Караянчева: С основаването на Българската екзархия е признато съществуването на нашия народ
С основаването на Българската екзархия публично пред света е прието съществуването на нашия народ и са обрисувани неговите етнически и географски граници. Това съобщи ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева по време на тържественото честване на 150-ата годишнина от провъзгласяването на българската църковна самостоятелност, оповестиха от пресцентъра на Народното събрание.
Събитието бе маркирано и с документална галерия, проведена от Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в съдействие с Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Експозицията включва богат снимков и графичен материал. В нея е показан още двуезичният ферман за учредяването на Българската екзархия, подписан на 28 февруари 1870 година от султан Абдул Азис, както и нейният правилник, отпечатан в Цариград.
Председателят на Народното събрание акцентира, че с издаването на султанския ферман на този ден преди 150 години българите реализират първия си огромен триумф като нация и имат формален представител в Османската империя . Цвета Караянчева дефинира траялата десетилетия битка като общонародна идея, в която еднообразно вземат участие небогати и богати, духовенство, интелигенция и елементарни хора. По думите ѝ по-късно българите към този момент са подготвени да заявят като народ правото си на независимост и лична страна и да се жертват , отстоявайки това си право.
пресцентър, Парламент
Председателят на Народното събрание напомни и делото на първия български екзарх Антим Първи, трансформирал се в нравствен лидер, триумфално посрещан и изпращан в своя път от Видин до Цариград. В знак на благодарност за ролята му освен в църковните битки, само че и като екзарх, и като бранител на народа си по време на Априлското въстание, той е определен за ръководител на Учредителното заседание и заема значително място в историята и на българския парламентаризъм, добави Цвета Караянчева. Тя уточни още, че Антим Първи пръв подписва Търновската конституция, а при закриването на Учредителното заседание изрича думите: „ Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа “ . Цвета Караянчева означи още, че съгласно историческите проучвания близо половината народни представители тогава са взели участие в църковното и просветно придвижване, измежду които са Петко Славейков и Тодор Икономов.
пресцентър, Парламент
Директорът на Националната библиотека доцент Красимира Александрова сподели, че Българската екзархия е първата публично приета институция след близо 500 години изчезнала държавност и която покрива земите, обитаеми с етнически българи – Мизия, Тракия и Македония. Наша е отговорността да бъдем паметта и да представим на настоящето потомство тези велики български дейци, които с родолюбие, храброст и свои средства пристъпват към построяването на екзархийските ведомства , добави тя.
пресцентър, Парламент
пресцентър, Парламент
Тържественото честване бе огласено и от осъществяванията на Софийския духовнически хор с диригент иконом Кирил Попов.
Събитието бе маркирано и с документална галерия, проведена от Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в съдействие с Университета по библиотекознание и осведомителни технологии. Експозицията включва богат снимков и графичен материал. В нея е показан още двуезичният ферман за учредяването на Българската екзархия, подписан на 28 февруари 1870 година от султан Абдул Азис, както и нейният правилник, отпечатан в Цариград.
Председателят на Народното събрание акцентира, че с издаването на султанския ферман на този ден преди 150 години българите реализират първия си огромен триумф като нация и имат формален представител в Османската империя . Цвета Караянчева дефинира траялата десетилетия битка като общонародна идея, в която еднообразно вземат участие небогати и богати, духовенство, интелигенция и елементарни хора. По думите ѝ по-късно българите към този момент са подготвени да заявят като народ правото си на независимост и лична страна и да се жертват , отстоявайки това си право.
пресцентър, Парламент Председателят на Народното събрание напомни и делото на първия български екзарх Антим Първи, трансформирал се в нравствен лидер, триумфално посрещан и изпращан в своя път от Видин до Цариград. В знак на благодарност за ролята му освен в църковните битки, само че и като екзарх, и като бранител на народа си по време на Априлското въстание, той е определен за ръководител на Учредителното заседание и заема значително място в историята и на българския парламентаризъм, добави Цвета Караянчева. Тя уточни още, че Антим Първи пръв подписва Търновската конституция, а при закриването на Учредителното заседание изрича думите: „ Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа “ . Цвета Караянчева означи още, че съгласно историческите проучвания близо половината народни представители тогава са взели участие в църковното и просветно придвижване, измежду които са Петко Славейков и Тодор Икономов.
пресцентър, Парламент Директорът на Националната библиотека доцент Красимира Александрова сподели, че Българската екзархия е първата публично приета институция след близо 500 години изчезнала държавност и която покрива земите, обитаеми с етнически българи – Мизия, Тракия и Македония. Наша е отговорността да бъдем паметта и да представим на настоящето потомство тези велики български дейци, които с родолюбие, храброст и свои средства пристъпват към построяването на екзархийските ведомства , добави тя.
пресцентър, Парламент пресцентър, Парламент Тържественото честване бе огласено и от осъществяванията на Софийския духовнически хор с диригент иконом Кирил Попов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ