С приближаването на срока в който трябва да бъде подготвен

С приближаването на периода в който би трябвало да бъде квалифициран бюджета за идната година Министерството на финансите продължава да бълва хрумвания за увеличение на приходите по линия на промени в законите за налозите и акцизите. Интересното е че съвсем всички самостоятелни специалисти по налозите правят оценка въпросните оферти като меко казано екзотични.

Началото бе сложено се поставените за публично разискване оферти за промени в Закона за корпоративно подоходното облагане (ЗКПО), Закона за облагането на приходите на физическите лица (ЗОДФ) и Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Там дискусионните оферти бяха свързани с въвеждането на 15% данъчна ставка за транснационалните компании съгласно разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, с анулацията на признаването за данъчни цели на разноските за обезценки, които вършат финансовите предприятия, за анулацията на 24% приети разноски за лицата на цивилен контракти и с концепцията за въвеждане на награда за донасяне на информация за укриване на приходи. Последната концепция към този момент получи измежду необятната аудитория подигравателното наименование " бонус-донос ". Друг е въпросът, че каквито и донесения да извършите бонус надали ще получите, а виж проблеми от всякакво естество с набедените от вас пред данъчните управляващи лица, са ви доста евентуални.

Към всичко това се добави и желанието на финансовия министър да наложи на спомагателна такса ставка върху преноса на съветския газ, който минава по тръбата за България към Сърбия и Унгария, а също по този начин и към Австрия. Това провокира към този момент интернационална реакция.

По всички тези проблеми някогашният заместител финансов министър Людмила Елкова, която дълги години бе шеф на дирекция " Данъчна политика ", а в този момент е член на УС на Българска народна банка, даде подробни уточнения и мнения в предаването Money.bg по телевизия " България он Еър " на 22 октомври 2023-а.

https://www.bgonair.bg/a/203-moneybg/323199-promenite-v-danachnite-zakoni

Въпросните хрумвания за промени в данъчното законодателство станаха и обект на сериозен разбор по време на събитието " Инфлацията - уравнения и решения на 17 октомври ".

Какво обаче в резюме е значимо да се знае за всички тези " нововъведения " в региона на облагането?

Ще стартираме в обратна посока. Когато въвеждаш едностранно спомагателна такса за пренос на стратегически артикул, чийто транспорт е организиран с интернационален контракт, не можеш да очакваш, че останалите страни по този контракт ще я одобряват. Най-малкото, тъй като данъчното ни законодателство е национално, а не екстериториално. С други думи то не важи за лица отвън България, а още по малко за други страни. В този ред на мисли " Булгартрансгаз " ще е задължен да заплати спомагателната такса, като още не е ясно това данък ли ще е, или нещо друго, само че няма никаква гаранция, че ще може да събере тези в допълнение платени пари от доставчика на газ. Той най-вероятно ще откаже да ги заплати, тъй като ги няма във към този момент подписания контракт. Ако при подобен отвод " Булгаргаз " спре или даже ограничи преноса на газ, това заплашва страната със тежки правосъдни каузи с големи финансови искания в интернационалните арбитражи от страна, както на страните които не са си получили контрактуваните количества, по този начин и на доставчика на газ. А един подобен арбитраж за над един милиард по отношение на реактора за АЕЦ " Белене " към този момент загубихме. Да не приказваме, че сходен акт от страна на българската страна може и да се преглежда като casus belli. Да не забравяме от кое място потегли острото опълчване сред Украйна и Русия, което след това прерасна в инвазия на Русия против Украйна. В последна сметка поради това опълчване обвързвано с доставките на газ руснаците построиха и Северен и Турски поток. Разбира се това много извънредно безпокойство, само че можеше ли някой да допусна преди 4-5 години, че това което в този момент се случва в Украйна ще се случи?

Като оставим настрани интернационалните опасности, които с огромна доза възможност ще получат напълно съответно финансово измерение с доста нули след първото число, е ясно, че в случай че " Булгартрансгаз " стартира да заплаща в хазната тази спомагателна такса бързо ще бъде изправено пред ликвиден проблем и ще бъде декапитализирано. В такава обстановка страната или ще би трябвало да похарчи бюджетни средства с цел да го капитализира и резултата за фиска от цялото това упражнение ще е нулев или ще би трябвало да се отърве от въпросното сдружение като го приватизира евтино. Сами се сещате на какво намирисва подобен сюжет.

По тематиката за желанието на финансовото министерство да анулира 24% приети разноски на лицата работещи по цивилен контракти. Въпросните разноски се признават тъй като лицата по цивилен контракти имат разноски - пътни, режийни, наеми, консумативи и други свързани с предоставяните от тях услуги по цивилен контракт. За разлика от хората, които са на трудов контракт и нямат такива приети разноски, тъй като употребяват пространствата, тока, водата, отоплението и пари за командировъчни на компанията за която работят. Сегашното предложение на финансовото ведомство за отпадане на приетите разноски е опит фиска да се пребори с един някогашен рецидив, при който лица водещи се на цивилен контракт и намаляващи сумата, върху която дължат налози с 24% разноски, в действителност не ги вършат, тъй като работят за съответна компания в условия все едно, че са на трудов контракт - имат си работно място, което непрекъснато употребяват. И това е рецидив, който е необятно публикуван точно в държавната и в общинските администрации и сдружения. Но изобщо не е вярно да изхвърляш мръсната вода от коритото дружно с бебето. Решаването на въпросния проблем е работа на данъчните и на инспекцията по труда. А това че те не могат да си свършат работата не е мотив да стоварваш данъчната бухалка върху всички жители на трудов контракт. Иначе за какво финансовия министър не е предложил да отпадне и признаването на разноските за данъчни цели да вземем за пример на юристите? Преди година техните приети разноски бяха вдигнати от 25% на 40 %.

По отношение на препоръчаните промени в ЗКПО бяха направени доста задълбочени и професионални мнения по отношение на желанието да се вкара 15% налог върху облагите на транснационалните компании. Там желанието да се създадем на по-католици от папата затъмнява декларациите за спомагателни доходи в бюджета. Дори и да има такива те надали ще са несъществени. Всъщност добре е да забележим какви упования има за приходите от тази мярка самото Министерство на финансите.

Далеч по-стряскаща е концепцията да не се признават разноските за обезценки на финансовите институции. Това визира най-вече банките, които с тези разноски покриват риска от загуби по предоставените заеми, в това и число и на страната. Широката аудитория не е наясно, само че експертите знаят, че през избрани интервали закупените от банките държавни облигации се преоценяват и в случай че цената им по настоящи цени се окаже под тази по която са закупени, те се обезценяват с получената разлика. Банките вършат разноски по покриването както на тези обезценки, по този начин и на вероятните загуби, които могат да претърпят от непогасени изпълни или отчасти заеми. По този метод те подсигуряват на вложителите, че когато и да е и при първо поискване ще могат да си получат парите по депозитите. Ако концепцията на Министерството на финансите бъде претворена в смяна на ЗКПО, тогава тази сигурност ще бъде компрометирана. А и изобщо не е ясно дали след сходна екзотика банките ще продължат д купуват български държавни облигации и дали няма да разпродадат тези, които държат в активите си, със всички съответстващи за цената на държавния ни дълг отрицателни последици. Само за сведение българските банки имат към една трета от държавния дълг.

И най-после за концепцията " бонус-донос ". Това е мярка която се разисква в Министерството на финансите и в данъчната администрация към този момент второ десетилетие. И самия факт че не е прилагана до в този момент би трябвало да приказва задоволително ясно. Само се замислете. Като се приказва за бонус при донасяне за укриване на налози, върху какво ще е той? Върху сумата, която се допуска, че е укрита? Ами в случай че се окаже, че такава няма? Какви ограничения са планувани " доносника " да върне бонуса в този случай? Ако въпросния бонус се заплаща върху открити укрити данъчни отговорности, този който е донесъл за тях ще би трябвало да чака с години, тъй като първо би трябвало да бъде разпоредена и осъществена данъчна инспекция. След това засегнатото от нея лице има право да направи възражения по нея до Национална агенция за приходите. А в случай че не се стигне до единодушие с данъчните разногласието се взема решение в съда. Попитайте Национална агенция за приходите каква е междинната дълготрайност на такива каузи и ще видите, че става дума за години.

И на финала по въпроса за " Лукойл ". Политиците сътвориха медийна вест, че рафинерията трябвало да заплати на страната няколкостотин милиона налог облага. И в случай че не го направи щели да анулират дерогацията. Тук е добре шефа на Национална агенция за приходите да отговори пред обществеността и пред политиците има ли открити данъчни отговорности на " Лукойл " за въпросните милиони? Ако има какви ограничения данъчната администрация е подхванала да ги събере. Ако няма... За какво в действителност приказваме? Възможно ли, в случай че оповестените от политиците данъчни отговорности не съществуват, такива изобщо да бъдат събирани. И какви са вероятните правни и финансови последици от сходни начинания. В последна сметка данъчното облагане се подчинява на съществуващия юридически ред, включително и интернационалния подобен, и заобикалянето на този ред не се назовава облагане, а по различен метод. Тук не става дума за толериране, или за прилепяне на една или друга компания. Става дума за правила, спазването на които е в основата на правовата страна.