Руската страна е отказала да води тристранни преговори за транзит

Руската страна е отказала да води тристранни договаряния за пренос на газ с Украйна и Европейския съюз през май, а такива диалози не са съгласувани и за юни. Забавянето на договарянията за преноса на газ през Украйна директно и непосредствено визира България. Причината е, че доставките за страната ни идват през Украйна. Имаме и контракт с „ Газпром “ до 2030 година. Руската „ Газпром “ може да спре преноса на газ през България следващата година при положение, че спре и през Украйна, и в случай че това стане, България евентуално ще би трябвало да си търси директните такси посредством арбитраж, както по-рано заяви и министър Петкова. Но остава въпросът: може ли страната ни да остане без газ от Нова година? Въпросът е към ръководителя на Парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов.

Водещ: Г-н Николов, какво ще се случи, в случай че проектите на Русия за прекъсването на преноса на природен газ по трансбалканския кулоар от януари 2020 година се реализира?

Валентин Николов: След делото на Европейската комисия против „ Газпром “ се стигна до съглашение с „ Газпром “, където това съглашение предвиждаше да се създадат корекции от страна на „ Газпром “ по този начин, че да насърчи конкуренцията на пазара. „ Газпром “ предложи ограничения, а Европейската комисия даде тази опция на „ Газпром “ да промени точката на достъп. „ Газпром “ знаем, че сега води договаряния посредством помощта на Европейската комисия надлежно като медиатор да може да продължи възможните доставки на газ през Украйна, чийто контракт свършва в края на 2020 година. „ Газпром “ е декларирала пред България, че желае да промени точката на достъп, и тази точка на достъп да бъде през Турция. България, популярност Богу, си свърши работата и даде опция посредством реализиране по всички европейски правила посредством предпроектно изследване и така нататък, даде опция да се продължи така наречен „ Турски поток “ през да го назовем „ Балкански поток “, както към този момент е известно, през „ Балкански поток “, тъй че той да мине през България, Сърбия и Унгария и през Австрия да стигне до най-големия хъб на Европа. Вече е извършен състезанието, чака се сключване на контракт с компанията, която е от Саудитска Арабия, която е и снабдител на тръбите, и надлежно и строител. Така че до края на 2020 година ние да имаме в действителност построен водопровод, през който да мине газа приближаващ от възможната нова точка на достъп, и „ Бугаргаз “, която има контракт с „ Газпром “, както и вие отбелязахте, до края на 2030 година да получава през новата точка контрактуваните количества газ.

Водещ: Какво ще се случи през отрязъка от една година?

Валентин Николов: Не, не. 2020 година свършва договорът с Украйна. Така че те са за по-късно.

Водещ: Те се застъпват. Няма условия да се случи неподходящ сюжет?

Валентин Николов: Не. България е готова и за неподходящ сюжет. Ако не дай си Боже, нашите строителни работи се забавят, макар че договорът е много ясно написан и с съответните периоди, само че в случай че се забави примерно през Сърбия или през Унгария, то в този случай ние ще употребяваме единствено нашите количества газ от преноса, който би трябвало да мине през България за нататък и просто ще загубим директни такси. Но да кажем, че има още по-лош сюжет: ние не сме подготвени, или по някакъв метод се наложат наказания, не дай си Боже, то в този случай, както знаете, министър председателят сподели на Манфред Вебер, че България си желае единствено преноса на съответстващото количество газ, който ще мине през България, без значение от кое място той ще пристигна. И това е наше изискване и пред Европейската комисия, и пред всички, които го знаят това. Тоест, ние не ламтим за повече, не желаеме да обслужваме геостратегически ползи, ние желаеме това, което минава през България да продължава да минава. Но да кажем в най-лошия сюжет заради една или друга причина не е допустимо прекосяването физически на този газ от Турция към Европа, не са реализирани съглашения с Украйна, то в този случай ще имаме огромни усложнения. Разбира се, че България има своите правни благоприятни условия да си търси правата посредством арбитраж, посредством Европейския съюз, тъй като няма да бъде потърпевша единствено България – знаем, че преноса на газа през Украйна минава и през Полша за Германия и така нататък, през Словакия, тъй че ще бъдат потърпевши доста страни, само че ние можем да търсим правата си посредством Европейския съюз като общественост. Обаче в този случай ще бъде накърнено много доверието по отношение на „ Газпром “, а те няма да го разрешат. Ние знаем, че те държат на това доверие, тъй като подсигуряват сигурност на доставките и сигурност на трасетата. Те по тази причина и търсят заобикаляне на Украйна, тъй като знаем, какво се получи тогава през далечната към този момент 2009-та година.

Водещ: Но какво е направила България през това време?

Валентин Николов: Знаем, че „ Буграгаз “ към този момент направи търг за доставка на газ от Гърция, който търг мина сполучливо и физически количества газ към този момент минават през реверсивната връзка, която имаме със съществуващата газова връзка с Гърция, към този момент я направихме реверсивна, т.е., можем да черпим газ от Гърция. Второ, в сряда ние вършим първа копка на тръбопровода, който ще свърже ТАП – Трансанадолския водопровод със надлежно нашата система. Трето, нагнетяването – непрекъснато следим количествата газ в Чирен, които са ресурс на газ, те са предопределени да покриват дефицитите през избран интервал от време. Четвърто, съществува румънската връзка, която за жалост към момента не може да връща газ от Румъния към България, единствено назад, само че благодарение на Европейската комисия към този момент румънците са се съгласили да създадат подстанция, т.е., нагнетателна станция, която в действителност да изравнява налягането с България, т.е., да черпим и румънска газ. И това може да стане напълно обективно и в къси периоди, което и ще се случи. Така че към този миг ние сме си написали домашното, тъй че да не изпитаме недостиг, дори освен недостиг, а липса на газ. Тоест, ние ще задоволим при всички случаи най-оптималния принос, в случай че не да задоволим 100% всички потребности при една такава рецесия. Но аз съм сигурен, че нито „ Газпром “ има интерес да се случи това, нито Европейския съюз. Така че или договарянията ще продължат, или просто различните трасета ще би трябвало да са подготвени до тогава.

Водещ: Г-н Николов, а плануват ли се платформи за полутечен газ?

Валентин Николов: Категорично. Не единствено се плануват, това е една от сделките, и това е едно от настояването на Съединени американски щати поради диверсификацията на региона, тъй като той е мощно подвластен от „ Газпром “, да се построи LNG терминала край Александруполис и през този водопровод, който ние ще създадем – в сряда е първа копка, т.е., министър председателят ще направи дружно с Алексис Ципрас – по този газопровод ние да пренасяме и полутечен газ, с изключение на 1 милиарда куб. м газ, който сме договорили с „ Окар “, който ние би трябвало да поемам през 2021 година по тези сделки. А с изключение на LNG терминала, който съществува, ние ще създадем и една правна рамка, тъй като още не са построени законово нещата към газовия хъб „ Балкан “, за тази платформа ние ще създадем законови промени, които не желая в този момент да ги посрамвам – това е бих споделил вест през вашето радио, само че ще се опитаме да създадем по този начин, че борсата да проработи дейно още идната година, т.е., 2020 година към този момент да имаме действителни покупко-продажби с разнообразни видове предлагания, като ден напред, в границите на деня или дълготрайни контракти. Обмислят се другите законови разновидности. Разбира се, употребяваме и опита на Електрическата борса през Българската самостоятелна електрическа борса, която сега работи у нас. Така че имаме опит за подобен тип платформа. Има известни договорености сред „ Булгаргазтранс “ и сътрудници от Австрия, Унгария и така нататък Така че се оказва в най-скоро време, работим много старателно по въпроса да създадем и рамката, с която да може да проработи нашата платформа действително.

Водещ: Тоест, вие предвиждате през Българската енергийна борса да се търгуват разнообразни типове газ?

Валентин Николов: Точно по този начин, и освен, само че да осигурим и законово ликвидността, което е доста значимо. Няма по какъв начин да търгуваш с нещо, което го нямаш.

Водещ: Г-н Николов, употребявам опцията, че сте и наш посетител да ви попитам за удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Ремонтните действия започват от 1 май. Защо бе належащо това удължение, като се има поради, че се водят диалози, търсят се и се създават предложения за АЕЦ „ Белене “?

Валентин Николов: Не бих споделил, че едното има връзка с другото. Знаем, че към този момент 5-ти блок работи с нови лицензия, дадена от Агенцията за нуклеарно контролиране, на база на проекта, който е утвърден от тях, на база отчета, който е направен от „ Росатом Сървис “, с който се работи сега, към този момент е входиран и отчетът и за 6-ти блок, който изтича в края на 2019 година лицензът, само че той може да бъде продължен до 2021 година, т.е., когато му изтича 30-годишният планов период, само че аз мисля, че до тогава към този момент ще имаме и лиценз за удължаването с 10 години като лиценз, само че в отчета е записано, че 30 години е кадърен да работи този реактор. Така че от тази позиция се работи по проект по отношение на отчета. А от позиция на ремонтните работи, те са планови годишни поправки, които започнаха от 1 май и би трябвало да изтекат доникъде на юни. Те, доколкото знам, вървят по проект. Имаха известни усложнения от позиция на единия кран. Така че аз мисля, че ще се оправят и ще наваксат изгубеното време.

Водещ: При състояние ще имаме 2 работещи мощни блока, за какво ни е нужна АЕЦ „ Белене “?

Валентин Николов: Защото в случай че създадем АЕЦ „ Белене “, ще имаме първо опция, знаете, че тази година по отношение на предната година, до 1 май, дори до 15 май в действителност статистиката сподели, че с 40% е по-голям износът в прилежащите страни при изискване, че цената на тока на борсата нарастна – тя отиде от 70 лв. базова сила, дори под 70 беше предходната година, скочи към този момент, и покупко-продажби от 90 лв. ги считат като почти търпими и положителни, което демонстрира, че има бъдеще България като производител на електрическа сила да бъде поръчител за района и да доставя електрическа сила. Но ние би трябвало да решим, несъмнено, и други задания пред енергетиката, свързани с условията на Европейския съюз до 2050 година за декарбонизация и така нататък Ние би трябвало обаче да спасим нашите въглищни централи, търсим вид, знаете и Министерството е входирало няколко претенции пред Европейската комисия по отношение на тях. Но по този начин или другояче, в случай че се откри вложител за „ Белене “, аз мисля, че тя няма да е непотребна сила за България. Напротив, тя ще бъде поръчител в идващите 60 години, че каквото и да се случи, и каквито и нови условия и положителни практики да бъдат въведени, тъй че да заплаши някои от мощностите, то в този случай ние ще имаме обезпечени мощности и ще подсигуряваме нашата промишленост. А ние с цел да имаме конкурентна промишленост, да идват вложители, ние би трябвало да подсигурим суровините, т.е., електрическата сила, която в действителност към този момент е стока, само че по принцип от едно време стопанската система учи, че електрическата сила е поръчител за икономическото развиване.

Водещ: А за какво се забави намирането на вложител за АЕЦ „ Белене “?

Валентин Николов: Документацията бе подадена още през март месец – 4-5 март, когато пристигна министър председателят Медведев в България, тогава беше подадена документите в Европейския съюз и в официоза, който трябваше да го разгласява. Там се бавят много. Доколкото знам от министър Петкова се чака до края на месеца да бъде оповестена. А почтено казано, в случай че беше оповестена във „ Файненшъл таймс “, до момента да беше излязла и към този момент да тече срокът от 9 месеца, само че такова е решението, по този начин са решили. И чакаме официозът на Европейския съюз.

Водещ: Това не беше ли условието на Русия, доколкото стана ясно от визитата на министър-председателя Медведев? Да се разгласява в официоза на Европейската комисия.

Валентин Николов: Аз мисля, че нямаше никакво значение, дали във „ Файненшъл таймс “ или в официоза на Европейския съюз щеше да е оповестена, тай като това не е всъщност по Закона за публичните поръчки, тъй че всички вложители можеше да се срещнат с текста и в двата вестника. Но както и да е.

Водещ: И очаквате обявата в формалния вестник на Европейския съюз?

Валентин Николов: Да, да. Чисто механически е казусът, не е някакъв различен.

Интервюто е оповестено от Агенция " Фокус ".