ВАС: При установен дължим ДДС, трето лице има солидарно задължение за внасяне на данъка заедно с лихвите
Съдиите от Върховния административен съд одобриха тълкувателно решение по тълкувателно дело №2 от 2020 година
То беше формирано след определяне на спорна правосъдна процедура по искане на ръководителя на Върховния административен съд за пояснение на въпроса: " Обхватът на солидарната отговорност по член 177 от ЗДДС включва ли и отговорностите за лихви за веселба върху дължимия и невнесен налог от друго лице? ", оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
Противоречието в правосъдната процедура се дължи на другите мнения по отношение на характера на отговорността по член 177 от ЗДДС и типа на задължените лица – индивид на отговорността. В нормата на член 177 ЗДДС е организиран необикновен тип солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при осъществяване на избраните в закона кумулативни условия е планувано да носят отговорност за задължението на друго лице, длъжник на Данък добавена стойност. Отговорността е избрана като солидарна в член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година по отношение на общата система на налога върху добавената стойност („ Директива 2006/112 “).
Мнозинството от висшите съдии одобряват, че трето записано лице има обвързване за внасяне на Данък добавена стойност на друго лице – длъжник на налога, дружно с лихвите. В нормата на член 177 от Закона за налог добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за осъществяване на отговорността са кумулативни и се потвърждават от ревизиращите органи с издаването на инспекционен акт.
Досега в една част от правосъдните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен Данък добавена стойност са изключени от солидарната отговорност на съображение специфичната норма на член 177 Закона за налог добавена стойност (ЗДДС), която дерогира приложението на общата норма на член 16, алинея 3 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. В претекстовете на тези правосъдни актове отговорността по член 177 ЗДДС е избрана като необикновен тип солидарна отговорност за записано по Закона за налога върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която поражда, в случай че са осъществени комплицираните в действителност сформира, планувани в посочената наредба. Същността на тази отговорност се състои във пораждане на обвързване за едно записано лице да заплати задължението за Данък добавена стойност на друго записано лице. Разпоредбата на член 177 ЗДДС открива изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, друго от доставчика и обрисува границите на отговорността до „ дължимия и невнесен налог “. Нормата не е неразбираема и следва да бъде приложена съгласно точния й смисъл (чл. 46 ЗНА) и, като изключение, не предстои на разширително пояснение.
В друга част от правосъдните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обсега на отговорността по член 177 ЗДДС, защото няма обвързване за внасяне на налога на притежател на задължението или на разположение, задължено да удържа и внася налози. Затова отговорността не е солидарна. Законът не основава солидарна отговорност (арг. член 121 ЗЗД), а и задължението на получателя по облагаемата доставка е друго от това на платеца на невнесения налог (чл. 122, алинея 1 ЗЗД) – отговорността му е доколкото е употребил право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог. Затова и отговорността по член 177 ЗДДС, за разлика от тази по член 16, алинея 3 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, не обгръща по нужда и лихвите.
То беше формирано след определяне на спорна правосъдна процедура по искане на ръководителя на Върховния административен съд за пояснение на въпроса: " Обхватът на солидарната отговорност по член 177 от ЗДДС включва ли и отговорностите за лихви за веселба върху дължимия и невнесен налог от друго лице? ", оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
Противоречието в правосъдната процедура се дължи на другите мнения по отношение на характера на отговорността по член 177 от ЗДДС и типа на задължените лица – индивид на отговорността. В нормата на член 177 ЗДДС е организиран необикновен тип солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при осъществяване на избраните в закона кумулативни условия е планувано да носят отговорност за задължението на друго лице, длъжник на Данък добавена стойност. Отговорността е избрана като солидарна в член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година по отношение на общата система на налога върху добавената стойност („ Директива 2006/112 “).
Мнозинството от висшите съдии одобряват, че трето записано лице има обвързване за внасяне на Данък добавена стойност на друго лице – длъжник на налога, дружно с лихвите. В нормата на член 177 от Закона за налог добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за осъществяване на отговорността са кумулативни и се потвърждават от ревизиращите органи с издаването на инспекционен акт.
Досега в една част от правосъдните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен Данък добавена стойност са изключени от солидарната отговорност на съображение специфичната норма на член 177 Закона за налог добавена стойност (ЗДДС), която дерогира приложението на общата норма на член 16, алинея 3 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. В претекстовете на тези правосъдни актове отговорността по член 177 ЗДДС е избрана като необикновен тип солидарна отговорност за записано по Закона за налога върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която поражда, в случай че са осъществени комплицираните в действителност сформира, планувани в посочената наредба. Същността на тази отговорност се състои във пораждане на обвързване за едно записано лице да заплати задължението за Данък добавена стойност на друго записано лице. Разпоредбата на член 177 ЗДДС открива изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, друго от доставчика и обрисува границите на отговорността до „ дължимия и невнесен налог “. Нормата не е неразбираема и следва да бъде приложена съгласно точния й смисъл (чл. 46 ЗНА) и, като изключение, не предстои на разширително пояснение.
В друга част от правосъдните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обсега на отговорността по член 177 ЗДДС, защото няма обвързване за внасяне на налога на притежател на задължението или на разположение, задължено да удържа и внася налози. Затова отговорността не е солидарна. Законът не основава солидарна отговорност (арг. член 121 ЗЗД), а и задължението на получателя по облагаемата доставка е друго от това на платеца на невнесения налог (чл. 122, алинея 1 ЗЗД) – отговорността му е доколкото е употребил право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог. Затова и отговорността по член 177 ЗДДС, за разлика от тази по член 16, алинея 3 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, не обгръща по нужда и лихвите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ