Гурченко отказала на КГБ да доносничи
С Йосиф Кобзон се разделят, тъй като Люся не желае да му роди дете
Обожаваната актриса е като статуетка – има талия 48 см и тежи 53 кг
Андропов подрежда по телефона да й дадат званието „ национална артистка “ незабавно, тя схваща от новините
Кои бяха лицата и нещата, които белязаха живота ни през втората половина на предишното двадесето столетие? Макар и зад Желязната завеса, българите имаха своите любимци – артисти, реализатори, спортисти от Изток и от Запад. И тези звезди не бяха по-лоши от днешните. Напротив – 30 или 50 години по-късно, те към момента са недостижими митове. За всички тях „ Труд ” ще ви споделя всяка събота в новата графа „ С обич от…! ”. Започваме със руската примадона Людмила Гурченко, която и през днешния ден огромна част от българите обожават. И по този начин: „ От Русия – с обич! ”.
Людмила Гурченко сигурно е най-обожаваната звезда на руското кино. В целия някогашен Съветски съюз няма по-коментирана актриса от нея. Животът й минава безусловно като на кино, а тя самата е легенда. Днес в Русия има единствено още една примадона като нея и това е Алла Пугачова. В България Гурченко също е на най-високия фундамент. Няма българин, гледал я най-малко един път във филм, и да не е запомнил изящната като статуетка Людмила Марковна – жена с в действителност голям актьорски гений и неповторимо наличие на екрана. „ Гара за двама ”, „ Карнавална нощ ”, „ Пет вечери ”, „ Сибириада ” са единствено част от великата кино кариера на Гурченко.
Сравнявана е с най-големите международни звезди от разнообразни интервали на XX век – Марлене Дитрих, Лолита Торес, Лайза Минели, Барбра Стрейзанд… Изиграла е десетки функции, трансформирали се в безспорна класика, и които милионите й поклонници са гледали по няколко пъти. Седем брака, една щерка, с която не си приказва 19 години, гибелта на обичания й внук Марк (на 16 година той умира от свръх доза хероин) – всичко това са фрагменти от филмовата лента на живота й, създали я непревземаема извън цитадела. Непокорна.
Родена е в Харков на 12 ноември 1935 година И е стопроцентов скорпион. Още когато се ражда, татко й Марк Гаврилович (най-важният мъж в живота й) я орисва – тя ще бъде актриса, звезда. И Люся реализира фантазията му. Тя в никакъв случай не е членувала в партии. Нещо повече – става национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики, без да е партиен член. Когато първият човек в страната Юрий Андропов гледа кино лентата „ Гара за двама ” (1982), той е в болница. От титрите на кинолентата той схваща, че обичаната му актриса още не е национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики. Веднага подвига телефона и подрежда: Незабавно да й се присъди! Гурченко чува от новините, на път за следващия си концерт в страната, че е получила това най-голямо звание.
Приказката за Людмила стартира през 1956-а – тогава на екраните в Съветския съюз излиза новогодишната музикална комедия „ Карнавална нощ ”. Става знамение – няколко дни след премиерата съвсем всички девойки в страната си шият същите бели маншони за ръце като на Леночка Крилова – героинята на Люся. И като нея стягат талията си в корсет. Но не при всички се получава този изумителен резултат – изпълнителката на основната роля Людмила Гурченко по природа има доста тънка кост и необикновено тънка талия – 48 сантиметра (запазва ги през целия си живот, както и килограмите си – тъкмо 53!). В тази музикална новогодишна комедия Люся пее, танцува – цялата е в пристрастеност и феновете онемяват. Целият Съветски съюз се влюбва в стройната като тръстика красива госпожица с пленителна усмивка и блестящи очи. В Леночка Крилова с черната рокля и белия маншон. Героинята на Люся изцяло подхожда на времето на зараждащото се „ топене ” в политиката. Времето, в което девойките повече не желаят да наподобяват еднообразно „ като всички ”, и жадно гледат към западните идеали.
Успехът е величествен – милиони поклонници в цялата страна. И актрисата не бърза да дава отговор на писмата им (по нейни самопризнания всеки ден е получавала по над 300 писма) – та тя е единствено на 21 години. Но към този момент е съумяла да се омъжи и да се раздели. Месеци след главозамайващия триумф във кино лентата „ Карнавална нощ ” за Люся стартират и огромните неприятности. Казват, че самият министър на културата тогава Николай Михайлов е отсякъл: „ Такава фамилия Гурченко, повече не съществува, ще я изстрием. ” В московските вестници стартират да се промъкват публикации за „ нечестната и жадна за пари актриса ”. След „ Карнавална нощ ” Гурченко продължава с още един филм – „ Момичето с китара ” (1958), и всичко е дотук. Предната година в Москва се е провел Световният фестивал на младежта и студентите. Точно тогава от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (съветските секрети служби) пробват да вербуват красивата и своенравна артистка. Тя обаче изрично отхвърля да доносничи. И кариерата й към този момент влиза в застой. Партията я порицава, рецензията също. И в Москва престават да я снимат. Не я търсят и от други киностудии. Гурченко е забравена. Оттогава тя постоянно е считала, че тъкмо отводът й да сътрудничи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ отговорен ” за „ унищожаването й за доста години ”. Люся стартира да се бори сама. Тя взе участие дневно в по три концерта, с цел да може да претърпява. Обикаля цялата голяма страна, стъпва във всички затънтени места, в фабрики, заводи и изнася своите концерти. Борбата за оцеляване е жестока.
Второто раждане на Людмила Марковна в киното е през 1973-а, когато на екрана излиза филмът „ Старите стени ” на режисьора Виктор Трегубович. От „ Карнавална нощ ” до тогава са минали 17 години, в които изумителният й гений търпеливо чака да се отприщи в буйна река. Филмите класика с нейно присъединяване следват един след различен – „ Двадесет дни без война ”, музикалният „ Мама ” (в процеса на работа тя си счупва крайници на няколко места, само че все пак не проваля снимките), „ Сантиментален разказ ”, „ Идеалният мъж ”, „ Полети насън и нескрито ”, с цел да се стигне до „ Сибириада ” на Андрей Кончаловски, „ Пет вечери ” на Никита Михалков, „ Любимата жена на механика Гаврилов ” на Пьотр Тодоровски, и несъмнено до страхотния „ Гара за двама ” на Елдар Рязанов. Но по какъв начин да не бъдат упоменати и „ Любов и гълъби ”, „ Аплодисменти, аплодисменти… ”, „ Старите кранти ” и още, и още… Хубавите функции просто следват една след друга при нея.
Всички тези филми са показвани и в България при огромен триумф, само че ролята й на сервитьорката Вера Николаевна Нефедова в „ Гара за двама ” е тази, с която Гурченко остава вечно в сърцата на българския фен. Това е знаков филм на така наречен „ съветско перестроечно кино ”, който още с появяването си се трансформира в международно събитие. Невероятното актьорско трио – Людмила дружно с Никита Михалков и Олег Басилашвили в ролята на пианиста Платон Громов, е извънредно мощно и завладяващо. Незабравима ще остане финалната сцена на кино лентата, когато след отпуска Громов закъснява да се върне в пандиза, а Вера свири с акордеона, единствено и единствено надзирателите да чуят, че той се връща.
Личният й живот целият е изтъкан от легенди и митове, а седемте й брака и няколкото любовни случки, които тя не крие, отприщват клюките и писанията за нея. Най-коментиран, несъмнено, си остава петият й брачен партньор, който тя назовава най-голямата неточност в живота си. Този мъж се споделя Йосиф Кобзон и той става деспот на руската сцена. Певецът мечтае за дете и умолява Люся да роди, само че тя е безапелационна – не! И стартира да го ревнува от неговите многочислени поклоннички. През годините и двамата постоянно са избягвали да приказват за връзките си, може би с цел да запазят достолепието на всеки от тях, само че е реалност, че двете огромни звезди на Русия в никакъв случай повече не се срещат и не си проговарят. За по-малко от три години, в които са дружно, те съумяват да си кажат много тежки думи.
Причините за краха им са разнообразни, зависи от гледната точка. Людмила си разрешава да напише в книгите си за него: „ Представете си да заварите мъжа си в колата, която той персонално ви е подарил, с улична продажница! Що за обич може да е това! Това е гнусота! А и той умееше да ми предизвиква болежка. Например с думите: „ И какво, всички се снимат, а теб никой не те кани ”.
Който и да се допре до вилнеещата от пристрастености Гурченко знае – остане ли с нея, би трябвало да не помни за себе си. Трудно се намира мъж, който да издържи дълго на нейната безрезервност към специалността, на темперамента и на свободолюбието й. В средата на 70-те за следващ път Люся е самотна, разграничена краткотрайно с едни от съпрузите си. И тъкмо в този миг тя се сближава с Владимир Висоцки. Какво има сред тях в никакъв случай не излиза на бял свят, само че всички допускат, че това е следващият й любовен разказ. А фотографията на Володя ще остане цялостен живот на видно място в дома й. Последният й брачен партньор е продуцентът и предприемач Сергей Сенин. Двамата се срещат през 1991-а по време на фотосите на кино лентата „ Секс-приказка ” по роман на Владимир Набоков. Остава с нея до гибелта й.
Актрисата си отива от тоя свят напълно ненадейно за всички. На 75 години в мощен припадък на остра сърдечна непълнота. Вечерта на 30 март 2011-а Людмила ненадейно се хваща за сърцето и се свлича на пода в безсъзнание, умира незабавно и без да се мъчи. Според близки на актрисата, а и съгласно лекари, причина за гибелта е натоварване на сърцето й от претърпяната неотдавна интервенция на тазобедрената става. Като друга причина се акцентират и многочислените пластически интервенции – споделят, че са над 17, на които Гурченко се подлага, с цел да наподобява най-малко 30 години по-млада. През целия си живот Людмила Марковна ще търси личния секрет на младостта и ще й се коства, че това й се е удало. На 75 години тя наподобява като момиче, подготвена е на най-голямата болежка, с цел да не издаде възрастта си.
Месеци преди гибелта си Людмила се среща с 35-годишния стилист Аслан Ахмадов (казват, че той бил последната й тръпка, само че кой знае). Тя му демонстрира обичаната си бяла рокля, ушита от нея, както и изяснява някакъв необикновен грим. Аслан взема решение, че това е нейна концепция за нов концертен номер, само че най-после Гурченко го моли: „ Искам по този начин да ме погребете. ” Дали актрисата не е предчувствала личната си гибел? Въпрос без отговори. Но е реалност, че проучванията й преди този момент демонстрират прелестни данни, че сърцето й е като на… 18-годишно момиче.
На поклонението й се стичат хиляди нейни поклонници. Затворени са улици, хората прииждат и чакат с часове, с цел да изпратят любимката си. На опашката застава и щерка й Маша, с която не са си проговорили 19 години. В ръцете си тя държи обичаните цветя на Люся – бели хризантеми. (За страдание, пет години по-късно единственатата й щерка Мария Корольова умира.)
За себе си Гурченко постоянно споделя: „ Мисля си, че никой не ме познава ”. И несъмнено е права. Легендите постоянно остават самотни, за тях може да се приказва всичко.
Обожаваната актриса е като статуетка – има талия 48 см и тежи 53 кг
Андропов подрежда по телефона да й дадат званието „ национална артистка “ незабавно, тя схваща от новините
Кои бяха лицата и нещата, които белязаха живота ни през втората половина на предишното двадесето столетие? Макар и зад Желязната завеса, българите имаха своите любимци – артисти, реализатори, спортисти от Изток и от Запад. И тези звезди не бяха по-лоши от днешните. Напротив – 30 или 50 години по-късно, те към момента са недостижими митове. За всички тях „ Труд ” ще ви споделя всяка събота в новата графа „ С обич от…! ”. Започваме със руската примадона Людмила Гурченко, която и през днешния ден огромна част от българите обожават. И по този начин: „ От Русия – с обич! ”.
Людмила Гурченко сигурно е най-обожаваната звезда на руското кино. В целия някогашен Съветски съюз няма по-коментирана актриса от нея. Животът й минава безусловно като на кино, а тя самата е легенда. Днес в Русия има единствено още една примадона като нея и това е Алла Пугачова. В България Гурченко също е на най-високия фундамент. Няма българин, гледал я най-малко един път във филм, и да не е запомнил изящната като статуетка Людмила Марковна – жена с в действителност голям актьорски гений и неповторимо наличие на екрана. „ Гара за двама ”, „ Карнавална нощ ”, „ Пет вечери ”, „ Сибириада ” са единствено част от великата кино кариера на Гурченко.
Сравнявана е с най-големите международни звезди от разнообразни интервали на XX век – Марлене Дитрих, Лолита Торес, Лайза Минели, Барбра Стрейзанд… Изиграла е десетки функции, трансформирали се в безспорна класика, и които милионите й поклонници са гледали по няколко пъти. Седем брака, една щерка, с която не си приказва 19 години, гибелта на обичания й внук Марк (на 16 година той умира от свръх доза хероин) – всичко това са фрагменти от филмовата лента на живота й, създали я непревземаема извън цитадела. Непокорна.
Родена е в Харков на 12 ноември 1935 година И е стопроцентов скорпион. Още когато се ражда, татко й Марк Гаврилович (най-важният мъж в живота й) я орисва – тя ще бъде актриса, звезда. И Люся реализира фантазията му. Тя в никакъв случай не е членувала в партии. Нещо повече – става национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики, без да е партиен член. Когато първият човек в страната Юрий Андропов гледа кино лентата „ Гара за двама ” (1982), той е в болница. От титрите на кинолентата той схваща, че обичаната му актриса още не е национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики. Веднага подвига телефона и подрежда: Незабавно да й се присъди! Гурченко чува от новините, на път за следващия си концерт в страната, че е получила това най-голямо звание.
Приказката за Людмила стартира през 1956-а – тогава на екраните в Съветския съюз излиза новогодишната музикална комедия „ Карнавална нощ ”. Става знамение – няколко дни след премиерата съвсем всички девойки в страната си шият същите бели маншони за ръце като на Леночка Крилова – героинята на Люся. И като нея стягат талията си в корсет. Но не при всички се получава този изумителен резултат – изпълнителката на основната роля Людмила Гурченко по природа има доста тънка кост и необикновено тънка талия – 48 сантиметра (запазва ги през целия си живот, както и килограмите си – тъкмо 53!). В тази музикална новогодишна комедия Люся пее, танцува – цялата е в пристрастеност и феновете онемяват. Целият Съветски съюз се влюбва в стройната като тръстика красива госпожица с пленителна усмивка и блестящи очи. В Леночка Крилова с черната рокля и белия маншон. Героинята на Люся изцяло подхожда на времето на зараждащото се „ топене ” в политиката. Времето, в което девойките повече не желаят да наподобяват еднообразно „ като всички ”, и жадно гледат към западните идеали.
Успехът е величествен – милиони поклонници в цялата страна. И актрисата не бърза да дава отговор на писмата им (по нейни самопризнания всеки ден е получавала по над 300 писма) – та тя е единствено на 21 години. Но към този момент е съумяла да се омъжи и да се раздели. Месеци след главозамайващия триумф във кино лентата „ Карнавална нощ ” за Люся стартират и огромните неприятности. Казват, че самият министър на културата тогава Николай Михайлов е отсякъл: „ Такава фамилия Гурченко, повече не съществува, ще я изстрием. ” В московските вестници стартират да се промъкват публикации за „ нечестната и жадна за пари актриса ”. След „ Карнавална нощ ” Гурченко продължава с още един филм – „ Момичето с китара ” (1958), и всичко е дотук. Предната година в Москва се е провел Световният фестивал на младежта и студентите. Точно тогава от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (съветските секрети служби) пробват да вербуват красивата и своенравна артистка. Тя обаче изрично отхвърля да доносничи. И кариерата й към този момент влиза в застой. Партията я порицава, рецензията също. И в Москва престават да я снимат. Не я търсят и от други киностудии. Гурченко е забравена. Оттогава тя постоянно е считала, че тъкмо отводът й да сътрудничи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ отговорен ” за „ унищожаването й за доста години ”. Люся стартира да се бори сама. Тя взе участие дневно в по три концерта, с цел да може да претърпява. Обикаля цялата голяма страна, стъпва във всички затънтени места, в фабрики, заводи и изнася своите концерти. Борбата за оцеляване е жестока.
Второто раждане на Людмила Марковна в киното е през 1973-а, когато на екрана излиза филмът „ Старите стени ” на режисьора Виктор Трегубович. От „ Карнавална нощ ” до тогава са минали 17 години, в които изумителният й гений търпеливо чака да се отприщи в буйна река. Филмите класика с нейно присъединяване следват един след различен – „ Двадесет дни без война ”, музикалният „ Мама ” (в процеса на работа тя си счупва крайници на няколко места, само че все пак не проваля снимките), „ Сантиментален разказ ”, „ Идеалният мъж ”, „ Полети насън и нескрито ”, с цел да се стигне до „ Сибириада ” на Андрей Кончаловски, „ Пет вечери ” на Никита Михалков, „ Любимата жена на механика Гаврилов ” на Пьотр Тодоровски, и несъмнено до страхотния „ Гара за двама ” на Елдар Рязанов. Но по какъв начин да не бъдат упоменати и „ Любов и гълъби ”, „ Аплодисменти, аплодисменти… ”, „ Старите кранти ” и още, и още… Хубавите функции просто следват една след друга при нея.
Всички тези филми са показвани и в България при огромен триумф, само че ролята й на сервитьорката Вера Николаевна Нефедова в „ Гара за двама ” е тази, с която Гурченко остава вечно в сърцата на българския фен. Това е знаков филм на така наречен „ съветско перестроечно кино ”, който още с появяването си се трансформира в международно събитие. Невероятното актьорско трио – Людмила дружно с Никита Михалков и Олег Басилашвили в ролята на пианиста Платон Громов, е извънредно мощно и завладяващо. Незабравима ще остане финалната сцена на кино лентата, когато след отпуска Громов закъснява да се върне в пандиза, а Вера свири с акордеона, единствено и единствено надзирателите да чуят, че той се връща.
Личният й живот целият е изтъкан от легенди и митове, а седемте й брака и няколкото любовни случки, които тя не крие, отприщват клюките и писанията за нея. Най-коментиран, несъмнено, си остава петият й брачен партньор, който тя назовава най-голямата неточност в живота си. Този мъж се споделя Йосиф Кобзон и той става деспот на руската сцена. Певецът мечтае за дете и умолява Люся да роди, само че тя е безапелационна – не! И стартира да го ревнува от неговите многочислени поклоннички. През годините и двамата постоянно са избягвали да приказват за връзките си, може би с цел да запазят достолепието на всеки от тях, само че е реалност, че двете огромни звезди на Русия в никакъв случай повече не се срещат и не си проговарят. За по-малко от три години, в които са дружно, те съумяват да си кажат много тежки думи.
Причините за краха им са разнообразни, зависи от гледната точка. Людмила си разрешава да напише в книгите си за него: „ Представете си да заварите мъжа си в колата, която той персонално ви е подарил, с улична продажница! Що за обич може да е това! Това е гнусота! А и той умееше да ми предизвиква болежка. Например с думите: „ И какво, всички се снимат, а теб никой не те кани ”.
Който и да се допре до вилнеещата от пристрастености Гурченко знае – остане ли с нея, би трябвало да не помни за себе си. Трудно се намира мъж, който да издържи дълго на нейната безрезервност към специалността, на темперамента и на свободолюбието й. В средата на 70-те за следващ път Люся е самотна, разграничена краткотрайно с едни от съпрузите си. И тъкмо в този миг тя се сближава с Владимир Висоцки. Какво има сред тях в никакъв случай не излиза на бял свят, само че всички допускат, че това е следващият й любовен разказ. А фотографията на Володя ще остане цялостен живот на видно място в дома й. Последният й брачен партньор е продуцентът и предприемач Сергей Сенин. Двамата се срещат през 1991-а по време на фотосите на кино лентата „ Секс-приказка ” по роман на Владимир Набоков. Остава с нея до гибелта й.
Актрисата си отива от тоя свят напълно ненадейно за всички. На 75 години в мощен припадък на остра сърдечна непълнота. Вечерта на 30 март 2011-а Людмила ненадейно се хваща за сърцето и се свлича на пода в безсъзнание, умира незабавно и без да се мъчи. Според близки на актрисата, а и съгласно лекари, причина за гибелта е натоварване на сърцето й от претърпяната неотдавна интервенция на тазобедрената става. Като друга причина се акцентират и многочислените пластически интервенции – споделят, че са над 17, на които Гурченко се подлага, с цел да наподобява най-малко 30 години по-млада. През целия си живот Людмила Марковна ще търси личния секрет на младостта и ще й се коства, че това й се е удало. На 75 години тя наподобява като момиче, подготвена е на най-голямата болежка, с цел да не издаде възрастта си.
Месеци преди гибелта си Людмила се среща с 35-годишния стилист Аслан Ахмадов (казват, че той бил последната й тръпка, само че кой знае). Тя му демонстрира обичаната си бяла рокля, ушита от нея, както и изяснява някакъв необикновен грим. Аслан взема решение, че това е нейна концепция за нов концертен номер, само че най-после Гурченко го моли: „ Искам по този начин да ме погребете. ” Дали актрисата не е предчувствала личната си гибел? Въпрос без отговори. Но е реалност, че проучванията й преди този момент демонстрират прелестни данни, че сърцето й е като на… 18-годишно момиче.
На поклонението й се стичат хиляди нейни поклонници. Затворени са улици, хората прииждат и чакат с часове, с цел да изпратят любимката си. На опашката застава и щерка й Маша, с която не са си проговорили 19 години. В ръцете си тя държи обичаните цветя на Люся – бели хризантеми. (За страдание, пет години по-късно единственатата й щерка Мария Корольова умира.)
За себе си Гурченко постоянно споделя: „ Мисля си, че никой не ме познава ”. И несъмнено е права. Легендите постоянно остават самотни, за тях може да се приказва всичко.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ