Съдът в Страсбург осъди България по две дела срещу Волен

Съдът в Страсбург осъди България по две каузи против Волен Сидеров поради негови изявления с антисемитски и антиромски темперамент. Фактът, че български съдилища ги бяха счели за допустими, за следващ път опозори България.  

На 16 февруари тази година Европейският съд за правата на индивида в Страсбург разгласи решението си по две каузи - „ Бехар и Гутман против България “ и „ Будинова и Чапразов против България “ - в интерес на жалбоподателите. И двете каузи са против Волен Сидеров поради негови речи, изявления и фрагменти в книгите му „ Бумерангът на злото “ и „ Властта на Мамона “, които показват систематична антисемитска и антиромска позиция.

И двете каузи преди този момент са били решени в интерес на Волен Сидеров от български съдилища - Софийския областен съд, Софийския градски съд и Върховния касационен съд. Решението на Европейския съд за правата на индивида идва 15 години след подаването на жалбата на първа инстанция в България. Ето защо става дума.

18 физически лица и 66 организации подават на 23.01.2006 година тъжба в СРС против Волен Сидеров, който в разнообразни медии, в речи на манифестации и в Парламента като депутат редовно атакува разнообразни малцинства. Когато жалбата влиза в съда, тя е разграничена на осем каузи - настрана се преглеждат нападките му против евреи, роми, турци, арменци, чужденци, хомосексуални и други.

Цитатите, приложени в жалбата, са добре познати на българската общност, тъй като от този момент насам те не престават да звучат и от устата на други политици на сходни места. На първа инстанция тогава единствено делото за дискриминация против турците се увенчава с триумф, само че на втора и то се взема решение в интерес на Сидеров. Продължават през годините единствено две каузи - за дискриминация против еврейската общественост и против ромската общественост.

Българските съдилища са отхвърлили исковете

Исковете на засегнатите в началото са били отхвърлени от Софийски градски съд през 2009 година с претекстовете, че задачата на изказванията на Сидеров не е била да сътвори враждебна, обидна или застрашителна среда за малцинствата, нито че е бил в положение да повлияе на аудиторията. За да бъде нарушен законът, нападките трябвало да се отправени към съответни лица.

Българският съд като цяло дефинира изказванията на Сидеров като „ законен спор по общественозначими въпроси “. Пак е добре да се напомни, че тези нападки звучат в ефир, онлайн по манифестации, те са в пресата и в книгите на Сидеров. Интересно какво, съгласно българския съд, може да повлияе повече...

Ето единствено три от въпросните цитати на Сидеров, а приложените в жалбите са над 30:
Редакцията предлага
- Откъс от „ Бумерангът на злото “, издадена през 2002 година: „...Тогава се ражда зародишът на огромната машинация, наречена „ Холокост “- версията, че в пещите на хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. “

- Откъс от предаването „ Атака “, публикувано и в интернет на 4.05.2005 година: „ В същото време цели цигански квартали освен, че не си заплащат тока, ами бият инкасаторите, атакуват полицейски коли, които отиват да въдворят ред, и трошат всичко към себе си, унищожават магазини, ограбват хора и не им се прави нищо. “

- На избирателен протест в Бургас през 2005 година Сидеров споделя: „ Педерасти, роми, турци, иностранци, евреи и всевъзможни други към този момент няма да има в българския парламент “.

„ През 2006-та регионалните етнически препоръки бяха доста мощни и дейни “, споделя през днешния ден Катрин Гутман, която е един от многото жалбоподатели, а през днешния ден в доста по-камерен състав дочака правдивост от Европейския съд за правата на индивида. „ Другите един по един се отказваха да продължат, изгубиха религия, а и обществото се промени. Езикът на омразата стана все по-силен и отводът на българския съд да го порицае ги обезкуражи “. Накрая остават единствено представителите на еврейската и на ромската общественост.

Жалбите до Европейския съд за правата на индивида в Страсбург поради отхвърли на българските съдилища на три инстанции да признаят обстоятелството на дискриминация, е подадена на 22.04.2013 година. След осем години решението на съда става казус освен за българските съдилища в този жанр каузи, само че и за практиката на съда в Страсбург.

„ За първи път Европейският съд за правата на индивида намира, че езикът на омразата нарушава правото на персонален живот на засегнатите лица, тъй като това е дискриминация, в сходни каузи до момента се установяваше фактът на дискриминация и дотук “, изяснява юрист Адела Пачаунова от БХК. В сходни каузи се подхожда доста деликатно, като съдът се преценява и с правото на изложение. Надявам се, че това решение ще повлияе и на българските съдилища в последващи сходни случаи, а може би и на практиката на Европейски съд по правата на човека “.

Още висящи каузи против България

В момента в Съда в Страсбург има две висящи каузи от сходен темперамент против България. След първична неоправдателна присъда на Районния съд в Бургас, Върховен касационен съд анулира глобата против Валери Симеонов за думите му, произнесени от трибуната на Народното събрание: „ Част от ромите са се трансформирали в „ нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да поставят труд, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за дами с инстинкти на улични кучки “.

Жалбоподателката Катрин Гутман

Другото сходно дело, което също чака решение от Европейски съд по правата на човека в Страсбург, е против журналиста Мартин Карбовски поради едно цяло предаване, очернящо прочут гей деятел. Все още на фаза българско правораздаване са делата против Валери Симеонов за грубото му изявление против майките на деца с увреждания, както и против вицепремиера Красимир Каракачанов за обидни квалификации против ромите по време на случая в село Войводиново. Делата постепенно се движат тук и „ към този момент нищо не е в наша изгода “, обобщава юрист Качаунова. Допустимото им развиване е ориентирано отново към Европейския съд в Страсбург.

„ Родена съм и съм израсла в Пловдив, който е доста необикновен град - етническата му приемливост не е просто добър израз, тя е реалност. Никога в живота си не съм била дискриминирана поради еврейския си генезис, а историите, които ми е разказвал татко ми от своето детство, приказват точно за това положително етническо общуване. Когато Волен Сидеров водеше своята акция, еврейската общественост в града беше доста разчувствана и огорчена, имахме поддръжката на всички “, споделя Катрин Гутман.

Точно от Пловдив потегля акцията за избавяне на българските евреи през 1943. Пловдивският митрополит Кирил застава на релсите на гара Пловдив и декларира, че „ този трен няма да тръгне “. Днес от многочисленото тогава еврейско население в града са останали да живеят към 3 000 души. Само преди два месеца си отиде 101-годишната Ивет Анави, създател на редица книги за еврейския принос в историята на града. Ако тази забележителна жена не дочака решението на Европейски съд по правата на човека, то останалите членове на еврейската общественост го приветстват.

" България на ни е отговорна "

„ Лошото е, че това е доста закъсняло лекарство за нашето общество - споделя Катрин Гутман - това, което говореше Волен Сидеров преди много години и което остана ненаказано, се трансформира в норма за говорене и на други политици. И продължава. “

Спечелените каузи против България за антиеврейските и антиромските нападки на Волен Сидеров нямат финансова глоба. Само морална. Така са решили жалбоподателите. „ България не ни е отговорна - споделя Катрин Гутман. Виновна е средата, разрешила безнаказано всичко това. “