Ще останат ли демократите "ястреби" и след Тръмп
С намесата си в изборите през 2016 година съветският президент Владимир Путин реализира нещо, което никой от кръвожадните му руски прародители не съумя да направи: трансформира демократите в " ястреби " във връзка с Русия.
Само месеци след разпадането на Съветския съюз през 1992 година Роналд Рейгън държа тирада пред националния конгрес на Републиканската партия, в която означи: " Чух едни оратори на един различен конгрес да споделят " Ние спечелихме студената война " и не спирам да се запитвам кого тъкмо имат поради те под " ние ". " Той имаше съображение. Днес демократите може да са надълбоко загрижени за опасността, която съставлява Русия за нашата народна власт, само че по време на студената война, когато Съветският съюз представляваше екзистенциална опасност за демокрацията ни, те не бяха чак толкоз обезпокоени.
Повечето демократи бяха срещу политиките на Рейгън, довели да рухването на руската империя. Те водиха война против желаното от Рейгън увеличение на отбранителния капацитет и против неговата Инициатива за стратегическа защита (която сенатор Едуард М. Кенеди отхвърли с омаловажаващото определение " Звездни войни ", а сенатор Джон Ф. Кери назова " илюзорна фантазия " ). Те поддържаха поддържаното от Съветите придвижване за заледяване на нуклеарното въоръжаване и се опълчиха на проектите на Рейгън за разполагане на нуклеарни ракети със междинен обхват в Западна Европа. Те подлагаха на критика напъните на Рейгън за въоръжаване на борците за независимост, опитващи се да смъкват руските марионетни режими, както и поддръжката за проамериканските държавни управления, воюващи с комунистическите протести.
Демократите освен се противопоставяха на Рейгъновите политики, само че и се отнасяха с неуважение към неговата безкомпромисна антикомунистическа реторика. След като Рейгън прикани Съветите " да разрушат " Берлинската стена, ръководителят на демократите в Камарата на представителите Джим Райт съобщи, че " безпределно презира Рейгън ", тъй като е " провалил шанса за фрапантен пробив в връзките сред двете страни ".
Докато Рейгън осъждаше Съветския съюз като " империя на злото " и се заканваше да го запрати на " бунището на историята ", демократи като Кенеди подлагаха на критика Рейгън за " заблуждаващата му тактичност за алената опасност ".
Имаше и изключения, несъмнено. Легендарният сенатор демократ Хенри " Скуп " Джаксън беше яростен антикомунист. Хората като него бяха известни като " Скуп-Джаксънови демократи ". Те получиха това название за - с цел да ги разграничават от множеството други демократи, които не споделяха твърдия метод на Джаксън.
Старите привички за политически отстъпки умират мъчно, тъй че, откакто студената война свърши, демократите резервираха меката си линия към Москва. Демократическата опозиция против отдръпването на президента Джордж У. Буш от Договора за ограничение на системите за противоракетна защита тогава беше по-остра, в сравнение с тази на Владимир Путин. Демократите на процедура резервираха безмълвие, когато президентът Барак Обама коравосърдечно съобщи съдружниците Полша и Чехия, като анулира споразуменията ни за ракетна защита, пробвайки се да успокои Москва.
През 2012 година, когато Мит Ромни назова Русия наш " геополитически зложелател номер едно ", демократите грубо му се присмяха. Обама сподели на Ромни: " Хората от осемдесетте години на предишния век издигат глас, с цел да изискат тяхната външна политика да се върне ", а вицепрезидентът Джо Байдън означи, че " Ромни работи като че ли мисли, че студената война продължава ". Повечето демократи смятаха фокусирането на републиканците върху Русия за смехотворно.
Сега обаче, четвърт век след рухването на Съветския съюз, демократите със забавяне взеха решение, че Русия е опасност. Десетилетия наред, до момента в който Съветският съюз сееше робия по целия свят, изпращаше милиони да гният в ГУЛАГ и заплашваше Америка с нуклеарно заличаване, демократите бяха за разведряване и спокойно взаимно битие. Дори когато Путин резервира шаблона на властническа експанзия на Русия, подкопавайки демокрацията в страната и завладявайки съседите си, те се оповестиха за " рестарт " на връзките. Чак когато Русия нахлу в персоналното пространство на (шефа на предизборния щаб на Хилари Клинтън) Джон Подеста, демократите най-накрая - най-накрая! - се възмутиха.
Преди обаче републиканците да злорадстват над двуличието на демократите, те би трябвало да бъдат деликатни и да не отразяват огледално трансформацията на демократите във връзка с Русия, трансформирайки се в апологети на Кремъл. Фактът, че демократите ненадейно дават глас на " вътрешния си Рейгън ", не е опрощение за тези вдясно да дават глас на " вътрешния си Кенеди ". Консерваторите не трябва да одобряват закъснелия яд на демократите към Русия съществено. Русия обаче те би трябвало да одобряват в действителност съществено.
Колкото до демократите, да се надяваме новооткритата им неприязън към Русия да не е комфортен метод да пипнат президента Тръмп. Русия е опасност освен тъй като се е намесила в изборите през 2016 година Русия е опасност, тъй като убива критици на Путин с химически оръжия, смъква пътнически самолети, въоръжава талибаните, поддържа Иран, нарушава договорните си отговорности, насочва нуклеарни ракети против съдружници на НАТО и анексира територията на свои съседи. Тази опасност ще остане и откакто Тръмп си иде. Въпросът е: Ще се отнасят ли демократите и тогава като " ястреби " към Русия?
Само месеци след разпадането на Съветския съюз през 1992 година Роналд Рейгън държа тирада пред националния конгрес на Републиканската партия, в която означи: " Чух едни оратори на един различен конгрес да споделят " Ние спечелихме студената война " и не спирам да се запитвам кого тъкмо имат поради те под " ние ". " Той имаше съображение. Днес демократите може да са надълбоко загрижени за опасността, която съставлява Русия за нашата народна власт, само че по време на студената война, когато Съветският съюз представляваше екзистенциална опасност за демокрацията ни, те не бяха чак толкоз обезпокоени.
Повечето демократи бяха срещу политиките на Рейгън, довели да рухването на руската империя. Те водиха война против желаното от Рейгън увеличение на отбранителния капацитет и против неговата Инициатива за стратегическа защита (която сенатор Едуард М. Кенеди отхвърли с омаловажаващото определение " Звездни войни ", а сенатор Джон Ф. Кери назова " илюзорна фантазия " ). Те поддържаха поддържаното от Съветите придвижване за заледяване на нуклеарното въоръжаване и се опълчиха на проектите на Рейгън за разполагане на нуклеарни ракети със междинен обхват в Западна Европа. Те подлагаха на критика напъните на Рейгън за въоръжаване на борците за независимост, опитващи се да смъкват руските марионетни режими, както и поддръжката за проамериканските държавни управления, воюващи с комунистическите протести.
Демократите освен се противопоставяха на Рейгъновите политики, само че и се отнасяха с неуважение към неговата безкомпромисна антикомунистическа реторика. След като Рейгън прикани Съветите " да разрушат " Берлинската стена, ръководителят на демократите в Камарата на представителите Джим Райт съобщи, че " безпределно презира Рейгън ", тъй като е " провалил шанса за фрапантен пробив в връзките сред двете страни ".
Докато Рейгън осъждаше Съветския съюз като " империя на злото " и се заканваше да го запрати на " бунището на историята ", демократи като Кенеди подлагаха на критика Рейгън за " заблуждаващата му тактичност за алената опасност ".
Имаше и изключения, несъмнено. Легендарният сенатор демократ Хенри " Скуп " Джаксън беше яростен антикомунист. Хората като него бяха известни като " Скуп-Джаксънови демократи ". Те получиха това название за - с цел да ги разграничават от множеството други демократи, които не споделяха твърдия метод на Джаксън.
Старите привички за политически отстъпки умират мъчно, тъй че, откакто студената война свърши, демократите резервираха меката си линия към Москва. Демократическата опозиция против отдръпването на президента Джордж У. Буш от Договора за ограничение на системите за противоракетна защита тогава беше по-остра, в сравнение с тази на Владимир Путин. Демократите на процедура резервираха безмълвие, когато президентът Барак Обама коравосърдечно съобщи съдружниците Полша и Чехия, като анулира споразуменията ни за ракетна защита, пробвайки се да успокои Москва.
През 2012 година, когато Мит Ромни назова Русия наш " геополитически зложелател номер едно ", демократите грубо му се присмяха. Обама сподели на Ромни: " Хората от осемдесетте години на предишния век издигат глас, с цел да изискат тяхната външна политика да се върне ", а вицепрезидентът Джо Байдън означи, че " Ромни работи като че ли мисли, че студената война продължава ". Повечето демократи смятаха фокусирането на републиканците върху Русия за смехотворно.
Сега обаче, четвърт век след рухването на Съветския съюз, демократите със забавяне взеха решение, че Русия е опасност. Десетилетия наред, до момента в който Съветският съюз сееше робия по целия свят, изпращаше милиони да гният в ГУЛАГ и заплашваше Америка с нуклеарно заличаване, демократите бяха за разведряване и спокойно взаимно битие. Дори когато Путин резервира шаблона на властническа експанзия на Русия, подкопавайки демокрацията в страната и завладявайки съседите си, те се оповестиха за " рестарт " на връзките. Чак когато Русия нахлу в персоналното пространство на (шефа на предизборния щаб на Хилари Клинтън) Джон Подеста, демократите най-накрая - най-накрая! - се възмутиха.
Преди обаче републиканците да злорадстват над двуличието на демократите, те би трябвало да бъдат деликатни и да не отразяват огледално трансформацията на демократите във връзка с Русия, трансформирайки се в апологети на Кремъл. Фактът, че демократите ненадейно дават глас на " вътрешния си Рейгън ", не е опрощение за тези вдясно да дават глас на " вътрешния си Кенеди ". Консерваторите не трябва да одобряват закъснелия яд на демократите към Русия съществено. Русия обаче те би трябвало да одобряват в действителност съществено.
Колкото до демократите, да се надяваме новооткритата им неприязън към Русия да не е комфортен метод да пипнат президента Тръмп. Русия е опасност освен тъй като се е намесила в изборите през 2016 година Русия е опасност, тъй като убива критици на Путин с химически оръжия, смъква пътнически самолети, въоръжава талибаните, поддържа Иран, нарушава договорните си отговорности, насочва нуклеарни ракети против съдружници на НАТО и анексира територията на свои съседи. Тази опасност ще остане и откакто Тръмп си иде. Въпросът е: Ще се отнасят ли демократите и тогава като " ястреби " към Русия?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ