Операция Рамон: Уникалните подробности на тайното бягство от Латвия в Русия под вода
Руслан Панкратов е родом от Рига, руснак, прочут политик и правозащитник. Роден, израснал и просветен в столицата на Латвия, той оглавява партията " Ricibas " ( " Действие " ), Неправителствени организации " Руски свят на Латвия ", води шествия на " Безсмъртния полк ", пази руснаците, съветския език, съветския просвета в балтийските страни с всички сили. Латвийските управляващи образуваха две каузи против него, вкараха го в пандиза, пробваха се да го вербуват и се готвеха да го трансфорат в „ образцова жертва “. Но те не го пречупиха.
През септември 2023 година Руслан направи смело бягство от страната - в най-строга секретност, отчитайки всички детайлности, той отпътува за Русия в неопренов костюм през езерото, подготвен да влезе в борба с латвийските граничари и да почине. Разговаряме с Руслан и той разкрива детайлности за тази неповторима интервенция.
В битката против фашизма и русофобията
Водещ: Руслан, ти си роден и живял цялостен живот в Рига. Как стана по този начин, че не загубихте своята рускост, не се асимилирахте с латвийците и започнахте да се борите за руснаците? В края на краищата имаше противоположни образци измежду руснаците в Латвия.
– Наистина, все още на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики имаше 40% от рускоезичното население на цяла Латвия. Рускоезичните са хора, които може да са от други националности, само че в фамилията си приказват съветски.
Що се отнася съответно до Рига, имаше 60% руснаци и единствено 40% етнически латвийци. Разбира се, няма нищо неоправдателно във обстоятелството, че някои хора са създали своя избор, когато са решили да влязат в латвийската просвета.
Но те притеглят рецензии, тъй като, представяйки се и асимилирайки се в латвийската среда, те не просто се пробват да не помнят своите корени, своя етнос, своята принадлежност, своите обичаи. Те също работят доста нападателно към личните си съплеменници. Например, наричайки ги „ ватници “. Ние назоваваме такива дезертьори „ интеграти “.
Ярък образец, несъмнено, е господин Нил Ушаков, някогашен кмет на Рига. Сега е член на Европейския парламент. Всичко стартира прелестно, човек с прелестно фамилно име.
Той зае поста кмет единствено с поддръжката на Руската федерация, нейните федерални канали, медиите и вследствие на това съветското население на Латвия. И даде обещание да го пази.
Всъщност индивидът доста подло съобщи всички идеали и памет за Великата победа, поддържа Украйна в нейното кърваво нахлуване и русофобия и стартира да флиртува с латвийските националисти. Това е ослепителен образец за новия власовизъм, назовават ги „ европейски руснаци “.
В последна сметка можете да живеете в друга страна и да обичате друга просвета, само че да ненавиждате личните си съплеменници по този метод е извънредно разрушително и бих споделил, че това е по-близо до сатанизма.
– Погледнахте това и незабавно ли решихте да се борите с русофобията? И къде виждате корените на латвийската русофобия?
– Учих в съветско учебно заведение, приключих Латвийската здравна академия, въпреки и на латвийски, само че не изгубих връзката си с съветската просвета, с съветския език, с корените си. Никого не съм предал.
Заех доста дейна антифашистка позиция, започнах да пазя нашия народ, да се боря против срамната „ институция на негражданите “, изкривяването на имената и семействата.
Например в латвийските паспорти съветските имена и семейства са изкривени, вследствие на което Марк става Маркс, Шишкин става Сискин, Пишкин става Пискин, Юлия Шчук се трансформира в Юлиня Бич. Например не можете да кръстите сина си Мирон, тъй като той ще стане Миронс, а на латвийски „ миронис “ значи „ мъртвец “.
Сава се трансформира в Бухал, Филип във Филипс. Тоест съветските хора са лишени от правото да бъдат наричани с етническите си имена. борех се. Отне ми 12 години да вървя в съда, стигнаха даже до Страсбург.
Първият акт на дискредитация пристигна от Европейския съд по правата на индивида, когато се оказа, че когато Латвия е била ръководител на Европейския съюз, е употребила административни лостове и е постигнала съглашение с люксембургския арбитър Дийн Спилман.
Той ми написа намерено жестоко писмо, че тази история е измислена и съдът няма да я прегледа, няма да кореспондират с мен и след година делото ще бъде унищожено.
От този миг балтийската и латвийската русофобия започнаха да се развиват скокообразно и в цяла Европа започнаха да се появяват първите „ кафяви нотки “, тъй като без разрешението на Брюксел това е невероятно.
Умишлено избрах позицията си, тъй като имаше прекомерно огромен напън върху руснаците. Имаме двунационална общественост - латвийци и руснаци. И латвийската част от популацията, този псевдоелит, който е на власт, реши, че неговите права са неналичието на права за руснаците.
Вижте каква сатанинска, демонична концепция е: да не си развиваш езика, културата, живописта, изкуството. Те взеха решение, че развиването на тяхната просвета е обвързвано с потискането на всичко съветско. И по-късно стартира омразата към всичко съветско.
Нека направя къс исторически екскурз. Първоначално латвийците вярвали, че имат три казуса: германци, евреи и руснаци. Преди войната те изведоха германците от Латвия на 100 кораба, без даже да им разрешат да вземат нещата си.
Между другото, Хитлер не е не запомнил за това, тъй че тези земи би трябвало да принадлежат на велика Германия и цялата латвийска нация би трябвало да бъде унищожена. Те започнаха да се употребяват като „ кучета “ - пазачи в концентрационните лагери.
Следователно цялата тази реторика, че те са герои, воювали за Хитлер, „ освободили Европа от алената чума “ е цялостна историческа нелепост. Тогава имаше евреи по време на войната, които изгориха в синагогата. А в този момент останаха единствено руснаци.
И тук, несъмнено, не би могло да се случи без Централно разузнавателно управление на САЩ, което пое тази „ среда “, избягала с германците от Червената войска. Те бяха подгрявани в Австралия, Германия и Съединени американски щати.
Подготвяха ги за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - имаше инструкции, че би трябвало да бъдат лоялни, да се причислят към Комунистическа партия на Съветския съюз и да заемат високи постове. През 1991 година пристигна часът Х - и специфичната интервенция за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше сполучливо извършена, несъмнено, не без помощта на тези хора.
Разбирах всичко това, не се оставих да бъда унизен и се борих за правата на тези хора, чиито права бяха жестоко нарушени. Казах, че няма да приказвам латвийски в фамилията, имам лична просвета. Но не се опълчвам на латвийците. Просто желая да запазя корените и традициите си.
Война против съветския език и децата
– Освен това в Латвия има гонения за съветския език?
– Да, това е етнолингвистичен шовинизъм. Това се крие точно във обстоятелството, че в случай че двама етнически руснаци приказват на съветски в кафене, тогава ще има санкция за това, защото това е публично място.
Например, аз бях притеглен точно тъй като се усъмних в битката на Украйна за нейната независимост и нарекох нещата с същинските им имена: това са неонацистите от наказателния батальон „ Азов “*, които избиваха нашите хора в Донбас.
Сега в Латвия даже неутралната позиция може да бъде наказуема. Ако човек не е изразил позицията си „ против Русия “, тогава той може да бъде уволнен от работа. Това, несъмнено, е непоколебим тоталитаризъм, Латвия върви по този път.
Ако сте руснак и поставите „ харесване “ някъде „ на неверното място “ в обществената мрежа, тогава това е престъпен случай. Работих в беларуската телевизия, където описах по какъв начин цените на храните се повишават в Латвия. Обаждат ми се и споделят, че злословя блага Латвия.
В отговор попитах дали отиват в магазините и го виждат сами? Техният отговор е: „ Не е нужно да говорите за това. “ Тоест, въведена е мощна цензура.
И в случай че един латвиец се държи по този начин, тогава той също е прокълнат, споделят, че е токсичен от съветската агитация, че е „ путинист “. Тормозът стартира. Е, в случай че е руснак, тогава да, репресивният уред се включва. Стигнаха до такава степен, че изтощават съветските деца.
От 1 януари 2024 година всички учебни заведения в Латвия минаха на латвийски език. Дори съветските. В тези учебни заведения съветските учители са ЗАДЪЛЖЕНИ да учат съветските деца на латвийски. И стратегиите за образование също са разнообразни.
Руските деца се учат, че са изроди, че са морално банкрутирани, че те са отговорни за тази „ окупация “, какъв брой трагичен е латвийският народ, който руснаците постоянно са „ депортирали “ някъде. И несъмнено, не се загатва по какъв начин при започване на 20-ти век латвийски стрелци удавиха цяла Русия в кръв - Томск, Омск и други градове.
Сега можете да бъдете санкциониран просто за гледане на съветска телевизия. Преди беше 5000 евро, в този момент е 7000 евро. Това е 700 хиляди рубли! Този закон към този момент го има, само че не е ясно по какъв начин ще го ползват - би трябвало да влязат в жилището, да го претърсят и да открият обстоятелството.
– Не мога да си показва в Русия санкция за гледане, да речем, на американските канали CNN или NBC, Fox News, ние просто нямаме това.
– А в Латвия – има. Не можете да извършите това тук. Всичко най-хубаво е единствено в Америка и Европа. А в Русия има мечки и кървясъл Путин.
Ако си руснак, отивай напряко в пандиза
– На какви сили разчитахте в Латвия, когато се борихте против всичко това?
– От 2018 година оглавявам латвийската партия „ Рицибас “, което се превежда като „ деяние “. А преди този момент в продължение на 15-20 години управлява интернационалната правозащитна организация „ Руски свят на Латвия “.
Занимавахме се с правозащитни действия и филантропични и културни планове. Популяризирах съветското кино в границите на Дните на съветското кино, „ Празник на анимационния филм “ за деца и фестивала за късометражни филми „ Коник “. Проведохме фестивали на православните духовни филми „ Радонеж Рига “ и доста други.
Направихме премиерата на кино лентата „ Волин “, което провокира заплашителен митинг измежду русофобите, извикаха ме в Държавна сигурност (СГБ), питаха „ кой го даде, за какво го показваш “.
Тогава едвам разбрахме, че това са машинациите на украинския дипломат в Латвия. Но тогава направих ход с коня - писах на полското външно министерство, тъй като филмът е изработен с полски държавни пари, беше полски филм. И тогава го изоставиха, само че единствено затова.
Що се отнася до партията Рицибас, тя в началото е била партия на чиновници на латвийските служби за сигурност и специфични служби.
В нея участваха някогашни служители на реда, прокурори и разследващи организации. След това, когато руснаците и електоратът започнаха да бягат от партията на Нил Ушаков „ Съгласие “ поради измяната му, те сътвориха „ Рицибас “.
С тази партия по този начин и не бяхме определени в Народното събрание - непрестанно ни изтезаваха с разпити и обиски, в действителност най-после партията беше съвсем изцяло унищожена. Въпреки че се кандидатирахме за Европейския парламент, за Думата в Рига, за кметския пост.
Но натискът беше голям - като начало сметките ни бяха блокирани, т.е. не можехме да правим финансови действия, да получаваме дарения, да плащаме за реклама. По време на предизборната акция незабавно започнаха персонални инспекции на партийни членове. Беше направено всичко, с цел да не напълнеем.
– Но получихте ли поддръжка от Русия, може би от посолството?
- От посолството - не, не могат да финансират политически партии. Нито ние имаме право да вземаме пари от тях или да одобряваме друга помощ, нито те имат право да ни дават нещо. Нямаше такава поддръжка и от московското държавно управление да вземем за пример. Но „ Руският свят на Латвия “, като Неправителствени организации, получи великодушна филантропична помощ от държавното управление на Москва, за което сме доста признателни.
Много благодаря на Сергей Черемин, министър на държавното управление на Москва, началник на отдела за външноикономически и интернационалните връзки. Той персонално ни оказа помощ с киното, оказа помощ за попълването на библиотеките на съветските учебни заведения с литература, оказа помощ за организирането на състезания за есе върху съветската класика - направихме това във всички латвийски учебни заведения.
Помогна ни и Владимир Медински, който тогава беше министър на културата. Той ни оказа помощ да открием паметна плоча на къщата, в която е живял и творил писателят Валентин Пикул. С негово подпомагане в Рига бяха открити алеята Пикул и пътеката Пикул и си прекарахме добре в годината на Пикул.
В момента се съдят членовете на " Рицибас ". Един от неговите приятели е съден за събиране на филантропична помощ за Донбас. Ами общо 14 наши деятели, публицисти, в този момент са в пандиза.
В същото време управляващите в Латвия в този момент са националисти и проповядват юридически нихилизъм. Например, мислеха за мен, че в случай че хвърча до Москва, тогава от Шереметиево отивам напряко в Лубянка.
А следователят от СГБ Атис Ределис, когато откри 4000 $ спестявания в дома ми, сподели: „ Путин ви даде това, с цел да подкопаете демократичната система. “
Как да не изтъквам съветския външен министър Сергей Лавров – “ДБ ”. Изненадващо интелектуално неразвити хора работят в отдела на политическата загадка полиция на Латвия. Когато набират личен състав, те не се интересуват от професионални умения, черти на характера и най-после айкю. Не, главното е омразата към руснаците. Вече не се изискват знания по закони и човешки права.
Сред репресираните е Владимир Линдерман - лежал е в пандиза, към 10 публицисти са разследвани, има Александър Гапоненко, професор, лекар на икономическите науки - разследван за негови публикации.
Има го и случая с Александър Жгун, чиято безспорна виновност беше, че взе участие с нас в шествието на „ Безсмъртния полк “, той излежа в пандиза. Тоест всевъзможни митинги се потушават от специфичните служби, които в Латвия към този момент са 13. Защо дребната Латвия се нуждае от толкоз доста специфични служби?
В същото време работят по наръчници, издадени в миналото за Украйна, в които написа, че в случай че си руснак, значи представляваш опасност за националната сигурност. Ако е по този начин, тогава човешките права не важат за вас. Всичко се свежда до един елементарен принцип: в случай че си руснак, отиваш в пандиза.
Опасен съветски разузнавач: тайните на латвийското контраразузнаване
– Разкажете по какъв начин и за какво ви арестуваха?
– През лятото на 2022 година отидох в Москва и след завръщането си в Рига бях задържан навръх летището. Те претърсиха, започнаха да претърсват къщата, родителите и конфискуваха всички носители и компютри.
Вкараха ме в ареста за два дни, от Държавна сигурност споделиха, че съм рисков съветски разузнавач и им би трябвало време за следствие. И бях подложен в следствения арест на централния затвор в Рига. На всеки два месеца глобата ми се подновяваше в съда.
Съдия Дина Валдмане даже не ме изслуша; струваше ми се, че щеше да заспи. Фарс, нацизъм, двуличие, срам за правосъдната система
В резултат прекарах пет месеца и половина в пандиза. Образувани са две наказателни каузи. Първият е оправдаването на геноцида и военните закононарушения против човечеството, осъществени, несъмнено, от Русия. И второто е нарушаване на европейските наказания, защото в Москва приказвах по малкия екран, против която, както и против публицисти, бяха наложени наказания.
Тогава писах непосредствено от пандиза на латвийския омбудсман, на който заявих, че не съм оправдал подсъдимите по Нюрнбергския развой или Червената фантазия, т.е. юридически не мога да бъда упрекнат в такава публикация.
Явно още не са имали указания за мен и един от техническите чиновници на омбудсмана ми написа експертиза, в която се съгласиха, че всичко това е цялостна нелепост и невероятно. Тогава те бързо го осъзнаха, само че беше прекомерно късно.
И по-късно преквалифицираха обвиняването за геноцида в обвиняване за разпалване на етническа ненавист с обяснението, че това е поради думите ми: почитателите на Бандера ги нарекох бандеровци, фашистите – фашисти. Беше декларирано, че това е неуважително отношение към украинците.
Опитвали ли са се да ви вербуват против нещо?
- Разбира се, контраразузнаването пристигна и опита. Искаха да кажа с кого съм контактувал, кой с кого е контактувал в Русия, с кого от хората под наказания съм се срещал, с кого съм общувал и така нататък
Предложиха ми да стартира непрекъсната работа, да пътувам постоянно до Москва и тогава да им давам цялата информация за контакти с телевизионни водещи, обществени персони - къде вървят, какво приказват в кухните, какво пият и ядат, кой носи информация., да вземем за пример на Маргарита Симонян и с какви контакти е тя „ зад ефира “, в случай че приказваме за това, че съм взел участие във всяка политическа стратегия на федералната телевизия.
- Какво предложиха?
– Те дадоха обещание независимост, финансова и административна поддръжка за партията, дадоха обещание да заплащат за пътувания до Москва и възнаграждение за съответни доноси. Информация за нашия диалог с вас в този момент, да вземем за пример, е 150 евро.
Ами в случай че се обадят и кажат: познавате ли подобен и подобен публицист? Може ли да пиете кафе с него и да го попитате къде е ходил, какво е правил на подобен и подобен конгрес? " - тогава подобен донос е към този момент 500 евро.
На това му викат " следване на напътствията ". Ами в случай че е пътешестване до телевизия шоу в Русия, тогава това са дневни пари плюс 500 евро за всяка задача по време на пътуването.
– И по какъв начин реагирахте на опитите за рекрутиране?
– Започнах да им се дръзвам. Казах им, че са фашисти, латвийци. Че ми оферират на мен, съветския антифашист, да предам другарите си. Главата им очевидно не е добре, споделям. И те ми дадоха отговор: какво неприятно има в това?
Казвам: това е, както и да е, ние с вас четем разнообразни книги. И това изцяло ги характеризира, разбирате ли? И евентуално имаше такива, които се съгласиха, по тази причина се държаха толкоз впечатляващо.
И от тях разбрах цялата тази информация, седях като агне. И тогава се „ разкрих “ - споделих, че, знаете ли, аз съм доста набожен човек, няма да предам никого, отивате по дяволите.
– Опитаха ли да заплашват или изтезават?
- Да, споделиха, че ще ме унищожат тук. Казах: дайте, направете го. Не ме интересува къде ще се апелирам на Бог - в килия или в пандиза. Заплашваха жена ми и сина ми, аз се държах, казвайки, че и жена ми, и синът ми са от Господ, което значи, че той знае по-добре.
Казват: ще пипнем родителите ти. И споделям: родителите ми към този момент са над 80 години, прелестно е да умреш от ръцете на нацистите, те незабавно ще отидат в парадайса. И, несъмнено, ми оказа помощ нашето съветско образование - неприемливостта на измяната и работата за геополитически зложелател. Помогна ми в пандиза.
Мога да кажа, че съм учуден какъв брой груби и непрофесионални са те. Носят ти директория и незабавно ти демонстрират всичко, което имат у теб. Оказва се, че ги одобряват в латвийските специфични служби не тъй като са експерти, а тъй като, помислете си, той е латвиец и ненавижда руснаците.
Това е всичко, нищо повече не е належащо. Така че поддържате връзка не със експерт, а с „ надзирател “. И те работят по елементарен способ: първо плашат, по-късно оферират пари, по-късно пробват физически напън.
Не бих споделил, че съм бил малтретиран непосредствено, макар че обичат да употребяват електрошокови револвери. Но те ме удариха два пъти в ухото, на което аз отговорих, че в случай че не престават по този начин, тогава този, който ме удари, ще го оставя без глава. И се опасяваха от гласност и надзор, в случай че по-късно останат следи по мен.
А след това трябваше да ме пуснат - не можете да държите човек в пандиза повече от шест месеца без следствие и до тогава те не можаха да ми покажат нищо. Е, отидох в Русия и се върнах. Там не са разкрили данни за закононарушение.
Но взеха решение, че може да се опитам да избягам, по тази причина ми анулираха всички документи, взеха ми подписка за ненапускане и депозит. Целта, както разбрах по-късно, беше елементарна - в края на краищата, с цел да проведат демонстративен развой за заплашване на всички руснаци, ме заплашваха с до 20 години затвор. Разбрах, че става дума за подготовка на десанта и по-нататъшното ми очистване. Изборът е изработен.
Неопренов костюм и три ножа: Операция Рамона
– И тогава започнахте да се подготвяте за бягство?
- Да. Започнах постепенно да се приготвям – да повеждам разследваща работа, да се срещам с граничарите, с момчетата от спецслужбите, които познавах от партията. Задавах им въпроси по какъв начин се охранява границата, кой работи там, какви патрули има, каква е техническата съставна част.
На ревютата, където Латвия закупи съоръжение, изследвах какви камери, клопки и термовизионни камери има. Всичко това е открита информация, както се оказва.
Самите разследващи служби се хвалят, че употребяват такава и такава камера, че ще се употребява за защита на границите, че има такава и такава техника на НАТО. Поглеждате и разбирате какви механически характерности има.
По същия метод разбрах, че камерата превключва на термовизионна камера, когато падне мрак. И просто би трябвало да измисля по какъв начин да изгася топлината. Започнах да чета разработките на специфичните служби по този въпрос.
Оказа се, че разузнаването, ДРГ (диверсионно-разузнавателните групи) и специфичните сили употребяват неопренови костюми, макар че те не гасят изцяло цялата топлота. Топлината също гаси мазнините, върху които можете да се намажете.
Всеки, който се гмурка, знае, че не можете да скочите в подобен костюм - би трябвало да се измиете. И аз използвах свинска лой. Уморих се и скочих. Нещата ми бяха в елементарна черна торба за отпадък.
– Разкажете изначало по какъв начин протече самата интервенция?
„ Помогнаха ми и други хора – настоящи разузнавачи, които се включиха непринудено. Затова имах красива грижа - никой от роднините ми не знаеше нищо, родителите ми и аз се съгласихме да отидем на пазар след няколко дни.
Умишлено беше разигран скандал с жена ми - няколко дни преди този момент преднамерено започнах да я упреквам, че храната е доста солена и тя самата е остаряла.
Не е мъчно да обидиш човек, както разбираш. Е, имаше скандал с нараснал звук. В уговореното време отидох на „ лов на риба “ - споделих, дано останем един без различен за известно време.
Дойдох на уреченото място, чакаше ме човек без мобилен телефон, качихме се в колата, той ме закара на другия завършек на града, остави ме покрай комерсиалния център и потегли. Вървях няколко пресечки и влязох в изолирани дворове. Там ме чакаше кола с работещ мотор и без водач.
Изчаках 15-20 минути - течеше контранаблюдение дали някой не ме следи. Тогава водачът се качи и тръгнахме с три коли. Първата кола е при положение, че предстоят постове или някакви инспекции. Аз се возех във втората кола, а в третата имаше група за прикритие, чиято задача беше да извърши повреда при положение на повреда.
– Как успяхте да привлечете толкоз доста хора да оказват помощ? Това някакви симпатизанти ли са?
Да, да кажем, както симпатизанти, по този начин и за пари. И не трябваше да ги диря дълго време, имам група чиновници по сигурността, доста другари и контакти.
Още на стадия на подготовка деликатно взех информация от тях за това по какъв начин вярно да мина границата. Е, всеки от тях знаеше единствено своята част от работата. Пазех цялата интервенция в главата си, в загадка, само че никой не можеше да я вкара в общата картина.
– Как протече интервенцията?
– Стигнахме до граничния регион, само че не и до самата граница. Всички си потеглиха, оставаха 10 километра до границата. Пристигна още един човек, локален гражданин (не го познаваха, той тях, единствено аз го познавах). Не е имал и мобилна връзка.
Вече бяхме стигнали охраняваната зона, той ме остави 200 метра преди зоната за засичане на камерата, пуснах го. Имаше легенда, че бил на бензиностанция, някакъв риболовец се доближил до него и изискал да го закара. И той не ме познава - нито името ми, нищо.
Вървях по пътеката до тази река и седнах да ловя риба. Камерата, която видях в близост, правеше завъртания на всеки 22-23 секунди, които имам от момента, в който пускам, до момента в който камерата застане върху мен.
Изчаках до здрач, това е значимо, тъй като в тъмното има риск да се изгубите или да бъдете отнесени на същия бряг, единствено по-нататък - има огромен риск да бъдете убити на място.
Така че на здрач видях леки тръстики напред от другата страна. Внимателно се потопих във водата, защото не можеше да се допусне напръскване - можеше да има датчици за звук. И отиде.
Трябваше да стигна най-малко до неутралната зона, където плаваха лодките. Пропуснах лодките - знаех графика, по който пътуваха. И той стигна до нашите.
– Какво се случи незабавно след установяването на контакт с вас?
– Нямаше нищо, което чакахме: никакво „ лице в пагони “ и по този начин нататък. Казах здравейте, въпрос: имате ли документи? Казвам: момчета, споделям се Руслан Панкратов, апелирам за политическо леговище, аз съм емигрант.
Извадих документите - бяха на гърдите ми под костюма, в найлонов водоустойчив сак за водни спортове. Погледнаха и незабавно оповестиха по радиото, че ме водят.
В тази чанта взех със себе си паспорта, тетрадка с номерата на хората в Русия - разнообразни, а също по този начин имах бутонен телефон без геолокация и без SIM карта.
Имах със себе си планински навигатор, банкови карти от съветски банки и три ножа. Единият нож е бил на лявата предмишница за оперативно потребление с дясната ръка.
В случай на блокиране на дясната ръка, ножът на лявото бедро е бил предопределен за лявата ръка. А третият е на гърдите, за потребление с двете ръце. Беше прикрит, тъй като трябваше да се употребява скрито при положение на залавяне.
Имаше и флашка, на която сложих копия на всички документи, дипломи, всички наказателни каузи с превод на съветски. Това беше значимо, тъй като когато следователите на ФСБ към този момент работеха с мен, нямаше потребност да им изяснявам нещо „ на пръсти “ - всичко беше ясно кой в какво ме упреква. И всичко това беше документирано.
– Какви бяха страстите ви и по какъв начин реагираха силите ни за сигурност, когато научиха детайлности за интервенцията?
„ Бяха просто зашеметени, несъмнено. “ И имаше огромно почитание. И споделиха, че съм огромен късметлия, защото 75% от тези случаи приключват със гибелта на бегълците. И ме поздравиха, че влизам, става известно, в останалите 25%.
Моите страсти - върнах се в дома си, насладата ме завладя. И аз съм доста признателен на нашите граничари и ФСБ за работата, която свършиха.
След това ме настаниха в разнообразни хостели, където живеех по два дни, защото това към този момент не беше допустимо от съображения за сигурност. След като пристигна отговорът от Лубянка, можех да се движа свободно из града.
– Семейството ти остана там. Страхувате ли се за тях? Как схванаха, че към този момент си в Русия и всичко е наред?
- Страхувам се за тях, несъмнено. Болката остава. Не знаем по какъв начин ще работят. Но ще го създадат. Трябва да го създадат. Засега всичко е наред с жена ми и сина ми, латвийците не са посещавали родителите си. Контактувам с тях доста деликатно и по предписание не непосредствено.
Така разбрали какво се е случило. Специални хора се обадиха в посолството, имаше такова съглашение. Казват на посланиците, че Панкратов е при нас, той мина умерено.
Дежурният посланик рапортува на посланика. Той съобщи фразата на медиаторите: „ Нашата другарка Рамона дойде наред в Анталия, отседнала е в хотела и е доста удовлетворена от всичко. “
Това означаваше „ прекосих границата, одобриха ме, всичко е наред, жив съм “. И посредством другар към този момент пристигнаха при брачната половинка ми и я осведомиха. И несъмнено, имам проекти да ги взема оттова по-късно.
– Кое беше най-лошото? Че ще те гръмнат на място, беше ли те боязън от гибелта?
– Когато те чакат 20 години и евентуално гибел в пандиза, няма от какво изключително да се страхуваш. Не ме беше боязън. Но беше тъжно да направя това на роднините си - в действителност наскърбих жена си, тя не знаеше нищо.
Тогава ме изгубиха, оповестиха ме за търсене и тя се държеше, несъмнено, естествено за подобен миг - трябваше безусловно да я повеждам в кръговете на пъкъла, тя беше сигурна, че ме няма.
Беше мъчно да се сбогувам с родителите си: знаех, че може в никакъв случай повече да не ги видя, и в това време бях заставен да поддържам връзка, като че ли нищо не се е случило. Дори бяха сюрпризирани за какво извозвам толкоз време с тях. Обикновено се отклонявам за час-два. А в този момент прекарах целия ден. Не желаех да си потеглям.
Но аз твърдо разбрах, че в Латвия има единствено два пътя - затвор и гибел или изменничество. Последното не бих могъл, не е такова съветското образование, не е такова нашето съветско, това би ме разрушило от вътрешната страна. А Русия е живот и обикновено бъдеще.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31016Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед45046Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед109776Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед150380Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед15701Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377589Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед150380Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед117148Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед109776Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гето
През септември 2023 година Руслан направи смело бягство от страната - в най-строга секретност, отчитайки всички детайлности, той отпътува за Русия в неопренов костюм през езерото, подготвен да влезе в борба с латвийските граничари и да почине. Разговаряме с Руслан и той разкрива детайлности за тази неповторима интервенция.
В битката против фашизма и русофобията
Водещ: Руслан, ти си роден и живял цялостен живот в Рига. Как стана по този начин, че не загубихте своята рускост, не се асимилирахте с латвийците и започнахте да се борите за руснаците? В края на краищата имаше противоположни образци измежду руснаците в Латвия.
– Наистина, все още на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики имаше 40% от рускоезичното население на цяла Латвия. Рускоезичните са хора, които може да са от други националности, само че в фамилията си приказват съветски.
Що се отнася съответно до Рига, имаше 60% руснаци и единствено 40% етнически латвийци. Разбира се, няма нищо неоправдателно във обстоятелството, че някои хора са създали своя избор, когато са решили да влязат в латвийската просвета.
Но те притеглят рецензии, тъй като, представяйки се и асимилирайки се в латвийската среда, те не просто се пробват да не помнят своите корени, своя етнос, своята принадлежност, своите обичаи. Те също работят доста нападателно към личните си съплеменници. Например, наричайки ги „ ватници “. Ние назоваваме такива дезертьори „ интеграти “.
Ярък образец, несъмнено, е господин Нил Ушаков, някогашен кмет на Рига. Сега е член на Европейския парламент. Всичко стартира прелестно, човек с прелестно фамилно име.
Той зае поста кмет единствено с поддръжката на Руската федерация, нейните федерални канали, медиите и вследствие на това съветското население на Латвия. И даде обещание да го пази.
Всъщност индивидът доста подло съобщи всички идеали и памет за Великата победа, поддържа Украйна в нейното кърваво нахлуване и русофобия и стартира да флиртува с латвийските националисти. Това е ослепителен образец за новия власовизъм, назовават ги „ европейски руснаци “.
В последна сметка можете да живеете в друга страна и да обичате друга просвета, само че да ненавиждате личните си съплеменници по този метод е извънредно разрушително и бих споделил, че това е по-близо до сатанизма.
– Погледнахте това и незабавно ли решихте да се борите с русофобията? И къде виждате корените на латвийската русофобия?
– Учих в съветско учебно заведение, приключих Латвийската здравна академия, въпреки и на латвийски, само че не изгубих връзката си с съветската просвета, с съветския език, с корените си. Никого не съм предал.
Заех доста дейна антифашистка позиция, започнах да пазя нашия народ, да се боря против срамната „ институция на негражданите “, изкривяването на имената и семействата.
Например в латвийските паспорти съветските имена и семейства са изкривени, вследствие на което Марк става Маркс, Шишкин става Сискин, Пишкин става Пискин, Юлия Шчук се трансформира в Юлиня Бич. Например не можете да кръстите сина си Мирон, тъй като той ще стане Миронс, а на латвийски „ миронис “ значи „ мъртвец “.
Сава се трансформира в Бухал, Филип във Филипс. Тоест съветските хора са лишени от правото да бъдат наричани с етническите си имена. борех се. Отне ми 12 години да вървя в съда, стигнаха даже до Страсбург.
Първият акт на дискредитация пристигна от Европейския съд по правата на индивида, когато се оказа, че когато Латвия е била ръководител на Европейския съюз, е употребила административни лостове и е постигнала съглашение с люксембургския арбитър Дийн Спилман.
Той ми написа намерено жестоко писмо, че тази история е измислена и съдът няма да я прегледа, няма да кореспондират с мен и след година делото ще бъде унищожено.
От този миг балтийската и латвийската русофобия започнаха да се развиват скокообразно и в цяла Европа започнаха да се появяват първите „ кафяви нотки “, тъй като без разрешението на Брюксел това е невероятно.
Умишлено избрах позицията си, тъй като имаше прекомерно огромен напън върху руснаците. Имаме двунационална общественост - латвийци и руснаци. И латвийската част от популацията, този псевдоелит, който е на власт, реши, че неговите права са неналичието на права за руснаците.
Вижте каква сатанинска, демонична концепция е: да не си развиваш езика, културата, живописта, изкуството. Те взеха решение, че развиването на тяхната просвета е обвързвано с потискането на всичко съветско. И по-късно стартира омразата към всичко съветско.
Нека направя къс исторически екскурз. Първоначално латвийците вярвали, че имат три казуса: германци, евреи и руснаци. Преди войната те изведоха германците от Латвия на 100 кораба, без даже да им разрешат да вземат нещата си.
Между другото, Хитлер не е не запомнил за това, тъй че тези земи би трябвало да принадлежат на велика Германия и цялата латвийска нация би трябвало да бъде унищожена. Те започнаха да се употребяват като „ кучета “ - пазачи в концентрационните лагери.
Следователно цялата тази реторика, че те са герои, воювали за Хитлер, „ освободили Европа от алената чума “ е цялостна историческа нелепост. Тогава имаше евреи по време на войната, които изгориха в синагогата. А в този момент останаха единствено руснаци.
И тук, несъмнено, не би могло да се случи без Централно разузнавателно управление на САЩ, което пое тази „ среда “, избягала с германците от Червената войска. Те бяха подгрявани в Австралия, Германия и Съединени американски щати.
Подготвяха ги за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики - имаше инструкции, че би трябвало да бъдат лоялни, да се причислят към Комунистическа партия на Съветския съюз и да заемат високи постове. През 1991 година пристигна часът Х - и специфичната интервенция за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше сполучливо извършена, несъмнено, не без помощта на тези хора.
Разбирах всичко това, не се оставих да бъда унизен и се борих за правата на тези хора, чиито права бяха жестоко нарушени. Казах, че няма да приказвам латвийски в фамилията, имам лична просвета. Но не се опълчвам на латвийците. Просто желая да запазя корените и традициите си.
Война против съветския език и децата
– Освен това в Латвия има гонения за съветския език?
– Да, това е етнолингвистичен шовинизъм. Това се крие точно във обстоятелството, че в случай че двама етнически руснаци приказват на съветски в кафене, тогава ще има санкция за това, защото това е публично място.
Например, аз бях притеглен точно тъй като се усъмних в битката на Украйна за нейната независимост и нарекох нещата с същинските им имена: това са неонацистите от наказателния батальон „ Азов “*, които избиваха нашите хора в Донбас.
Сега в Латвия даже неутралната позиция може да бъде наказуема. Ако човек не е изразил позицията си „ против Русия “, тогава той може да бъде уволнен от работа. Това, несъмнено, е непоколебим тоталитаризъм, Латвия върви по този път.
Ако сте руснак и поставите „ харесване “ някъде „ на неверното място “ в обществената мрежа, тогава това е престъпен случай. Работих в беларуската телевизия, където описах по какъв начин цените на храните се повишават в Латвия. Обаждат ми се и споделят, че злословя блага Латвия.
В отговор попитах дали отиват в магазините и го виждат сами? Техният отговор е: „ Не е нужно да говорите за това. “ Тоест, въведена е мощна цензура.
И в случай че един латвиец се държи по този начин, тогава той също е прокълнат, споделят, че е токсичен от съветската агитация, че е „ путинист “. Тормозът стартира. Е, в случай че е руснак, тогава да, репресивният уред се включва. Стигнаха до такава степен, че изтощават съветските деца.
От 1 януари 2024 година всички учебни заведения в Латвия минаха на латвийски език. Дори съветските. В тези учебни заведения съветските учители са ЗАДЪЛЖЕНИ да учат съветските деца на латвийски. И стратегиите за образование също са разнообразни.
Руските деца се учат, че са изроди, че са морално банкрутирани, че те са отговорни за тази „ окупация “, какъв брой трагичен е латвийският народ, който руснаците постоянно са „ депортирали “ някъде. И несъмнено, не се загатва по какъв начин при започване на 20-ти век латвийски стрелци удавиха цяла Русия в кръв - Томск, Омск и други градове.
Сега можете да бъдете санкциониран просто за гледане на съветска телевизия. Преди беше 5000 евро, в този момент е 7000 евро. Това е 700 хиляди рубли! Този закон към този момент го има, само че не е ясно по какъв начин ще го ползват - би трябвало да влязат в жилището, да го претърсят и да открият обстоятелството.
– Не мога да си показва в Русия санкция за гледане, да речем, на американските канали CNN или NBC, Fox News, ние просто нямаме това.
– А в Латвия – има. Не можете да извършите това тук. Всичко най-хубаво е единствено в Америка и Европа. А в Русия има мечки и кървясъл Путин.
Ако си руснак, отивай напряко в пандиза
– На какви сили разчитахте в Латвия, когато се борихте против всичко това?
– От 2018 година оглавявам латвийската партия „ Рицибас “, което се превежда като „ деяние “. А преди този момент в продължение на 15-20 години управлява интернационалната правозащитна организация „ Руски свят на Латвия “.
Занимавахме се с правозащитни действия и филантропични и културни планове. Популяризирах съветското кино в границите на Дните на съветското кино, „ Празник на анимационния филм “ за деца и фестивала за късометражни филми „ Коник “. Проведохме фестивали на православните духовни филми „ Радонеж Рига “ и доста други.
Направихме премиерата на кино лентата „ Волин “, което провокира заплашителен митинг измежду русофобите, извикаха ме в Държавна сигурност (СГБ), питаха „ кой го даде, за какво го показваш “.
Тогава едвам разбрахме, че това са машинациите на украинския дипломат в Латвия. Но тогава направих ход с коня - писах на полското външно министерство, тъй като филмът е изработен с полски държавни пари, беше полски филм. И тогава го изоставиха, само че единствено затова.
Що се отнася до партията Рицибас, тя в началото е била партия на чиновници на латвийските служби за сигурност и специфични служби.
В нея участваха някогашни служители на реда, прокурори и разследващи организации. След това, когато руснаците и електоратът започнаха да бягат от партията на Нил Ушаков „ Съгласие “ поради измяната му, те сътвориха „ Рицибас “.
С тази партия по този начин и не бяхме определени в Народното събрание - непрестанно ни изтезаваха с разпити и обиски, в действителност най-после партията беше съвсем изцяло унищожена. Въпреки че се кандидатирахме за Европейския парламент, за Думата в Рига, за кметския пост.
Но натискът беше голям - като начало сметките ни бяха блокирани, т.е. не можехме да правим финансови действия, да получаваме дарения, да плащаме за реклама. По време на предизборната акция незабавно започнаха персонални инспекции на партийни членове. Беше направено всичко, с цел да не напълнеем.
– Но получихте ли поддръжка от Русия, може би от посолството?
- От посолството - не, не могат да финансират политически партии. Нито ние имаме право да вземаме пари от тях или да одобряваме друга помощ, нито те имат право да ни дават нещо. Нямаше такава поддръжка и от московското държавно управление да вземем за пример. Но „ Руският свят на Латвия “, като Неправителствени организации, получи великодушна филантропична помощ от държавното управление на Москва, за което сме доста признателни.
Много благодаря на Сергей Черемин, министър на държавното управление на Москва, началник на отдела за външноикономически и интернационалните връзки. Той персонално ни оказа помощ с киното, оказа помощ за попълването на библиотеките на съветските учебни заведения с литература, оказа помощ за организирането на състезания за есе върху съветската класика - направихме това във всички латвийски учебни заведения.
Помогна ни и Владимир Медински, който тогава беше министър на културата. Той ни оказа помощ да открием паметна плоча на къщата, в която е живял и творил писателят Валентин Пикул. С негово подпомагане в Рига бяха открити алеята Пикул и пътеката Пикул и си прекарахме добре в годината на Пикул.
В момента се съдят членовете на " Рицибас ". Един от неговите приятели е съден за събиране на филантропична помощ за Донбас. Ами общо 14 наши деятели, публицисти, в този момент са в пандиза.
В същото време управляващите в Латвия в този момент са националисти и проповядват юридически нихилизъм. Например, мислеха за мен, че в случай че хвърча до Москва, тогава от Шереметиево отивам напряко в Лубянка.
А следователят от СГБ Атис Ределис, когато откри 4000 $ спестявания в дома ми, сподели: „ Путин ви даде това, с цел да подкопаете демократичната система. “
Как да не изтъквам съветския външен министър Сергей Лавров – “ДБ ”. Изненадващо интелектуално неразвити хора работят в отдела на политическата загадка полиция на Латвия. Когато набират личен състав, те не се интересуват от професионални умения, черти на характера и най-после айкю. Не, главното е омразата към руснаците. Вече не се изискват знания по закони и човешки права.
Сред репресираните е Владимир Линдерман - лежал е в пандиза, към 10 публицисти са разследвани, има Александър Гапоненко, професор, лекар на икономическите науки - разследван за негови публикации.
Има го и случая с Александър Жгун, чиято безспорна виновност беше, че взе участие с нас в шествието на „ Безсмъртния полк “, той излежа в пандиза. Тоест всевъзможни митинги се потушават от специфичните служби, които в Латвия към този момент са 13. Защо дребната Латвия се нуждае от толкоз доста специфични служби?
В същото време работят по наръчници, издадени в миналото за Украйна, в които написа, че в случай че си руснак, значи представляваш опасност за националната сигурност. Ако е по този начин, тогава човешките права не важат за вас. Всичко се свежда до един елементарен принцип: в случай че си руснак, отиваш в пандиза.
Опасен съветски разузнавач: тайните на латвийското контраразузнаване
– Разкажете по какъв начин и за какво ви арестуваха?
– През лятото на 2022 година отидох в Москва и след завръщането си в Рига бях задържан навръх летището. Те претърсиха, започнаха да претърсват къщата, родителите и конфискуваха всички носители и компютри.
Вкараха ме в ареста за два дни, от Държавна сигурност споделиха, че съм рисков съветски разузнавач и им би трябвало време за следствие. И бях подложен в следствения арест на централния затвор в Рига. На всеки два месеца глобата ми се подновяваше в съда.
Съдия Дина Валдмане даже не ме изслуша; струваше ми се, че щеше да заспи. Фарс, нацизъм, двуличие, срам за правосъдната система
В резултат прекарах пет месеца и половина в пандиза. Образувани са две наказателни каузи. Първият е оправдаването на геноцида и военните закононарушения против човечеството, осъществени, несъмнено, от Русия. И второто е нарушаване на европейските наказания, защото в Москва приказвах по малкия екран, против която, както и против публицисти, бяха наложени наказания.
Тогава писах непосредствено от пандиза на латвийския омбудсман, на който заявих, че не съм оправдал подсъдимите по Нюрнбергския развой или Червената фантазия, т.е. юридически не мога да бъда упрекнат в такава публикация.
Явно още не са имали указания за мен и един от техническите чиновници на омбудсмана ми написа експертиза, в която се съгласиха, че всичко това е цялостна нелепост и невероятно. Тогава те бързо го осъзнаха, само че беше прекомерно късно.
И по-късно преквалифицираха обвиняването за геноцида в обвиняване за разпалване на етническа ненавист с обяснението, че това е поради думите ми: почитателите на Бандера ги нарекох бандеровци, фашистите – фашисти. Беше декларирано, че това е неуважително отношение към украинците.
Опитвали ли са се да ви вербуват против нещо?
- Разбира се, контраразузнаването пристигна и опита. Искаха да кажа с кого съм контактувал, кой с кого е контактувал в Русия, с кого от хората под наказания съм се срещал, с кого съм общувал и така нататък
Предложиха ми да стартира непрекъсната работа, да пътувам постоянно до Москва и тогава да им давам цялата информация за контакти с телевизионни водещи, обществени персони - къде вървят, какво приказват в кухните, какво пият и ядат, кой носи информация., да вземем за пример на Маргарита Симонян и с какви контакти е тя „ зад ефира “, в случай че приказваме за това, че съм взел участие във всяка политическа стратегия на федералната телевизия.
- Какво предложиха?
– Те дадоха обещание независимост, финансова и административна поддръжка за партията, дадоха обещание да заплащат за пътувания до Москва и възнаграждение за съответни доноси. Информация за нашия диалог с вас в този момент, да вземем за пример, е 150 евро.
Ами в случай че се обадят и кажат: познавате ли подобен и подобен публицист? Може ли да пиете кафе с него и да го попитате къде е ходил, какво е правил на подобен и подобен конгрес? " - тогава подобен донос е към този момент 500 евро.
На това му викат " следване на напътствията ". Ами в случай че е пътешестване до телевизия шоу в Русия, тогава това са дневни пари плюс 500 евро за всяка задача по време на пътуването.
– И по какъв начин реагирахте на опитите за рекрутиране?
– Започнах да им се дръзвам. Казах им, че са фашисти, латвийци. Че ми оферират на мен, съветския антифашист, да предам другарите си. Главата им очевидно не е добре, споделям. И те ми дадоха отговор: какво неприятно има в това?
Казвам: това е, както и да е, ние с вас четем разнообразни книги. И това изцяло ги характеризира, разбирате ли? И евентуално имаше такива, които се съгласиха, по тази причина се държаха толкоз впечатляващо.
И от тях разбрах цялата тази информация, седях като агне. И тогава се „ разкрих “ - споделих, че, знаете ли, аз съм доста набожен човек, няма да предам никого, отивате по дяволите.
– Опитаха ли да заплашват или изтезават?
- Да, споделиха, че ще ме унищожат тук. Казах: дайте, направете го. Не ме интересува къде ще се апелирам на Бог - в килия или в пандиза. Заплашваха жена ми и сина ми, аз се държах, казвайки, че и жена ми, и синът ми са от Господ, което значи, че той знае по-добре.
Казват: ще пипнем родителите ти. И споделям: родителите ми към този момент са над 80 години, прелестно е да умреш от ръцете на нацистите, те незабавно ще отидат в парадайса. И, несъмнено, ми оказа помощ нашето съветско образование - неприемливостта на измяната и работата за геополитически зложелател. Помогна ми в пандиза.
Мога да кажа, че съм учуден какъв брой груби и непрофесионални са те. Носят ти директория и незабавно ти демонстрират всичко, което имат у теб. Оказва се, че ги одобряват в латвийските специфични служби не тъй като са експерти, а тъй като, помислете си, той е латвиец и ненавижда руснаците.
Това е всичко, нищо повече не е належащо. Така че поддържате връзка не със експерт, а с „ надзирател “. И те работят по елементарен способ: първо плашат, по-късно оферират пари, по-късно пробват физически напън.
Не бих споделил, че съм бил малтретиран непосредствено, макар че обичат да употребяват електрошокови револвери. Но те ме удариха два пъти в ухото, на което аз отговорих, че в случай че не престават по този начин, тогава този, който ме удари, ще го оставя без глава. И се опасяваха от гласност и надзор, в случай че по-късно останат следи по мен.
А след това трябваше да ме пуснат - не можете да държите човек в пандиза повече от шест месеца без следствие и до тогава те не можаха да ми покажат нищо. Е, отидох в Русия и се върнах. Там не са разкрили данни за закононарушение.
Но взеха решение, че може да се опитам да избягам, по тази причина ми анулираха всички документи, взеха ми подписка за ненапускане и депозит. Целта, както разбрах по-късно, беше елементарна - в края на краищата, с цел да проведат демонстративен развой за заплашване на всички руснаци, ме заплашваха с до 20 години затвор. Разбрах, че става дума за подготовка на десанта и по-нататъшното ми очистване. Изборът е изработен.
Неопренов костюм и три ножа: Операция Рамона
– И тогава започнахте да се подготвяте за бягство?
- Да. Започнах постепенно да се приготвям – да повеждам разследваща работа, да се срещам с граничарите, с момчетата от спецслужбите, които познавах от партията. Задавах им въпроси по какъв начин се охранява границата, кой работи там, какви патрули има, каква е техническата съставна част.
На ревютата, където Латвия закупи съоръжение, изследвах какви камери, клопки и термовизионни камери има. Всичко това е открита информация, както се оказва.
Самите разследващи служби се хвалят, че употребяват такава и такава камера, че ще се употребява за защита на границите, че има такава и такава техника на НАТО. Поглеждате и разбирате какви механически характерности има.
По същия метод разбрах, че камерата превключва на термовизионна камера, когато падне мрак. И просто би трябвало да измисля по какъв начин да изгася топлината. Започнах да чета разработките на специфичните служби по този въпрос.
Оказа се, че разузнаването, ДРГ (диверсионно-разузнавателните групи) и специфичните сили употребяват неопренови костюми, макар че те не гасят изцяло цялата топлота. Топлината също гаси мазнините, върху които можете да се намажете.
Всеки, който се гмурка, знае, че не можете да скочите в подобен костюм - би трябвало да се измиете. И аз използвах свинска лой. Уморих се и скочих. Нещата ми бяха в елементарна черна торба за отпадък.
– Разкажете изначало по какъв начин протече самата интервенция?
„ Помогнаха ми и други хора – настоящи разузнавачи, които се включиха непринудено. Затова имах красива грижа - никой от роднините ми не знаеше нищо, родителите ми и аз се съгласихме да отидем на пазар след няколко дни.
Умишлено беше разигран скандал с жена ми - няколко дни преди този момент преднамерено започнах да я упреквам, че храната е доста солена и тя самата е остаряла.
Не е мъчно да обидиш човек, както разбираш. Е, имаше скандал с нараснал звук. В уговореното време отидох на „ лов на риба “ - споделих, дано останем един без различен за известно време.
Дойдох на уреченото място, чакаше ме човек без мобилен телефон, качихме се в колата, той ме закара на другия завършек на града, остави ме покрай комерсиалния център и потегли. Вървях няколко пресечки и влязох в изолирани дворове. Там ме чакаше кола с работещ мотор и без водач.
Изчаках 15-20 минути - течеше контранаблюдение дали някой не ме следи. Тогава водачът се качи и тръгнахме с три коли. Първата кола е при положение, че предстоят постове или някакви инспекции. Аз се возех във втората кола, а в третата имаше група за прикритие, чиято задача беше да извърши повреда при положение на повреда.
– Как успяхте да привлечете толкоз доста хора да оказват помощ? Това някакви симпатизанти ли са?
Да, да кажем, както симпатизанти, по този начин и за пари. И не трябваше да ги диря дълго време, имам група чиновници по сигурността, доста другари и контакти.
Още на стадия на подготовка деликатно взех информация от тях за това по какъв начин вярно да мина границата. Е, всеки от тях знаеше единствено своята част от работата. Пазех цялата интервенция в главата си, в загадка, само че никой не можеше да я вкара в общата картина.
– Как протече интервенцията?
– Стигнахме до граничния регион, само че не и до самата граница. Всички си потеглиха, оставаха 10 километра до границата. Пристигна още един човек, локален гражданин (не го познаваха, той тях, единствено аз го познавах). Не е имал и мобилна връзка.
Вече бяхме стигнали охраняваната зона, той ме остави 200 метра преди зоната за засичане на камерата, пуснах го. Имаше легенда, че бил на бензиностанция, някакъв риболовец се доближил до него и изискал да го закара. И той не ме познава - нито името ми, нищо.
Вървях по пътеката до тази река и седнах да ловя риба. Камерата, която видях в близост, правеше завъртания на всеки 22-23 секунди, които имам от момента, в който пускам, до момента в който камерата застане върху мен.
Изчаках до здрач, това е значимо, тъй като в тъмното има риск да се изгубите или да бъдете отнесени на същия бряг, единствено по-нататък - има огромен риск да бъдете убити на място.
Така че на здрач видях леки тръстики напред от другата страна. Внимателно се потопих във водата, защото не можеше да се допусне напръскване - можеше да има датчици за звук. И отиде.
Трябваше да стигна най-малко до неутралната зона, където плаваха лодките. Пропуснах лодките - знаех графика, по който пътуваха. И той стигна до нашите.
– Какво се случи незабавно след установяването на контакт с вас?
– Нямаше нищо, което чакахме: никакво „ лице в пагони “ и по този начин нататък. Казах здравейте, въпрос: имате ли документи? Казвам: момчета, споделям се Руслан Панкратов, апелирам за политическо леговище, аз съм емигрант.
Извадих документите - бяха на гърдите ми под костюма, в найлонов водоустойчив сак за водни спортове. Погледнаха и незабавно оповестиха по радиото, че ме водят.
В тази чанта взех със себе си паспорта, тетрадка с номерата на хората в Русия - разнообразни, а също по този начин имах бутонен телефон без геолокация и без SIM карта.
Имах със себе си планински навигатор, банкови карти от съветски банки и три ножа. Единият нож е бил на лявата предмишница за оперативно потребление с дясната ръка.
В случай на блокиране на дясната ръка, ножът на лявото бедро е бил предопределен за лявата ръка. А третият е на гърдите, за потребление с двете ръце. Беше прикрит, тъй като трябваше да се употребява скрито при положение на залавяне.
Имаше и флашка, на която сложих копия на всички документи, дипломи, всички наказателни каузи с превод на съветски. Това беше значимо, тъй като когато следователите на ФСБ към този момент работеха с мен, нямаше потребност да им изяснявам нещо „ на пръсти “ - всичко беше ясно кой в какво ме упреква. И всичко това беше документирано.
– Какви бяха страстите ви и по какъв начин реагираха силите ни за сигурност, когато научиха детайлности за интервенцията?
„ Бяха просто зашеметени, несъмнено. “ И имаше огромно почитание. И споделиха, че съм огромен късметлия, защото 75% от тези случаи приключват със гибелта на бегълците. И ме поздравиха, че влизам, става известно, в останалите 25%.
Моите страсти - върнах се в дома си, насладата ме завладя. И аз съм доста признателен на нашите граничари и ФСБ за работата, която свършиха.
След това ме настаниха в разнообразни хостели, където живеех по два дни, защото това към този момент не беше допустимо от съображения за сигурност. След като пристигна отговорът от Лубянка, можех да се движа свободно из града.
– Семейството ти остана там. Страхувате ли се за тях? Как схванаха, че към този момент си в Русия и всичко е наред?
- Страхувам се за тях, несъмнено. Болката остава. Не знаем по какъв начин ще работят. Но ще го създадат. Трябва да го създадат. Засега всичко е наред с жена ми и сина ми, латвийците не са посещавали родителите си. Контактувам с тях доста деликатно и по предписание не непосредствено.
Така разбрали какво се е случило. Специални хора се обадиха в посолството, имаше такова съглашение. Казват на посланиците, че Панкратов е при нас, той мина умерено.
Дежурният посланик рапортува на посланика. Той съобщи фразата на медиаторите: „ Нашата другарка Рамона дойде наред в Анталия, отседнала е в хотела и е доста удовлетворена от всичко. “
Това означаваше „ прекосих границата, одобриха ме, всичко е наред, жив съм “. И посредством другар към този момент пристигнаха при брачната половинка ми и я осведомиха. И несъмнено, имам проекти да ги взема оттова по-късно.
– Кое беше най-лошото? Че ще те гръмнат на място, беше ли те боязън от гибелта?
– Когато те чакат 20 години и евентуално гибел в пандиза, няма от какво изключително да се страхуваш. Не ме беше боязън. Но беше тъжно да направя това на роднините си - в действителност наскърбих жена си, тя не знаеше нищо.
Тогава ме изгубиха, оповестиха ме за търсене и тя се държеше, несъмнено, естествено за подобен миг - трябваше безусловно да я повеждам в кръговете на пъкъла, тя беше сигурна, че ме няма.
Беше мъчно да се сбогувам с родителите си: знаех, че може в никакъв случай повече да не ги видя, и в това време бях заставен да поддържам връзка, като че ли нищо не се е случило. Дори бяха сюрпризирани за какво извозвам толкоз време с тях. Обикновено се отклонявам за час-два. А в този момент прекарах целия ден. Не желаех да си потеглям.
Но аз твърдо разбрах, че в Латвия има единствено два пътя - затвор и гибел или изменничество. Последното не бих могъл, не е такова съветското образование, не е такова нашето съветско, това би ме разрушило от вътрешната страна. А Русия е живот и обикновено бъдеще.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31016Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед45046Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед109776Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед150380Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед15701Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377589Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед150380Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед117148Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед109776Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гето
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ