2 февруари 1945 г. - Черният четвъртък! Комунистите избиват елита на Царство България
С присъдите през 1945 година на гибел без право на обжалване са наказани тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници
Черният четвъртък - по този начин назовават нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна свирепост е убит елитът на нацията.
На 1 февруари са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на така наречен Народен съд, проведен от държавното управление на Отечествен фронт, по разпореждане на Георги Димитров от Москва, напомня уеб сайтът „ Гласове “.
С присъдите през 1945 година на гибел без право на обжалване са наказани тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
Осъдени на гибел са 67 депутати, трите държавни управления за интервала януари 1941 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Оцеляват единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата.Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 година.
Присъдата над тях е произнесена в 4 ч. следобяд на 1 февруари пред 150-хиляден протест в центъра на София.
Изпълнена е след няколко часа, а протокол от изтезанието няма. Гроб също няма. Осъдените на гибел са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - даже от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, духовник. Разстрелвани са един по един. Първият патрон е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.
Според свидетелства преди осъществяването на присъдите пораждат пререкания кой кого персонално да разстреля, като най-големи апетити били проявени точно към него.
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за
избиването на държавниците на България
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
Разстреляните регенти, министри, генерали
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - международен академик, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - 49 година, брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталински - изтъкнат правист, министър на правораздаването
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска войска
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска войска
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска войска
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 година
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на Военновъздушни сили
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година Комендант на жандармерията
и още 20-ина генерали…
Междувременно са иззети са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими парцели и движимости.
Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Повечето откриватели и историци одобряват, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд към 30 000 души.
През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание цифрата от
25 000 за безследно изчезнали.
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от интервала 1923-1944 година по време на предходното ръководство. Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там.
Между 1941 и 1944 година 357 души (не единствено участници в съпротивата) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са правени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия.
На 4 февруари 1945 година се открива Ялтенската конференция с присъединяване на ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.
Съветският началник съумява да наложи настояването си английската и американската страни да репатрират 2,8 млн. руски бежанци от окупираните от тях територии. От тях 800 000 са избити от руските управляващи още при идване на руска територия, а към 1,5 млн. са изпратени в лагерите в Сибир.
Черният четвъртък - по този начин назовават нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна свирепост е убит елитът на нацията.
На 1 февруари са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на така наречен Народен съд, проведен от държавното управление на Отечествен фронт, по разпореждане на Георги Димитров от Москва, напомня уеб сайтът „ Гласове “.
С присъдите през 1945 година на гибел без право на обжалване са наказани тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
Осъдени на гибел са 67 депутати, трите държавни управления за интервала януари 1941 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
На гибел са наказани и тримата регенти на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Оцеляват единствено един министър председател - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 година и свален с преврата.Муравиев получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 година.
Присъдата над тях е произнесена в 4 ч. следобяд на 1 февруари пред 150-хиляден протест в центъра на София.
Изпълнена е след няколко часа, а протокол от изтезанието няма. Гроб също няма. Осъдените на гибел са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - даже от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в региона на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, духовник. Разстрелвани са един по един. Първият патрон е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.
Според свидетелства преди осъществяването на присъдите пораждат пререкания кой кого персонално да разстреля, като най-големи апетити били проявени точно към него.
Ужасен от хаоса и некадърната пукотевица, при която хората падат ранени, само че не и убити, професор Александър Станишев, фамозен кардиолог и някогашен министър на здравето, моли убийците да му разрешат да откри гибелта им, с цел да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - прострелват го с револвер в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната доста бързо след злокобната нощ из София се разнася истината за
избиването на държавниците на България
През идващите дни и месеци близки на починалите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите вършат от горната страна сметище.
Царица Йоанна написа в спомените си: „ Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се по този начин да отклонят вниманието и националните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и остарели, се спираха храбро да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да падам на колене край този общ гроб. Носех цялостен траур… “
Разстреляните регенти, министри, генерали
Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. доктор Богдан Филов - международен академик, археолог, регент, някогашен министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и боен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, доктор и академик със международна популярност, министър на здравето
Димитър Шишманов - посланик, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - пълководец на Балканския полк, воин от войните. Носител на три кръста „ за смелост “ и медал „ Австрийски орел “.
Д-р Иван Бешков - 49 година, брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата международна война, с два ордена „ За смелост “, народен представител, министър на земеделието.
Александър Сталински - изтъкнат правист, министър на правораздаването
Д-р Борис Йоцов - академик, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - шеф на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, воин, притежател на всички оценки на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - боен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен контрольор на войската и шеф на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - пълководец на Трета българска войска
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - пълководец на Четвърта българска войска
Генерал-лейтенант Никола Наков - пълководец на Първа българска войска
Генерал Никола Жеков - командващ българската войска през 1915-1918 година
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - пълководец на Военновъздушни сили
Контраадмирал Асен Тошев - пълководец на Морските войски
Ген. Борис Димитров - воин от войните, един от създателите на Военното учебно заведение. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 година Комендант на жандармерията
и още 20-ина генерали…
Междувременно са иззети са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими парцели и движимости.
Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Повечето откриватели и историци одобряват, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд към 30 000 души.
През февруари 1991 година министърът на вътрешните работи Христо Данов афишира пред Народното събрание цифрата от
25 000 за безследно изчезнали.
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от интервала 1923-1944 година по време на предходното ръководство. Според изследване, осъществено от определеното през 1945 година Народно заседание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, умряли в пандизите или в резултат на престоя им там.
Между 1941 и 1944 година 357 души (не единствено участници в съпротивата) са наказани на гибел и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 година са правени и от Музея на революционното придвижване в България, основан и управителен от Българска комунистическа партия.
На 4 февруари 1945 година се открива Ялтенската конференция с присъединяване на ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.
Съветският началник съумява да наложи настояването си английската и американската страни да репатрират 2,8 млн. руски бежанци от окупираните от тях територии. От тях 800 000 са избити от руските управляващи още при идване на руска територия, а към 1,5 млн. са изпратени в лагерите в Сибир.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ