Анализ: Ако не е имало Октомврийска революция, Русия щяла да владее Босфора
Руското издание agitpro.su разгласява забавен материал с провокативен край под заглавие " Неоосманский план Турции закончится российским Босфором ". Представяме го със съкращения.
По време на Първата международна война Руската империя воювала в състава на победилата коалиция Антанта. Тя обаче е най-ощетената страна във войната вследствие на избухналата болшевишка Октомврийска гражданска война (25 октомври/7 ноември 1917 г.).
Войната публично завършила на 11 ноември 1918 година, само че за Русия краят е подложен с Бресткия мир още на 3 март 1918 година Тогава от нея са отнети Финландия, Полша, Прибалтика, Украйна, част от Беларус и Закавказието. Какво обаче с някаква доза сигурност е щяло да се случи, в случай че историята се е развила по различен сюжет, изключително във връзка с Турция, съдружник на Германия във войната?
През март-април 1915 година е подписано Съглашение на Русия с Англия и Франция за Проливите. Изданието agitpro.su в детайли изброява разменените 6 броя паметни мемоари от 5 до 10 март сред съветския външен министър Сергей Сазонов и посолствата в Петербург на Франция и Англия. В сходство с това съглашение Англия и Франция се съгласяват след победа над Антантата Русия да причисли Константинопол (Истанбул), проливите Босфор и Дарданелите, както и прилежащите им региони надлежно в европейската и азиатската част на Турция като съдружник на Германия.
![Ердоган омекна, желае европейско бъдеще за Турция]( "Ердоган омекна, желае европейско бъдеще за Турция")
Ердоган омекна, желае европейско бъдеще за Турция
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прикани Европейския съюз за разговор, като предизвести блока да не се трансформира в инструмент за вра...
През март-май 1916 година Англия и Франция получили единодушието на Русия по отношение на проектите по делене на Турция. С Русия е подписано Съглашение по делене на азиатска Турция 1916 година, което е завършено в паметни мемоари, нота и две телеграми. На собствен ред Англия и Франция под формата на продан на ноти от 9 до 16 май 1916 година сключили Договора Сайкс-Пико, който представлявал съглашение за разделянето на азиатските владения на Османската империя.
По тези договорености съдружниците дали заричане да изпълнят Съглашението на Русия с Англия и Франция за проливите от 1915 година, като също ѝ придадат областите Ерзурум, Трапезунд, Ван, Битлис и част от Кюрдистан. Освен това, под протекторат на Руската империя влизал и Йерусалим, който до тогава бил в състава на Османската империя.
В съветските медии постоянно подлагат на критика военнополитическото управление на страната в липса на дълготрайно стратегическо обмисляне. Само че такова обмисляне нямат единствено дребните страни като България, а огромните усърдно укриват стратегическите си планове.
Очевидно е, че огромният проблем за Русия не е НАТО, като подобен се обрисува Турция. Факт е, че Анкара се е прицелила в някогашните територии на Руската империя и на някогашния Съветски съюз. Конкретно става дума за Кавказкия район: турците компактно навлязоха в Азербайджан, предлагайки концепцията " две страни – един народ ". Анкара също е доста дейна в Средна Азия и в Кавказ. Информационното и културно въздействие на Турция е ориентирано освен към граничещите с Турция страни като Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркмения, само че и директно на съветска територия: Крим, Чечня, Дагестан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария. Турция драговолно търси контакти с Украйна и татарския етнос в Крим.
От 90-те години на XX век Турция съживи своя глобалистки план за възобновяване на Велик Туран. Ердоган сътвори един малко прочут план до 2099 година Турция да стане четвърта мощ в света след Съединени американски щати, Китай и Русия. Да се доверяваш на Ердоган е рисковано, тъй като той постоянно може да откри предлог да наруши договорите по отношение на Сирия, Либия и Нагорни Карабах.
![Политиката на Турция за османското завещание става все по-явна]( "Политиката на Турция за османското завещание става все по-явна")
Политиката на Турция за османското завещание става все по-явна
Турция очевидно води дейна политика за отбрана на османското завещание по света, в това число и на Балканите. От 2014 година Турската аген...
И въпреки всичко какви могат да са геополитическите проекти на Русия през XXI век? Факт е, че на нея не ѝ трябват нови земи. Нейните два световни казуса са: 1. Демографският проблем: След 1992 година тя има 5-6% негативен приръст. 2. Санкциите на Съединени американски щати, които не ѝ дават достъп до интернационалните финансови пазари, с цел да излезе от суровинния темперамент на експорта си в региона на високите технологии.
С изключение на Анкара, на никого в близост не му се ще да води война. Докъде обаче ще стигне Ердоган в хегемонистичните си желания? По генезис той е турчин, само че у него ясно се долавя нещо византийско.
Не е възможно Русия да няма в разнообразни разновидности стратегически проект за XXI век. Ами в случай че той се основава на параметрите на Съглашението на Русия с Англия и Франция за Проливите от 1915 година и Съглашението за делене на азиатската част на Турция от 1916 година? Само от Турция зависи Москва кои проекти непрестанно да актуализира.
Сега Русия основава чувството, че води геополитически игри за непозната сметка, като тъкмо в нужния миг обръща изглеждащата изгубена обстановка в своя изгода. За това свидетелства принуждаването на Грузия за мир през 2008 година, присъединението на Крим към Русия през 2014 година и последните събития в Нагорни Карабах. На дневен ред са Приднестровието и Донбас.
Според agitpro.su, същото ще се случи и с турския план Велик Туран – той може да приключи с съветски байрак над Босфора и Дарданелите.
По време на Първата международна война Руската империя воювала в състава на победилата коалиция Антанта. Тя обаче е най-ощетената страна във войната вследствие на избухналата болшевишка Октомврийска гражданска война (25 октомври/7 ноември 1917 г.).
Войната публично завършила на 11 ноември 1918 година, само че за Русия краят е подложен с Бресткия мир още на 3 март 1918 година Тогава от нея са отнети Финландия, Полша, Прибалтика, Украйна, част от Беларус и Закавказието. Какво обаче с някаква доза сигурност е щяло да се случи, в случай че историята се е развила по различен сюжет, изключително във връзка с Турция, съдружник на Германия във войната?
През март-април 1915 година е подписано Съглашение на Русия с Англия и Франция за Проливите. Изданието agitpro.su в детайли изброява разменените 6 броя паметни мемоари от 5 до 10 март сред съветския външен министър Сергей Сазонов и посолствата в Петербург на Франция и Англия. В сходство с това съглашение Англия и Франция се съгласяват след победа над Антантата Русия да причисли Константинопол (Истанбул), проливите Босфор и Дарданелите, както и прилежащите им региони надлежно в европейската и азиатската част на Турция като съдружник на Германия.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прикани Европейския съюз за разговор, като предизвести блока да не се трансформира в инструмент за вра...
През март-май 1916 година Англия и Франция получили единодушието на Русия по отношение на проектите по делене на Турция. С Русия е подписано Съглашение по делене на азиатска Турция 1916 година, което е завършено в паметни мемоари, нота и две телеграми. На собствен ред Англия и Франция под формата на продан на ноти от 9 до 16 май 1916 година сключили Договора Сайкс-Пико, който представлявал съглашение за разделянето на азиатските владения на Османската империя.
По тези договорености съдружниците дали заричане да изпълнят Съглашението на Русия с Англия и Франция за проливите от 1915 година, като също ѝ придадат областите Ерзурум, Трапезунд, Ван, Битлис и част от Кюрдистан. Освен това, под протекторат на Руската империя влизал и Йерусалим, който до тогава бил в състава на Османската империя.
В съветските медии постоянно подлагат на критика военнополитическото управление на страната в липса на дълготрайно стратегическо обмисляне. Само че такова обмисляне нямат единствено дребните страни като България, а огромните усърдно укриват стратегическите си планове.
Очевидно е, че огромният проблем за Русия не е НАТО, като подобен се обрисува Турция. Факт е, че Анкара се е прицелила в някогашните територии на Руската империя и на някогашния Съветски съюз. Конкретно става дума за Кавказкия район: турците компактно навлязоха в Азербайджан, предлагайки концепцията " две страни – един народ ". Анкара също е доста дейна в Средна Азия и в Кавказ. Информационното и културно въздействие на Турция е ориентирано освен към граничещите с Турция страни като Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркмения, само че и директно на съветска територия: Крим, Чечня, Дагестан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария. Турция драговолно търси контакти с Украйна и татарския етнос в Крим.
От 90-те години на XX век Турция съживи своя глобалистки план за възобновяване на Велик Туран. Ердоган сътвори един малко прочут план до 2099 година Турция да стане четвърта мощ в света след Съединени американски щати, Китай и Русия. Да се доверяваш на Ердоган е рисковано, тъй като той постоянно може да откри предлог да наруши договорите по отношение на Сирия, Либия и Нагорни Карабах.
Турция очевидно води дейна политика за отбрана на османското завещание по света, в това число и на Балканите. От 2014 година Турската аген...
И въпреки всичко какви могат да са геополитическите проекти на Русия през XXI век? Факт е, че на нея не ѝ трябват нови земи. Нейните два световни казуса са: 1. Демографският проблем: След 1992 година тя има 5-6% негативен приръст. 2. Санкциите на Съединени американски щати, които не ѝ дават достъп до интернационалните финансови пазари, с цел да излезе от суровинния темперамент на експорта си в региона на високите технологии.
С изключение на Анкара, на никого в близост не му се ще да води война. Докъде обаче ще стигне Ердоган в хегемонистичните си желания? По генезис той е турчин, само че у него ясно се долавя нещо византийско.
Не е възможно Русия да няма в разнообразни разновидности стратегически проект за XXI век. Ами в случай че той се основава на параметрите на Съглашението на Русия с Англия и Франция за Проливите от 1915 година и Съглашението за делене на азиатската част на Турция от 1916 година? Само от Турция зависи Москва кои проекти непрестанно да актуализира.
Сега Русия основава чувството, че води геополитически игри за непозната сметка, като тъкмо в нужния миг обръща изглеждащата изгубена обстановка в своя изгода. За това свидетелства принуждаването на Грузия за мир през 2008 година, присъединението на Крим към Русия през 2014 година и последните събития в Нагорни Карабах. На дневен ред са Приднестровието и Донбас.
Според agitpro.su, същото ще се случи и с турския план Велик Туран – той може да приключи с съветски байрак над Босфора и Дарданелите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ