Какво знаем за вируса месец по-късно
С напредъка на пандемията доста хора си блъскат главата над неща, които до момента не им минаваха през мозъка. Мога ли да изляза? Ами в случай че вятърът довее вирус от индивида зад мен? Как се разминавам с хората на тротоара? Изведнъж и най-рутинните неща имат потребност от предварителна тактика.
В огромна степен тези алтернативи се дължат на несъгласията в разпоредбите, налагани от управляващите. Доскоро да вземем за пример формалната версия беше, че коронавирусът се предава единствено посредством непосредствен контакт със инфектирани хора или нечисти повърхности. Напоследък обаче има известия, че коронавирусът се предава и по въздушен път - в Съединени американски щати да вземем за пример има случай, при който 45 от 60 хористи се заразяват с ковид след подготовка, макар че никой не е имал признаци преди събирането.
Предава ли се по въздуха коронавирусът?
Когато човек е инфектиран с респираторен вирус, той отделя вирусни частици всякога, когато приказва, диша, кашля или киха. По-големите капки падат по-бързо, в сравнение с се изпаряват. По-малките обаче се изпаряват по-бързо, в сравнение с падат, като оставят вирусни частици във въздуха - това са така наречен аерозоли. Когато експертите споделят, че вирусът се предава по въздушен път, като дребна шарка и варицела, те имат поради, че той се популяризира с аерозоли. Когато СЗО твърди, че новият вирус не се предава по въздушен път, това значи, че разпространяването му е главно посредством капки, които или попадат по лицето на човек или се придвижват там посредством нечисти ръце.
Някои учени обаче намират това изказване на СЗО за безконтролно. Дон Милтън, специалист по трансмисия на аерозоли в университета на Мериленд, счита, че сходни разграничения сред капки и аерозоли са безусловно остарели. Лидия Буруйба от Масачузетския софтуерен институт да вземем за пример е потвърдила, че издишане, кихане и кашляне отделят бързо движещите се облаци от капки и аерозоли, които са способни да се разпространят на надалеч по-големи дистанции от предполаганото до момента. И двата типа преносители също така засягат хората при непосредствен контакт - в случай че стоите покрай човек с COVID-19, е евентуално върху вас да попаднат и капки, и да вдишате аерозоли.
Следователно, въпросът не е дали вирусът се предава по въздушен път в строгия смисъл на думата - той се предава, и това е явно. По-актуалният въпрос е какъв брой далеко може да се предава. И дали е в задоволително съсредоточена форма в края на това " пътешестване ", с цел да болести човек?
По тази тематика се организират редица проучвания. Един от екипите впръсква във въртящ се цилиндър течности с вирус, с цел да сътвори облак аерозоли. Учените откриват, че вирусът остава постоянен в продължение на няколко часа, което покачва паниките, че може да бъде открит дълго време във въздуха на нечисти пространства. Все отново, други учени акцентират, че този опит е извършен при изкуствени условия, което не е същото като да вървиш по улицата. " Условията повече наподобяват на инвазивни процедури като интубирането, при които също има заплаха да се пренесат аерозоли на вируса ", изяснява Саския Попеску от университета " Джордж Мейсън ".
Друго проучване пък твърди, че коронавирусът може да попадне във въздуха и по не толкоз трагични способи. Джошуа Сантапия и сътрудниците му от университета в Небраска откриват следи от РНК на ковид - неговият генетичен материал, в стаи, населявани от пациенти с ковид, множеството от които са имали единствено леки признаци на заболяване. Генетичният материал е открит върху рамки на кревати, тоалетни, само че и на по-трудно налични места като вентилационни решетки, рамките на прозореца, под леглата. Засечен е даже във въздуха - на над 2 метра от пациента, и дори в коридорите пред стаите.
Това не би трябвало обаче да ни паникьосва - да намериш РНК от вируса е като да откриеш пръстов отпечатък на място на престъпление, то просто значи, че нарушителят е бил там, само че може от дълго време да го няма. На този стадий екипът в Небраска не е открил деен, инфектиран вирус във въздуха, само че изследванията не престават. Ако бъдат открити заразни частици, това ще значи, че даже хора с леки признаци могат да сеят болест, както и че вирусът може да се придвижва най-малкото в границите на една болнична стая - нещо, за което има податки и в други проучвания. Дори това обаче не значи обезпечена болест. Ние към момента не знаем дали тези пътуващи на дълги дистанции вирусни частици са задоволителни да заразят човек - за това ще са нужни задълбочени, продължителни проучвания.
Трябва ли да носим маски?
Това продължава да бъде комплициран въпрос. Отговорът следва да е най-очевиден за медицинския личен състав, само че даже това не е по този начин. Световната здравна организация и Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите считат, че лекарите и медицинските сестри могат да носят елементарни хирургически маски, когато работят с пациенти с COVID-19, като по-високият клас отбрана - респираторните маски от клас N95 (FFP2 в Европа) следва да е запазен за случаи, при които могат да бъдат изложени на аерозолно замърсяване. Тези рекомендации обаче не престават да стъпват на догатката, че вирусът не се предава по въздуха. Затова съгласно редица учени този клас маски е минимумът при работа с пациенти с ковид.
За всички останали въпросът е още по-сложен. Месеци наред и Световната здравна организация, и Центърът за надзор на болесттите, и множеството лекари (включително и в България) твърдяха, че здрави хора не трябва да носят маски, в случай че нямат COVID-19 или не поставят грижа за инфектиран с вируса. В същото време имаше апели да се оставят оскъдните наличия от висок клас маски за медицинския личен състав. В тези спорни препоръки се изгуби всякакво разумно пояснение какво би трябвало да вършим. Защо маските хем пазят медиците, хем са безсмислени за всички останали?
Тези несъгласия станаха изключително остри в последните седмици, когато от ден на ден западни страни прегърнаха опита на Китай и започнаха да постановат наложително носене на маска. Както е известно, в Австрия е наложително да носиш маска в супермаркетите, а в Чехия и Словакия - за всички на публични места. В Съединени американски щати Центърът за надзор на болесттите промени рекомендациите си и също прикани американците да носят маски на публични места.
Ако приемем, че вирусът се придвижва по въздушен път, то тогава е разумно маската да ни защищава от заразяване. И тук обаче въпросът е много противоречив. Има редица проучвания, съгласно които маските за лице могат да понижат риска от грипоподобни инфекции, да забавят предаването на грипа в границите на едно домакинство, дори да лимитират разпространяването на ТОРС, изключително когато са комбинирани със прецизна хигиена - миене на ръце, носене на ръкавици. Има и проучвания, които излизат с противоположно умозаключение - че маските оказват в най-хубавия случай минимална изгода, и то единствено при съчетаване с други ограничения като хигиена на ръцете. " Въздушният поток се движи по най-малкото противодействие, тъй че в случай че не влезе през предната част на маската, то ще заобиколи и ще влезе в профил. Затова няма доказателства, че хирургическите маски пазят против най-малките капки ", споделя Буруйба.
Въпреки това носенето на маски е целесъобразно по ред аргументи - най-малкото те могат да попречват вируса да се популяризира. Според едно ново проучване хора, инфектирани с по-леки човешки коронавируси, отделят по-малко вирусни частици, когато носят хирургическа маска. Тук се връщаме на тезата, че като носим маска, пазим не себе си, а близките. Това може да бъде от особена значимост за COVID-19, който може да се популяризира без симптоматика. " След като хората могат да бъдат заразни преди да се разболеят, то всеки би трябвало да носи маска на публични места, с цел да се ограничи разпространяването на вируса ", споделя Томас Ингълсбай от университета " Джонс Хопкинс ".
Според някои анализатори в страните, които бележат триумф в ограничението на ковид, маските са по-разпространени. Но тази връзка не е толкоз ясна, колкото наподобява. В Китай маските са норма и все пак епидемията не бе овладяна от самото й начало. В Япония също навсякъде се носят маски, само че случаите започнаха да се усилват. В Сингапур пък маските бяха непокътнати за медицинския личен състав, само че все пак кривата на болестта беше изгладена. Много от сполучливите модели употребяват композиция от ограничения - всеобщо тестване, обществена отдалеченост, а доста от тях бяха готови за пандемия и с помощта на предходния си опит с ТОРС от 2003 година
В Азия маските не са просто защитни средства - те са и знак. Това значи гражданско схващане, съпричастност - в случай че навлязат в необятна приложимост, маските може да са сигнал, че обществото приема съществено опасността. Това ще понижи стигмата по отношение на болните хора и ще дадат повече успокоение за хората, които не могат да си разрешат лукса да стоят вкъщи по време на панземията, а би трябвало да продължат да работят на публични места.
Но маските може да реализират и противоположния резултат. " Когато и да видя човек с маска на открито, то той непрестанно я пипа, мести, смъква. Маските са неприятни и никой не ги носи вярно, вместо да те защищават, те те карат още повече да си пипаш лицето, а това придвижва болести ", отбелязва Сантарпия. Няма обаче проучвания, които да потвърждават, че това усилва риска от заразяване.
Голяма част от маските в приложимост сега са направени с подръчни средства. Има ред изследвания, че те не са толкоз ефикасни, само че все пак отново са по-добре от нищо. Според един опит хирургическата маска филтрира 89% от вирусните частици, кухненската забрадка блокира 72%, а елементарната тениска - 50%. Като цяло, колкото по-плътен е материалът, толкоз по-добре.
Спорът за маските е яростен, тъй като залогът и неизвестностите са огромни. В момента ние се опитваме да построим аероплан, до момента в който летим в него. Трябва да вземаме решения с големи последствия при неналичието на безапелационна научна информация. Това е пъкъл за всеки на първа линия на пандемията.
Има ли вяра в бързите проби?
Голямата вяра за излаз от блокадата е в тестванията за антитела - всяка стопанска система по света си мечтае да стартира последователно да вади браншове от фризера посредством всеобщо тестване за заболели. Световната здравна организация обаче стартира да слага под въпрос дали изобщо в тестването има смисъл, откакто няма гаранция за имунитет.
Качеството на тестванията продължава да бъде огромен проблем. Във Англия управляващите поучават хората да не си купуват непроверени проби. Сигурност обаче няма и в тестванията, купени от държавното управление, предава Би Би Си. Лондон поръча 3.5 млн. теста, само че признава, че към момента няма задоволително благонадежден тест, който да подсигурява точни резултати.
Проф. Джон Нютон, народен координатор на програмата за тестване на Англия, предизвестява: " Всичко това е напълно нова територия за нас. Докато не разработим годни серологични проби, които мерят равнищата на антитела в кръвната плазма, хората не трябва да купуват недоказани проби. Те може да не са надеждни; може да ви покажат подправен резултат и да застрашат здравето на вас, вашето семейство или други хора. В момента, в който открием тест, който не дава отклонения, ще го въведем в цялата страна, с цел да стартираме възобновяване работата на стопанската система ".
За да разчитаме на тестванията, би трябвало да знаем сигурно, че преболедуването от ковид основава имунитет. Ние обаче нямаме такава сигурност. " Много страни желаят да употребяват бързи серологични проби, с цел да открият има ли имунитет. Към момента обаче ние нямаме доказателства, че със серологичен тест може да се откри дали един човек има построен имунитет и дали е предпазен от наново заразяване ", споделя доктор Мария ван Керков от СЗО. С други думи, даже пробата да мери с огромна акуратност равнището на антителата у даден човек, това не значи, че индивидът е защитен от вируса. Хубаво е, че се създават толкоз доста проби, само че би трябвало да ги валидираме преди да ги пуснем в приложимост, с цел да знаем, че в действителност мерят това, което настояват, че мерят, разяснява тя.
Освен че не знаем какъв брой имунитет основава един път прекарана инфекцията, не знаем и дали човек не може да бъде единствено притежател на вируса и да го предава на други хора. Това са естествени проблеми за вирус, който познаваме едвам от два месеца.
В огромна степен тези алтернативи се дължат на несъгласията в разпоредбите, налагани от управляващите. Доскоро да вземем за пример формалната версия беше, че коронавирусът се предава единствено посредством непосредствен контакт със инфектирани хора или нечисти повърхности. Напоследък обаче има известия, че коронавирусът се предава и по въздушен път - в Съединени американски щати да вземем за пример има случай, при който 45 от 60 хористи се заразяват с ковид след подготовка, макар че никой не е имал признаци преди събирането.
Предава ли се по въздуха коронавирусът?
Когато човек е инфектиран с респираторен вирус, той отделя вирусни частици всякога, когато приказва, диша, кашля или киха. По-големите капки падат по-бързо, в сравнение с се изпаряват. По-малките обаче се изпаряват по-бързо, в сравнение с падат, като оставят вирусни частици във въздуха - това са така наречен аерозоли. Когато експертите споделят, че вирусът се предава по въздушен път, като дребна шарка и варицела, те имат поради, че той се популяризира с аерозоли. Когато СЗО твърди, че новият вирус не се предава по въздушен път, това значи, че разпространяването му е главно посредством капки, които или попадат по лицето на човек или се придвижват там посредством нечисти ръце.
Някои учени обаче намират това изказване на СЗО за безконтролно. Дон Милтън, специалист по трансмисия на аерозоли в университета на Мериленд, счита, че сходни разграничения сред капки и аерозоли са безусловно остарели. Лидия Буруйба от Масачузетския софтуерен институт да вземем за пример е потвърдила, че издишане, кихане и кашляне отделят бързо движещите се облаци от капки и аерозоли, които са способни да се разпространят на надалеч по-големи дистанции от предполаганото до момента. И двата типа преносители също така засягат хората при непосредствен контакт - в случай че стоите покрай човек с COVID-19, е евентуално върху вас да попаднат и капки, и да вдишате аерозоли.
Следователно, въпросът не е дали вирусът се предава по въздушен път в строгия смисъл на думата - той се предава, и това е явно. По-актуалният въпрос е какъв брой далеко може да се предава. И дали е в задоволително съсредоточена форма в края на това " пътешестване ", с цел да болести човек?
По тази тематика се организират редица проучвания. Един от екипите впръсква във въртящ се цилиндър течности с вирус, с цел да сътвори облак аерозоли. Учените откриват, че вирусът остава постоянен в продължение на няколко часа, което покачва паниките, че може да бъде открит дълго време във въздуха на нечисти пространства. Все отново, други учени акцентират, че този опит е извършен при изкуствени условия, което не е същото като да вървиш по улицата. " Условията повече наподобяват на инвазивни процедури като интубирането, при които също има заплаха да се пренесат аерозоли на вируса ", изяснява Саския Попеску от университета " Джордж Мейсън ".
Друго проучване пък твърди, че коронавирусът може да попадне във въздуха и по не толкоз трагични способи. Джошуа Сантапия и сътрудниците му от университета в Небраска откриват следи от РНК на ковид - неговият генетичен материал, в стаи, населявани от пациенти с ковид, множеството от които са имали единствено леки признаци на заболяване. Генетичният материал е открит върху рамки на кревати, тоалетни, само че и на по-трудно налични места като вентилационни решетки, рамките на прозореца, под леглата. Засечен е даже във въздуха - на над 2 метра от пациента, и дори в коридорите пред стаите.
Това не би трябвало обаче да ни паникьосва - да намериш РНК от вируса е като да откриеш пръстов отпечатък на място на престъпление, то просто значи, че нарушителят е бил там, само че може от дълго време да го няма. На този стадий екипът в Небраска не е открил деен, инфектиран вирус във въздуха, само че изследванията не престават. Ако бъдат открити заразни частици, това ще значи, че даже хора с леки признаци могат да сеят болест, както и че вирусът може да се придвижва най-малкото в границите на една болнична стая - нещо, за което има податки и в други проучвания. Дори това обаче не значи обезпечена болест. Ние към момента не знаем дали тези пътуващи на дълги дистанции вирусни частици са задоволителни да заразят човек - за това ще са нужни задълбочени, продължителни проучвания.
Трябва ли да носим маски?
Това продължава да бъде комплициран въпрос. Отговорът следва да е най-очевиден за медицинския личен състав, само че даже това не е по този начин. Световната здравна организация и Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите считат, че лекарите и медицинските сестри могат да носят елементарни хирургически маски, когато работят с пациенти с COVID-19, като по-високият клас отбрана - респираторните маски от клас N95 (FFP2 в Европа) следва да е запазен за случаи, при които могат да бъдат изложени на аерозолно замърсяване. Тези рекомендации обаче не престават да стъпват на догатката, че вирусът не се предава по въздуха. Затова съгласно редица учени този клас маски е минимумът при работа с пациенти с ковид.
За всички останали въпросът е още по-сложен. Месеци наред и Световната здравна организация, и Центърът за надзор на болесттите, и множеството лекари (включително и в България) твърдяха, че здрави хора не трябва да носят маски, в случай че нямат COVID-19 или не поставят грижа за инфектиран с вируса. В същото време имаше апели да се оставят оскъдните наличия от висок клас маски за медицинския личен състав. В тези спорни препоръки се изгуби всякакво разумно пояснение какво би трябвало да вършим. Защо маските хем пазят медиците, хем са безсмислени за всички останали?
Тези несъгласия станаха изключително остри в последните седмици, когато от ден на ден западни страни прегърнаха опита на Китай и започнаха да постановат наложително носене на маска. Както е известно, в Австрия е наложително да носиш маска в супермаркетите, а в Чехия и Словакия - за всички на публични места. В Съединени американски щати Центърът за надзор на болесттите промени рекомендациите си и също прикани американците да носят маски на публични места.
Ако приемем, че вирусът се придвижва по въздушен път, то тогава е разумно маската да ни защищава от заразяване. И тук обаче въпросът е много противоречив. Има редица проучвания, съгласно които маските за лице могат да понижат риска от грипоподобни инфекции, да забавят предаването на грипа в границите на едно домакинство, дори да лимитират разпространяването на ТОРС, изключително когато са комбинирани със прецизна хигиена - миене на ръце, носене на ръкавици. Има и проучвания, които излизат с противоположно умозаключение - че маските оказват в най-хубавия случай минимална изгода, и то единствено при съчетаване с други ограничения като хигиена на ръцете. " Въздушният поток се движи по най-малкото противодействие, тъй че в случай че не влезе през предната част на маската, то ще заобиколи и ще влезе в профил. Затова няма доказателства, че хирургическите маски пазят против най-малките капки ", споделя Буруйба.
Въпреки това носенето на маски е целесъобразно по ред аргументи - най-малкото те могат да попречват вируса да се популяризира. Според едно ново проучване хора, инфектирани с по-леки човешки коронавируси, отделят по-малко вирусни частици, когато носят хирургическа маска. Тук се връщаме на тезата, че като носим маска, пазим не себе си, а близките. Това може да бъде от особена значимост за COVID-19, който може да се популяризира без симптоматика. " След като хората могат да бъдат заразни преди да се разболеят, то всеки би трябвало да носи маска на публични места, с цел да се ограничи разпространяването на вируса ", споделя Томас Ингълсбай от университета " Джонс Хопкинс ".
Според някои анализатори в страните, които бележат триумф в ограничението на ковид, маските са по-разпространени. Но тази връзка не е толкоз ясна, колкото наподобява. В Китай маските са норма и все пак епидемията не бе овладяна от самото й начало. В Япония също навсякъде се носят маски, само че случаите започнаха да се усилват. В Сингапур пък маските бяха непокътнати за медицинския личен състав, само че все пак кривата на болестта беше изгладена. Много от сполучливите модели употребяват композиция от ограничения - всеобщо тестване, обществена отдалеченост, а доста от тях бяха готови за пандемия и с помощта на предходния си опит с ТОРС от 2003 година
В Азия маските не са просто защитни средства - те са и знак. Това значи гражданско схващане, съпричастност - в случай че навлязат в необятна приложимост, маските може да са сигнал, че обществото приема съществено опасността. Това ще понижи стигмата по отношение на болните хора и ще дадат повече успокоение за хората, които не могат да си разрешат лукса да стоят вкъщи по време на панземията, а би трябвало да продължат да работят на публични места.
Но маските може да реализират и противоположния резултат. " Когато и да видя човек с маска на открито, то той непрестанно я пипа, мести, смъква. Маските са неприятни и никой не ги носи вярно, вместо да те защищават, те те карат още повече да си пипаш лицето, а това придвижва болести ", отбелязва Сантарпия. Няма обаче проучвания, които да потвърждават, че това усилва риска от заразяване.
Голяма част от маските в приложимост сега са направени с подръчни средства. Има ред изследвания, че те не са толкоз ефикасни, само че все пак отново са по-добре от нищо. Според един опит хирургическата маска филтрира 89% от вирусните частици, кухненската забрадка блокира 72%, а елементарната тениска - 50%. Като цяло, колкото по-плътен е материалът, толкоз по-добре.
Спорът за маските е яростен, тъй като залогът и неизвестностите са огромни. В момента ние се опитваме да построим аероплан, до момента в който летим в него. Трябва да вземаме решения с големи последствия при неналичието на безапелационна научна информация. Това е пъкъл за всеки на първа линия на пандемията.
Има ли вяра в бързите проби?
Голямата вяра за излаз от блокадата е в тестванията за антитела - всяка стопанска система по света си мечтае да стартира последователно да вади браншове от фризера посредством всеобщо тестване за заболели. Световната здравна организация обаче стартира да слага под въпрос дали изобщо в тестването има смисъл, откакто няма гаранция за имунитет.
Качеството на тестванията продължава да бъде огромен проблем. Във Англия управляващите поучават хората да не си купуват непроверени проби. Сигурност обаче няма и в тестванията, купени от държавното управление, предава Би Би Си. Лондон поръча 3.5 млн. теста, само че признава, че към момента няма задоволително благонадежден тест, който да подсигурява точни резултати.
Проф. Джон Нютон, народен координатор на програмата за тестване на Англия, предизвестява: " Всичко това е напълно нова територия за нас. Докато не разработим годни серологични проби, които мерят равнищата на антитела в кръвната плазма, хората не трябва да купуват недоказани проби. Те може да не са надеждни; може да ви покажат подправен резултат и да застрашат здравето на вас, вашето семейство или други хора. В момента, в който открием тест, който не дава отклонения, ще го въведем в цялата страна, с цел да стартираме възобновяване работата на стопанската система ".
За да разчитаме на тестванията, би трябвало да знаем сигурно, че преболедуването от ковид основава имунитет. Ние обаче нямаме такава сигурност. " Много страни желаят да употребяват бързи серологични проби, с цел да открият има ли имунитет. Към момента обаче ние нямаме доказателства, че със серологичен тест може да се откри дали един човек има построен имунитет и дали е предпазен от наново заразяване ", споделя доктор Мария ван Керков от СЗО. С други думи, даже пробата да мери с огромна акуратност равнището на антителата у даден човек, това не значи, че индивидът е защитен от вируса. Хубаво е, че се създават толкоз доста проби, само че би трябвало да ги валидираме преди да ги пуснем в приложимост, с цел да знаем, че в действителност мерят това, което настояват, че мерят, разяснява тя.
Освен че не знаем какъв брой имунитет основава един път прекарана инфекцията, не знаем и дали човек не може да бъде единствено притежател на вируса и да го предава на други хора. Това са естествени проблеми за вирус, който познаваме едвам от два месеца.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ