Икономисти очакват сериозен спад при добивите на слънчоглед в България
С към 18% ще намалеят през 2018 година добивите от главните отглеждани в България аграрни култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Това се споделя в разбор на Центъра за стопански разбори на селското стопанство (CAPA) към Института по земеделска стопанска система – София, квалифициран от доктор Даниела Димитрова и доцент доктор Божидар Иванов в партньорство с Изследователския институт по храни и земеделска политика на Университета Мисури, оповестява " БулНюз ".
Според анализаторите спадът може да се чака поради неподходящи агрометеорологични условия, в това число засушаване и градушки.
Данните демонстрират резистентен растеж на междинните добиви от пшеница и ечемик през интервала 2013-2017 година Благоприятните условия през 2017 година способстваха за високи стойности, надлежно 5,35 т/ха при пшеницата и 4,66 т/ха при ечемика.
Увеличиха се и добивите и при царевицата – с 18% по отношение на 2016 година, само че междинните добиви (6,44 т/ха) са под рекордна от 2014 година – 7,68 т/ха. Още по тематаПерспективата за комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай намали цените на зърното
Според прогнозата е евентуално междинният рандеман от пшеница през 2018 година да се намали до 4,42 т/ха (спад от 17% по отношение на 2017 г.).
Очакванията са междинните добиви при царевицата да се намалят до 4,90 т/ха, а при ечемика – до 4,00 т/ха.
При маслодайните култури понижението може да доближи към 20% - до 2,30 т/ха при рапицата и до 1,85 т/ха при слънчогледа.
Вероятното понижение ще е най-сериозно при слънчогледа – с 34%. То ще е резултат освен от предстоящото понижение на добивите, само че и поради стесняване на площите след ниските цени в последната година.
Обработената повърхност при слънчогледа се чака да се свие до 727 хиляди ха., до момента в който година по-рано по данни на агроминистерството е достигала 897 хиляди ха.
Тези предвиждания, особено при слънчогледа, са направени на база по-скоро скептичен сюжет за климата.
При царевицата поради опциите за по-добро напояване и растящото търсене по света в средносрочен проект се предвижда значителен растеж на междинните добиви до 7-7,29 т/ха годишно.
Ръст в продуктивността се чака и при рапицата, като се прави оценка като достижимо ниво от 3,35 т/ха за идващите 5 години.
В отчета се напомня, че 2017-та бе една от най-хубавите за зърнопроизводителите за последните няколко години в международен мащаб. Това в огромна степен важи и за България, където 2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн. т. Рекордни количества бяха ожънати и при слънчогледа, като за първи път производството надвиши 2 млн. т.
Всичко това докара до едно от най-високите равнища на произвеждане регистрирани при тези пет култури, където общото произвеждане доближи 11,6 млн. т, малко по-малко в сравнение с най-силната до момента 2014 година, когато бяха ожънати съвсем 11,8 млн.т.
Според анализаторите спадът може да се чака поради неподходящи агрометеорологични условия, в това число засушаване и градушки.
Данните демонстрират резистентен растеж на междинните добиви от пшеница и ечемик през интервала 2013-2017 година Благоприятните условия през 2017 година способстваха за високи стойности, надлежно 5,35 т/ха при пшеницата и 4,66 т/ха при ечемика.
Увеличиха се и добивите и при царевицата – с 18% по отношение на 2016 година, само че междинните добиви (6,44 т/ха) са под рекордна от 2014 година – 7,68 т/ха. Още по тематаПерспективата за комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай намали цените на зърното
Според прогнозата е евентуално междинният рандеман от пшеница през 2018 година да се намали до 4,42 т/ха (спад от 17% по отношение на 2017 г.).
Очакванията са междинните добиви при царевицата да се намалят до 4,90 т/ха, а при ечемика – до 4,00 т/ха.
При маслодайните култури понижението може да доближи към 20% - до 2,30 т/ха при рапицата и до 1,85 т/ха при слънчогледа.
Вероятното понижение ще е най-сериозно при слънчогледа – с 34%. То ще е резултат освен от предстоящото понижение на добивите, само че и поради стесняване на площите след ниските цени в последната година.
Обработената повърхност при слънчогледа се чака да се свие до 727 хиляди ха., до момента в който година по-рано по данни на агроминистерството е достигала 897 хиляди ха.
Тези предвиждания, особено при слънчогледа, са направени на база по-скоро скептичен сюжет за климата.
При царевицата поради опциите за по-добро напояване и растящото търсене по света в средносрочен проект се предвижда значителен растеж на междинните добиви до 7-7,29 т/ха годишно.
Ръст в продуктивността се чака и при рапицата, като се прави оценка като достижимо ниво от 3,35 т/ха за идващите 5 години.
В отчета се напомня, че 2017-та бе една от най-хубавите за зърнопроизводителите за последните няколко години в международен мащаб. Това в огромна степен важи и за България, където 2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн. т. Рекордни количества бяха ожънати и при слънчогледа, като за първи път производството надвиши 2 млн. т.
Всичко това докара до едно от най-високите равнища на произвеждане регистрирани при тези пет култури, където общото произвеждане доближи 11,6 млн. т, малко по-малко в сравнение с най-силната до момента 2014 година, когато бяха ожънати съвсем 11,8 млн.т.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ