Коментар на Петър Волгин: Разривът между Радев и Петков е неизбежен
С течение на времето разликите сред президента и премиера ще стават все по-видими. И това е изцяло естествено, тъй като държавното управление ще натрупа негативи, които неизбежно ще се лепят и по президента, в случай че той не се разграничи в точния момент от ръководещите. Недоволството по адрес на изпълнителната власт ще пораства, тъй като още занапред е видно, че макар всички заклинания за идна „ генерална смяна на всичко “, виждаме по какъв начин се ползва добре познатият модел от времето на ГЕРБ. Основните занимания на ръководената от „ Продължаваме промяната “ коалиция е да маха неуместни на нея хора от значими позиция и да назначава на тях свои другари. Някой ще каже, че няма нищо по-естествено от това всяка нова власт да маха предходните хора и да назначава свои. Да, естествено е. Обаче къде отидоха всички красиви приказки за това, че няма „ наши “ и „ ваши “ и че ще се назначават единствено потвърдени експерти? Точно по този начин, в кошчето за отпадък отидоха. Където по принцип отиват всички красиви приказки, които се приказват в предизборните акции.
Като се абстрахираме от витиеватите словоизлияния за „ генералната смяна “ и се вгледаме по-детайлно в дейностите на държавното управление, ръководено от Кирил Петков, ще забележим, че те съвсем не се разграничават от практиките на ГЕРБ. Например, в Закона за бюджета са вкарани всякакви преходни и заключителни разпореждания, с които се трансформират закони, намиращи се на светлинни години разстояние от бюджета. Друг образец - с възхита ни описват по какъв начин детските градини щели да станат безвъзмездни и по какъв начин това била невиждана обществена мярка. Разбира се, че това не е никаква обществена мярка, а цялостна нелепост. Всеки, който има малко дете, изключително в София, ще ви каже, че казусът въобще не е в таксата за детската градина, която е оскъдна. Проблемът е в неналичието на детски градини. Ето в тази посока би трябвало да работят ръководещите, а не да се хвалят, че са икономисали 50 или 100 лв. на месец на родителите.
Що се отнася пък до сферата на външната политика, там дейностите на премиера Петков се оказаха прекомерно надалеч от професионалния метод. Имам поради най-много връзките ни със Северна Македония. Инфантилният възторг, с който Кирил Петков подходи към тази толкоз комплицирана тематика, към този момент го закопава. Докато новоизлюпеният посланик се хвалеше какъв брой прелестно се разбирал с македонските сътрудници, те безусловно започнаха да се подиграват с него. Президентът Пендаровски подмята на господин Петков бучка захар, сравнявайки го с Мандела, и по едно и също време с това се среща със сепаратистите от ОМО „ Илинден “ и споделя, че и дума не можа да става за вписването на българския народ като държавотворен в македонската конституция. Премиерът Ковачевски, другият „ огромен френд “ на Кирил Петков, сякаш му беше заречен взаимно честване на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а след това се изниза по терлици чак в Брюксел, оставяйки доверчивия ни министър-председател да се чуди от кое място му е пристигнало. Като похлупак ръководителят от македонска страна на взаимната исторически комисия сподели, че най-добре би било комисията да си била починела за година-две. Тъй като единствено дни по-рано нашият министър председател сподели, че комисията щяла да заседава доста по-интензивно, в този момент той още веднъж се оказва в ролята на човек, който мига като мишка в трици. Изобщо за доста малко време господин Петков образно показва какво НЕ бива да правиш, в случай че искаш да постигнеш триумфи в региона на външната политика. При състояние че не ти, а точно „ македонската влада “ е в ролята на просителя, не трябва да тичаш като изоглавен до Скопие. Не е добре да обясняваш непрекъснато какви страхотни другари сте с „ македонските сътрудници “, когато всички виждат по какъв начин новите ти „ другари “ безусловно се подиграват с теб.
При тези явни гафове е изцяло обяснимо за какво президентът Радев желае да се разграничи колкото се може по-рано от премиера Петков. Факт е, че „ Продължаваме промяната “ не е „ президентската партия “, както я назоваха при появяването ѝ. Но също по този начин е правилно, че господата Петков и Василев в никакъв случай нямаше да имат този електорален триумф, в случай че Румен Радев не ги беше присъединил в първото си служебно държавно управление. С времето обаче почитателите на Политическа партия ще понижават, а критиците ще се усилват. Президентът схваща това и ще направи всичко допустимо, с цел да се освободи от този баласт, който с времето ще става все по-тежък.
Като се абстрахираме от витиеватите словоизлияния за „ генералната смяна “ и се вгледаме по-детайлно в дейностите на държавното управление, ръководено от Кирил Петков, ще забележим, че те съвсем не се разграничават от практиките на ГЕРБ. Например, в Закона за бюджета са вкарани всякакви преходни и заключителни разпореждания, с които се трансформират закони, намиращи се на светлинни години разстояние от бюджета. Друг образец - с възхита ни описват по какъв начин детските градини щели да станат безвъзмездни и по какъв начин това била невиждана обществена мярка. Разбира се, че това не е никаква обществена мярка, а цялостна нелепост. Всеки, който има малко дете, изключително в София, ще ви каже, че казусът въобще не е в таксата за детската градина, която е оскъдна. Проблемът е в неналичието на детски градини. Ето в тази посока би трябвало да работят ръководещите, а не да се хвалят, че са икономисали 50 или 100 лв. на месец на родителите.
Що се отнася пък до сферата на външната политика, там дейностите на премиера Петков се оказаха прекомерно надалеч от професионалния метод. Имам поради най-много връзките ни със Северна Македония. Инфантилният възторг, с който Кирил Петков подходи към тази толкоз комплицирана тематика, към този момент го закопава. Докато новоизлюпеният посланик се хвалеше какъв брой прелестно се разбирал с македонските сътрудници, те безусловно започнаха да се подиграват с него. Президентът Пендаровски подмята на господин Петков бучка захар, сравнявайки го с Мандела, и по едно и също време с това се среща със сепаратистите от ОМО „ Илинден “ и споделя, че и дума не можа да става за вписването на българския народ като държавотворен в македонската конституция. Премиерът Ковачевски, другият „ огромен френд “ на Кирил Петков, сякаш му беше заречен взаимно честване на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а след това се изниза по терлици чак в Брюксел, оставяйки доверчивия ни министър-председател да се чуди от кое място му е пристигнало. Като похлупак ръководителят от македонска страна на взаимната исторически комисия сподели, че най-добре би било комисията да си била починела за година-две. Тъй като единствено дни по-рано нашият министър председател сподели, че комисията щяла да заседава доста по-интензивно, в този момент той още веднъж се оказва в ролята на човек, който мига като мишка в трици. Изобщо за доста малко време господин Петков образно показва какво НЕ бива да правиш, в случай че искаш да постигнеш триумфи в региона на външната политика. При състояние че не ти, а точно „ македонската влада “ е в ролята на просителя, не трябва да тичаш като изоглавен до Скопие. Не е добре да обясняваш непрекъснато какви страхотни другари сте с „ македонските сътрудници “, когато всички виждат по какъв начин новите ти „ другари “ безусловно се подиграват с теб.
При тези явни гафове е изцяло обяснимо за какво президентът Радев желае да се разграничи колкото се може по-рано от премиера Петков. Факт е, че „ Продължаваме промяната “ не е „ президентската партия “, както я назоваха при появяването ѝ. Но също по този начин е правилно, че господата Петков и Василев в никакъв случай нямаше да имат този електорален триумф, в случай че Румен Радев не ги беше присъединил в първото си служебно държавно управление. С времето обаче почитателите на Политическа партия ще понижават, а критиците ще се усилват. Президентът схваща това и ще направи всичко допустимо, с цел да се освободи от този баласт, който с времето ще става все по-тежък.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ