Оля Ал-Ахмед: Людмил Тодоров остави толкова голяма следа в моя живот, че ме вдъхнови да му посветя цяла поема
С днешното предаване желая да се простя с огромния български режисьор Людмил Тодоров, който неотдавна ни напусна, и да му кажа, че доста го обичаме и в никакъв случай няма да бъде пропуснат, тъй като остави велики филми в българската филмотека. Това сподели в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " с водещ Благой Иванов журналистът, публицист и актьор Оля Ал-Ахмед.
" Миграцията на паламуда “, " Шивачки “, " Любовното лято на един безделник “, " Емигранти “ са единствено част от филмите, които Людмил Тодоров режисира. Той е и сценарист, както и създател на книгите " Да изгубиш Мечо Пух “, " Хроника на една обич “, " Хроника на едно проваляне “, " Шлеп в пустинята “, " С череша се задави косът “.
Поканата за присъединяване в неговия филм " Миграцията на паламуда “ идва изведнъж, само че е подействала като антидепресант за нея. Има доста мощна взаимовръзка сред действителността и измислицата в този филм и по някакъв метод са в една заварка, въздействат си взаимно и взаимно едното трансформира другото. " Той говореше малко, само че когато кажеше нещо, споделяше всичко. В моя личен живот той остави толкоз огромна диря, че ме въодушеви да му посветя цяла поема, която влезе в моята стихосбирка " Огледало “, с тази поема приключих стихосбирката си " Филмът на живота “, тъй като Людмил Тодоров в действителност беше един подстрекател за всички нас, актьорите, които работихме с него. Той твърдеше, че киното би трябвало да е като дишането – естествено, “ разказа още тя.
Оля Ал-Ахмед описа и за първата си среща с киното на 3-годишна възраст, когато бива забелязвана от българския режисьор Вили Цанков в Созопол и получава ролята на продавачката на рибки, позиционирана в един леген с риби за сериала за Васил Левски " Демонът на империята “. " Вили Цанков доста ме хареса и след това ме предложения в няколко негови кино лентата. “
Ролята й в " Рали “ по Стефан Дичев е една от основните женски функции – Клео, обичаната на основния воин, я среща с огромните артисти Джоко Росич, Георги Черкелов, Наум Шопов, с който си партнира и в " Демонът на империята “. А един от последните й филми е сериалът " Фамилията “, където с изключение на нея взе участие и синът й в ролята на телохранителя. " И внезапно на снимачната площадка виждам и някогашния си брачен партньор, с който не си приказвам, и се удивлявам какво прави той там. Ние се развеждаме, не си приказваме, и вижте каква магия е киното – трябваше да изиграя неговата брачна половинка. Това беше неповторима история – семейството се събра във " Фамилията “, “ заключи още Оля Ал-Ахмед.
" Играла съм онлайн в постановката на Вили Цанков " Саломе “, където си партнирах с огромния Коста Цонев. Вили Цанков ме приготви ослепително за ВИТИЗ и се успах за изпита. Просто не ми е било ориста, аз щях да вляза във ВИТИЗ, и продължих ей по този начин, аматьорски в киното, “ описа още тя, като показа още, че отдалечаването й от киното в последните години се дължи и на това, че в България няма функции за нейния типаж. " В българското кино има една много рамкирана селекция. Ако тази селекция се разчупи, това статукво се разчупи, както направи Вили Цанков, както направи Людмил Тодоров, то тогава и българското кино ще стане малко по-цветно, “ изрече безапелационното си мнение журналистът, публицист и артист Оля Ал-Ахмед.
" Миграцията на паламуда “, " Шивачки “, " Любовното лято на един безделник “, " Емигранти “ са единствено част от филмите, които Людмил Тодоров режисира. Той е и сценарист, както и създател на книгите " Да изгубиш Мечо Пух “, " Хроника на една обич “, " Хроника на едно проваляне “, " Шлеп в пустинята “, " С череша се задави косът “.
Поканата за присъединяване в неговия филм " Миграцията на паламуда “ идва изведнъж, само че е подействала като антидепресант за нея. Има доста мощна взаимовръзка сред действителността и измислицата в този филм и по някакъв метод са в една заварка, въздействат си взаимно и взаимно едното трансформира другото. " Той говореше малко, само че когато кажеше нещо, споделяше всичко. В моя личен живот той остави толкоз огромна диря, че ме въодушеви да му посветя цяла поема, която влезе в моята стихосбирка " Огледало “, с тази поема приключих стихосбирката си " Филмът на живота “, тъй като Людмил Тодоров в действителност беше един подстрекател за всички нас, актьорите, които работихме с него. Той твърдеше, че киното би трябвало да е като дишането – естествено, “ разказа още тя.
Оля Ал-Ахмед описа и за първата си среща с киното на 3-годишна възраст, когато бива забелязвана от българския режисьор Вили Цанков в Созопол и получава ролята на продавачката на рибки, позиционирана в един леген с риби за сериала за Васил Левски " Демонът на империята “. " Вили Цанков доста ме хареса и след това ме предложения в няколко негови кино лентата. “
Ролята й в " Рали “ по Стефан Дичев е една от основните женски функции – Клео, обичаната на основния воин, я среща с огромните артисти Джоко Росич, Георги Черкелов, Наум Шопов, с който си партнира и в " Демонът на империята “. А един от последните й филми е сериалът " Фамилията “, където с изключение на нея взе участие и синът й в ролята на телохранителя. " И внезапно на снимачната площадка виждам и някогашния си брачен партньор, с който не си приказвам, и се удивлявам какво прави той там. Ние се развеждаме, не си приказваме, и вижте каква магия е киното – трябваше да изиграя неговата брачна половинка. Това беше неповторима история – семейството се събра във " Фамилията “, “ заключи още Оля Ал-Ахмед.
" Играла съм онлайн в постановката на Вили Цанков " Саломе “, където си партнирах с огромния Коста Цонев. Вили Цанков ме приготви ослепително за ВИТИЗ и се успах за изпита. Просто не ми е било ориста, аз щях да вляза във ВИТИЗ, и продължих ей по този начин, аматьорски в киното, “ описа още тя, като показа още, че отдалечаването й от киното в последните години се дължи и на това, че в България няма функции за нейния типаж. " В българското кино има една много рамкирана селекция. Ако тази селекция се разчупи, това статукво се разчупи, както направи Вили Цанков, както направи Людмил Тодоров, то тогава и българското кино ще стане малко по-цветно, “ изрече безапелационното си мнение журналистът, публицист и артист Оля Ал-Ахмед.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ