Разкриха защо ни се струва, че времето лети по-бързо с напредването на възрастта
С напредването на възрастта поговорката “времето лети ” като че ли става все по-реална. В един миг сте нехайно дете, а по-късно, като че ли единствено за момент, сте към този момент възрастен с доста отговорности. Екип от учени от Мичиганския университет в Съединени американски щати построи доктрина за какво усещането на времето от човек се трансформира с напредването на възрастта и то като че ли набира все по-голяма скорост, оповестява „ Дейли мейл “.
Синди Лъстиг, професор по логика на психиката от упоменатия американски университет, споделя: “Една от аргументите е, че когато сме по-възрастни, животът ни е по-структуриран към рутината и има по-малко огромни знакови събития, които използваме, с цел да откроим другите столетия от “времето на нашия живот ”.
Лъстиг прибавя, че като деца имаме повече прекарвания, върху които да разсъждаваме. За едно петгодишно дете една година е 20% от живота му, изпълнен с нови прекарвания, до момента в който то открива света към себе си.
Същият откъслек от време обаче е единствено два % от живота на 50-годишен човек, който най-вероятно има по-малко прекарвания, които са оригиналност за него.
Специалистът изяснява, че мозъците ни “наслагват ” еднообразните рутинни дни и седмици, което основава усещането, че всичко се слива в едно и времето тече по-бързо.
Хората мерят времето посредством запаметяващи се събития. В младостта ни те са повече и се поражда чувството, че времето тече по-бавно. С напредването на възрастта този вид събития стават все по-малко и все по-нарядко, което основава усещането за по-бърз ход на времето, счита екипът на Лъстиг. Ето за какво множеството хора могат да си спомнят елементарно нещо, което са правили един път, а не стотици пъти.
Друга доктрина, която се популяризира в научната общественост, идва от Ейдриън Бежан от Университета Дюк, който допуска, че бързият ход на времето се дължи на остаряването на мозъка.
През 2019 година Бежан разгласява своето проучване, съгласно което възприемането на житейския опит може да се изкриви с напредването на възрастта, а мозъкът ни се нуждае от повече време, с цел да обработва нови мисловни облици. От друга страна, при започване на живота мозъкът може да възприема нова информация “на бързи обороти ”, което му разрешава да обработи повече за същия интервал - заради което дните наподобяват доста по-дълги, в сравнение с по-късно през живота, написа Българска телеграфна агенция.
Според Бежан физическите промени в нервите и невроните ни играят значима роля за възприемането на времето с напредването на възрастта. С годините тези структури стават по-сложни и в последна сметка се унищожават, създавайки по-голяма резистентност на електрическите сигнали, които получават. Според хипотезата на откривателя деградацията на тези основни неврологични характерности води до понижаване на скоростта, с която придобиваме и обработваме нова информация. Бебетата да вземем за пример движат очите си доста по-често от възрастните, защото обработват облици с по-бързи темпове, счита Бежан.
За по-възрастните хора това значи, че за едно и също време се обработват по-малко облици, заради което прекарванията наподобяват по този начин, като че ли се случват по-бързо.
Синди Лъстиг, професор по логика на психиката от упоменатия американски университет, споделя: “Една от аргументите е, че когато сме по-възрастни, животът ни е по-структуриран към рутината и има по-малко огромни знакови събития, които използваме, с цел да откроим другите столетия от “времето на нашия живот ”.
Лъстиг прибавя, че като деца имаме повече прекарвания, върху които да разсъждаваме. За едно петгодишно дете една година е 20% от живота му, изпълнен с нови прекарвания, до момента в който то открива света към себе си.
Същият откъслек от време обаче е единствено два % от живота на 50-годишен човек, който най-вероятно има по-малко прекарвания, които са оригиналност за него.
Специалистът изяснява, че мозъците ни “наслагват ” еднообразните рутинни дни и седмици, което основава усещането, че всичко се слива в едно и времето тече по-бързо.
Хората мерят времето посредством запаметяващи се събития. В младостта ни те са повече и се поражда чувството, че времето тече по-бавно. С напредването на възрастта този вид събития стават все по-малко и все по-нарядко, което основава усещането за по-бърз ход на времето, счита екипът на Лъстиг. Ето за какво множеството хора могат да си спомнят елементарно нещо, което са правили един път, а не стотици пъти.
Друга доктрина, която се популяризира в научната общественост, идва от Ейдриън Бежан от Университета Дюк, който допуска, че бързият ход на времето се дължи на остаряването на мозъка.
През 2019 година Бежан разгласява своето проучване, съгласно което възприемането на житейския опит може да се изкриви с напредването на възрастта, а мозъкът ни се нуждае от повече време, с цел да обработва нови мисловни облици. От друга страна, при започване на живота мозъкът може да възприема нова информация “на бързи обороти ”, което му разрешава да обработи повече за същия интервал - заради което дните наподобяват доста по-дълги, в сравнение с по-късно през живота, написа Българска телеграфна агенция.
Според Бежан физическите промени в нервите и невроните ни играят значима роля за възприемането на времето с напредването на възрастта. С годините тези структури стават по-сложни и в последна сметка се унищожават, създавайки по-голяма резистентност на електрическите сигнали, които получават. Според хипотезата на откривателя деградацията на тези основни неврологични характерности води до понижаване на скоростта, с която придобиваме и обработваме нова информация. Бебетата да вземем за пример движат очите си доста по-често от възрастните, защото обработват облици с по-бързи темпове, счита Бежан.
За по-възрастните хора това значи, че за едно и също време се обработват по-малко облици, заради което прекарванията наподобяват по този начин, като че ли се случват по-бързо.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ