Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се обезпокоително лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дни една изтощена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един огромен океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше мощен вятър. С безсилен глас продума лястовичката напразно: - Братко ветре, когато вървиш над света, в случай че минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
- Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи остарялата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме сграбчи и ме понесе над света. Девет дни летях. Ето в този момент паднах на туй цвете. Колко съм изтощена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, като че ли беше под майчините си криле
Така приключва една от най-красивите неща, писани на български език - разказът на Ангел Каралийчев " Майчина сълза ". Той е роден на 21 август 1902 година в Стражица и си отива на 14 декември 1972 година в София. Негови известни и обичани произведения са приказките от " Приказен свят ", повестите " Ането ", " Тошко Африкански " и още доста други...
Любимият на дребните и на (уж) порасналите им родители създател е най-издаваният у нас след Иван Вазов и е притежател на най-престижната международна премия за детска литература. Международният комитет за детска и юношеска литература му връчва посмъртно, през 1974 година, Приз на името на.
Толкова четен, толкоз обичан, само че криещ огромна персонална драма - самичък не съумява да има свое дете. От огромната му обич с Бела Ушева се раждат две деца, едното изгубват още като бебе, а другото не съумява да навърши и две години. Когато хора, незапознати с историята, го питат: " А Вие самичък, като пишете толкоз хубаво за деца, имате ли свои? ", той с тъга отговарял:
“Да, имам! Всички български деца са мои деца! ”
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дни една изтощена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един огромен океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше мощен вятър. С безсилен глас продума лястовичката напразно: - Братко ветре, когато вървиш над света, в случай че минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
- Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи остарялата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме сграбчи и ме понесе над света. Девет дни летях. Ето в този момент паднах на туй цвете. Колко съм изтощена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, като че ли беше под майчините си криле
Така приключва една от най-красивите неща, писани на български език - разказът на Ангел Каралийчев " Майчина сълза ". Той е роден на 21 август 1902 година в Стражица и си отива на 14 декември 1972 година в София. Негови известни и обичани произведения са приказките от " Приказен свят ", повестите " Ането ", " Тошко Африкански " и още доста други...
Любимият на дребните и на (уж) порасналите им родители създател е най-издаваният у нас след Иван Вазов и е притежател на най-престижната международна премия за детска литература. Международният комитет за детска и юношеска литература му връчва посмъртно, през 1974 година, Приз на името на.
Толкова четен, толкоз обичан, само че криещ огромна персонална драма - самичък не съумява да има свое дете. От огромната му обич с Бела Ушева се раждат две деца, едното изгубват още като бебе, а другото не съумява да навърши и две години. Когато хора, незапознати с историята, го питат: " А Вие самичък, като пишете толкоз хубаво за деца, имате ли свои? ", той с тъга отговарял:
“Да, имам! Всички български деца са мои деца! ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ