С разпадането на СССР Сирски остава в Украйна и продължава

С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Сирски остава в Украйна и продължава военната си работа в украинската войска. От 1993 година командва мотострелковия батальон на 6-та дивизия на Националната армия на Украйна в Чугуев, Харковска област, по-късно е пълководец на полка на тази дивизия. От 2000-те той командва 72-ра механизирана бригада, дислоцирана в Била Църква. Издига се до чин генерал-майор.

През 1996 година приключва с отличие Академията на въоръжените сили на Украйна, а през 2005 година със златен орден Националната академия на защитата на Украйна. След това стартира да се включва в работата на Главния команден център на въоръжените сили, където получава длъжността заместник-началник. Там Сирски взе участие в процесите на преход на въоръжените сили към стандартите на страните от НАТО.

В началото на съветската хибридна инвазия в Украйна Сирски е назначен за шеф на щаба на АТО в Донбас. По-специално той беше един от основните командири на украинските сили в борбата за Дебалцево през зимата на 2015 година Участва и в ръководството на украинските войски в боевете за Въглегорск, село Ридкодуб и Логвиново.

За борбите при Дебалцевския плацдарм Александър Сирски получава медал „ Богдан Хмелницки “ III степен, а по-късно и чин генерал-лейтенант.

През 2016 година оглавява Обединения действен щаб на Въоръжените сили на Украйна, който координира дейностите на украинските сили в Донбас. През 2017 година Сирски е назначен за пълководец на цялата Антитерористична интервенция (АТО) в Източна Украйна, която по-късно е трансформирана в Операция на обединените сили (ООС).

През май-август 2019 година Сърски командва Обединения действен щаб на Въоръжените сили на Украйна, а на 5 август 2019 година е назначен за пълководец на Сухопътните войски на Въоръжените сили на Украйна. Той резервира тази служба до 8 февруари 2024 година

През август 2020 година получава ново звание – генерал-полковник.

От първите дни на пълномащабната война Сирски командва отбраната на Киев. Под негово управление бяха основани два отбранителни пръстена към Киев, той назначи командири на отбранителни браншове. По негово решение бяха взривени редица мостове и язовири към столицата, което в тези условия направи невероятно съветската атака и проникването на нашествениците непосредствено в Киев.

За сполучливата защита на столицата и последвалото освобождение на северните региони на Украйна на 18 март 2022 година Сирски получи медал Богдан Хмелницки II степен, а на 5 април 2022 година получи най-високото държавно отличие - Герой на Украйна.

След това той беше един от командващите украинските сили, които през лятото първо отблъснаха руснаците от Харков, а през септември организираха светкавична контраатака в региона на Харков, вследствие на което окупационните войски бяха отблъснати до почти линиите, където през днешния ден се водят боевете.

В интервала от есента на 2022 година до края на пролетта на 2023 година Сирски управлява защитата на градовете Соледар и Бахмут. В тежки борби украинската войска съумя да нанесе тежки загуби на преобладаващите сили на нашествениците и така наречен ЧВК Вагнер на процедура беше унищожена като забележителна бойна мощ.

От лятото на 2023 година Олександър Сирски командва украинските войски, защитаващи североизточната част на фронта, най-вече покрай Купянск.