Въпреки кризата приходите от ДДС за сделки в страната растат
С близо 11% по-малко корпоративни налози в държавната хазна са превели компаниите до края на август по отношение на същия интервал на предходната година, демонстрират данните на финансовото министерство. Внесеният налог облага за първите осем месеца е 1.414 милиарда лева, което е със 172 млн. лева по-малко от предходната година.
Заради COVID-пандемията и блокирането напролет на редица бизнеси държавата удължи крайния период за окончателното плащане на налога върху облагата, осъществена през предходната година, от 31 март на 30 юни. Изоставането ненапълно е наваксано, само че в този момент спадът в приходите от този данък главно се дължи на по-малките предплатени вноски по корпоративния налог, които превеждат компаниите. Заради рецесията, подбудена от ковид, фирмите получиха позволение да вършат предплатените си вноски на базата на прогнозната облага за тази година, а за редица сектори тя е нулева. И в случай че до 30 юни компаниите изплащаха налог за финансови резултати от сполучливата 2019 година, то занапред бюджетът ще търпи загуби заради намалелите облаги по врече на пандемията.
Тези дни Българска стопанска камара даже прикани държавното управление да освободи от налог облага компаниите за две години, като тип подкрепяне в условията на задълбочаваща се икономическа рецесия. Приходите от този налог през последните години е 2.3-2.6 милиарда лева, които би трябвало да останат разполагаем на компаниите, считат от БСК.
Пандемията е свила мощно и постъпленията от Данък добавена стойност от импорт , демонстрират данните на МФ. Към края на август от Данък добавена стойност от внос в хазната са влезнали 2.268 милиарда лв.., което е с 596 млн. лева по-малко (20,8 %) в съпоставяне със същия интервал на 2019 година Причините за този спад е както понижената стопанска интензивност вследствие от ограничаващите ограничения, свързани с разпространяването на COVID-19, по този начин и спадът на цените на редица първични материали - нефт, черни и цветни метали, а също и курсът на щатския $ по отношение на еврото, показва финансовото министерство. В доста по-голяма степен обаче влияние оказва въведената в средата на 2019 година възможност за отсрочено начисляване на Данък добавена стойност при импорт на артикули от страни отвън Европейски Съюз. Ефектът от използването на този режим за интервала януари-август 2020 година е неначислен Данък добавена стойност при импорт в размер на 708 млн. лв. . Общо 62 вносители са се възползвали от отсрочване на ДДС, като с най-значим дял са " Руди, шлаки и пепели “ (443,8 млн. лева.) и „ Мед и произведения от мед “ (86,9 млн. лева.), показва финансовото министерство.
В същото време при някои данъци има растеж в постъпленията макар коронакризата.
От облагането на приходите на физическите лица до края на август в хазната са влезли 2.777 млрд. лева, което е с 84,9 млн. лева повече (или с 3,2 %) от миналата година. Това нарастване на подоходния налог се случва на фона на съкращения и принудителен неплатен отпуск на десетки хиляди работещи.
Основна заслуга за по-големите приходи се оказва, че имат повишените заплати в държавния бранш. От началото на годината с 10% бяха увеличени възнагражденията на всички държавни служители, а с над 15% - на учителите. Освен това за поредна година с 50 лева бе увеличена и минималната работна заплата, с което се разширява кръгът на работещите на най-ниското месечно заплащане.
Според финансовото министерство за повишените приходи от подоходния данък роля е изиграла и мярката за опазване на заетостта „ 60/40 ”, както и спомагателните възнаграждения за медицински личен състав, полицейски органи и други служби на първа линия в битката с пандемията. От МФ припомнят също, че от 1 юли работещите в сектор " Хотелиерство и ресторантьорство " към този момент са с повишен минимален месечен застрахователен приход - 800 лева, а от 1 август над 33 000 държавни чиновници получиха 30% растеж на заплатите, също поради натовареността по преодоляване на пандемията.
Всичко това е довело до 5.5% растеж на данъчните приходи по трудови контракти (авансово платения данък) и към август 2020 г. те са 2.252 милиарда лева - със 117 млн. лева повече по отношение на предходната година.
В същото време отрицателният ефект от COVID-кризата ясно си личи от данъчните приходи на хора със свободни специалности и приходи от цивилен контракти. Към август те са в размер на 270,5 млн. лева, което е с 30 млн. лева (10%) по-малко от преди година.
За разлика от падащите доходи от Данък добавена стойност от импорт, постъпленията от този налог за покупко-продажби в страната са нарастнали спрямо предходната година.
Постъпленията от Данък добавена стойност на покупко-продажби в страната к ъм август 2020 година възлизат на 4.799 млрд. лева и нарастват с 261,5 млн. лева (5,8 %) по отношение на същия интервал на миналата година.
Финансовото министерство не дава никакви обяснения на какво се дължи този растеж. А той е неочакван на фона на затворените по време на изключителното състояние бизнеси като ресторантьорство, хотелиерство, редица услуги, които към момента мъчно се съвземат, както и на огромния спад в туризма това лято. Още повече, че от 1 юли бе понижена ставката на Данък добавена стойност от 20 на 9% за храната в заведенията, книгите, бебешките храни и пелени, а от 1 август с по-ниска 9% ставка са и спортните зали, басейни, фитнеси, както и потреблението на вино и бира в заведенията. Само от понижената ставка на Данък добавена стойност на храната в заведенията плановете на финансовото министерство бяха, че бюджетът тази година ще загуби над 70 млн. лева
Вероятно обяснение за растежа на ДДС от продажби в страната е по-голямо потребление вследствие на повишените приходи от труд на редица групи данъкоплатци - държавни чиновници, учители и други Освен това по време на изключителното състояние имаше презапасяване с хранителни артикули, което може би е компенсирало срутва на потреблението на други артикули и услуги.
Възможно е също така от 1 юли ресторантьорският бизнес да е излязъл на ярко, каквото заричане даде пред премиера Бойко Борисов, с чиято благословия получи по-ниско облагане с Данък добавена стойност. " Още е рано да вършим оценка за резултата от тази данъчна смяна. Но надали ще има трагичен резултат, тъй като ресторантьорството не е бранш, който да тежи чак толкоз върху налога - от този вид активност приходите не са толкоз значими. По-ясна картина ще имаме към края на годината ", разяснява Петър Ганев от ИПИ.
В същото време приходите от акцизи разумно регистрират спад при горивата - поради рестриктивните мерки в пътуването и икономическата интензивност на предприятята, както и при алкохола - поради затворените съвсем два месеца заведения. Специфичният данък за горивата е намалял с близо 100 млн. лева и в края на август е 1.506 милиарда лева Приходите от акциза на алкохолните питиета е паднал с 18 млн. лева и доближава 184 млн. лева
Впечатление прави, че са се повишили акцизните приходи от цигари на 1.847 милиарда лева при 1.780 милиарда лева преди година.
Мита
Заради затруднената търговия в резултат на затворени поради коноравируса граници се регистрира спад и в постъпленията на мита. В края на август от мита в хазната са влезнали 138,9 млн. лева ., като в съпоставяне със същия интервал на миналата година те са с 14,4 млн. лева (9,4 %) по-малко .
Половината от митата се събират от вноса на артикули от Китай и за тях понижението е с 4.5%. На второ място по доходи от мита е вносът на артикули с генезис Русия, които са в размер на 15,6 млн. лева и регистрират понижение с 11,5%. Следват приходите от мита при импорт на артикули от Съединени американски щати с дял от 5.1% - те възлизат на 7,2 млн. лева, само че за тях се регистрира повишени с 1%.
По типове артикули максимален спад на събраните мита се регистрира за пластмасовите изделия - спад с близо 20%, следвани от електрически машини и апарати (17,1 %), торове (32,3 %), алуминий и произведения от алуминий (13,9 %) и коли (9,5 %).
Заради COVID-пандемията и блокирането напролет на редица бизнеси държавата удължи крайния период за окончателното плащане на налога върху облагата, осъществена през предходната година, от 31 март на 30 юни. Изоставането ненапълно е наваксано, само че в този момент спадът в приходите от този данък главно се дължи на по-малките предплатени вноски по корпоративния налог, които превеждат компаниите. Заради рецесията, подбудена от ковид, фирмите получиха позволение да вършат предплатените си вноски на базата на прогнозната облага за тази година, а за редица сектори тя е нулева. И в случай че до 30 юни компаниите изплащаха налог за финансови резултати от сполучливата 2019 година, то занапред бюджетът ще търпи загуби заради намалелите облаги по врече на пандемията.
Тези дни Българска стопанска камара даже прикани държавното управление да освободи от налог облага компаниите за две години, като тип подкрепяне в условията на задълбочаваща се икономическа рецесия. Приходите от този налог през последните години е 2.3-2.6 милиарда лева, които би трябвало да останат разполагаем на компаниите, считат от БСК.
Пандемията е свила мощно и постъпленията от Данък добавена стойност от импорт , демонстрират данните на МФ. Към края на август от Данък добавена стойност от внос в хазната са влезнали 2.268 милиарда лв.., което е с 596 млн. лева по-малко (20,8 %) в съпоставяне със същия интервал на 2019 година Причините за този спад е както понижената стопанска интензивност вследствие от ограничаващите ограничения, свързани с разпространяването на COVID-19, по този начин и спадът на цените на редица първични материали - нефт, черни и цветни метали, а също и курсът на щатския $ по отношение на еврото, показва финансовото министерство. В доста по-голяма степен обаче влияние оказва въведената в средата на 2019 година възможност за отсрочено начисляване на Данък добавена стойност при импорт на артикули от страни отвън Европейски Съюз. Ефектът от използването на този режим за интервала януари-август 2020 година е неначислен Данък добавена стойност при импорт в размер на 708 млн. лв. . Общо 62 вносители са се възползвали от отсрочване на ДДС, като с най-значим дял са " Руди, шлаки и пепели “ (443,8 млн. лева.) и „ Мед и произведения от мед “ (86,9 млн. лева.), показва финансовото министерство.
В същото време при някои данъци има растеж в постъпленията макар коронакризата.
От облагането на приходите на физическите лица до края на август в хазната са влезли 2.777 млрд. лева, което е с 84,9 млн. лева повече (или с 3,2 %) от миналата година. Това нарастване на подоходния налог се случва на фона на съкращения и принудителен неплатен отпуск на десетки хиляди работещи.
Основна заслуга за по-големите приходи се оказва, че имат повишените заплати в държавния бранш. От началото на годината с 10% бяха увеличени възнагражденията на всички държавни служители, а с над 15% - на учителите. Освен това за поредна година с 50 лева бе увеличена и минималната работна заплата, с което се разширява кръгът на работещите на най-ниското месечно заплащане.
Според финансовото министерство за повишените приходи от подоходния данък роля е изиграла и мярката за опазване на заетостта „ 60/40 ”, както и спомагателните възнаграждения за медицински личен състав, полицейски органи и други служби на първа линия в битката с пандемията. От МФ припомнят също, че от 1 юли работещите в сектор " Хотелиерство и ресторантьорство " към този момент са с повишен минимален месечен застрахователен приход - 800 лева, а от 1 август над 33 000 държавни чиновници получиха 30% растеж на заплатите, също поради натовареността по преодоляване на пандемията.
Всичко това е довело до 5.5% растеж на данъчните приходи по трудови контракти (авансово платения данък) и към август 2020 г. те са 2.252 милиарда лева - със 117 млн. лева повече по отношение на предходната година.
В същото време отрицателният ефект от COVID-кризата ясно си личи от данъчните приходи на хора със свободни специалности и приходи от цивилен контракти. Към август те са в размер на 270,5 млн. лева, което е с 30 млн. лева (10%) по-малко от преди година.
За разлика от падащите доходи от Данък добавена стойност от импорт, постъпленията от този налог за покупко-продажби в страната са нарастнали спрямо предходната година.
Постъпленията от Данък добавена стойност на покупко-продажби в страната к ъм август 2020 година възлизат на 4.799 млрд. лева и нарастват с 261,5 млн. лева (5,8 %) по отношение на същия интервал на миналата година.
Финансовото министерство не дава никакви обяснения на какво се дължи този растеж. А той е неочакван на фона на затворените по време на изключителното състояние бизнеси като ресторантьорство, хотелиерство, редица услуги, които към момента мъчно се съвземат, както и на огромния спад в туризма това лято. Още повече, че от 1 юли бе понижена ставката на Данък добавена стойност от 20 на 9% за храната в заведенията, книгите, бебешките храни и пелени, а от 1 август с по-ниска 9% ставка са и спортните зали, басейни, фитнеси, както и потреблението на вино и бира в заведенията. Само от понижената ставка на Данък добавена стойност на храната в заведенията плановете на финансовото министерство бяха, че бюджетът тази година ще загуби над 70 млн. лева
Вероятно обяснение за растежа на ДДС от продажби в страната е по-голямо потребление вследствие на повишените приходи от труд на редица групи данъкоплатци - държавни чиновници, учители и други Освен това по време на изключителното състояние имаше презапасяване с хранителни артикули, което може би е компенсирало срутва на потреблението на други артикули и услуги.
Възможно е също така от 1 юли ресторантьорският бизнес да е излязъл на ярко, каквото заричане даде пред премиера Бойко Борисов, с чиято благословия получи по-ниско облагане с Данък добавена стойност. " Още е рано да вършим оценка за резултата от тази данъчна смяна. Но надали ще има трагичен резултат, тъй като ресторантьорството не е бранш, който да тежи чак толкоз върху налога - от този вид активност приходите не са толкоз значими. По-ясна картина ще имаме към края на годината ", разяснява Петър Ганев от ИПИ.
В същото време приходите от акцизи разумно регистрират спад при горивата - поради рестриктивните мерки в пътуването и икономическата интензивност на предприятята, както и при алкохола - поради затворените съвсем два месеца заведения. Специфичният данък за горивата е намалял с близо 100 млн. лева и в края на август е 1.506 милиарда лева Приходите от акциза на алкохолните питиета е паднал с 18 млн. лева и доближава 184 млн. лева
Впечатление прави, че са се повишили акцизните приходи от цигари на 1.847 милиарда лева при 1.780 милиарда лева преди година.
Мита
Заради затруднената търговия в резултат на затворени поради коноравируса граници се регистрира спад и в постъпленията на мита. В края на август от мита в хазната са влезнали 138,9 млн. лева ., като в съпоставяне със същия интервал на миналата година те са с 14,4 млн. лева (9,4 %) по-малко .
Половината от митата се събират от вноса на артикули от Китай и за тях понижението е с 4.5%. На второ място по доходи от мита е вносът на артикули с генезис Русия, които са в размер на 15,6 млн. лева и регистрират понижение с 11,5%. Следват приходите от мита при импорт на артикули от Съединени американски щати с дял от 5.1% - те възлизат на 7,2 млн. лева, само че за тях се регистрира повишени с 1%.
По типове артикули максимален спад на събраните мита се регистрира за пластмасовите изделия - спад с близо 20%, следвани от електрически машини и апарати (17,1 %), торове (32,3 %), алуминий и произведения от алуминий (13,9 %) и коли (9,5 %).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ