Вълшебната самардала сваля нивата на лошия холестерол
Самардалата е обичайната българска билка, която множеството хора знаят, че се употребява за приготвянето на шарена сол. Тя играе съществена роля за характерния мирис на обичаната на мнозина фалшификация.
Самардалата се е най-разпространена на Балканите, въпреки и да е позната в някои страни в Азия. Видът й в природата не е по този начин добре прочут. Има трискатово стъбълце, от което напролет израстват красиви дребни камбанки.
Вкусът на потребната и ароматна самардала е мощен, нагарчащ и пикантен, изключително когато растението е в прясно положение и припомня повече на хрян. Малко прочут факт е, че растението е включено в листата с потребни растения на Закона за лечебните растения. Има напълно основателна причина за това.
В ароматното растение се съдържат характерно етерично масло, стероли, танини и флавоноиди, които комбинирано имат мощен противовъзпалителен резултат. Те вършат чудеса с имунната система, като я подтикват да работи на цялостни обороти. Самардалата се предлага за предварителна защита на сърдечно-съдови болести и високо кръвно.
Поради потвърдените й качества да въздейства върху развиването на раковите кафези, тя се предлага даже за предварителна защита на развиването на онкологични болести, а сега на нейна основа се вършат редица проучвания против страшната болест.
Доказано най-ефикасното свойство на растението е способността му да смъква бързо и дейно неприятния холестерол. Самардалата покачва апетита и улеснява храносмилането. Освен това подправката понижава високото кръвно налягане.
Самардала на чай оказва помощ още при стомашни болки и запек, сполучливо се употребява при хронична кашлица и псориазис. Друго качество на потребното растение е, че то пречиства бъбреците и пикочния мехур, защото работи пикочогонно.
В България самардалата може да се откри в диво положение главно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област.
В Северозападната част на страната се счита за тип див лук, на което се дължи и тамошното й название – кучи лук. В Южна и Югозападна България е известна като стрижак. Като фалшификация самардалата се употребява сушена и стрита на ситно, размесена със сол.
