Храна от електричество? Защо пък не!
С идването на Болсонаро на власт в Бразилия обезлесяването на Амазония ще се форсира
Не става дума за „ тях “, а за нас. Ужасяващите данни за биологичното заличаване, обявено предходната седмица, че 60% от дивата природа на Земята, е изчезнала от 1970 година насам, и че това се дължи най-вече на хранителната индустрия. Земеделието и риболовът са главните аргументи за разпадането на морските и на сухоземните екосистеми. Консумацията на месо е най-голямата причина за това. Обезлесяването на горите, отводняването на влажните зони, избиването на хищници и клането на акули и костенурки от риболовните флоти, това е наше дело.
От неотдавнашния отчет на „ Гардиън “ за Аржентина, се вижда по какъв начин големите гори на Гран Чако са планувани за заличаване и ще бъдат сменени с пустини от соя, които ще се употребяват за произвеждане на фуражи, изключително за Европа. С идването на Жаир Болсонаро на власт в Бразилия, обезлесяването на Амазония евентуално ще се форсира, провокирано от лобито за говеждо месо, което му оказа помощ да пристигна на власт. Големите гори на Индонезия, и тези в Западна Папуа, се изсичат и се изгарят за палмово масло с опустошителна скорост.
Най-важното влияние върху околната среда, което можем да предприемем, е да понижим площите на сушата и в морето, употребявани за селско стопанство и лов на риба. Това значи на първо място прекосяване към диета. Изследванията, оповестени в списание Science, демонстрират, че намаляването на скотски артикули води до понижаване на обработваемата земя с 76%. Месото, отглеждано с трева, не е опция, и води до разточителното потребление на големи площи, които могат да оказват помощ на дивата природа и дивите екосистеми.
Това влияние ще е от значително значение за предотвратяването на разрушаването на климата. Невъзможно е да спрем на 1,5 градуса световното стопляне, без да извадим въглеродния диоксид от атмосферата, а единственият метод да създадем това, е да се позволим на дърветата да се върнат в обезлесената земя.
Но ще можем ли да променим самото селско стопанство? Какво ще стане, в случай че вместо да произвеждаме храна от почвата, да я произвеждаме от въздуха? Какво ще стане, в случай че вместо да базираме нашето хранене на фотосинтезата, да използваме електричеството от слънчеви източници да създава храна и това да е 10 пъти по-ефективно?
Това звучи като научна фантастика, само че към този момент е реалност. През миналата година група финландски учени започнаха производството на храни без животни и растения. Единствените им съставки са водородно-оксидиращи бактерии, електричество от слънчеви панели, малко количество вода, въглероден диоксид извлечен от въздуха азот и дребни количества на минерали като калций, натрий, калий и цинк. Храната, която са произвели, се състои от 50 до 60% протеин, а останалата част са въглехидрати и мазнини. Те имат желание да основат компанията Solar Foods, която да открие първата си фабрика през 2021 година Миналата седмица този план бе определен за инкубационен от Европейската галактическа организация.
Те употребяват електрическа енергия от слънчевите панели посредством електролиза на водата, с цел да създават водород, с който да хранят бактериите. За разлика от другите форми на микробни протеини (като Quorn), те не изискват въглехидратна суровина, или с други думи, няма растения.
Може би сте ужасени от тази вероятност. Трудно ще бъде написана пасторална поема за бактериите, които пасат водород. Но това е част от казуса поради грозната действителност на индустриалното селско стопанство и ние не виждаме невероятната свирепост от огромното отглеждане на животни. Кръвта и съсиреците, мръсотията и замърсяването. Не съумяваме да предотвратим всеобщото потребление на земята, нужна за изхранване. Вредите от това са унищожаването на насекомите от пестицидите, пресъхването на реките, загубата на почва и намаляването на превъзходното многообразие от живот на Земята до хомогенни сиви боклуци.
Смесите, който финландските учени са произвели от въздуха, водата и електричеството, най-вероятно ще се употребяват като съставна част на обработената храна. Има ли благоприятни условия, въпреки че това надвишава сегашните проекти на компанията, с модификации на процеса, да стартира производството на нужните протеини за производството на култивирано месо или масла, които биха могли да заменят палмовите насаждения? Може ли в последна сметка да сменяем огромна част от това, което ядем?
Според прогнозите на учените, 20 000 пъти по-малко земя ще е нужна за техните заводи за производството на същото количество храна посредством развъждане на соя. За развъждането на протеина, по техния способ, ще е нужен регион, по-малък от Охайо. Най-добрите места за това са пустините, където слънчевата сила е най-изобилна и там електричеството може да бъде генерирано за Евро 15 на мегаватчас и процесът ще стане конкурентоспособен на най-евтиния източник от соя.
Може ли сходна техника да се употребява и за произвеждане на целулоза и лигнин, която в последна сметка да размени нуждата от комерсиализираното горско стопанство? Има ли някаква основна причина, заради която фотосинтезата да не бъде сменена?
Има доста въпроси, чакащи своите отговори и доста вероятни трудности и ограничавания. Но вижте и опциите. Селскостопанските първични материали, които сега употребяват съвсем цялата земна плодородна земя, могат да се разположат в няколко дребни територии от безплодна земя. Възможностите за екологично възобновяване ще са изумителни.
И в случай че това се случи, това може да промени съвсем всичко. Местата, които са превърнати в селскостопански пустини от гигантските корпорации, ще бъдат облагодетелствани, поради извличането на въглеродния двуокис от въздуха. Екосистемите на сушата и в морето биха могли да се възстановят, а упованието за световен апетит става по-малко евентуално.
Необмислените разрушителни технологии, които ни доведоха до тази неразбория, ще бъдат сменени от усъвършенстваните технологии, които могат да ни оказват помощ да се измъкнем от нея. В битката за избавяне на всевъзможни вероятни типове и екосистеми от сегашният стадий на заличаване това ще е потребно и един ден, нека да стане в границите на нашия живот, те биха могли да ни преселят в един преуспяващ свят.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Не става дума за „ тях “, а за нас. Ужасяващите данни за биологичното заличаване, обявено предходната седмица, че 60% от дивата природа на Земята, е изчезнала от 1970 година насам, и че това се дължи най-вече на хранителната индустрия. Земеделието и риболовът са главните аргументи за разпадането на морските и на сухоземните екосистеми. Консумацията на месо е най-голямата причина за това. Обезлесяването на горите, отводняването на влажните зони, избиването на хищници и клането на акули и костенурки от риболовните флоти, това е наше дело.
От неотдавнашния отчет на „ Гардиън “ за Аржентина, се вижда по какъв начин големите гори на Гран Чако са планувани за заличаване и ще бъдат сменени с пустини от соя, които ще се употребяват за произвеждане на фуражи, изключително за Европа. С идването на Жаир Болсонаро на власт в Бразилия, обезлесяването на Амазония евентуално ще се форсира, провокирано от лобито за говеждо месо, което му оказа помощ да пристигна на власт. Големите гори на Индонезия, и тези в Западна Папуа, се изсичат и се изгарят за палмово масло с опустошителна скорост.
Най-важното влияние върху околната среда, което можем да предприемем, е да понижим площите на сушата и в морето, употребявани за селско стопанство и лов на риба. Това значи на първо място прекосяване към диета. Изследванията, оповестени в списание Science, демонстрират, че намаляването на скотски артикули води до понижаване на обработваемата земя с 76%. Месото, отглеждано с трева, не е опция, и води до разточителното потребление на големи площи, които могат да оказват помощ на дивата природа и дивите екосистеми.
Това влияние ще е от значително значение за предотвратяването на разрушаването на климата. Невъзможно е да спрем на 1,5 градуса световното стопляне, без да извадим въглеродния диоксид от атмосферата, а единственият метод да създадем това, е да се позволим на дърветата да се върнат в обезлесената земя.
Но ще можем ли да променим самото селско стопанство? Какво ще стане, в случай че вместо да произвеждаме храна от почвата, да я произвеждаме от въздуха? Какво ще стане, в случай че вместо да базираме нашето хранене на фотосинтезата, да използваме електричеството от слънчеви източници да създава храна и това да е 10 пъти по-ефективно?
Това звучи като научна фантастика, само че към този момент е реалност. През миналата година група финландски учени започнаха производството на храни без животни и растения. Единствените им съставки са водородно-оксидиращи бактерии, електричество от слънчеви панели, малко количество вода, въглероден диоксид извлечен от въздуха азот и дребни количества на минерали като калций, натрий, калий и цинк. Храната, която са произвели, се състои от 50 до 60% протеин, а останалата част са въглехидрати и мазнини. Те имат желание да основат компанията Solar Foods, която да открие първата си фабрика през 2021 година Миналата седмица този план бе определен за инкубационен от Европейската галактическа организация.
Те употребяват електрическа енергия от слънчевите панели посредством електролиза на водата, с цел да създават водород, с който да хранят бактериите. За разлика от другите форми на микробни протеини (като Quorn), те не изискват въглехидратна суровина, или с други думи, няма растения.
Може би сте ужасени от тази вероятност. Трудно ще бъде написана пасторална поема за бактериите, които пасат водород. Но това е част от казуса поради грозната действителност на индустриалното селско стопанство и ние не виждаме невероятната свирепост от огромното отглеждане на животни. Кръвта и съсиреците, мръсотията и замърсяването. Не съумяваме да предотвратим всеобщото потребление на земята, нужна за изхранване. Вредите от това са унищожаването на насекомите от пестицидите, пресъхването на реките, загубата на почва и намаляването на превъзходното многообразие от живот на Земята до хомогенни сиви боклуци.
Смесите, който финландските учени са произвели от въздуха, водата и електричеството, най-вероятно ще се употребяват като съставна част на обработената храна. Има ли благоприятни условия, въпреки че това надвишава сегашните проекти на компанията, с модификации на процеса, да стартира производството на нужните протеини за производството на култивирано месо или масла, които биха могли да заменят палмовите насаждения? Може ли в последна сметка да сменяем огромна част от това, което ядем?
Според прогнозите на учените, 20 000 пъти по-малко земя ще е нужна за техните заводи за производството на същото количество храна посредством развъждане на соя. За развъждането на протеина, по техния способ, ще е нужен регион, по-малък от Охайо. Най-добрите места за това са пустините, където слънчевата сила е най-изобилна и там електричеството може да бъде генерирано за Евро 15 на мегаватчас и процесът ще стане конкурентоспособен на най-евтиния източник от соя.
Може ли сходна техника да се употребява и за произвеждане на целулоза и лигнин, която в последна сметка да размени нуждата от комерсиализираното горско стопанство? Има ли някаква основна причина, заради която фотосинтезата да не бъде сменена?
Има доста въпроси, чакащи своите отговори и доста вероятни трудности и ограничавания. Но вижте и опциите. Селскостопанските първични материали, които сега употребяват съвсем цялата земна плодородна земя, могат да се разположат в няколко дребни територии от безплодна земя. Възможностите за екологично възобновяване ще са изумителни.
И в случай че това се случи, това може да промени съвсем всичко. Местата, които са превърнати в селскостопански пустини от гигантските корпорации, ще бъдат облагодетелствани, поради извличането на въглеродния двуокис от въздуха. Екосистемите на сушата и в морето биха могли да се възстановят, а упованието за световен апетит става по-малко евентуално.
Необмислените разрушителни технологии, които ни доведоха до тази неразбория, ще бъдат сменени от усъвършенстваните технологии, които могат да ни оказват помощ да се измъкнем от нея. В битката за избавяне на всевъзможни вероятни типове и екосистеми от сегашният стадий на заличаване това ще е потребно и един ден, нека да стане в границите на нашия живот, те биха могли да ни преселят в един преуспяващ свят.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ