Руският ХVІІІ век е крайно любопитен с един исторически феномен:

Руският ХVІІІ век е извънредно любопитен с един исторически феномен: той е векът на дамите императрици. Това очевидно е необичайно. Наследяването на трона постоянно се предавало по мъжка линия. Така било от много време. Но ненадейно идва ХVІІІ век – и съвсем през цялото това столетие Руската империя е ръководена от дами.

По принцип историята на Русия би трябвало да се преглежда „ преди Петър Велики “ и „ след Петър Велики “ – толкоз мощна и съществена била смяната, която направил той. Една от новостите, които преди Петър не съществували, била армията.

Какво представлявала през ХVІІІ век съветската армия? Казано с две думи, това била персоналната войска на императора. В младостта си Петър основал „ занимателни полкове “ (потешные полки), с които играел „ на бойци “. Но когато пораснал и застанал отпред на страната, двата „ занимателни “ полка станали напълно същински военни, освен това гвардейски, елементи – прославените по-късно Преображенски и Семьоновски полк.

Оттогава армията като мощна мощ, близка до императорския трон, в действителност решавала кой да заеме трона. Подобни явления са познати от дълго време в историята – по същия метод преторианците в Древния Рим имали решаващата дума при определянето на новия император. Който завоюва армията на своята страна – негова е и страната.

Петър Велики се оженил за бедна прислужничка. През 1722 година с директен декрет той оповестил, че отстранява предходния ред за заместничество на престола посредством директни потомци по мъжка линия – и го заменил с персоналното назначение на идващия държател. Тоест, самият император назначавал кой ще бъде император след него. И Петър оповестил за предстоящ държател на империята своята брачна половинка, която била някогашна слугиня.

Именно по тази причина известната на всички Екатерина Велика е Екатерина Втора. А Екатерина Първа е дамата на Петър Велики, която през 1724 година била коронясана и публично станала императрица.

Разбира се, мнозина желали да видят мъж на трона. Още повече, че Екатерина І не била рускиня – а произхождала от селско латвийско (по други версии – литовско, полско или естонско) семейство.  Но армията към този момент имала голяма тежест в страната. И като защита на императора, гвардейците от единствено себе си застанали на страната на брачната половинка на Петър Велики.

Тя обаче царувала единствено няколко години – до 1727 година, което е нищожно спрямо нормалното пожизнено царуване на монарсите в Русия. Да, тя била първата жена-императрица – само че не от благородно семейство. Случайна жена на трона.

Следващият монарх, Петър Алексеевич – внук на Петър Велики, умрял доста млад през 1730 г. Мъжката линия на Петър Велики била прекратена.

Започнали разпри измежду дворяните – всички желали да видят „ собствен “ човек на трона. И тогава си спомнили, че Петър Велики имал брат Иван – а той пък имал щерка Анна. Гвардията се оказала единствената мощ, която съумяла да възвърне реда.

Така през 1730 година Анна Йоановна става стопанка на цяла Русия. От този миг започва епохата на жените-императрици, като на трона се след това възкачили дъщерята на Петър Велики Елизавета Петровна (упр. 1741-1761) и Екатерина ІІ Велика (упр. 1762-1796). И това постоянно ставало с решаващата интервенция на Руската императорска армия.

Анна Йоановна образувала нови гвардейски полкове, като по този метод укрепила позициите си. Тя управлявала Руската империя 10 години до гибелта си през 1740 година

Дали ръководството й е било потребно за Русия? По въпроса измежду историците има разнообразни отзиви. Само едно може да се каже сигурно: тя била като всички дами – не понасяла скуката. Затова се пръскали големи разноски за балове и всевъзможни занимания: шутове, клоуни, ледени дворци, лов, злословия и други развлечения. А с държавните каузи се занимавали многочислените служители по камари и канцеларии.

Също сходно на всички дами, Анна Йоановна обръщала огромно внимание на отношението към личната си персона: издигала тези, които я ласкаели. Не прощавала обидите. Ужасно се страхувала от заприказва и основала Канцеларията за секрети издирвателни каузи, трансформирала се в знак на нейното ръководство. За пръв път точно при Анна Йоановна почнали да изпращат заточеници на Камчатка. Общо по време на нейното ръководство към 20 хиляди души били заточени в Сибир.

Испанският дипломат в Санкт-Петербург, херцог Лерия, написа: „ Тя строго следи дали й се отдава дължимото послушание и желае да знае всичко, което става в нейната страна. Не не помни оказаните й услуги, само че също по този начин добре помни и нанасените й оскърбления. С една дума, мога да кажа, че тя е съвършена стопанка, почтена за дълголетно царуване “.

Така изгряла епохата на съветските жени-императрици.