"Ню Йорк таймс": Макрон хвърли в смут съюзниците си от НАТО
С шокиращото си и ненадейно изказване, че изпращането на западни войски в Украйна " не трябва да се изключва ", президентът на Франция Еманюел Макрон разруши едно табу, разпали спор, провокира слисване измежду съдружниците и ги накара да помислят за бъдещето на Европа. За един изпаднал в усложнение водач, който ненавижда мързеливото мислене, копнее за Европа на военната мощ и обича светлината на прожекторите, това беше напълно типично. В края на краищата точно Макрон през 2019 година дефинира НАТО като страдаща от " мозъчна гибел " организация, а предходната година предизвести Европа да не се трансформира в стратегически " васал " на Америка, написа в. " Ню Йорк таймс ", представен от Българска телеграфна агенция.
Тази седмица не беше изключение. Като се втурна напред, без да реализира консенсус сред съдружниците, Макрон сякаш по-скоро илюстрира разделянето на Запада и границите на това какъв брой надалеч са подготвени да стигнат съдружниците от НАТО в отбрана на Украйна, в сравнение с да реализира " стратегическата двоякост ", която съгласно него е нужна, с цел да държи съветския президент Владимир Путин в неопределеност, споделя в публикацията си Роджър Коен, който управлява кореспондентския пункт в Париж на американското издание.
Провокацията му изглеждаше частично като блян да се изтъкне като важен в миг, когато е изолиран вкъщи и се оказа маргинална фигура във войната сред Израел и " Хамас ". Франция играе централна роля в координирането на помощта на Европейския съюз за Украйна, в това число програмата за поддръжка на Киев на стойност 54 милиарда щатски $, утвърдена този месец, само че личният ѝ принос за помощ изостава от този на Германия, Англия и Съединени американски щати, написа още Коен в материала си.
През 2022 година той не искаше да " унижава " Русия, а две години по-късно желае да ѝ попречи да " завоюва " войната: като трансформира коренно позицията си до степен да повдигне въпроса за изпращане на сухопътни войски, френският президент Еманюел Макрон се пробва да си върне самодейността в украинския спор, с риск да се окаже напълно самичък, отбелязва Франс прес. Отговорът на Берлин, главния сътрудник на Франция, не закъсня. " Никакви бойци няма да бъдат изпратени " нито от европейските страни, нито от натовските, сподели във вторник канцлерът Олаф Шолц. Още натовски съдружници опровергаха по-късно Макрон.
" Президентът (Джо) Байдън беше явен, че Съединените щати няма да изпратят войски да се бият в Украйна ", сподели говорителката на Съвета за национална сигурност към американското президентство Адриен Уотсън. Тя добави, че съгласно Байдън " пътят на успеха " минава през изпращането от Съединени американски щати на военна помощ за Украйна, а тя сега е блокирана от Конгреса. Според формален представител на западна страна, представен от Ройтерс, с дейностите си Макрон може да усложни дебата в Съединени американски щати към проектозакона, затънал в Конгреса, който планува даването на към 60 милиарда $ в помощ за Украйна, в случай че всее боязън, че войната може да ескалира.
Чехия и Полша също отхвърлиха да имат сходни проекти.
" Президентът Зеленски въобще не е повдигал подобен въпрос. Дори да го беше повдигнал някой, аз ще кажа това, което постоянно съм казвал - български войски там няма да отидат ", съобщи министър председателят на България Николай Денков. Това, което сме обсъждали и обсъждаме с Украйна, е военнотехническа помощ, сподели още министър-председателят. Думите на премиера бяха доказани и от министъра на защитата Тодор Тагарев. Той увери, че българската позиция е ясна и безапелационна, а тя е, че нямаме безусловно никакво желание да изпращаме български военнослужещи в Украйна.
Латвия обаче сподели, че няма да се опълчва на вероятно изпращане на западни бойци. " Латвия продължава да изследва разнообразни способи за усилване на поддръжката за Украйна. Ако съдружниците от НАТО реализиран съглашение за разполагане на войски в Украйна, Латвия ще обмисли присъединяване ", съобщи пред ДПА представител на Министерството на защитата.
Русия реагира остро на думите на Макрон. " Самият факт на разискване на опцията за изпращане на избрани контингенти в Украйна от страните от НАТО е доста значим нов детайл ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков. Запитан за казаното от Макрон, Песков сподели пред кореспонденти, че в случай че се случи по този начин, че войските на член на НАТО се борят в Украйна, то диалозите ще би трябвало да се трансформират към неизбежността от спор сред НАТО и Русия.
Конференцията в Париж за Украйна се организира проведе в понеделник, откакто Франция, Германия и Обединеното кралство наскоро подписаха 10-годишни двустранни съглашения с Украйна, с цел да изпратят мощен сигнал за дълготрайна поддръжка. На форума Макрон посочи още нуждата от подсилване на сигурността, с цел да се предотвратят възможни съветски офанзиви против други страни в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и доста по-голямата Полша, са считани за вероятни цели на бъдещия съветски експанзионизъм. И четирите страни са твърди поддръжници на Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.
Освен поради блокажа в американския Конгрес, европейските страни се безпокоят, че някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на американската политика на континента, добавя АП.
Тази седмица не беше изключение. Като се втурна напред, без да реализира консенсус сред съдружниците, Макрон сякаш по-скоро илюстрира разделянето на Запада и границите на това какъв брой надалеч са подготвени да стигнат съдружниците от НАТО в отбрана на Украйна, в сравнение с да реализира " стратегическата двоякост ", която съгласно него е нужна, с цел да държи съветския президент Владимир Путин в неопределеност, споделя в публикацията си Роджър Коен, който управлява кореспондентския пункт в Париж на американското издание.
Провокацията му изглеждаше частично като блян да се изтъкне като важен в миг, когато е изолиран вкъщи и се оказа маргинална фигура във войната сред Израел и " Хамас ". Франция играе централна роля в координирането на помощта на Европейския съюз за Украйна, в това число програмата за поддръжка на Киев на стойност 54 милиарда щатски $, утвърдена този месец, само че личният ѝ принос за помощ изостава от този на Германия, Англия и Съединени американски щати, написа още Коен в материала си.
През 2022 година той не искаше да " унижава " Русия, а две години по-късно желае да ѝ попречи да " завоюва " войната: като трансформира коренно позицията си до степен да повдигне въпроса за изпращане на сухопътни войски, френският президент Еманюел Макрон се пробва да си върне самодейността в украинския спор, с риск да се окаже напълно самичък, отбелязва Франс прес. Отговорът на Берлин, главния сътрудник на Франция, не закъсня. " Никакви бойци няма да бъдат изпратени " нито от европейските страни, нито от натовските, сподели във вторник канцлерът Олаф Шолц. Още натовски съдружници опровергаха по-късно Макрон.
" Президентът (Джо) Байдън беше явен, че Съединените щати няма да изпратят войски да се бият в Украйна ", сподели говорителката на Съвета за национална сигурност към американското президентство Адриен Уотсън. Тя добави, че съгласно Байдън " пътят на успеха " минава през изпращането от Съединени американски щати на военна помощ за Украйна, а тя сега е блокирана от Конгреса. Според формален представител на западна страна, представен от Ройтерс, с дейностите си Макрон може да усложни дебата в Съединени американски щати към проектозакона, затънал в Конгреса, който планува даването на към 60 милиарда $ в помощ за Украйна, в случай че всее боязън, че войната може да ескалира.
Чехия и Полша също отхвърлиха да имат сходни проекти.
" Президентът Зеленски въобще не е повдигал подобен въпрос. Дори да го беше повдигнал някой, аз ще кажа това, което постоянно съм казвал - български войски там няма да отидат ", съобщи министър председателят на България Николай Денков. Това, което сме обсъждали и обсъждаме с Украйна, е военнотехническа помощ, сподели още министър-председателят. Думите на премиера бяха доказани и от министъра на защитата Тодор Тагарев. Той увери, че българската позиция е ясна и безапелационна, а тя е, че нямаме безусловно никакво желание да изпращаме български военнослужещи в Украйна.
Латвия обаче сподели, че няма да се опълчва на вероятно изпращане на западни бойци. " Латвия продължава да изследва разнообразни способи за усилване на поддръжката за Украйна. Ако съдружниците от НАТО реализиран съглашение за разполагане на войски в Украйна, Латвия ще обмисли присъединяване ", съобщи пред ДПА представител на Министерството на защитата.
Русия реагира остро на думите на Макрон. " Самият факт на разискване на опцията за изпращане на избрани контингенти в Украйна от страните от НАТО е доста значим нов детайл ", съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков. Запитан за казаното от Макрон, Песков сподели пред кореспонденти, че в случай че се случи по този начин, че войските на член на НАТО се борят в Украйна, то диалозите ще би трябвало да се трансформират към неизбежността от спор сред НАТО и Русия.
Конференцията в Париж за Украйна се организира проведе в понеделник, откакто Франция, Германия и Обединеното кралство наскоро подписаха 10-годишни двустранни съглашения с Украйна, с цел да изпратят мощен сигнал за дълготрайна поддръжка. На форума Макрон посочи още нуждата от подсилване на сигурността, с цел да се предотвратят възможни съветски офанзиви против други страни в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и доста по-голямата Полша, са считани за вероятни цели на бъдещия съветски експанзионизъм. И четирите страни са твърди поддръжници на Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.
Освен поради блокажа в американския Конгрес, европейските страни се безпокоят, че някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на американската политика на континента, добавя АП.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ