Хората в Купянск се опасяват, че градът ще падне за втори път. Бахмут гори, докато руснаците приближават
Руските сили в Купянск бяха прогонени през септември, само че ударите против източния украински град ескалираха още веднъж през последните две седмици.
Рина Викторивна, жителка на Купянск, сервира безвъзмездна топла храна на своите съседи от маса, сложена на заснежена улица в квартал на града. Тя черпи с овесена каша, кюфтета и зелева салата. Чуват се звуците на украински и съветски снаряди, изстрелвани по 4-5 в минута. Най-често те падат надалеч от града, само че не постоянно. Преди няколко дни снаряд умъртвил 63-годишен мъж и нанесъл вреди на детска градина и пожарната в града.
Жителите на Купянск се тормозят, че може да ги показа ориста на техните сънародници в Бахмут и Въгледар, които към този момент са превърнати в отломки след продължителните борби.
Вълните на войната към този момент два пъти заливат Купянск. Сега градът е застрашен от трето наводняване. Първият път беше в първите дни на войната, на 27 февруари предходната година, когато съветските танкове окупираха града за съвсем седем месеца. През септември, украинската войска съумя прогони съветските окупатори.
Вторият път има повече принуждение: унищожават се здания, разрушават се коли. Месеците от този момент не са спокойни, само че обстановката се утежни още веднъж през последните две седмици на февруари, в резултат на опитите на съветските сили да напреднат в северния завършек на фронтовата линия, една от петте точки, от където те настъпват.
В града непрекъснато падат снаряди и ракети С300. Заради това в четвъртък районните управляващи подредиха наложителна евакуация на уязвимите поданици.
Сега Купянск още веднъж е под опасност. Но макар възходящото възприятие на боязън, има необичайно приближаване до естествения живот. В центъра на града, макар непрекъснатите звуци от обстрел, хората се редят на опашка пред банкомата, пазарят и чакат на автобусните спирки. Син учебен рейс, претрупан с украински учебници, скрити от руснаците по време на окупацията, се разтоварва пред учебно заведение – знак, че учителите се надяват на по-добри времена.
На дребен открит пазар Виталий, продава сушена риба и бутилирана бира на 300 метра от мястото, където преди час снаряд паднал върху близкия разсадник.
„ Сякаш земята подскочи “, споделя той. „ Беше ужасяващо. “ Но той остава на сергията си. „ Какво друго има да върша? “, пита той.
В кабинета си кметът на Купянск Андрий Беседин преглежда обстановката.
„ Не знам какво се пробват руснаците, само че ние отстояваме позициите си и оставаме на позициите си. Това, което удрят, е гражданската инфраструктура. Обстрелът се усилва и има повече жертви, тъй че в този момент се фокусираме върху евакуацията на деца и хора с увреждания. Надявахме се опасността да изчезне след есента и да стартираме да се възвръщаме като другите освободени градове. Но Купянск към момента може да бъде доближат с артилерия, тъй че би трябвало да сме умни и да планираме, до момента в който пристигна моментът, когато фронтовата линия може бъде отблъсната “, споделя той.
Отвъд река Оксил, която разделя Купянск от Купянск-Вузлови, сцената се трансформира. Има железопътен възел и огромна промишлена зона, които са обект на чести обстрели, улиците на Купянск-Вузлови са съвсем празни, като се изключи бойците и няколко поданици. Местните хора споделят, че е останало по-малко от една трета от популацията, а от ден на ден хора напущат всеки ден. Още по-нататък селата и градовете са разрушени и празни, като се изключи бойци и техника по калните и разрушени пътища.
Обратно в Купянск, Рина Викторивна изяснява за какво възнамерява да остане.
„ Аз съм оптимист. Не имам вяра да се върнат. Не не не. Ще ги преследваме чак до Сахалин (руски тихоокеански град). “
Обсадата на Бахмут наближава своя край
Хората, които са съумели да стигнат до Бахмут през последната седмица, разказват това, което са претърпели, с една дума: пъкъл.
Докато пламъци и пушек се издигат в небето от горящите здания, градът, съвсем изцяло обграден от съветските сили, е обзет от непрекъсната пукотевица и детонации. Тъй като пътищата, водещи към града са под непрекъснат обстрел от две страни, а по улиците има снайперисти, достъпът до града става все по-опасен за избавителните екипи. Увеличават се и спекулациите, че украинските сили ще би трябвало да се изтеглят.
„ През последните дни не успяхме да стигнем до центъра на града “, споделя Олха Данилова, която работи за украинска неправителствена организация. Тя работи в Бахмут през всичките седем месеца на съветска окупация.
„ Можем да стигнем на 500 метра от центъра на града. Всичко се обстрелва с минохвъргачки. Недостъпно е. Последния път се опитвахме да евакуираме цивилни изпод край реката. Дори не можахме да се доближим. Главният път, който използвахме, се обстрелва непрекъснато. 27-ми февруари беше най-лошият ден. Това беше адският ден. Най-трудният, откогато работим тук. Имаше две огнени стени, огънят идваше от всички страни, а авиацията атакуваше. Ако се опиташ да тръгнеш по основния път, някой ще се опита да те убие. На улицата има снайперисти, които стрелят по цивилни. Не им пука. Това е цялостна кланица “, споделя тя.
„ Бил съм из целия град. Все още има някои елементи, които наподобяват съвсем естествени за град в Донбас. Останалото е изцяло опустошено. Последния път, когато карах, преброих шест кълба пушек. Навсякъде има пожари “, споделя неин сътрудник.
В седмица, в която обстановката за бранителите на Бахмут става съвсем невъзможна разказите на цивилните доброволци рисуват ярка картина на град, за който мнозина се притесняват, че скоро може да падне в ръцете на руснаците.
„ Бахмут към момента стои. Цената за задържането му е висша. И става все по-трудно и по-трудно да го задържим “, споделят бранителите на града.
През последните дни, на фона на известията за повишаване на украинските подкрепления в региона, силите се борят да отхвърлен съветския прогрес на север и юг от града.
„ Нашите военни ще претеглят всички варианти. Досега те държаха града, само че в случай че се наложи, стратегически ще се оттеглен “, сподели Александър Роднянски, стопански консултант на президента Володимир Зеленски, по-рано тази седмица. „ Няма да пожертваме всички наши хора просто за нищо. “
Битката, която въплъщава решимостта на Украйна може да е към края си. Въпреки това анализаторите считат, че рухването на Бахмут би предложило малко, съвсем никакво, действително стратегическо преимущество на Русия.
Роднянски означи, че Русия употребява най-хубавите войски на групата Вагнер, за да обкръжи града. Частната военна компания, известна със своите брутални тактики, се управлява от Евгений Пригожин, милионер с дългогодишни връзки с Владимир Путин.
Пригожин сподели в сряда, че не е видял признаци за украинско евакуиране и Киев в действителност укрепвал позициите си.
„ Украинската войска разполага спомагателни войски и прави каквото може, с цел да резервира контрола над града “, сподели той.
Десетки хиляди украински бойци оказват яростна опозиция и боевете стават все по-кървави с всеки минал ден.
Източник: „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Рина Викторивна, жителка на Купянск, сервира безвъзмездна топла храна на своите съседи от маса, сложена на заснежена улица в квартал на града. Тя черпи с овесена каша, кюфтета и зелева салата. Чуват се звуците на украински и съветски снаряди, изстрелвани по 4-5 в минута. Най-често те падат надалеч от града, само че не постоянно. Преди няколко дни снаряд умъртвил 63-годишен мъж и нанесъл вреди на детска градина и пожарната в града.
Жителите на Купянск се тормозят, че може да ги показа ориста на техните сънародници в Бахмут и Въгледар, които към този момент са превърнати в отломки след продължителните борби.
Вълните на войната към този момент два пъти заливат Купянск. Сега градът е застрашен от трето наводняване. Първият път беше в първите дни на войната, на 27 февруари предходната година, когато съветските танкове окупираха града за съвсем седем месеца. През септември, украинската войска съумя прогони съветските окупатори.
Вторият път има повече принуждение: унищожават се здания, разрушават се коли. Месеците от този момент не са спокойни, само че обстановката се утежни още веднъж през последните две седмици на февруари, в резултат на опитите на съветските сили да напреднат в северния завършек на фронтовата линия, една от петте точки, от където те настъпват.
В града непрекъснато падат снаряди и ракети С300. Заради това в четвъртък районните управляващи подредиха наложителна евакуация на уязвимите поданици.
Сега Купянск още веднъж е под опасност. Но макар възходящото възприятие на боязън, има необичайно приближаване до естествения живот. В центъра на града, макар непрекъснатите звуци от обстрел, хората се редят на опашка пред банкомата, пазарят и чакат на автобусните спирки. Син учебен рейс, претрупан с украински учебници, скрити от руснаците по време на окупацията, се разтоварва пред учебно заведение – знак, че учителите се надяват на по-добри времена.
На дребен открит пазар Виталий, продава сушена риба и бутилирана бира на 300 метра от мястото, където преди час снаряд паднал върху близкия разсадник.
„ Сякаш земята подскочи “, споделя той. „ Беше ужасяващо. “ Но той остава на сергията си. „ Какво друго има да върша? “, пита той.
В кабинета си кметът на Купянск Андрий Беседин преглежда обстановката.
„ Не знам какво се пробват руснаците, само че ние отстояваме позициите си и оставаме на позициите си. Това, което удрят, е гражданската инфраструктура. Обстрелът се усилва и има повече жертви, тъй че в този момент се фокусираме върху евакуацията на деца и хора с увреждания. Надявахме се опасността да изчезне след есента и да стартираме да се възвръщаме като другите освободени градове. Но Купянск към момента може да бъде доближат с артилерия, тъй че би трябвало да сме умни и да планираме, до момента в който пристигна моментът, когато фронтовата линия може бъде отблъсната “, споделя той.
Отвъд река Оксил, която разделя Купянск от Купянск-Вузлови, сцената се трансформира. Има железопътен възел и огромна промишлена зона, които са обект на чести обстрели, улиците на Купянск-Вузлови са съвсем празни, като се изключи бойците и няколко поданици. Местните хора споделят, че е останало по-малко от една трета от популацията, а от ден на ден хора напущат всеки ден. Още по-нататък селата и градовете са разрушени и празни, като се изключи бойци и техника по калните и разрушени пътища.
Обратно в Купянск, Рина Викторивна изяснява за какво възнамерява да остане.
„ Аз съм оптимист. Не имам вяра да се върнат. Не не не. Ще ги преследваме чак до Сахалин (руски тихоокеански град). “
Обсадата на Бахмут наближава своя край
Хората, които са съумели да стигнат до Бахмут през последната седмица, разказват това, което са претърпели, с една дума: пъкъл.
Докато пламъци и пушек се издигат в небето от горящите здания, градът, съвсем изцяло обграден от съветските сили, е обзет от непрекъсната пукотевица и детонации. Тъй като пътищата, водещи към града са под непрекъснат обстрел от две страни, а по улиците има снайперисти, достъпът до града става все по-опасен за избавителните екипи. Увеличават се и спекулациите, че украинските сили ще би трябвало да се изтеглят.
„ През последните дни не успяхме да стигнем до центъра на града “, споделя Олха Данилова, която работи за украинска неправителствена организация. Тя работи в Бахмут през всичките седем месеца на съветска окупация.
„ Можем да стигнем на 500 метра от центъра на града. Всичко се обстрелва с минохвъргачки. Недостъпно е. Последния път се опитвахме да евакуираме цивилни изпод край реката. Дори не можахме да се доближим. Главният път, който използвахме, се обстрелва непрекъснато. 27-ми февруари беше най-лошият ден. Това беше адският ден. Най-трудният, откогато работим тук. Имаше две огнени стени, огънят идваше от всички страни, а авиацията атакуваше. Ако се опиташ да тръгнеш по основния път, някой ще се опита да те убие. На улицата има снайперисти, които стрелят по цивилни. Не им пука. Това е цялостна кланица “, споделя тя.
„ Бил съм из целия град. Все още има някои елементи, които наподобяват съвсем естествени за град в Донбас. Останалото е изцяло опустошено. Последния път, когато карах, преброих шест кълба пушек. Навсякъде има пожари “, споделя неин сътрудник.
В седмица, в която обстановката за бранителите на Бахмут става съвсем невъзможна разказите на цивилните доброволци рисуват ярка картина на град, за който мнозина се притесняват, че скоро може да падне в ръцете на руснаците.
„ Бахмут към момента стои. Цената за задържането му е висша. И става все по-трудно и по-трудно да го задържим “, споделят бранителите на града.
През последните дни, на фона на известията за повишаване на украинските подкрепления в региона, силите се борят да отхвърлен съветския прогрес на север и юг от града.
„ Нашите военни ще претеглят всички варианти. Досега те държаха града, само че в случай че се наложи, стратегически ще се оттеглен “, сподели Александър Роднянски, стопански консултант на президента Володимир Зеленски, по-рано тази седмица. „ Няма да пожертваме всички наши хора просто за нищо. “
Битката, която въплъщава решимостта на Украйна може да е към края си. Въпреки това анализаторите считат, че рухването на Бахмут би предложило малко, съвсем никакво, действително стратегическо преимущество на Русия.
Роднянски означи, че Русия употребява най-хубавите войски на групата Вагнер, за да обкръжи града. Частната военна компания, известна със своите брутални тактики, се управлява от Евгений Пригожин, милионер с дългогодишни връзки с Владимир Путин.
Пригожин сподели в сряда, че не е видял признаци за украинско евакуиране и Киев в действителност укрепвал позициите си.
„ Украинската войска разполага спомагателни войски и прави каквото може, с цел да резервира контрола над града “, сподели той.
Десетки хиляди украински бойци оказват яростна опозиция и боевете стават все по-кървави с всеки минал ден.
Източник: „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ