Съдия Павлина Панова Закони се пишат на коляно, без вслушване

Съдия Павлина Панова

Закони се пишат на коляно, без вслушване в професионализма на магистратите, а от време на време сме ставали очевидци на непрофесионално отношение, когато представители на съда вземат участие в правната комисия със своето експертно мнение. Това споделя заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова в изявление за Mediapool. Тя счита, че вкарването на прокуратурата в частната сфера ще докара до рисковете пред свободата на договарянето на бизнеса. Съдия Панова припомня, че най-лесният метод да се съсипе нечий бизнес е като се подаде сигнал до прокуратурата. Според нея през последната година правосъдната промяна се прави под мотото, че се съблюдават избрани външни инструкции, което води до проблеми. От 2009 година Павлина Панова е и арбитър ad hoc в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.

Кои са най-сериозните опасности, в случай че планът за битка с корупцията в частния бранш бъде признат в този му тип?

Рискът е обвързван със свободата на договарянето и свободата на самодейността в частната сфера. Субектите в частната сфера са равнопоставени и проблемите сред тях се вземат решение на първо място с инструментите на гражданския развой. Намесата на наказателно право е последна и ще затрудни реализирането на свободната самодейност. Не считам, че намесата на страната в частния бранш би трябвало да бъде толкоз последна. Държавната принуда посредством налагането на престъпно наказване би трябвало да се случва единствено там, където това е извънредно належащо. Гражданите могат да вземат решение своите проблеми посредством средствата на гражданското и комерсиалното право. Тук не трябва да забравяме и ролята на държавните регулатори, които могат да осъществят търсенето на административна и дисциплинарна отговорност. Грешно е всяко една сфера на частния живот на жителите да бъде контролирана и от наказателното право.

В проблема " КТБ ", където прокуратурата твърди, че има заграбване на пари от банка, главният регулатор Българска народна банка си е затворил очите. Явно, че въпросът с тези обири в частния бранш не опира първо до прокуратурата, а до основаната опция от регулаторите.

Точно по този начин. Въпросът е всички институции, които са призвани да контролират връзки, да се намесват навреме и да търсят съответната отговорност. От друга страна, има задоволително текстове в Наказателния кодекс, посредством които може да се търси наказателна отговорност за разпределяне на необезпечени заеми и други непозволени дейности на длъжностни лица в банкови институции. Но непозволената активност би трябвало да бъде разкрита бързо и да се работи.

Опасно ли е да се дава толкоз доста власт в частната сфера на българската прокуратура, която редица интернационалните институции считат за нереформирана?

Риск постоянно има. Няма значение дали приказваме за измененията в Наказателен кодекс за интервенция в частната сфера или в някои други връзки. Наказателната принуда е най-мощното оръжие и то може да съсипе човешки живот или нечий бизнес. Надявам се средствата за надзор, които съдът има върху органите на досъдебното произвеждане да са този регулатор, който защищава жителите от тази последна интервенция. Но всяко безразсъдно потребление на пълномощията от органите на досъдебното произвеждане би лимитирало опциите за правене на бизнес. На всички ни е известна максимата - в случай че искаш да съсипеш нечий бизнес, дай сигнал в прокуратурата. Нормите се основават за добросъвестните магистрати, които би трябвало да ги ползват, само че не са редки случаите, когато има и преждевременно формиране на досъдебни производства. После знаем какъв брой мъчно се стига до тяхното преустановяване.

Законопроектът за битката с корупцията в частната сфера беше ли координиран със съдии от Върховния касационен съд (ВКС)?

Когато Министерството на правораздаването образува работни групи, постоянно изисква от нас да изпращаме свои представители. Ние създадохме аналитично звено от двама наши сътрудници, които вземат участие в такива работни групи. Те непрестанно са давали работни мнения по нормите и са изразявали несъгласието си с измененията, засягащи частния бранш. Това беше и формалната позиция на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд, с която предупредихме министерството за рисковете. Не мога да кажа кой е бил моторът на тези оферти, само че ние изрично сме били срещу тях. В същото време ние не сме изрично срещу целия законопроект. Има правила, които се нуждаят от промяна, с цел да станат по-ясни за използване.

Политическата легенда, която се развива е, че тези промени, засягащи бизнеса, са поискани от Европейската комисия. Вярно ли е това?

Напоследък с този лайтмотив, че нещо се желае от чужбина, се вършат " смели " промени в доста закони. Такива са случаите с измененията в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, който бе изменен през предходната година. Точно в тази материя ние би трябвало да бъдем изключително внимателни.

Предполагам, че няма да завършат с огромен триумф всички тези работни групи към Министерството на правораздаването, които са основани, с цел да изпълнят рекомендациите на Европейската комисия и тези от самостоятелния разбор на прокуратурата. Ето някои рекомендации, които се направиха – отпадане на поемните лица и предварителните прокурорски инспекции. Това не са правила, които могат с лека ръка да бъдат изменени, тъй като те са свързани в цялостна система. Ако се стигне до унищожаване на предварителните инспекции, това ще докара до формиране на досъдебно произвеждане по всяка една тъжба до прокуратурата, което влече след себе си цялата тежест на следствието, събирането на доказателствата и по-късно прекратяването на делото.

Според мен рискът от ограничение на човешки права става прекомерно огромен. От друга страна, поемните лица са самостоятелни от проверяващите и са една гаранция против злоупотреби при обиски и други процесуални дейности. Има правни системи, при които няма поемни лица, само че там служителите на реда могат да бъдат разпитвани за метода, по който са направили обиск. В нашия закон има безапелационна възбрана за това. И тук въпросът се свежда до доверието в правораздаването и в органите, които правят тези следствени дейности. Отпадането на предварителните прокурорски инспекции и на поемните лица не трябва да се прави преждевременно, а като част от изцяло преосмисляне на метода, по който събираме на доказателствата. Всичко е въпрос на това какво доверие имаме към институциите и дали може да си позволим да създадем тази промяна тъкмо в този момент.

Един от причините за отпадането на предварителните инспекции е, че има случаи на жители, които години са подлагани на наказателна принуда отвън разпоредбите.

Да, по този начин е, само че това отново е корист с пълномощия. Сега тази инспекция е контролирана в периоди, тя не може да е повече от два месеца, в крайни случаи до три месеца. Ще ми се да имам вяра, че тези инспекции не се употребяват за принуда, а за добросъвестно събиране на данни, които дават съображение за формиране на наказателно дело. Не знам къде е мярата, може би би трябвало да се съкратят още повече периодите за тези инспекции. Мисля, че репресията по отношение на жителите ще е още по-голяма, в случай че инспекциите бъдат напълно отстранени и непосредствено се минава към формиране на досъдебно произвеждане.

Затова споделям, че пипането на сходни правни институти е доста комплицирано. Например, премахването на поемните лица е обвързвано с готовността ни да дадем религия на един протокол, основан и заверен от един служител на реда и да го приемем за годно доказателство в наказателния развой.

Какви са вашите усещания от качеството на законодателния развой през последните години?

Изключително прибързани промени в законодателството, недобро изпипване, без вслушване в професионализма на магистратите, в частност имам поради на съдиите, писане на коляно. Понякога сме ставали очевидци на непрофесионално отношение, когато представители на съда вземат участие в правната комисия със своето експертно мнение.

Много от нормите просто не се обмислят добре. Случвали са се основни промени в законопроекти сред първо и второ четене, без да има претекстове към тях. Това изненадва всички, които вземат участие като специалисти в правната комисия. Ние от време на време нямаме време даже писмени мнения да дадем по тях. Когато биваме изслушвани в правната комисия, някак се размива това, което споделяме и то не се взима поради. Аз съм с усещане, че казаното не се чува или не се схваща в цялост. След това се получават недомислици в признатите закони, които на собствен ред мъчно се ползват. Съдии постоянно се обаждат и даже изискват образование от Върховния касационен съд, тъй като не могат да изтълкуват написаното в закона. Някои от нормите са в крещящо несъгласие между тях, без логическа поредност.

Когато се вършат огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, това би трябвало да се прави доста премислено от хора, които имат визия за наказателния развой. Те би трябвало да могат да си показват по какъв начин тези правила ще работят на процедура.

Сега ние сме декларирали сме пред министъра на правораздаването, че доста скоро ще излезем с хрумвания за промени в Наказателно-процесуален кодекс за унищожаване на недомислиците и празнотите. Някои от нормите за осъществяването на присъдите не следват логиката на углавен развой и го забавят в допълнение. Не сме надалеч от мисълта да предложим промени на разпоредбите на разпоредително съвещание в частта им за основанията за връщането на делата.

Аз не виждам особена изгода и от краткотрайна възбрана за издание на правосъдните актове на уеб страницата на съда. Дори считам, че е във щета. Първо, тъй като Върховен касационен съд има обвързване да разгласи акта си. После не виждам с какво се разграничават един акт с условно наказване от този с дейно наказване. Всяка една страна в процеса има право да ревизира каква е присъдата. Хората могат да се обаждат даже по телефона и да питат дали е решено делото им. Когато те схванат, че е решено, те могат да дойдат и изискат копие от своя акт. Така че тази възбрана по-скоро пречи на обществото да бъде осведомено. Същевременно в медиите по някакъв метод излиза информация.

Какъв е уклонът на ръководещите, в случай че гледаме каква правосъдна промяна се прави през последната година?

Сякаш всички промени са под мотото: " Изпълняваме инструкции на Европейска комисия и отчети на външни специалисти ". В същото време се борим с корупцията. Създаването на такива гръмки послания и следването на външни инструкции обаче на собствен ред опонира на други външни инструкции, давани ни от органи като Венецианската комисия и Европейския съд по правата на индивида. Неразумното следване на външни инструкции основава опасности. То дава опция да се съобщи гръмко, че се борим с корупцията, само че не зачитаме съществени права, които след време ни докарва отново до каузи пред Европейския съд по правата на индивида.

Защо това се случва?

Желание да се харесаме. Желание да отчетем някаква интензивност. Ето в този момент основният контрольор желае да се употребява със съдействието на основния прокурор, с цел да събира данни за магистратите. Това също е извънредно. Не можем да използваме репресията на наказателния развой, с цел да вършим предварителни инспекции и то по сигнали на жители против магистрати. Аз в ежедневния си доклад се занимавам с тъжби на жители, които са недоволни от актовете на магистратите. Разбира се, жителите са свободни да пишат сигнали, само че от време на време се насочат такива упреци по отношение на тях, които просто би трябвало да бъдат отсявани. Съдията би трябвало да може да бъде проверяван, само че обществото би трябвало да знае, че няма по какъв начин да хвърля с лека ръка обвинявания по отношение на магистратите, тъй като те са хора, които носят огромна отговорност и са проверявани безусловно през цялата си кариера. Аз постоянно бих съдействала за премахване на подкупен или неподобаващ арбитър, само че би трябвало да има доказателства, които да ангажират институциите.

Защо всички се обръщат към основния прокурор, търсейки правдивост, а не към съда, който я въздава?

Не мога да кажа. Вероятно основният прокурор вдъхва някаква убеденост, че може бързо да се намеси, само че жителите би трябвало да знаят, че този, които може да реши даден проблем със силата на правото, това е съдът.

В този подтекст, за какво рекомендациите на Съвета на Европа след делото " Колеви против България " за несъразмерната централизация на власт в ръцете на основния прокурор не се извършват към този момент близо десетилетие?

Всяко решение на Европейския съд по правата на индивида би трябвало да бъде изпълнено освен като се изплати компенсацията на жителите, само че и посредством осъществяване на така наречен генерални ограничения. Тези ограничения нормално са свързани с нужни промени в законите. Предполагам, че казусът с основния прокурор е сложен за решение, тъй като няма разум, който да измисли подобаваща процедура. Самото решение " Колеви против България " подсказва по какъв начин други европейски страни са решили въпроса. Смятам, че и ние бихме могли да изработим такава процедура. Не ми се вижда толкоз мъчно, а и Министерството на правораздаването би могло да изиска помощ от Съвета на Европа. При положително предпочитание това е изцяло допустимо.

Има ли смяна в метода, по който работи Висшият правосъден съвет?

Последният директен избор на магистратите за Висш правосъден съвет бе нещо положително. Пролича си кои желаят да вземат участие интензивно и кои не. Не бива да има връщане обратно в това отношение. Висш съдебен съвет към този момент дава положителни сигнали, тъй като свадите са сведени до най-малко. Моят укор, особено към Съдийската гилдия, е, че нещата би трябвало да стават по-бързо. Когато бъде подложен проблем, би трябвало бързо да стане очевидно, че се подхващат ограничения. Има потребност от повече от храброст. Много разгадавам на съдиите в Съдийската гилдия и се надявам, че каквито дейни съдии бяха, ще бъдат такива членове на Висш съдебен съвет. Не бива да изпадат в прекален педантизъм и чиновническо чувство, а да демонстрират, че одобряват драговолно проблемите на магистратите и ги вземат решение. Определено има разлика с предходния правосъден съвет. Сега аз съм ги помолила да дойдат във Върховен касационен съд и да видят за какво се получава толкоз огромен дисбаланс в разпределението на делата сред съдиите и имам тяхното увещание, че след празниците ще посетят съда. Предишният Висш съдебен съвет не обърна внимание на тази молба.

Това, с което в никакъв случай няма да се съглася е, Висш съдебен съвет да бъде формиран от магистрати, които напущат своята работа. Колкото и членовете на Висш съдебен съвет да са покрай магистратите, въпреки всичко те се откъсват от специалността.