди промените. Личният състав се оказва мощно демотивиран от отстраняването на експерти с потвърдени качества, резултати и опит. Резултатът го видяхме, а той въобще не удовлетворява експертите, в случай че съдим по мненията на ръководителя на вътрешната комисия на Народното събрание.
За неуспеха обаче има още една основна причина. Новите ръководители в ДАР и СВР още в първите седмици след встъпването в служба са отправили остри рецензии за огромния размер на информативен продан с водещи партньорски служби в предходния интервал. Така въпросният продан на информация е редуциран безусловно до „ санитарния най-малко “. А това се оказва значителен проблем, тъй като е добре прочут факт, че нито Българската войска е в положение сама да подсигурява суверенитета на страната, нито българските служби са в положение независимо да засекат навреме всички евентуални закани за страната. За това разчитаме точно на НАТО, откъдето можем да черпим както отбранителна поддръжка, по този начин и разследваща информация, каквато безспорно партньорските служби са имали в навечерието на войната в Украйна.
Докато НАТО стартира да се готви за съветската инвазия, в българските разследващи организации стартират да се възвръщат дисциплинарно уволнени фрагменти, главно поради открити в предишното нерегламентирани контакти с съветски жители и нелегално изнасяне на класифицирана информация. Има новоназначения на фрагменти, за които инспекцията е открила, че имат трайно открити контакти с жители на Руската федерация.
Председателят на Вътрешната комисия на Народното събрание към този момент разгласи, че ще желае информация – какви данни са получили българските служби от партньорската разследваща мрежа. Така може да се откри дали поради наложената процедура от последните месеци да се редуцира осведомителния продан, се е стигнало до неналичието на съответен отчет на службите до управлението на страната. Кое в действителност е наложило ръководителите на българските служби да превеждат публикации от непознати медии, вместо да получават в точния момент оперативните данни, непосредствено от сътрудниците си? Това въобще не е по причина липса на средства, каквито изказвания бяха направени от „ специалиста “ Радулов. По скоро е въпрос на оттеглено доверие от страна на партньорските служби по отношение на българските разследващи структури. През предишното лято мнозина иронизираха изказванията на чиновници на ДАР и ДАНС, че освобождението им е обвързвано с „ дългата ръка на Кремъл “, само че наподобява думите им звучат повече от настоящо през днешния ден, когато българското цивилно и военно разузнаване като че ли приказва с езика на съветските им сътрудници.
Това разумно докара до рецензиите. Но е доста евентуално посочените нагоре групи от някогашни чиновници и запасни офицери да са щастливи – сполучливо са постигнали задачите си – България остана сюрпризирана. Едни от тях извършиха непосредствено сложена задача от непозната страна, други несъмнено са го създали, тъй като носталгията ги влече към времената на Съветския съюз. Българското общество обаче демонстрира, че страната ни е извървяла сложен и комплициран път и връщане обратно няма. Президентът Румен Радев не е в позиция да признае личните си неточности, а дебатът за потребността от инспекция на интегритета на чиновниците на разследващия уред би трябвало да продължи. Дебат е необходим и във връзка с въпроса дали не е време управленията на разследващите служби да се назначават от Народното събрание? Подобен метод ще даде опция за най-представителен метод за избор, с изключение на отсега нататък опцията с извършения опит – служебно държавно управление да обезглави най-важните за националната сигурност специфични служби в страната.
Факт е, че в последните седмици сме очевидци на може би един от най-грандиозните провали на специфичните ни служби за последните три десетилетия. Този неуспех се отнася главно до двете разследващи централи – външното разузнаване и контраразузнаването. Не може по различен метод да бъде дефинирано даването на изцяло подвеждаща и противоположна на развиването на ситуацията информация на всички отраслови държавни органи и институции в навечерието на започващата война в Украйна. Провалът е още по-голям предвид на съществуването на явни разследващи признаци в това отношение даже не в дните, а в седмиците, предхождащи нахлуването на съветския агресор в суверенна Украйна.
Войната на километри от българската граница даде естрада на знайни и незнайни анализатори и специалисти, огромна част от които под светлината на прожекторите, споделиха своите визии за положението на българските спецслужби и повода за сериозния им неуспех. За разлика от „ експертизата “ на депутата от „ ИТН “ Николай Радулов, сътрудника му от ръководещото болшинство - Атанас Атанасов, който е и съпредседател на „ Демократична България “, фактически има действителен опит в областта на специфичните служби и разполага с нужната експертиза. Разбираемо е, че въпреки Атанасов да посочва проблемите, довели до подадената от службите ни дезинформация, най-малко към този момент не доближава до зародиша на казуса. Вероятно поради вътрешнополитически аргументи и най-много, с цел да не се стигне до дестабилизиране на управническата коалиция.
За да се види същината на казуса, следва да се направи обзор на някои събития от близкото минало и да се напомнят прогнози, които през днешния ден намират своето удостоверение.
През 2018 година президентът Румен Радев издава укази за назначението на нови /в един от случаите на стария/ ръководители на трите съществени специфични служби. За Държавна организация „ Национална сигурност “ е публикуван декрет за нов мандат на ръководителя Димитър Георгиев. За Държавна организация „ Разузнаване “ е публикуван декрет за назначението на нов ръководител – Атанас Атанасов, след доброволното предпочитание на титуляра Драгомир Димитров да се отдръпна и замине за мечтаната от него дипломатическа работа като общоприет консул в Мюнхен, Германия. В Служба „ Военна информация “ (СВИ), в този момент Служба „ Военно разузнаване “, е назначен полковник Велко Атанасов. Той заменя на поста Пламен Ангелов, който се отдръпва поради проблеми с класифицираната информация.
Безспорно е, че новите ръководители на цивилното и военното разузнаване са експерти от кариерата, които имат по над 20-годишен стаж във въпросните служби и са минали поредно през всички стъпала на своето кариерно израстване. За болшинството от българите е незнайно, че по това време стартира осъществяването на извънредно съществени и щателни промени на разследващите ни служби. Тези промени са имали за цел всеобхватно организационно и оперативно адаптиране на службите към променената среда за сигурност, като за задачата са следвани най-хубавите модели, взаимствани от огромните западни разследващи централи. За всичко това информация в цялостен размер има президента, отрасловите министри, управлявали в последните 2-3 години и сигурно депутатите от 44-то Народно заседание.
На всички тях е известно, че провеждането на промените в секретните служби е било извънредно сложен развой, обвързван с радикална смяна на редица остарели и отхвърлени стандарти и на организационна конструкция с главен акцент възстановяване на оперативната и осведомителната работа. Това са двата съществени стълба, върху които или стои устойчиво, или е застрашена от провали всяка една специфична работа. Най-сериозни са въпросните промени в цивилното и военно разузнаване, защото контраразузнаването в сегашния си тип е относително нова работа, по отношение на която част от нужните промени бяха осъществени още с трансформирането й през 2008 година
След стартиралите през 2018 година промени, ДАР и СВИ (понастоящем СВР), както и ДАНС, бързо съумяха да стартират да си взаимодействат, като даже синхронизираха работата си с управленията на прокуратурата в лицето на последните двама основни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев. Индикация за настъпващите промени в специфичните служби и повишението на доверието от страна на евроатлантическите сътрудници е осъществена взаимна аудиенция на ръководителите им в Съединените щати.
Макар и да не са необятно известни, има няколко обстоятелството, които демонстрират положителните стъпки, осъществени през 2018-2019 година, по реформиране в разследващите ни служби. Например в ДАР след съответните законодателни промени, прокарани от тогавашното болшинство, е основано контратерористично звено с присъединяване на всички служби, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. През 2020 година бяха гласувани промени в закона и правилника за използването му, което направи допустимо провеждането (за целия Преход) на организационно-щатни промени и превръщането на СВР в съвременна, ефикасна и авторитетна в лицето на интернационалните ни сътрудници работа. Малко прочут факт е, че Служба „ Военно разузнаване “ е получила висока оценка от Алианса за председателството й на Военния разследващ комитет през 2020 година
Именно с помощта на промяната „ на тихия фронт “ и положителното съдействие сред специфичните служби и Специализирана прокуратура и управлението на държавното обвиняване у нас се стигна до невиждани по своя размер разкрития в актуалната ни история. Става въпрос за разкриването и повдигането на обвинявания на български жители за шпионаж в интерес на Русия, както и оповестяването за „ личност нон грата “ на 9 съветски жители, работели под прикритието на дипломати, а към днешна дата към този момент 11.
Започналите през 2018-2019 година промени в цивилното и военно разузнаване, положителното съдействие с прокуратурата, довело до съответни резултати, изразяващи се в ограничение на съветското въздействие, в това число и осуетяването на опити за директното му навлизане в службите за сигурност, напрегна в последна степен някогашни чиновници и офицери от запаса. Не дребна част от тях откриха професионална реализация в администрацията на президента в последните пет години или гравитираха към нея. Те, въпреки и вън от службите, продължаваха да оказват въздействие върху кадруването на „ тихия фронт “, а за жалост и поредно продължиха да прокарват съветски ползи в НАТО-вска България. Това се видя много ясно при разкриването преди година на групата, обвързвана със Служба „ Военно разузнаване “, предавала класифицирана информация на боен шпионин, работещ под прикритието на посланик в посолството на Руската федерация у нас. Системната работа на българските контразузнавачи и държавни обвинители стегна обръча към съветската агентура у нас - факт, който откри поддръжка от Северноатлантическите сътрудници на страната.
Серията от разкрития, свързани с съветски сътрудници, последвани от насилственото им овакантяване на страната, без подозрение се е отразило съществено на съветските СВР и ГРУ. Няма разследваща работа в света, за която да не е проблем провалянето на специфичните й интервенции и „ осветяването “ на агентурната й мрежа. В сходни обстановки всяко разузнаване на процедура остава без „ уши “ и без „ очи “. Противодействието на зловредната активност на съветските СВР и ГРУ, освен съществено заплаши тяхното действие на наша територия, само че е ясно до каква степен можеше да стигне цялостният развой по разконспирирането на агентурната им мрежа, проникнала в български държавни структури.
Задържането на генерала от запаса Валентин Цанков сподели, че в интервала 2019-2021 година не са били хванати всички български жители, за които се твърди, че са шпионирали в интерес на Русия. Още повече, че карцерът на Цанков и освобождението на Стефан Янев от държавното управление поради отношението му към съветската инвазия в Украйна, само са предотвратили предотвратили назначението на „ натовския военачалник “ за консултант на някогашния към този момент министър на защитата.
Дали Цанков е единствен? Едва ли, сигурно има и други офицери от запаса и някогашни разузнавачи, които дълго време са работили в полза на непознати ползи. Въпросът е къде са те?
Макар и да са някогашни, те в никакъв случай не са прекратявали връзките си с ДАР и СВР. Напротив, точно поради подхванатите промени от назначените през 2018 година нови ръководители, офицерите от запаса стартират целенасочена работа по прекратяване на трансформацията. Цел №1 на някогашните разузнавачи се оказват шефовете на военното и цивилното разузнаване и на контраразузнаването.
За ерозиране на доверието в постигнатото, някогашни разузнавачи, представящи се в медиите като „ специалисти “ стартират да иронизират активността на прокуратурата и службите по откриване на съветската агентурна мрежа у нас. Установени са голям брой опити за контакт на някогашни чиновници на специфичните служби с техни настоящи сътрудници, за приемане на информация, както за потребностите на съветския шпионаж, по този начин и за дискредитиране на новите управления на българските служби и прокуратурата. Примери за това в българските медии изобилстват.
Решителният миг, в който някогашните разведки получават опция за реванш и най-много, с цел да се прекърши промяната в разследващите служби настава с първото служебно държавно управление на Стефан Янев – „ натовският военачалник “, за който едвам в последните седмици се разбра с каква тъкмо геополитическа ориентировка е. Използвайки служебния кабинет, цялостен с близки до президента лица, на база и на авансово настроеното с гневна агитация публично мнение, опитните някогашни чиновници на секретните структури подхващат дейности по декаданс в ДАР, СВР и ДАНС.
Макар да са в средата на своя мандат, шефовете на секретни служби се оказват цели на служебното държавно управление и на президента. Интересно е, че в наши дни, когато Румен Радев подлага на критика представители на законодателната власт, които желаят рокади по върховете на службите, той не помни, че единствено преди година под негово давление бе осъществена политическа чистка по върха на трите най-важни секретни служби. Днес Радев моли политиците да съблюдават мандатността на шефовете на спецслужбите, само че нищо сходно не твърдеше преди година, когато ги прочистваше. През 2021 година президентът твърдеше, че поголовната промяна на шефовете на „ тихия фронт “ е част от акцията по „ изчегъртване “ на предходните ръководещи. Дали обаче това е тъкмо по този начин и дали зад този заслон не бе издирван различен резултат – преустановяване на дейната и координирана работа на службите, изключително по линия на съветската резидентура у нас?
През лятото на 2021 година отпред на основните специфични служби бяха сложени доверени хора на служебния министър председател по това време Стефан Янев и президента Румен Радев. Какво обаче се случи по-късно? Отговорът на този въпрос ще ни насочи към генезиса на настоящия неуспех. Противно на нормалните положителни практики в естествените страни, „ изчегъртването “ в службите продължава надолу към по-ниските равнища, минимум и лимитирано в ДАНС, най-цялостно в ДАР и СВР. Подменени са всички управителни чиновници, от заместник-директори по оперативната работа и разбора до най-ниското управително равнище, в това число шеф на бранш. На всички равнища са назначени нови фрагменти, като главният аршин за техния асортимент е да подлагат на критика гневно предходното управление. По този метод на управителни позиции попадат чиновници, които в никакъв случай в своята кариера не са показали сериозен потенциал, реализирани резултати, чиновници без лично мнение по жизненоважни въпроси, само че с голямо предпочитание да се харесват на новите началници. Успешна рецепта за институционален конформизъм и последвания неуспех, станал притежание на цялата българска общност. Служители в разследващите служби са безапелационни, че почналите в интервала 2018-2020 година промени в структурно и стратегическо направление, освен са прекъснати, само че е налице цялостен декаданс. Само в границите на 6-8 месеца с няколко заповеди всичко е върнато към обстановката в разузнаванията отпреди промените. Личният състав се оказва мощно демотивиран от отстраняването на експерти с потвърдени качества, резултати и опит. Резултатът го видяхме, а той въобще не удовлетворява експертите, в случай че съдим по мненията на ръководителя на вътрешната комисия на Народното събрание.
За неуспеха обаче има още една основна причина. Новите ръководители в ДАР и СВР още в първите седмици след встъпването в служба са отправили остри рецензии за огромния размер на информативен продан с водещи партньорски служби в предходния интервал. Така въпросният продан на информация е редуциран безусловно до „ санитарния най-малко “. А това се оказва значителен проблем, тъй като е добре прочут факт, че нито Българската войска е в положение сама да подсигурява суверенитета на страната, нито българските служби са в положение независимо да засекат навреме всички евентуални закани за страната. За това разчитаме точно на НАТО, откъдето можем да черпим както отбранителна поддръжка, по този начин и разследваща информация, каквато безспорно партньорските служби са имали в навечерието на войната в Украйна.
Докато НАТО стартира да се готви за съветската инвазия, в българските разследващи организации стартират да се възвръщат дисциплинарно уволнени фрагменти, главно поради открити в предишното нерегламентирани контакти с съветски жители и нелегално изнасяне на класифицирана информация. Има новоназначения на фрагменти, за които инспекцията е открила, че имат трайно открити контакти с жители на Руската федерация.
Председателят на Вътрешната комисия на Народното събрание към този момент разгласи, че ще желае информация – какви данни са получили българските служби от партньорската разследваща мрежа. Така може да се откри дали поради наложената процедура от последните месеци да се редуцира осведомителния продан, се е стигнало до неналичието на съответен отчет на службите до управлението на страната. Кое в действителност е наложило ръководителите на българските служби да превеждат публикации от непознати медии, вместо да получават в точния момент оперативните данни, непосредствено от сътрудниците си? Това въобще не е по причина липса на средства, каквито изказвания бяха направени от „ специалиста “ Радулов. По скоро е въпрос на оттеглено доверие от страна на партньорските служби по отношение на българските разследващи структури. През предишното лято мнозина иронизираха изказванията на чиновници на ДАР и ДАНС, че освобождението им е обвързвано с „ дългата ръка на Кремъл “, само че наподобява думите им звучат повече от настоящо през днешния ден, когато българското цивилно и военно разузнаване като че ли приказва с езика на съветските им сътрудници.
Това разумно докара до рецензиите. Но е доста евентуално посочените нагоре групи от някогашни чиновници и запасни офицери да са щастливи – сполучливо са постигнали задачите си – България остана сюрпризирана. Едни от тях извършиха непосредствено сложена задача от непозната страна, други несъмнено са го създали, тъй като носталгията ги влече към времената на Съветския съюз. Българското общество обаче демонстрира, че страната ни е извървяла сложен и комплициран път и връщане обратно няма. Президентът Румен Радев не е в позиция да признае личните си неточности, а дебатът за потребността от инспекция на интегритета на чиновниците на разследващия уред би трябвало да продължи. Дебат е необходим и във връзка с въпроса дали не е време управленията на разследващите служби да се назначават от Народното събрание? Подобен метод ще даде опция за най-представителен метод за избор, с изключение на отсега нататък опцията с извършения опит – служебно държавно управление да обезглави най-важните за националната сигурност специфични служби в страната.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ