С напредването на немската армия към Москва, всеки руски военен

Последните дни преди защитата на Москва при операция Барбароса

С напредването на немската войска към Москва, всеки съветски боен вижда разгръщащата се покруса, а в това време не би трябвало да забравяме, че интервенция Барбароса се счита за една от най-големите и огромни в историята. Около 3 милиона души прекрачват границата на Съветския съюз и мнозина се надяват, че от края на юни до декември ще са постигнали цялостната победа. Някои пишат в дневника си, че се надяват за медали, до момента в който с времето ще стартират да се надяват единствено да оцелеят, въпреки и това предпочитание да избледнява в следствие. Хитлер е бил безапелационен, че тук ще вземе своята цялостна победа, както и всичко ще свърши в границите на няколко седмици.

Още от началото неговите танкове минават отбранителната линия без никакви проблеми и бързо не престават напред. По това време американци и британци са на същото мнение и даже обмислят разновидности, в които да стартират договаряния, откакто Съюз на съветските социалистически републики е на път да се огъне. Към средата на септември ще открием, че повече от половината са тръгнали в посока към Москва и се намират на към 400 километра. По това време Сталин продължава да пази тайната и не споделя какъв брой близо и рисково са враговете.

Неговата прословута диета от неистини работи, само че единствено до несъмнено равнище. Неговата цензура разрешава на руснаците да слушат какъв брой разпалено се бори армията и по какъв начин изтребва фашистките хорди, само че също по този начин не признава, че до този миг нацистите не срещат никакви усложнения. Безсънието на Сталин към този момент се четяло в очите му и някои от най-близките признавали, че прекараното му време в Кремъл е било по-скоро наказване. През октомври цензурата стартира да се огъва и излиза наяве, че Москва е в заплаха. Няма време за губене и илюзията, че нападението ще бъде избегнато или просто ще се размине по някакъв метод, това просто няма по какъв начин да се случи.

На 7 октомври 1941 година Питър Милър – английски историк, който работи в Руската научна академия в Москва – ще показа, че чувството за наближаващата злополука не може да бъде избегнато и настроението по улиците е неприятно. Повечето бойци отхвърлят да споделят истината на своите фамилии и се пробват да скрият рецесията, която играе ролята на слона в стаята. Междувременно съюзническото радио продължава да оповестява напредването на армията, въпреки и множеството публични съветски канали да не престават да приказват, че всичко е машинация и неистина. Ситуацията доближава нови трагични равнища, когато цивилните към този момент не знаят къде да избягат, в случай че бъдат хванати, бягството и разстрела няма да бъде простено.

Горивото от колите е взето, с цел да се заредят танковете, затова никой не може да избяга от Москва – тя се трансформира в един голям затвор. Един от комунистическите водачи по това време – Виктор Кравченко ще показа, че за първи път вижда по какъв начин един град може да изживее нервна рецесия, тъкмо както човек. Трамваите и рейсовете работят, само че магазините са празни, хората са тихи и са се покрили. Домовете остават без отопление, водата и електричеството вървят с избрани шпации. За първи път от 20 години се усеща, че Съюз на съветските социалистически републики е в суматоха и тя е забележима. В градът остават най-сигурни преживявания като боязън, угнетяване и безкрайни следствия на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – тайната полиция работи извънредно доста и се пробва да работи против немската агитация.

Всеки един, който обаче вижда германците като нещо положително, получава правото си да бъде в затвор. Александър Осмеркин е човек на изкуството, който не има вяра по никакъв метод на съветската агитация. Ето за какво, с изключение на по-смелите му думи и вярата, че германците са едни от най-цивилизованите хора в Европа, той изпразва жилището си от всякаква болшевишка агитация. Някои от по-големите интелектуалци са уверени, че при победа на немската машина ще живеят доста по-добре и още веднъж ще продължат развиването си в вярната посока.

В края на първата седмица на октомври излиза наяве, че страната публично е под опасност. Вестникът „ Червена звезда “ взема решение да разгласява истината и да заяви за първи път, че Съюз на съветските социалистически републики е под една голяма опасност. На 9 октомври се разгласяват и материали, в които редовите жители би трябвало да се борят до последната капка кръв, с цел да спасят нацията си. В-к „ Правда “ декларира, че хората би трябвало да се активизират и да се изправят против нападателя. Благодарение на серия от шпиони и сътрудници – пропагандата се пробва да внесе колкото се може повече суматоха. Такива обаче не е имало, всичко е една доста специфична и дейна алтернатива за оцеляване.

Вместо да помогне и да повдигне духа на московчани, медията всява още повече боязън и ускорява всички клюки и изказвания. Децата от града стартират да се изтеглят, както и някои от огромните водачи на страната, които от дълго време са напуснали територията на страната. Няма никакво значение, тъй като формалните канали мълчат по този въпрос. Стига се до там, че някои хора се разхождат с празни ковчези по улицата, а други го считат за късметлия – въпреки всичко е съумял да откри празен ковчег. Повечето са на мнение, че мъртвите не би трябвало да се тормозят за нищо. За да се саботира врагът, първият секретар на Московския комитет публично декларира, че ще се приготвят специфични партизански групи.

Александър Шчербаков декларира, че са нужни Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) редови бойци, които ще се разпределят по квартали. Детайлните карти на Москва са предоставени и се избират някои от главните точки на интерес. Наредено е да се унищожат всички храни, които могат да попаднат в неверните ръце, останалите запаси се местят в района на Волга, Западен Сибир, Казахстан или централна Азия.

На всеки 14 дни могат да идват нови запаси и за към шест седмици повече от 498 заводи, дружно с 210 000 служащия ще транспортират заводите си надалеч от вражеските ръце. До ноември повече от 1500 заводи са извозени с към 1.5 милиона курса на железниците. Някои вестници ще извърнат внимание на този подвиг. В-к „ Правда “ споделя по какъв начин пристигналите московчани стартират да се борят със замръзналата сибирска земя и цяла вечер се стремят да изкопаят основите, с цел да може да стартира да се подвига новата фабрика.

Като това се прави на ръка, под светлините на газени лампи. Стотици камиони не престават да носят машини и материали за продукция. Необходими са приблизително към 12 дни за повдигането на нова фабрика и по-късно машините се внасят – работата продължава и няма време за отмора. За да не замръзнат самите машини, те би трябвало да работят непрекъснато и в никакъв случай да не се изключват. Наказанието, въпреки и да не се загатва, е гибел за всеки виновен. Всички фабрики и заводи, които не могат да се реалокират, са принудени да бъдат унищожени.

Това включва магазини за храна, заводи за хладилници, жп превоз, трамваи и тролейбуси. Дори ел. централите са готови за заличаване. Експлозиви се слагат под мостовете. Повелителите на Москва нямат време за губене и даже са решили да унищожават Болшой спектакъл и пощата. Всяка една постройка със стойност би трябвало да бъде унищожена, с цел да бъде несъмнено, че когато германците дойдат, те няма да имат безусловно нищо за завземане – проектът е да открият една съсипия. Изграждат се три отбранителни линии към града, вършат се трапове за танкове, окопи и се опъва бодливата тел. 600 000 хиляди московчани са призовани с лопати, брадви, мотики и всякаква друга техника, която могат да употребяват, с цел да стартират да строят отбраните на града.

Мъже и дами работят на равно, като получават минимални количества храна и би трябвало да правят чудеса за неопределен срок – дъждовете и студа към този момент не са фактор в тази безпределно дълга и изтощителна война. Дали това е национализъм, дълг или просто боязън, че когато пристигна огромната опасност, те ще бъдат избавени, това не можем да знаем, само че героите на тази война не са водачите, а елементарните хора. Генерал Георги Жуков е извънредно впечатлен от дамите, които са хиляди в окопите и не стопират да работят, от време на време повече и от мъжете. На 15 октомври московчани чуват напредващата немска артилерия. Вражески самолети не престават напред, а в това време всички считат, че немците са съумели да стигнат до покрайнините на града.

Шпионите на Германия били дегизирани като съветски бойци, някои споделят, че са виждали парашутисти, които са скочили непосредствено на Червения площад. В този миг не е ясно къде тъкмо е бил Сталин, само че се счита, че е напуснал от дълго време града и е отпътувал на една незнайна дестинация. Истината обаче е, че Йосиф е в офиса си и е призовал всички членове на партията, с цел да се разиска бъдещето на партията. Колективното решение е всички да се реалокират на югоизток от столицата в град Самара. Британски и американски посланици са призовани във външно министерство.

Вячеслав Молотов не е наподобява изключително добре и някои от неговите сътрудници подозират, че последните няколко вечери не е виждал съня. Те също са поканени да съберат багажа си и да отпътуват за същия град. Всички документи и публични мемоари би трябвало да бъдат унищожени, с цел да не може да попаднат в нацистките ръце. По това време гарата на Москва въобще не е в своя искра – руснаците се пробват да избягат от града, само че никой не може да напуща. Болшевиките не съумяват да вдъхновят с образец, прочее те остават и се пробват да показват храброст, но тя не коства нищо.

Мнозина си спомнят лимузините, които минават през обърната с хастара Москва, до момента в който всички останали се движат на кервани. Не всички бързат да си тръгнат. 20-годишният Андрей Сакхаров, който по-късно ще стане международно приет нуклеарен физик и отстъпник ще бъде открит в университета, пробвайки се да открие с какво да бъде потребен. След няколко дни бъдещият нобелов лауреат ще бъде изпратен в Туркеминстан, тъй като университета ще отвори порти там. Във влака Андрей признава, че е чел книги по квантова механика и открива един нов взор към науката. Известният композитор Дмитри Шостакович е свикан да остане в Ленинград и да работи като пожарникар. През септември е изпратен в Москва, където се счита, че ще е в сигурност, а щом идва, още веднъж би трябвало да се мести.

На 16 октомври с други създатели е претрупан на трен. 10 седмици по-късно той ще приключи своята Ленинградска симфония. 16 октомври остава прочут в историята на Москва като денят на огромната суматоха. Бюлетините споделят, че немската войска е минала някои от защитните линии и се движи на съвременна техника. Вечерта комунистическата дисциплинираност отстъпва пред обществената безредица. Николай Верзбитски е един от публицистите по партийна линия, който цяла вечер чува сраженията. Вместо да има проведена битка, той вижда по какъв начин служители на реда по 2-ки и 4-ки се разхождат по улиците и пушат цигари, те нямали никакви указания. В един миг експанзията се насочва към евреите и някои се пробват да се спасят и да се скрият от идната борба.

Производството е изнесено, храната също, а всички останали би трябвало да се избавят сами. Алексей Шакхурин е комисар на самолетната промишленост, само че вместо да помогне на служащите си да стигнат до Урал, с цел да стартират работа, той им декларира, че би трябвало да стигнат пешком до там, а по отношение на домовете и настаняването, както и храната, никой няма отговор. Началникът желае единствено новите самолети да стартират да се строят, само че просто е не запомнил да изведе хората си на време. Бунтовете на служащите и чувството за занемаряване е отхвърлено. Сталин и Молотов са в Москва и това е по този начин. Сталин се настанява в специфичен бункер в Московското метро, където би трябвало да оказва помощ за ръководенето на отбраната.

На разположение участва трен, както и четири самолета, които мигновено да го транспортират при потребност. Въпреки това, даже и при най-тежките моменти, Сталин декларира, че ще остане в Москва. На 19 октомври излиза заповед за блокада. Всеки един, който се опита да избяга ще бъде съден от боен арбитражен съд и на финала ще бъде убит. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) би трябвало да пази Москва освен от врага, само че и от личните си нападатели. На 20 октомври всички типове експанзия и безредица са публично спрени. Работниците получават своите заплати, а магазините още веднъж отварят порти, след известно време потеглят и кината. Това надалеч не подсигурява цялостната сигурност на града.

Враговете не престават да се движат, само че тогава за най-голяма наслада идва и прословутата съветска зима. Бързите темпове завършват, а непрекъснатите дъждове ще охладят всички останали пристрастености за по-нататъшно придвижване. След това се сменят със снегове и температурите падат на към 20 градуса под нулата. Липсата на съответно облекло принуждава немците да се сковават, от студа, от неналичието на ограничения и от неналичието на запаси. Климатът трансформира Москва в един от най-мразените градове. Това е единствено един от признаците, през ноември публично излиза наяве, че техниката има потребност от нови елементи, от гориво и от боеприпаси. Високият брой на жертви също не може да бъде пренебрегнат.

Колкото по-навътре в Москва влиза немската войска, толкоз по-жестока опозиция срещат. Истината е, че въпреки и някои бойци да са виждали светлините на Москва, най-близкото, което са съумели да доближат е към 32 километра. Нито един танк не съумява да стигне по-далече. В началото на декември идва и нареждането за оттегляне – това е единственият вид, който Хитлер може да употребява в този миг. Москва в никакъв случай не влиза под блокада повече.

Снимки: Wikipedia