„Будител“ и „подбудител“ са различни неща. Насилниците в политиката раждат насилници по улиците
Съдийката, усмихната, изяснява по какъв начин не били длъжни тя и сътрудниците ѝ да излязат пред камерите, но го направили…
О, снизхождение свише! При нас – простосмъртните слезли, да ни огреят. Добре.
Защо такова възприятие за безотговорност ли…? Защо по този начин са се отдалечили от хората и живота ли…?
Междувременно, на митингите се появили хора от партии, които не стопират да плашат природонаселението с Торбалан Джендър, който единствено ги дебне да им прокара Истанбулската спогодба, и ги накараха да имат вяра, че думите „ отбрана от домашно принуждение “ са прикрит синоним на „ джендър идеология “ (каквото и да значи това…).
Когнитивен дисонанс? Не, просто бизнес.
Насилието за тях е бизнес. Докато го разпалват, ще имат аудитория, почитатели и гласоподаватели.
Какво имам поради ли? Ето какво:
Ако един несъвършен субект с нула умения, само че доста стремежи, се опита да реализира нещо в този живот, кой е най-прекият му път? Политикантстването. Популизмът. Некадърните, късопишкови, политически, недоправени създания, които не могат да се оправят с нищо, би трябвало да основат „ проблем “, за който да настояват, че САМО те са решение.
Могат ли да се преборят с банковия произвол и 60-процентовите лихви? Не. Могат ли да се оправят с корупцията? Не биха се и пробвали даже, те са част от нея и ядат от нея. Могат ли да се оправят с престъпността? Не. Могат ли да създадат нещо, с което да подобрят качеството на живот на хората, заплатите им, пенсиите им, здравната им система? Не.
Но те доста желаят да са във властта и с пари. Какво да създадат тогава? Първата им крачка е мината към този момент – намерили са човек на индивида да ги вкара в политиката. Но по какъв начин да се задържат там?
Започват да закачат цели на тези, които не могат да се защитят. Защото, в случай че се опитат да се „ оправят “ с банките, банките в миша дупка ще ги заврат. Но виж – бежанците, гейовете, дамите – те са обикновена цел.
Като кажат, че това е най-големият проблем на нацията, има една част от природонаселението, която се връзва. Посочвайки това като проблем, те дърпат вниманието надалеч от обстоятелството, че са некадърни и импотентни.
Следва да обещаят, че ще се „ оправят с казуса “, с цел да се гласоподава за тях и да стоят в политиката, вместо хората да се сетят да ги питат „ Вие защо тъкмо получавате заплата? “
Правиш проблем от нищото, създаваш зложелател, бягаш от същинските проблеми, обещаваш, че ще победиш врага, който ти самичък сътвори от нищото, печелиш поддръжници. Керванът си върви.
Насилието в тази ситуация е непряк резултат, който те употребяват в своя изгода – плашат враговете си с насилието, което техните почитатели мечтаят да основават, тъй като безсилните в живота се радват, в случай че могат да набият някого или да разрушат нещо.
Различните – цвят на кожата, полова ориентировка – са класическа и доста остаряла цел. Те са безсилни да се защитят, тъй като са малцинство. Жените са физически слабият пол и това също ги прави комфортна цел. Затова гейовете и бежанците „ ще ни заличат “, а дамите, искащи равни права, и феминизмът са зложелател, тъй като ни крадат „ обичайните полезности “.
Като съберете ведно това, получавате безумия като краденето на деца чрез Стратегията за детето; изпе***астяване чрез Истанбулската конвенция; и думите „ отбрана от домашно принуждение “ са прикрит синоним на „ джендър идеология “.
Същевременно, от трибуната в Народното събрание чуваме закани и хората, изключително младите, стартират да си мислят, че щом ТАМ има принуждение, значи насилието е нещо обикновено.
Копейкин се фукаше, че синчето му „ раздавало плесници в учебно заведение “. Какво да си мислят почитателите му? Че насилието не е полезност? Как?
Половинката му – Цомчо Плюнката – се изсили и с плонж се изплю посред Народното събрание. Какво да си мислят почитателите им?
Кукурнелия сякаш е „ ляв човек “, само че пази хората от човешките права. Партията ѝ сякаш е член на ПЕС, само че стои като плюнка на мрамор в тая организация – до момента в който европейските социалисти (левите хора) са за човешките права, „ лявата “ Кукурнелия се пробва да ореже правата на другите и насъсква и конституционния съд даже против тях.
Те, получавайки опорките си от кремъл, те организират русификация на медийната среда и стартират да тровят мозъците на хората (които и отпреди си бяха елементарно впечатлителни от тъпотии) с комфортни за тях неистини.
И до момента в който пропагандират насилието и саморазправата като новото обикновено, съумяват и да вбият чеп в обществото, което стартира да се ненавижда вътре между тях, вместо да ненавижда тях.
В мътните води те и техните господари ловят най-тлъстата риба, тъй като страхът и безконечното напрежение карат хората да вършат нелепости – да вземем за пример да гласоподават за тях.
И да забранят Израждане и Столетницата, кукловодите им ще търсят различен метод.
Както преди няколко години споделих: „ Волен “ е просто роля в БГ политиката, която всяко десетилетие се извършва от друг артист. Сега му се е паднало на Копейкин да играе ролята. Славчо се опитва да я заеме, само че не съумя, той влезе в непряк политически план на руснята. ПатрЕотете се пробваха, само че и те не съумяха, не бяха задоволително радикализирани.
Та, откакто това е просто роля, която се играе от разнообразни политически артисти, даже да забранят Израждане и Столетницата – е съвсем все тая (но пък е положително начало, де, аз съм за). Затова е добре да се направи изцяло пречистване – първо на службите, а след това от службите да се направи пречистване на родината: съветското въздействие, посолство, сътрудници, четирихилядници, подбудители и подстрекатели, всякаква рискова паплач да се проверява, изгони и прати където ѝ е мястото.
Тогава ще стартират да се одобряват и естествени закони, да се следи за спазването им, да има механизъм да се управляват съдии и прокурори, а не като в този момент – тъй като са нечия бухалка, да са недосегаеми, тогава ще може да се приказва за „ отбрана от домашно принуждение “, както и за доста други неща, без плитките и късите да виждат Торбалан зад ъгъла.
И тогава ще може прокуратурата да се самосезира за закононарушения против Републиката. Тогава и няма да има опция за инцидентно попаднали президенти, до момента в който откриват пилони, да настройват едната половина на страната против другата половина, наричайки ги с всякакви злобни прилагателни и подтиквайки почитателите си да се саморазправят с критиците му.
О, снизхождение свише! При нас – простосмъртните слезли, да ни огреят. Добре.
Защо такова възприятие за безотговорност ли…? Защо по този начин са се отдалечили от хората и живота ли…?
Междувременно, на митингите се появили хора от партии, които не стопират да плашат природонаселението с Торбалан Джендър, който единствено ги дебне да им прокара Истанбулската спогодба, и ги накараха да имат вяра, че думите „ отбрана от домашно принуждение “ са прикрит синоним на „ джендър идеология “ (каквото и да значи това…).
Когнитивен дисонанс? Не, просто бизнес.
Насилието за тях е бизнес. Докато го разпалват, ще имат аудитория, почитатели и гласоподаватели.
Какво имам поради ли? Ето какво:
Ако един несъвършен субект с нула умения, само че доста стремежи, се опита да реализира нещо в този живот, кой е най-прекият му път? Политикантстването. Популизмът. Некадърните, късопишкови, политически, недоправени създания, които не могат да се оправят с нищо, би трябвало да основат „ проблем “, за който да настояват, че САМО те са решение.
Могат ли да се преборят с банковия произвол и 60-процентовите лихви? Не. Могат ли да се оправят с корупцията? Не биха се и пробвали даже, те са част от нея и ядат от нея. Могат ли да се оправят с престъпността? Не. Могат ли да създадат нещо, с което да подобрят качеството на живот на хората, заплатите им, пенсиите им, здравната им система? Не.
Но те доста желаят да са във властта и с пари. Какво да създадат тогава? Първата им крачка е мината към този момент – намерили са човек на индивида да ги вкара в политиката. Но по какъв начин да се задържат там?
Започват да закачат цели на тези, които не могат да се защитят. Защото, в случай че се опитат да се „ оправят “ с банките, банките в миша дупка ще ги заврат. Но виж – бежанците, гейовете, дамите – те са обикновена цел.
Като кажат, че това е най-големият проблем на нацията, има една част от природонаселението, която се връзва. Посочвайки това като проблем, те дърпат вниманието надалеч от обстоятелството, че са некадърни и импотентни.
Следва да обещаят, че ще се „ оправят с казуса “, с цел да се гласоподава за тях и да стоят в политиката, вместо хората да се сетят да ги питат „ Вие защо тъкмо получавате заплата? “
Правиш проблем от нищото, създаваш зложелател, бягаш от същинските проблеми, обещаваш, че ще победиш врага, който ти самичък сътвори от нищото, печелиш поддръжници. Керванът си върви.
Насилието в тази ситуация е непряк резултат, който те употребяват в своя изгода – плашат враговете си с насилието, което техните почитатели мечтаят да основават, тъй като безсилните в живота се радват, в случай че могат да набият някого или да разрушат нещо.
Различните – цвят на кожата, полова ориентировка – са класическа и доста остаряла цел. Те са безсилни да се защитят, тъй като са малцинство. Жените са физически слабият пол и това също ги прави комфортна цел. Затова гейовете и бежанците „ ще ни заличат “, а дамите, искащи равни права, и феминизмът са зложелател, тъй като ни крадат „ обичайните полезности “.
Като съберете ведно това, получавате безумия като краденето на деца чрез Стратегията за детето; изпе***астяване чрез Истанбулската конвенция; и думите „ отбрана от домашно принуждение “ са прикрит синоним на „ джендър идеология “.
Същевременно, от трибуната в Народното събрание чуваме закани и хората, изключително младите, стартират да си мислят, че щом ТАМ има принуждение, значи насилието е нещо обикновено.
Копейкин се фукаше, че синчето му „ раздавало плесници в учебно заведение “. Какво да си мислят почитателите му? Че насилието не е полезност? Как?
Половинката му – Цомчо Плюнката – се изсили и с плонж се изплю посред Народното събрание. Какво да си мислят почитателите им?
Кукурнелия сякаш е „ ляв човек “, само че пази хората от човешките права. Партията ѝ сякаш е член на ПЕС, само че стои като плюнка на мрамор в тая организация – до момента в който европейските социалисти (левите хора) са за човешките права, „ лявата “ Кукурнелия се пробва да ореже правата на другите и насъсква и конституционния съд даже против тях.
Те, получавайки опорките си от кремъл, те организират русификация на медийната среда и стартират да тровят мозъците на хората (които и отпреди си бяха елементарно впечатлителни от тъпотии) с комфортни за тях неистини.
И до момента в който пропагандират насилието и саморазправата като новото обикновено, съумяват и да вбият чеп в обществото, което стартира да се ненавижда вътре между тях, вместо да ненавижда тях.
В мътните води те и техните господари ловят най-тлъстата риба, тъй като страхът и безконечното напрежение карат хората да вършат нелепости – да вземем за пример да гласоподават за тях.
И да забранят Израждане и Столетницата, кукловодите им ще търсят различен метод.
Както преди няколко години споделих: „ Волен “ е просто роля в БГ политиката, която всяко десетилетие се извършва от друг артист. Сега му се е паднало на Копейкин да играе ролята. Славчо се опитва да я заеме, само че не съумя, той влезе в непряк политически план на руснята. ПатрЕотете се пробваха, само че и те не съумяха, не бяха задоволително радикализирани.
Та, откакто това е просто роля, която се играе от разнообразни политически артисти, даже да забранят Израждане и Столетницата – е съвсем все тая (но пък е положително начало, де, аз съм за). Затова е добре да се направи изцяло пречистване – първо на службите, а след това от службите да се направи пречистване на родината: съветското въздействие, посолство, сътрудници, четирихилядници, подбудители и подстрекатели, всякаква рискова паплач да се проверява, изгони и прати където ѝ е мястото.
Тогава ще стартират да се одобряват и естествени закони, да се следи за спазването им, да има механизъм да се управляват съдии и прокурори, а не като в този момент – тъй като са нечия бухалка, да са недосегаеми, тогава ще може да се приказва за „ отбрана от домашно принуждение “, както и за доста други неща, без плитките и късите да виждат Торбалан зад ъгъла.
И тогава ще може прокуратурата да се самосезира за закононарушения против Републиката. Тогава и няма да има опция за инцидентно попаднали президенти, до момента в който откриват пилони, да настройват едната половина на страната против другата половина, наричайки ги с всякакви злобни прилагателни и подтиквайки почитателите си да се саморазправят с критиците му.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ