Онези двамата до съдията
Съдебните заседатели имат болшинство в съставите, които преглеждат каузи за тежки закононарушения на първа инстанция
© Анелия Николова - Съдебните заседатели образуват болшинството в правосъдните сформира на първа инстанция за огромна част от закононарушенията.
- Те би трябвало да са представители на цялото общество, само че най-често са пенсионери, определени на партиен принцип от общинските препоръки.
" Какви са тези двамата до съдията? " С този неналожителен въпрос обвиняем за кражба се обърнал към юриста си, когато видял за пръв път правосъдния състав, който трябвало да прегледа делото му. Те не предизвиквали почит. Но не поради това, че не носели тоги, а поради забележимото си равнодушие към протичащото се в залата. Вляво от съдията стояла стара жена, която подремвала. Вдясно - едричък мъж на към 50, чието внимание било напълно отдадено на мобилния му телефон. Дори когато правосъдният състав произнасял присъдата.
Не е изключително прочут факт, само че обществото, посредством свои представители има болшинство в правосъдните сформира, които гледат каузи на първа инстанция за тежки закононарушения (деяния, за които е планувано наказване над пет години затвор). Те са или двама (при един арбитър, в случай че плануваното наказване е над пет години), или трима (при двама съдии, когато наказването е над 15 години). Техният глас е еднакъв с този на съдията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Формално правосъдните заседатели се назначават от общите събрания на съдиите в съответния съд. Ключовата роля е на общинските препоръки, които подават на съдилищата описи с утвърдени претенденти. Процесът по тяхното назначение, неналичието на съответно образование и на мотивация изпразват от наличие концепцията в тези каузи да вземат участие и представители на обществото, които в най-хубавия случай не пречат на правораздаването.
Следващата точка... одобри се
Безпрецедентно тежките присъди, които Специализираният углавен съд наложи на някогашния кмет на " Младост " Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова, не се одобриха еднопосочно от обществото. Поне това демонстрира проучване на обществените мрежи на организация за медийни разбори " Перцептика " - близо 80% от постовете показваха отрицание.
Обаче представителите на обществото в правосъдния състав, постановил присъдата, не са на това мнение. Двамата правосъдни заседатели - Мария Праматарова и Нели Стоянова, са съгласни с тежките присъди. Дали наказването, наложено от спецсъда, е вярно следва да кажат горните две инстанции, които го управляват.
Двете правосъдни заседателки са част от листата, който е утвърден от Столичния общински съвет на 9 февруари 2017 година Разглеждането на точката лишава под една минута. Предложението е признато единомислещо.
" Това е тематика, по която има консенсус и всяка партия си подрежда членове и доближени симпатизанти. Номинацията става на политически квоти. Това е и повода да не вземам участие в гласуването. Поредната общинска порочна процедура, в която партийното систематизиране би трябвало да бъде прекъснато, а номинациите да минават през публично открити описи и изборът на членове от тях да е на случаен принцип ", разяснява пред " Капитал " общинският консултант Иво Божков.
Отношението, което локалната власт има към този развой, се придвижва и в отношението, което определените за правосъдни заседатели имат след това към делата, които преглеждат. Показателен е фактът, че постоянно (какъвто е казусът в София) срокът за подаване на документи е бил на няколко пъти удължаван заради липса на претенденти. Всъщност Столичният общински съвет не прави нищо, с цел да търси интензивно претенденти, да коментира процедурата, правата и отговорностите и по този начин да притегли повече хора.
От години неправителствената организация Български институт за правни начинания (БИПИ) изследва въпроса със правосъдните заседатели и създава най-задълбоченото изследване на казуса. От него разбираме, че близо 23% от назначените за правосъдни заседатели са били поканени от политическата мощ, която ги е предложила, 15% са били поканени от общинския съвет, а 5% от администрацията.
" Процедурите за правосъдни заседатели остават към момента непопулярни измежду жителите просто тъй като не се афишират по забележим и явен метод. Тоест, даже и да искаш да си заседател, не разбираш по кое време има оповестена процедура ", разяснява Цветoмир Тодоров от БИПИ. През 2016 година организацията съветва промени в Закона за правосъдната власт, които е трябвало да подобрят казуса със заседателите, само че постигнатото не е еднопосочно: " Вместо институтът за правосъдните заседатели да се отвори оптимално към жителите, той беше затворен в допълнение с непотребни условия към претендентите. " Според Тодоров резултатът от това затваряне е, че " към момента заседатели са главно жители в преклонна възраст или такива, които не са изключително дейни икономически и обществено. "
Анелия Щерева, углавен арбитър в Софийски градски съд и някогашен зам.-председател на Софийския областен съд, е на мнение, че част от заседателите имат откровен интерес към обсъжданите каузи, срещат се с материалите и слагат въпроси към съдиите за нещата, които не схващат. Тя отбелязва със страдание, че това се отнася за дребна част от тях: " Масово е усещането измежду сътрудниците ми, че те просто участват в съвещанията. "
Съдия Щерева допуска, че това евентуално се дължи частично и на обстоятелството, че когато вземат решение да се кандидатират за тази позиция, те нямат основна информация за правата и отговорностите си, " а делата нерядко са обемни - с огромна фактическа и правна трудност, което ги демотивира да ги прочетат ".
Друг проблем, който тя маркира, е, че постоянно подбраните от общинските препоръки правосъдни заседатели са мощно отдалечени от базови демократични полезности: " Чувала съм дискриминационни мнения към подсъдими или стигматизирани визии към някои групи от популацията и считам, че сходни визии рефлектират върху образуването на крайните им решения по делата, което е изцяло недопустимо. "
Без обикновена подготовка
" Зависи кого питате ", дава отговор Цветомир Тодоров на въпроса кои са главните проблеми при правосъдните заседатели. " Според тях самите съществени проблеми са заплащането, неналичието на " заседателско " помещение и на " служебни карти ", а също и уместно почитание в обществото ". Той обаче е на мнение, че казусът са самите заседатели: " Те не престават да не знаят за какво са в залата, по какъв начин се събират доказателства, каква тежест имат другите начини за това и най-много, че не са задоволително еманципирани като членове на състава, с цел да могат да се опълчват на мнението на професионалния магистрат. "
Съдия Щерева косвено споделя констатациите му: " Еманципирането им от съдиите е сложен развой, който ние се стараем да насърчаваме, като си даваме сметка, че от време на време посредством доверяването напълно на преценката на съдията заседателите се изкушават да се отдалечат от неизбежното вдишване на отговорност. "
За да се решат тези проблеми, е належащо образование. " БИПИ направи план за правосъдните заседатели през 2014 - 2016 година Най-ценният резултат от него бе една методология за образование на правосъдни заседатели. Тя предвиждаше всеки заседател да премине през 3-4-часово образование, осъществено с запаси на съответния съд, което включва миниказуси, пояснение на съществени положения в законите, действителната роля и нравственос на правосъдния заседател и впрочем ", сподели Цветомир Тодоров. Методологията е призната от Националния институт по правораздаването (както се споделя учебното заведение за съдии и прокурори в България) като публично обучително пособие. След промяната на управлението на института е анулирана и сменена с нова.
Бивш правосъден заседател, с който " Капитал " беседва, описа, че фактически е получил номинацията по партийна линия, уверен е, че това е подсигурило избирането му, само че в това време се е съгласил, тъй като го е чувствал като цивилен дълг: " Не може да критикуваш, без да се опиташ да промениш нещата. " Не след дълго той схваща, че действителността е доста по-различна от усещането, което филмите основават. Делата се отсрочват неведнъж, постоянно поради проблеми с призоваването. После се убеждава, че правоохранителната система изправя пред съда най-много смачкани от живота хора. И дава образец: " Ние съдим хора, живеещи под прага на бедността, за това, че крадат дърва, с цел да се отопляват. Не съм видял дело против огромните играчи от дървената мафия. Същото е и с делата за опиати. " След приключване на мандата му не е имал предпочитание да се кандидатира отново.
© Анелия Николова - Съдебните заседатели образуват болшинството в правосъдните сформира на първа инстанция за огромна част от закононарушенията.
- Те би трябвало да са представители на цялото общество, само че най-често са пенсионери, определени на партиен принцип от общинските препоръки.
" Какви са тези двамата до съдията? " С този неналожителен въпрос обвиняем за кражба се обърнал към юриста си, когато видял за пръв път правосъдния състав, който трябвало да прегледа делото му. Те не предизвиквали почит. Но не поради това, че не носели тоги, а поради забележимото си равнодушие към протичащото се в залата. Вляво от съдията стояла стара жена, която подремвала. Вдясно - едричък мъж на към 50, чието внимание било напълно отдадено на мобилния му телефон. Дори когато правосъдният състав произнасял присъдата.
Не е изключително прочут факт, само че обществото, посредством свои представители има болшинство в правосъдните сформира, които гледат каузи на първа инстанция за тежки закононарушения (деяния, за които е планувано наказване над пет години затвор). Те са или двама (при един арбитър, в случай че плануваното наказване е над пет години), или трима (при двама съдии, когато наказването е над 15 години). Техният глас е еднакъв с този на съдията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Формално правосъдните заседатели се назначават от общите събрания на съдиите в съответния съд. Ключовата роля е на общинските препоръки, които подават на съдилищата описи с утвърдени претенденти. Процесът по тяхното назначение, неналичието на съответно образование и на мотивация изпразват от наличие концепцията в тези каузи да вземат участие и представители на обществото, които в най-хубавия случай не пречат на правораздаването.
Следващата точка... одобри се
Безпрецедентно тежките присъди, които Специализираният углавен съд наложи на някогашния кмет на " Младост " Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова, не се одобриха еднопосочно от обществото. Поне това демонстрира проучване на обществените мрежи на организация за медийни разбори " Перцептика " - близо 80% от постовете показваха отрицание.
Обаче представителите на обществото в правосъдния състав, постановил присъдата, не са на това мнение. Двамата правосъдни заседатели - Мария Праматарова и Нели Стоянова, са съгласни с тежките присъди. Дали наказването, наложено от спецсъда, е вярно следва да кажат горните две инстанции, които го управляват.
Двете правосъдни заседателки са част от листата, който е утвърден от Столичния общински съвет на 9 февруари 2017 година Разглеждането на точката лишава под една минута. Предложението е признато единомислещо.
" Това е тематика, по която има консенсус и всяка партия си подрежда членове и доближени симпатизанти. Номинацията става на политически квоти. Това е и повода да не вземам участие в гласуването. Поредната общинска порочна процедура, в която партийното систематизиране би трябвало да бъде прекъснато, а номинациите да минават през публично открити описи и изборът на членове от тях да е на случаен принцип ", разяснява пред " Капитал " общинският консултант Иво Божков.
Отношението, което локалната власт има към този развой, се придвижва и в отношението, което определените за правосъдни заседатели имат след това към делата, които преглеждат. Показателен е фактът, че постоянно (какъвто е казусът в София) срокът за подаване на документи е бил на няколко пъти удължаван заради липса на претенденти. Всъщност Столичният общински съвет не прави нищо, с цел да търси интензивно претенденти, да коментира процедурата, правата и отговорностите и по този начин да притегли повече хора.
От години неправителствената организация Български институт за правни начинания (БИПИ) изследва въпроса със правосъдните заседатели и създава най-задълбоченото изследване на казуса. От него разбираме, че близо 23% от назначените за правосъдни заседатели са били поканени от политическата мощ, която ги е предложила, 15% са били поканени от общинския съвет, а 5% от администрацията.
" Процедурите за правосъдни заседатели остават към момента непопулярни измежду жителите просто тъй като не се афишират по забележим и явен метод. Тоест, даже и да искаш да си заседател, не разбираш по кое време има оповестена процедура ", разяснява Цветoмир Тодоров от БИПИ. През 2016 година организацията съветва промени в Закона за правосъдната власт, които е трябвало да подобрят казуса със заседателите, само че постигнатото не е еднопосочно: " Вместо институтът за правосъдните заседатели да се отвори оптимално към жителите, той беше затворен в допълнение с непотребни условия към претендентите. " Според Тодоров резултатът от това затваряне е, че " към момента заседатели са главно жители в преклонна възраст или такива, които не са изключително дейни икономически и обществено. "
Анелия Щерева, углавен арбитър в Софийски градски съд и някогашен зам.-председател на Софийския областен съд, е на мнение, че част от заседателите имат откровен интерес към обсъжданите каузи, срещат се с материалите и слагат въпроси към съдиите за нещата, които не схващат. Тя отбелязва със страдание, че това се отнася за дребна част от тях: " Масово е усещането измежду сътрудниците ми, че те просто участват в съвещанията. "
Съдия Щерева допуска, че това евентуално се дължи частично и на обстоятелството, че когато вземат решение да се кандидатират за тази позиция, те нямат основна информация за правата и отговорностите си, " а делата нерядко са обемни - с огромна фактическа и правна трудност, което ги демотивира да ги прочетат ".
Друг проблем, който тя маркира, е, че постоянно подбраните от общинските препоръки правосъдни заседатели са мощно отдалечени от базови демократични полезности: " Чувала съм дискриминационни мнения към подсъдими или стигматизирани визии към някои групи от популацията и считам, че сходни визии рефлектират върху образуването на крайните им решения по делата, което е изцяло недопустимо. "
Без обикновена подготовка
" Зависи кого питате ", дава отговор Цветомир Тодоров на въпроса кои са главните проблеми при правосъдните заседатели. " Според тях самите съществени проблеми са заплащането, неналичието на " заседателско " помещение и на " служебни карти ", а също и уместно почитание в обществото ". Той обаче е на мнение, че казусът са самите заседатели: " Те не престават да не знаят за какво са в залата, по какъв начин се събират доказателства, каква тежест имат другите начини за това и най-много, че не са задоволително еманципирани като членове на състава, с цел да могат да се опълчват на мнението на професионалния магистрат. "
Съдия Щерева косвено споделя констатациите му: " Еманципирането им от съдиите е сложен развой, който ние се стараем да насърчаваме, като си даваме сметка, че от време на време посредством доверяването напълно на преценката на съдията заседателите се изкушават да се отдалечат от неизбежното вдишване на отговорност. "
За да се решат тези проблеми, е належащо образование. " БИПИ направи план за правосъдните заседатели през 2014 - 2016 година Най-ценният резултат от него бе една методология за образование на правосъдни заседатели. Тя предвиждаше всеки заседател да премине през 3-4-часово образование, осъществено с запаси на съответния съд, което включва миниказуси, пояснение на съществени положения в законите, действителната роля и нравственос на правосъдния заседател и впрочем ", сподели Цветомир Тодоров. Методологията е призната от Националния институт по правораздаването (както се споделя учебното заведение за съдии и прокурори в България) като публично обучително пособие. След промяната на управлението на института е анулирана и сменена с нова.
Бивш правосъден заседател, с който " Капитал " беседва, описа, че фактически е получил номинацията по партийна линия, уверен е, че това е подсигурило избирането му, само че в това време се е съгласил, тъй като го е чувствал като цивилен дълг: " Не може да критикуваш, без да се опиташ да промениш нещата. " Не след дълго той схваща, че действителността е доста по-различна от усещането, което филмите основават. Делата се отсрочват неведнъж, постоянно поради проблеми с призоваването. После се убеждава, че правоохранителната система изправя пред съда най-много смачкани от живота хора. И дава образец: " Ние съдим хора, живеещи под прага на бедността, за това, че крадат дърва, с цел да се отопляват. Не съм видял дело против огромните играчи от дървената мафия. Същото е и с делата за опиати. " След приключване на мандата му не е имал предпочитание да се кандидатира отново.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ