С 28-годишния писател и театрален режисьор Бюрхан Керим се срещаме,

С 28-годишния публицист и сценичен режисьор Бюрхан Керим се срещаме, откакто е провел четири часа подготовки за премиерата на " Животът, въпреки и къс " - неговата режисура в " Сфумато " по Станислав Стратиев и ден преди да замине за Брюксел. В Белгия ще показва дебютния си разказ " Лавандулово момче ", с който завоюва премията за полет в изкуството " Стоян Камбарев ", а преди броени дни беше предлагам и за премията " Елиас Канети ". Бюрхан споделя, че концепцията му за разказ се е зародила последователно, до момента в който е учел в класа на Маргарита Младенова в НАТФИЗ. Но преди да опише повече и да се отправим на разходка, си взима едно мощно черно кафе, тъй като има потребност от малко подкрепяща сила,изтощен от трескавите подготовки за театралните министър председатели. " Лавандулово момче " стартира със стихове от Омар Хаям, които напълно уместно ни вкарват в света на дребния Юсуф и неговото село, където ежедневните случки са преплетени с истории от Корана и невероятни обстановки, типични за магическия натурализъм. Дядото на Бюрхан фактически е имал насаждения с лавандули, а във семейството обичайно са гледали животни и тютюн. Неочакваният поврат в романа е, че тук лавандулата изобщо не е единствено красивият декор за клиширани фотоси или суровина за аромотерапия. " Използвах лавандулите хитро - трябваше ми метафизично пространство, хем да е сантиментално, хем да е злокобно, лилавите стръкове, които се появяват в кошмарите ", споделя Бюрхан. И добавя, че лавандулата през последните години се е трансформирала в един доста български знак - отглежда се всеобщо за експорт, като постоянно количествата са повече от нужното и на някои производители им се постанова да я унищожават.
За да продължите напред, станете абонат