Кончета-водачи за незрящите
С магията на селективното чифтосване на доста генерации коне, индивидът съумява да сътвори порода от дребни кончета, високи едвам няколко десетки сантиметра. Те се назовават (прекалено удачно) дребни коне, а височината им варира от 50 см. до 1 метър. Те не са ново откритие – има ги още от 17 век, когато са отглеждани за домашни любимци на европейските благородници. През последните няколко века те се употребяват и в мините в Англия, където дърпат количките с въглища.
Кучетата, несъмнено, се употребяват за тази цел от години – първите учебни заведения за трениране на кучета-водачи са отворени в Германия по време на Първата международна война, с цел да са в услуга на ветераните, ослепели в борба. В Съединени американски щати Seeing Eye стартира да работи още през 1929. Преди към 20 години обаче на някой му хрумва да тренира дребни кончета със същата цел. И се оказва че те имат някои изненадващи преимущества пред кучетата!
Кончетата също по този начин дават опция на тези хора, които имат алергия към кучета или пък някаква фобия/страх от тях. И за разлика от кучетата, кончетата не са пристрастени към човешкото внимание, тъй че изискват малко обвързаност от стопаните си. Те също по този начин могат да живеят на открито при съвсем всякакво време.
Подобно на по-големите си родственици, миниконете имат някои преимущества и във визията – тяхното зрително поле е 350 градуса, а очите им са мощно чувствителни на придвижване и виждат великолепно през нощта.
Малките кончета може и да не са подобаващи за множеството незрящи, само че когато някой има потребност от опция, тази потребност нормално е остра, тъй че добичетата са добре пристигнали.
