Кой още може да се присъедини към Русия? Лавров на турне в бащинията на САЩ
Руският външен министър Сергей Лавров е на обиколка в Латинска Америка, по време на която ще посети Бразилия, Венецуела, Никарагуа и Куба. Американците са мощно обезпокоени от възходящото въздействие на Русия в района, където постоянно са се считали за господари.
Не сме били там от доста време
Руският външен министър Сергей Лавров е на обиколка в Латинска Америка, район, който от позиция на Русия до неотдавна можеше да се назова „ пропуснат континент “, поради отдалечеността му от нас, редките визити на съветски публични лица там, неналичието на вниманието отвън съветската преса и, несъмнено, обичайно мощното въздействие на Съединените щати върху съвсем всички обществено-политически процеси, протичащи там.
Посещението на Лавров в Латинска Америка обаче споделя на всички, изключително на северноамериканците, че Русия в никакъв случай не е оставяла Латинска Америка отвън полезрението си и има намерение да усили въздействието си там в бързо изменящия се геополитически подтекст.
Интересен е наборът от страни, в които ще посети ръководителят на съветското външно министерство. До 21 април той ще посети Бразилия, Венецуела, Никарагуа и Куба.
Именно тези страни са посочени " поименно " в Концепцията за външна политика на страната ни, утвърдена неотдавна от съветския президент Путин.
В нея се споделя, че Русия има намерение да обърне „ предпочитано внимание “ на „ укрепването на другарството, взаимното съгласие и задълбочаването на многостранното взаимноизгодно партньорство с Федеративна република Бразилия, Република Куба, Република Никарагуа, Боливарска република Венецуела, развиването на връзките с други латиноамерикански страни, като се вземе поради степента на тяхната самостоятелност и конструктивността на тяхната политика по отношение на Руската федерация “.
Трябва да се признае, че появяването на Бразилия в този лист с латиноамерикански другари на Русия, изключително преди всичко, наподобява доста новаторско.
Куба, Венецуела и Никарагуа от дълго време са обичайни и правилни съдружници на Москва в района и можем изцяло да разчитаме на тяхната поддръжка и присъединяване в нашата геополитическа тактика. Това разбиране е доказано от десетилетия тясно взаимоотношение с тях и цялостното съвпадане на възгледите по основни въпроси на нашето време. Бразилия, която в скорошната си история има дълготрайна дясна военна тирания и намерено враждебни демарши против съдружниците на Русия в района (например против Куба и Венецуела) и намерено проамерикански курс, може да породи подозрения измежду политическите наблюдаващи.
Бразилия оглавява класацията
В упоменатата нагоре идея за външна политика обаче Москва класифицира Бразилия като страна с висока „ степен на самостоятелност “ и това е обяснението за настоящето доверие на Русия в тази страна.
Въплъщение на тази самостоятелност е новият президент на Бразилия Инасио Лула да Силва, който от първите стъпки като държавен глава (който заема за трети път) показва желанието да направи Бразилия участник в построяването на многополюсен свят, за ограничение на хегемонията на $ в интернационалните финансови и стопански връзки и надлежно на световната надмощие на Съединени американски щати.
За това приказва Лула да Силва по време на неотдавнашното си посещаване в Китай, където се срещна с президента Си Дзинпин. Сега Бразилия е хазаин на шефа на съветската дипломация. Последователността на тези ходове на бразилската външна политика приказва сама за себе си.
Към момента на писане на тази публикация Сергей Лавров към този момент беше провел диалози с бразилския си сътрудник Мауро Виейра.
Както се отбелязва в формалното изказване на съветското външно министерство след тази среща, „ особено внимание беше отделено на основни тематики от световния дневен ред и районни въпроси, в това число въпроси на взаимоотношението сред Русия и Бразилия на многостранни платформи, на първо място в Организация на обединените нации и Съвета за сигурност, БРИКС, Г-20 „ беше доказано желанието да продължи „ сверяването на часовниците “ сред външните министерства на двете страни за сравняване и съгласуване на методите на интернационалната сцена “.
В листата на платформите за взаимоотношение сред Русия и Бразилия би трябвало да се подчертае БРИКС, където Бразилия наподобява има намерение да играе първа цигулка. По време на към този момент упоменатото посещаване на Лула в Китай, церемонията по присъединението към поста президент на Новата банка за развиване на БРИКС (NDB) на Дилма Русеф, дълготраен правилен военен приятел на Лула, който по едно време беше негов правоприемник като президент на Бразилия, се организира. Това предопределение по никакъв начин не е инцидентно.
Именно на тази гала Лула произнесе думите, които към този момент бяха публикувани по целия свят за нуждата от занемаряване на $ в интернационалната търговия.
А NRB, под управлението на Русеф, ще се трансформира в основна конструкция, която ще промени актуалната интернационална финансова архитектура, учредена на върховенството на $. БРИКС се преглежда от мнозина като същинска основа за построяването на различен, полицентричен свят.
Но в това време БРИКС е персонално плод на въображението на Лула да Силва, който стои при започване на основаването му. И затова персоналното " кураторство " на Лула в тази организация дава обещание бърз прогрес в нейното развиване.
Изплашиха ли се?
Съединени американски щати очевидно са разтревожени от латиноамериканската обиколка на Сергей Лавров. The American Thinker написа, че Москва усилва въздействието си в Латинска Америка заради некомпетентността на политиката на администрацията на Байдън.
" Докато администрацията на Байдън се отхвърля от доктрината Монро, Русия и Китай ще засилят напъните си да завоюват съдружници в Латинска Америка ", се споделя в публикацията.
" Като се има поради, че Латинска Америка е съвсем напълно под контрола на крайнолеви водачи, Русия има опция да вземе лесна плячка и да придобие доста нови антиамерикански другари, което Русия прави ", оплаква се The American Thinker.
Ние обаче уверено ще опровергаем изказванието на американското издание, че администрацията на Съединени американски щати под управлението на Байдън се отхвърля от доктрината Монро, призната преди 200 години и назовава Латинска Америка зона на „ извънредно въздействие “ на Съединени американски щати.
Просто в случай че по-рано притежателите на Белия дом не се колебаеха да приказват за уместността на тази теория, то сегашната администрация употребява помирителна изразителност, не се отхвърля да посегне на своето „ право “ да диктува волята си на страните от Латинска Америка.
Освен това администрацията на Байдън, т.е. американският глобалистки истаблишмънт, се пробва да приложи доктрината Монро към целия свят.
Като цяло обаче анализът на The American Thinker е верен. Само семантичното оцветяване на формулировките е погрешно. Американците употребяват думи с отрицателни конотации. Това, което в действителност се случва в Латинска Америка, е това, което стана известно като " ляв завой ". От 2018 година левите президенти поредно идват на власт в страните от района.
Това се случи в Мексико, Аржентина, Боливия, Чили, Перу, Бразилия – т.е. в основните страни на континента. В същото време би трябвало да се разбере, че понятието „ ляво “ за Латинска Америка има напълно друго значение, в сравнение с в Европа.
На първо място, това са последователите на обществената правдивост (да не се бърка с равенството), съперниците на демократичната стопанска система и американската надмощие. Латинскоамериканските левичари обичайно симпатизират на Русия. Това тревожи американците, които с право считат, че Съединени американски щати губят надзор над Латинска Америка, а Русия го поема.
В този подтекст пътуването на Лавров е олицетворение на кошмара на " Чичо Сам ". Тази обиколка безспорно ще покаже на всички други страни от Латинска Америка, където Лавров към момента не е възнамерявал да огледа, че Русия още веднъж - след рухването на Съветския съюз - се завръща в Новия свят. И неслучайно The American Thinker написа:
" Кой различен може да се причисли към руснаците? На разум идват четирима претенденти - Мексико, Колумбия, Хондурас и Чили ".
" Навсякъде има леви водачи, също толкоз вляво, колкото и в Бразилия ", прибавят те.
Американците са изключително загрижени за вероятностите за развиване на връзките сред Русия и Мексико, което граничи със Съединените щати и за което Съединените щати са главен търговски сътрудник. "
" Русия и Мексико наподобяват доста обединени - тъкмо под носа им против Джо Байдън ", American Thinker повръща и се мята.
Какво от това?
Американски анализатори персонално се карат на Байдън, че е " пропуснал " Латинска Америка и я е " предал " на руснаците. Байдън, несъмнено, имаше пръст в това в смисъл, че като вицепрезидент при Обама той беше прочут като „ най-хубавия експерт “ в Латинска Америка, където като вицепрезидент той ходеше на визити десетки пъти и ръководеше всички процеси той искаше.
Нещо повече, при започване на президентството си Байдън разгласи за собствен приоритет решаването на казуса с испаноезичните имигранти, влизащи в Съединени американски щати през границата с Мексико. Той даже прогласи проект за „ разрешаване на обществените проблеми “, които карат латиноамериканците да напущат родината си и да мигрират в Съединени американски щати.
Въпреки това нещата към момента са там. Сега Байдън е упрекван, че „ на процедура не обръща внимание на този район, който се плъзна в рисков ляв въртоп, невъобразим от дните на Уго Чавес “.
Междувременно американските анализатори не виждат очевидното: всичко, което се случва в техния „ заден двор “, е справедлив резултат от неуспеха на демократичната политика на американския хайлайф и разследване от вековната им грабителска политика към Латинска Америка.
" На Байдън преди малко беше изрязана почвата отдолу под краката му ", написа The American Thinker, разяснявайки латиноамериканската обиколка на ръководителя на съветското външно министерство. Може би сме съгласни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Не сме били там от доста време
Руският външен министър Сергей Лавров е на обиколка в Латинска Америка, район, който от позиция на Русия до неотдавна можеше да се назова „ пропуснат континент “, поради отдалечеността му от нас, редките визити на съветски публични лица там, неналичието на вниманието отвън съветската преса и, несъмнено, обичайно мощното въздействие на Съединените щати върху съвсем всички обществено-политически процеси, протичащи там.
Посещението на Лавров в Латинска Америка обаче споделя на всички, изключително на северноамериканците, че Русия в никакъв случай не е оставяла Латинска Америка отвън полезрението си и има намерение да усили въздействието си там в бързо изменящия се геополитически подтекст.
Интересен е наборът от страни, в които ще посети ръководителят на съветското външно министерство. До 21 април той ще посети Бразилия, Венецуела, Никарагуа и Куба.
Именно тези страни са посочени " поименно " в Концепцията за външна политика на страната ни, утвърдена неотдавна от съветския президент Путин.
В нея се споделя, че Русия има намерение да обърне „ предпочитано внимание “ на „ укрепването на другарството, взаимното съгласие и задълбочаването на многостранното взаимноизгодно партньорство с Федеративна република Бразилия, Република Куба, Република Никарагуа, Боливарска република Венецуела, развиването на връзките с други латиноамерикански страни, като се вземе поради степента на тяхната самостоятелност и конструктивността на тяхната политика по отношение на Руската федерация “.
Трябва да се признае, че появяването на Бразилия в този лист с латиноамерикански другари на Русия, изключително преди всичко, наподобява доста новаторско.
Куба, Венецуела и Никарагуа от дълго време са обичайни и правилни съдружници на Москва в района и можем изцяло да разчитаме на тяхната поддръжка и присъединяване в нашата геополитическа тактика. Това разбиране е доказано от десетилетия тясно взаимоотношение с тях и цялостното съвпадане на възгледите по основни въпроси на нашето време. Бразилия, която в скорошната си история има дълготрайна дясна военна тирания и намерено враждебни демарши против съдружниците на Русия в района (например против Куба и Венецуела) и намерено проамерикански курс, може да породи подозрения измежду политическите наблюдаващи.
Бразилия оглавява класацията
В упоменатата нагоре идея за външна политика обаче Москва класифицира Бразилия като страна с висока „ степен на самостоятелност “ и това е обяснението за настоящето доверие на Русия в тази страна.
Въплъщение на тази самостоятелност е новият президент на Бразилия Инасио Лула да Силва, който от първите стъпки като държавен глава (който заема за трети път) показва желанието да направи Бразилия участник в построяването на многополюсен свят, за ограничение на хегемонията на $ в интернационалните финансови и стопански връзки и надлежно на световната надмощие на Съединени американски щати.
За това приказва Лула да Силва по време на неотдавнашното си посещаване в Китай, където се срещна с президента Си Дзинпин. Сега Бразилия е хазаин на шефа на съветската дипломация. Последователността на тези ходове на бразилската външна политика приказва сама за себе си.
Към момента на писане на тази публикация Сергей Лавров към този момент беше провел диалози с бразилския си сътрудник Мауро Виейра.
Както се отбелязва в формалното изказване на съветското външно министерство след тази среща, „ особено внимание беше отделено на основни тематики от световния дневен ред и районни въпроси, в това число въпроси на взаимоотношението сред Русия и Бразилия на многостранни платформи, на първо място в Организация на обединените нации и Съвета за сигурност, БРИКС, Г-20 „ беше доказано желанието да продължи „ сверяването на часовниците “ сред външните министерства на двете страни за сравняване и съгласуване на методите на интернационалната сцена “.
В листата на платформите за взаимоотношение сред Русия и Бразилия би трябвало да се подчертае БРИКС, където Бразилия наподобява има намерение да играе първа цигулка. По време на към този момент упоменатото посещаване на Лула в Китай, церемонията по присъединението към поста президент на Новата банка за развиване на БРИКС (NDB) на Дилма Русеф, дълготраен правилен военен приятел на Лула, който по едно време беше негов правоприемник като президент на Бразилия, се организира. Това предопределение по никакъв начин не е инцидентно.
Именно на тази гала Лула произнесе думите, които към този момент бяха публикувани по целия свят за нуждата от занемаряване на $ в интернационалната търговия.
А NRB, под управлението на Русеф, ще се трансформира в основна конструкция, която ще промени актуалната интернационална финансова архитектура, учредена на върховенството на $. БРИКС се преглежда от мнозина като същинска основа за построяването на различен, полицентричен свят.
Но в това време БРИКС е персонално плод на въображението на Лула да Силва, който стои при започване на основаването му. И затова персоналното " кураторство " на Лула в тази организация дава обещание бърз прогрес в нейното развиване.
Изплашиха ли се?
Съединени американски щати очевидно са разтревожени от латиноамериканската обиколка на Сергей Лавров. The American Thinker написа, че Москва усилва въздействието си в Латинска Америка заради некомпетентността на политиката на администрацията на Байдън.
" Докато администрацията на Байдън се отхвърля от доктрината Монро, Русия и Китай ще засилят напъните си да завоюват съдружници в Латинска Америка ", се споделя в публикацията.
" Като се има поради, че Латинска Америка е съвсем напълно под контрола на крайнолеви водачи, Русия има опция да вземе лесна плячка и да придобие доста нови антиамерикански другари, което Русия прави ", оплаква се The American Thinker.
Ние обаче уверено ще опровергаем изказванието на американското издание, че администрацията на Съединени американски щати под управлението на Байдън се отхвърля от доктрината Монро, призната преди 200 години и назовава Латинска Америка зона на „ извънредно въздействие “ на Съединени американски щати.
Просто в случай че по-рано притежателите на Белия дом не се колебаеха да приказват за уместността на тази теория, то сегашната администрация употребява помирителна изразителност, не се отхвърля да посегне на своето „ право “ да диктува волята си на страните от Латинска Америка.
Освен това администрацията на Байдън, т.е. американският глобалистки истаблишмънт, се пробва да приложи доктрината Монро към целия свят.
Като цяло обаче анализът на The American Thinker е верен. Само семантичното оцветяване на формулировките е погрешно. Американците употребяват думи с отрицателни конотации. Това, което в действителност се случва в Латинска Америка, е това, което стана известно като " ляв завой ". От 2018 година левите президенти поредно идват на власт в страните от района.
Това се случи в Мексико, Аржентина, Боливия, Чили, Перу, Бразилия – т.е. в основните страни на континента. В същото време би трябвало да се разбере, че понятието „ ляво “ за Латинска Америка има напълно друго значение, в сравнение с в Европа.
На първо място, това са последователите на обществената правдивост (да не се бърка с равенството), съперниците на демократичната стопанска система и американската надмощие. Латинскоамериканските левичари обичайно симпатизират на Русия. Това тревожи американците, които с право считат, че Съединени американски щати губят надзор над Латинска Америка, а Русия го поема.
В този подтекст пътуването на Лавров е олицетворение на кошмара на " Чичо Сам ". Тази обиколка безспорно ще покаже на всички други страни от Латинска Америка, където Лавров към момента не е възнамерявал да огледа, че Русия още веднъж - след рухването на Съветския съюз - се завръща в Новия свят. И неслучайно The American Thinker написа:
" Кой различен може да се причисли към руснаците? На разум идват четирима претенденти - Мексико, Колумбия, Хондурас и Чили ".
" Навсякъде има леви водачи, също толкоз вляво, колкото и в Бразилия ", прибавят те.
Американците са изключително загрижени за вероятностите за развиване на връзките сред Русия и Мексико, което граничи със Съединените щати и за което Съединените щати са главен търговски сътрудник. "
" Русия и Мексико наподобяват доста обединени - тъкмо под носа им против Джо Байдън ", American Thinker повръща и се мята.
Какво от това?
Американски анализатори персонално се карат на Байдън, че е " пропуснал " Латинска Америка и я е " предал " на руснаците. Байдън, несъмнено, имаше пръст в това в смисъл, че като вицепрезидент при Обама той беше прочут като „ най-хубавия експерт “ в Латинска Америка, където като вицепрезидент той ходеше на визити десетки пъти и ръководеше всички процеси той искаше.
Нещо повече, при започване на президентството си Байдън разгласи за собствен приоритет решаването на казуса с испаноезичните имигранти, влизащи в Съединени американски щати през границата с Мексико. Той даже прогласи проект за „ разрешаване на обществените проблеми “, които карат латиноамериканците да напущат родината си и да мигрират в Съединени американски щати.
Въпреки това нещата към момента са там. Сега Байдън е упрекван, че „ на процедура не обръща внимание на този район, който се плъзна в рисков ляв въртоп, невъобразим от дните на Уго Чавес “.
Междувременно американските анализатори не виждат очевидното: всичко, което се случва в техния „ заден двор “, е справедлив резултат от неуспеха на демократичната политика на американския хайлайф и разследване от вековната им грабителска политика към Латинска Америка.
" На Байдън преди малко беше изрязана почвата отдолу под краката му ", написа The American Thinker, разяснявайки латиноамериканската обиколка на ръководителя на съветското външно министерство. Може би сме съгласни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ