Бюрхан Керим и неговото Лавандулово момче
С 28-годишния публицист и сценичен режисьор Бюрхан Керим се срещаме, откакто е провел четири часа подготовки за премиерата на " Животът, въпреки и къс " - неговата режисура в " Сфумато " по Станислав Стратиев и ден преди да замине за Брюксел. В Белгия ще показва дебютния си разказ " Лавандулово момче ", с който завоюва премията за полет в изкуството " Стоян Камбарев ", а преди броени дни беше предлагам и за премията " Елиас Канети ". Бюрхан споделя, че концепцията му за разказ се е зародила последователно, до момента в който е учел в класа на Маргарита Младенова в НАТФИЗ. Но преди да опише повече и да се отправим на разходка, си взима едно мощно черно кафе, тъй като има потребност от малко подкрепяща сила,изтощен от трескавите подготовки за театралните министър председатели.
" Лавандулово момче " стартира със стихове от Омар Хаям, които напълно уместно ни вкарват в света на дребния Юсуф и неговото село, където ежедневните случки са преплетени с истории от Корана и невероятни обстановки, типични за магическия натурализъм. Дядото на Бюрхан фактически е имал насаждения с лавандули, а във семейството обичайно са гледали животни и тютюн. Неочакваният поврат в романа е, че тук лавандулата изобщо не е единствено красивият декор за клиширани фотоси или суровина за ароматерапия. " Използвах лавандулите хитро - трябваше ми метафизично пространство, хем да е сантиментално, хем да е злокобно, лилавите стръкове, които се появяват в кошмарите ", споделя Бюрхан. И добавя, че лавандулата през последните години се е трансформирала в един доста български знак - отглежда се всеобщо за експорт, като постоянно количествата са повече от нужното и на някои производители им се постанова да я унищожават.
Въпреки че лавандуловото момче е Юсуф и на пръв взор той е основният воин, Бюрхан има друга идея - " Като си го представях, мислех за " Падането на Икар " - картината на Питер Брьогел. Главният воин е някъде закътан в ъгъла, съвсем незабележим - на напред във времето се виждат селяни на мост, бутат каруца, животът си тече ".
Керим се припознава повече в чичото Хикмет - откривател от романа си, и споделя, че като възпитаник си е представял, че ще стане академик, че ще се занимава с физика или ще бъде химик и изобщо не е очаквал, че театърът ще го завладее по този начин. " Изобретателят е по-плътен персонаж даже от Юсуф, забавни са ми къси форми на живот, колаж от истории, които са обединени в една огромна мрежа, в собствен свят ", споделя писателят.
Реклама
Жаждата си за просвета утолява с подкасти за най-новите научни открития и макар че в " Лавандулово момче " има доста препратки към Корана и описа за пророците, Бюрхан счита, че полезността на притчите е в това, че демонстрират безконечните архетипи. " Все отново религията и историите за сътворението или за пророците са нереални понятия, в същината си досътворени от човешкото въображение, няма научни доказателства, които да ги поддържат. Муса и Мойсей не са ли еднакъв човек, тогава по какъв начин религиите претендират за уникалност или да са " единствената вярна ".
Живописните му герои имат своите дребни симпатични чудатости или дефекти, пристрастия, даже уплахи. В театъра доста си приказваме какво значи изкуството да е живо: " Истинският човек не е теза, той постоянно има някакви дребни пороци, в никакъв случай не е бял или черен. "
Бюрхан харесва новата си роля на публицист и макар че не е доста друга в креативно отношение от работата му на сценичен режисьор, в писането намира независимост. " В театъра съм подвластен от другите - по кое време актьорите ще съумеят да освободят време за подготовка, тъй като поради сложното икономическо състояние в България се постанова да играят в доста постановки по едно и също време. Зависим съм и от бюджета за постановката, до момента в който в романа всичко зависи единствено и само от мен. " В книгата не липсват подиуми, които носят сценичен заряд - епизодът в джамията, когато мъжете са застанали от едната страна, дамите от - другата, и спорят. Въпреки това не счита, че " Лавандуловото момче " може да има театрална или кино акомодация - това си е художествена литература и ще се радва да остане такава .
Изборът на имена в книгата не е инцидентен: Юсуф, както и баба му Хава, дядо му Адем, по-малкият брат Мехмет звучат познато освен на теолозите. " Нарочно избрах имената да се засичат с пророците. " Същите, само че малко по-различни имена ги има в християнството и юдаизма, част от Стария завет.
Реклама
За по-любознателните на последните страници на романа е поместен речник, в който са обяснени имената и пророците. Хава е Ева и на иврит и значи живот - " при нас обаче ударението пада на второто а ", споделя Керим. Той си спомня по какъв начин е чувал от баба си и дядо си притчите за Муса, а след това в учебно заведение с изненада е научил, че за другите е прочут като Мойсей - " избрах точно тези имена, с цел да покажа какъв брой доста общо имаме в действителност и по какъв начин хората могат да се сближават през привидните разлики ". Това е и неговият метод да прояви възприятие на подигравка към хората, които в XXI век към момента се карат и разделят на тематика вяра. Бюрхан добавя, че разликите не трябва да са мотив за ненавист .
Този негов апел към приемливост, човечност и добросъседство се разчита в героите му, без да е дидактичен или менторски. Съвсем естествено и човешки селяните одобряват другите и друговерците, гостоприемни са, любознателни, отворени към непознатите култури и познания. В началото на романа се споделя по какъв начин в тяхното турско село идва лекарят Моше, който явно бяга и се крие - отпратка към Закона за отбрана на нацията, който лишава гражданските права на българските евреи. Следва изложение на газовите камари в лагерите на гибелта и по какъв начин до селяните стига новината, че евреите са изгаряни там: " Селяните не можеха да схванат какъв ли бяс разпалваше огньовете на този земен пъкъл. Назифе и Кадрие се молеха всеки ден за душите на умиращите. "
Страхът от готовност по време на Втората международна война обгръща селото, само че тук възприятието за комизъм на Бюрхан е като катализатор на напълно естествените човешки терзания. Като един ловък повествовател той съумява да ни разсмее даже в най-тъжните и напрегнати моменти, описвайки по какъв начин дамите стопират да дават храна на мъжете си в опит да ги създадат немощни негодни за военна работа. " Дори 106-годишният дядо Рахман мина на режим от сушени сливи. "
Така и не се стига до готовност и животът в селото продължава, поколенията се сменят и се стига до така наречен възродителен развой - този неприличен интервал в най-новата българска история , когато стотици хиляди етнически турци са принудително преименувани или принудени да изоставен България поради асимилационната политика на страната.
" Лавандулово момче " стартира със стихове от Омар Хаям, които напълно уместно ни вкарват в света на дребния Юсуф и неговото село, където ежедневните случки са преплетени с истории от Корана и невероятни обстановки, типични за магическия натурализъм. Дядото на Бюрхан фактически е имал насаждения с лавандули, а във семейството обичайно са гледали животни и тютюн. Неочакваният поврат в романа е, че тук лавандулата изобщо не е единствено красивият декор за клиширани фотоси или суровина за ароматерапия. " Използвах лавандулите хитро - трябваше ми метафизично пространство, хем да е сантиментално, хем да е злокобно, лилавите стръкове, които се появяват в кошмарите ", споделя Бюрхан. И добавя, че лавандулата през последните години се е трансформирала в един доста български знак - отглежда се всеобщо за експорт, като постоянно количествата са повече от нужното и на някои производители им се постанова да я унищожават.
Въпреки че лавандуловото момче е Юсуф и на пръв взор той е основният воин, Бюрхан има друга идея - " Като си го представях, мислех за " Падането на Икар " - картината на Питер Брьогел. Главният воин е някъде закътан в ъгъла, съвсем незабележим - на напред във времето се виждат селяни на мост, бутат каруца, животът си тече ".
Керим се припознава повече в чичото Хикмет - откривател от романа си, и споделя, че като възпитаник си е представял, че ще стане академик, че ще се занимава с физика или ще бъде химик и изобщо не е очаквал, че театърът ще го завладее по този начин. " Изобретателят е по-плътен персонаж даже от Юсуф, забавни са ми къси форми на живот, колаж от истории, които са обединени в една огромна мрежа, в собствен свят ", споделя писателят.
Реклама
Жаждата си за просвета утолява с подкасти за най-новите научни открития и макар че в " Лавандулово момче " има доста препратки към Корана и описа за пророците, Бюрхан счита, че полезността на притчите е в това, че демонстрират безконечните архетипи. " Все отново религията и историите за сътворението или за пророците са нереални понятия, в същината си досътворени от човешкото въображение, няма научни доказателства, които да ги поддържат. Муса и Мойсей не са ли еднакъв човек, тогава по какъв начин религиите претендират за уникалност или да са " единствената вярна ".
Живописните му герои имат своите дребни симпатични чудатости или дефекти, пристрастия, даже уплахи. В театъра доста си приказваме какво значи изкуството да е живо: " Истинският човек не е теза, той постоянно има някакви дребни пороци, в никакъв случай не е бял или черен. "
Бюрхан харесва новата си роля на публицист и макар че не е доста друга в креативно отношение от работата му на сценичен режисьор, в писането намира независимост. " В театъра съм подвластен от другите - по кое време актьорите ще съумеят да освободят време за подготовка, тъй като поради сложното икономическо състояние в България се постанова да играят в доста постановки по едно и също време. Зависим съм и от бюджета за постановката, до момента в който в романа всичко зависи единствено и само от мен. " В книгата не липсват подиуми, които носят сценичен заряд - епизодът в джамията, когато мъжете са застанали от едната страна, дамите от - другата, и спорят. Въпреки това не счита, че " Лавандуловото момче " може да има театрална или кино акомодация - това си е художествена литература и ще се радва да остане такава .
Изборът на имена в книгата не е инцидентен: Юсуф, както и баба му Хава, дядо му Адем, по-малкият брат Мехмет звучат познато освен на теолозите. " Нарочно избрах имената да се засичат с пророците. " Същите, само че малко по-различни имена ги има в християнството и юдаизма, част от Стария завет.
Реклама
За по-любознателните на последните страници на романа е поместен речник, в който са обяснени имената и пророците. Хава е Ева и на иврит и значи живот - " при нас обаче ударението пада на второто а ", споделя Керим. Той си спомня по какъв начин е чувал от баба си и дядо си притчите за Муса, а след това в учебно заведение с изненада е научил, че за другите е прочут като Мойсей - " избрах точно тези имена, с цел да покажа какъв брой доста общо имаме в действителност и по какъв начин хората могат да се сближават през привидните разлики ". Това е и неговият метод да прояви възприятие на подигравка към хората, които в XXI век към момента се карат и разделят на тематика вяра. Бюрхан добавя, че разликите не трябва да са мотив за ненавист .
Този негов апел към приемливост, човечност и добросъседство се разчита в героите му, без да е дидактичен или менторски. Съвсем естествено и човешки селяните одобряват другите и друговерците, гостоприемни са, любознателни, отворени към непознатите култури и познания. В началото на романа се споделя по какъв начин в тяхното турско село идва лекарят Моше, който явно бяга и се крие - отпратка към Закона за отбрана на нацията, който лишава гражданските права на българските евреи. Следва изложение на газовите камари в лагерите на гибелта и по какъв начин до селяните стига новината, че евреите са изгаряни там: " Селяните не можеха да схванат какъв ли бяс разпалваше огньовете на този земен пъкъл. Назифе и Кадрие се молеха всеки ден за душите на умиращите. "
Страхът от готовност по време на Втората международна война обгръща селото, само че тук възприятието за комизъм на Бюрхан е като катализатор на напълно естествените човешки терзания. Като един ловък повествовател той съумява да ни разсмее даже в най-тъжните и напрегнати моменти, описвайки по какъв начин дамите стопират да дават храна на мъжете си в опит да ги създадат немощни негодни за военна работа. " Дори 106-годишният дядо Рахман мина на режим от сушени сливи. "
Така и не се стига до готовност и животът в селото продължава, поколенията се сменят и се стига до така наречен възродителен развой - този неприличен интервал в най-новата българска история , когато стотици хиляди етнически турци са принудително преименувани или принудени да изоставен България поради асимилационната политика на страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ