Откриха невиждани досега структури по слънчевата корона
С помощта на така наречен дълга експозиция и прецизни техники на обработка учени направиха необикновено детайлни фотоси на външната атмосфера на Слънцето – това, което кардинално назоваваме корона. По този метод те откриха елементи, които не са били забелязвани до момента, написа Science Alert.
Нашата звезда е сложен галактически обект. Когато слънчевата сонда „ Паркър “ бъде изстреляна през август, ние ще научим още детайлности за него (тя би трябвало да направи невиждано приближаване до Слънцето и да навлезе в неговата атмосфера). Междувременно обаче можем да научим много и с технологията, която разполагаме. Именно това демонстрираха учените от Югозападния проучвателен институт (SwRI).
Екипът е употребявал инструмента COR-2, ситуиран на обсерваторията STEREO-A на NASA, с цел да изследва в елементи външната атмосфера на Слънцето. Той прави фотоси на короната с помощта на специфичен диск, подложен пред обектива. Дискът изолира самата звезда от изображението, като по този метод отстранява и светлината, която кардинално би заличила дребните елементи в плазмата на слънчевата атмосфера.
Източник: DeForest et al./The Astrophysical Journal
Короната е извънредно гореща – сред 1 и 3 млн. келвина – с други думи, доста повече от вътрешната фотосфера, която доближава едвам 5800 келвина. Именно тя е и главният източник на слънчевия вятър – непрекъснатият поток от заредени частици, които извират от Слънцето във всички направления.
Когато измерваме слънчевия вятър край Земята, магнитните полета, вградени в него, са сложни и преплетени. Не е ясно обаче по кое време настава тази турбуленция.
„ В дълбокия космос слънчевият вятър е турбулентен и стремителен - споделя слънчевия физик Крейг Дефорест от SwRI. – Но по какъв начин е станал подобен? Дали напуща Слънцето в обикновено положение и става турбулентен, едвам когато прекоси Слънчевата система? Или тези пориви се пробват да ни разкрият повече детайлности за самата звезда? “.
Ако турбуленцията настава при самото Слънце, то следователно ние би трябвало да виждаме разнообразни сложни структури в самата корона, формирани от него. Досегашните наблюдения обаче не са отчели сходни неща.
Напротив – на тях короната наподобява гладка и спокойна. Оказва се обаче, че нещата стоят по малко по-различен метод. Структурите са там – просто не сме съумели да ги забележим на задоволително детайлно изображение.
“С помощта на нови техники, които усъвършенстват прецизността на изображението, ние осъзнахме, че короната не е гладка, а динамична конструкция – изяснява Дефорест. – Оказва се, че всяка конструкция, която сме си мислели, че познаваме, е построена от доста по-малки елементи. “
Междувременно обаче учените се натъкват на нова тайнственост. На разстояние от към 10 слънчеви радия слънчевият вятър се трансформира ненадейно. След това, когато се отдалечи от звездата, се връща към естественото си положение. С други думи – в границите на 10-те радия се случват някои много забавни (макар и незнайни засега) физични процеси.
Сондата „ Паркър “ може би ще успее да разплете тази тайнственост, защото е способна да оцелее при температури до над 1000 градуса по Целзий.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.
