От Прага до София Кремъл плаши: Който е за Украйна, го пращат на фронта
Руската инвазия в Украйна даде ново оръжие в арсенала на популистите в Източна Европа: страхът от войната. Това написа в собствен разбор излизащият на френски език канадски вестник Le Devoir.
Повече от година по-късно краят на спора не се вижда. И някои политици не се стесняват да се възползват от безпокойството, което предизвика, с цел да внушават, че поддръжката за Украйна може да въвлече страната им във война. От Прага до София подправените изказвания, че държавните управления ще разгласят обща готовност или просто ще " изпратят синовете ни в месомелачката ", преобладават в политическия дискурс.
" Страхът е съществена страст, а политиката на боязън е най-старата тактичност, която съществува ", споделя Иржи Пржибан, професор по право в Кардифския университет. " Тя е част от всички политически акции. "
Тревога, която има триумф в Словакия, страна, граничеща с Украйна, където от ден на ден мъже отхвърлят концепцията да извършват военната си работа. Преди съветската инвазия Словакия, която е член на НАТО, имаше към 1500 отказващи да служат годишно. Техният брой е повишен до над 40 000 предходната година, съгласно Министерството на защитата.
Тази вълна от суматоха измежду младите словаци беше насърчена от някогашния министър председател Роберт Фицо, който организира акция, критикувайки НАТО, Съединените щати и " украинските фашисти ". За Фицо спорът сред Москва и Киев не визира словаците, тъй като това е " война сред Съединени американски щати и Русия ".
" Плодородна почва "
Подхващайки прокремълската агитация, Роберт Фицо упрекна настоящето словашко държавно управление, че е прислужник на Съединените щати. Тактиката на заплашването наподобява дава плод: партията на Фицо, Smer, постоянно е на първо или второ място в социологическите изследвания преди парламентарните избори, планувани за септември.
" Словакия е извънредно уязвима за дезинформация и руснаците са намерили извънредно плодородна почва за своята агитация тук ", проучва Михал Вашечка, член на института Аспен и социолог в Международното учебно заведение за демократични изкуства в Братислава. " Когато продължавате да казвате на хората, че тяхното държавно управление е сътрудник на Съединените щати, те стартират да си мислят: " Защо нашите момчета би трябвало да вървят и да пазят американските ползи? "
Твърденията за замесване във войната преобладаваха и на последните президентски избори и в прилежаща Чехия. Избран в края на януари, новият държавен глава Петър Павел, някогашен военачалник, към момента е обект на дезинформационна акция, която го показва като подбудител на войната. Сред подправените изказвания, които му се приписват, са апелът за изпращане на чешки бойци да се бият в Украйна или желанието да се разгласи война на Русия.
Съперникът в изборите на Павел, милиардерът и някогашен министър председател Андрей Бабиш, уверяваше на предизборните си плакати, че съперникът му не има вяра в мира, потвърждавайки: " Няма да замесвам Чешката република във война. "
" Непобедима суперсила "
" Има възходящи старания да се изплашат хората, с цел да повярват, че ще бъдат принудени да се бият във война, която не могат да завоюват ", споделя в последния си месечен отчет " Чешките елфи ", доброволческа организация, която наблюдава и проучва дезинформация. " Русия е показана като непобедима нуклеарна суперсила, която води сполучлива военна акция в Украйна ", споделя тя в последния си отчет.
В България проруската ултранационалистическа партия " Възраждане " провежда антиправителствени митинги и предизвести гласоподавателите да не се трансформират в " пушечно месо ". Унгарският министър председател Виктор Орбан, който подлага на критика европейските доставки на оръжие за Украйна, постоянно е внимавал да не подлага на критика съветския президент Владимир Путин.
Парадоксално, политическото потребление на страха от войната има доста дребен триумф измежду гласоподавателите в Полша и балтийските републики, където заплахата от съветска военна експанзия наподобява по-реална. Общият отрицателен исторически опит с Русия е имунизирал популацията им против проруската агитация, счита Иржи Пржибан. " Има същински екзистенциален боязън в балтийските страни, само че това ускорява поддръжката им за Украйна ", твърди професорът.
Повече от година по-късно краят на спора не се вижда. И някои политици не се стесняват да се възползват от безпокойството, което предизвика, с цел да внушават, че поддръжката за Украйна може да въвлече страната им във война. От Прага до София подправените изказвания, че държавните управления ще разгласят обща готовност или просто ще " изпратят синовете ни в месомелачката ", преобладават в политическия дискурс.
" Страхът е съществена страст, а политиката на боязън е най-старата тактичност, която съществува ", споделя Иржи Пржибан, професор по право в Кардифския университет. " Тя е част от всички политически акции. "
Тревога, която има триумф в Словакия, страна, граничеща с Украйна, където от ден на ден мъже отхвърлят концепцията да извършват военната си работа. Преди съветската инвазия Словакия, която е член на НАТО, имаше към 1500 отказващи да служат годишно. Техният брой е повишен до над 40 000 предходната година, съгласно Министерството на защитата.
Тази вълна от суматоха измежду младите словаци беше насърчена от някогашния министър председател Роберт Фицо, който организира акция, критикувайки НАТО, Съединените щати и " украинските фашисти ". За Фицо спорът сред Москва и Киев не визира словаците, тъй като това е " война сред Съединени американски щати и Русия ".
" Плодородна почва "
Подхващайки прокремълската агитация, Роберт Фицо упрекна настоящето словашко държавно управление, че е прислужник на Съединените щати. Тактиката на заплашването наподобява дава плод: партията на Фицо, Smer, постоянно е на първо или второ място в социологическите изследвания преди парламентарните избори, планувани за септември.
" Словакия е извънредно уязвима за дезинформация и руснаците са намерили извънредно плодородна почва за своята агитация тук ", проучва Михал Вашечка, член на института Аспен и социолог в Международното учебно заведение за демократични изкуства в Братислава. " Когато продължавате да казвате на хората, че тяхното държавно управление е сътрудник на Съединените щати, те стартират да си мислят: " Защо нашите момчета би трябвало да вървят и да пазят американските ползи? "
Твърденията за замесване във войната преобладаваха и на последните президентски избори и в прилежаща Чехия. Избран в края на януари, новият държавен глава Петър Павел, някогашен военачалник, към момента е обект на дезинформационна акция, която го показва като подбудител на войната. Сред подправените изказвания, които му се приписват, са апелът за изпращане на чешки бойци да се бият в Украйна или желанието да се разгласи война на Русия.
Съперникът в изборите на Павел, милиардерът и някогашен министър председател Андрей Бабиш, уверяваше на предизборните си плакати, че съперникът му не има вяра в мира, потвърждавайки: " Няма да замесвам Чешката република във война. "
" Непобедима суперсила "
" Има възходящи старания да се изплашат хората, с цел да повярват, че ще бъдат принудени да се бият във война, която не могат да завоюват ", споделя в последния си месечен отчет " Чешките елфи ", доброволческа организация, която наблюдава и проучва дезинформация. " Русия е показана като непобедима нуклеарна суперсила, която води сполучлива военна акция в Украйна ", споделя тя в последния си отчет.
В България проруската ултранационалистическа партия " Възраждане " провежда антиправителствени митинги и предизвести гласоподавателите да не се трансформират в " пушечно месо ". Унгарският министър председател Виктор Орбан, който подлага на критика европейските доставки на оръжие за Украйна, постоянно е внимавал да не подлага на критика съветския президент Владимир Путин.
Парадоксално, политическото потребление на страха от войната има доста дребен триумф измежду гласоподавателите в Полша и балтийските републики, където заплахата от съветска военна експанзия наподобява по-реална. Общият отрицателен исторически опит с Русия е имунизирал популацията им против проруската агитация, счита Иржи Пржибан. " Има същински екзистенциален боязън в балтийските страни, само че това ускорява поддръжката им за Украйна ", твърди професорът.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ