Джордж Фридман: Русия се провали в опитите да демонстрира военна мощ
Руската инвазия в Украйна имаше две цели. Първата беше да се поеме надзор над Украйна, като се възнамеряваше да се довърши задачата, стартирана в Беларус - задачата да се възстановят стратегическите буфери на Русия и да се защищити Русия от нахлуване. Втората цел беше да се показват опциите и професионализмът на съветската войска и да се възпрат в допълнение хипотетични дейности, както и да се усили районното въздействие на Русия. Двете цели бяха взаимосвързани.
Окупацията на Украйна не беше реализирана, само че тя към момента не е изгубена идея. Възприятията за силата на съветската войска обаче бяха мощно накърнени. Няма никакво подозрение, че съветските плановици не са желали да водят войната, която Русия води. Вместо бърз и съдбоносен погром на Украйна, Русия се намира в мудна, мъчителна война, която надали ще впечатли света със завръщането ѝ в първите редици на военната мощност. На този стадий даже окончателната победа в първата ѝ цел няма да изкупи втората. Важно е да стартираме да идентифицираме съветските недостатъци.
Първият проблем е загубата на изненадата. Карл декор Клаузевиц слага изненадата преди всичко във военното дело. Изненадата редуцира времето, което врагът има, с цел да се приготви за война. Тя също по този начин постанова психически потрес, за чието превъзмогване е належащо време, което затруднява осъществяването на съществуващите проекти. В Украйна обаче продължителната дипломация даде на Киев време да се приспособи психически към опцията за война.
Москва не съумя да разузнае добре своя зложелател. Русия очевидно очакваше украинската опозиция да рухне бързо пред лицето на големите бронирани сили, които беше събрала. Тя не очакваше, че украинското население ще отвърне на удара в степен, която най-малко да отсрочи края на войната.
Целта на войната е да се пречупи военният капацитет на съперника. Украинските военни сили имаха разпилян център на тежестта и се намираха на разстояние от съветските бронирани бойни групи. Освен това популацията отвърна на удара, което усили времето, належащо за преустановяване на съпротивата.
Руските военни проекти се концентрираха върху три бронирани групи, основани на изток, юг и север. Танковете станаха уязвими за противотанковите оръжия на пехотата. Сега Русия би трябвало да употребява пехота, с цел да в профил смъртоносните закани за своите танкове. Използването на бронетехника като решаваща мощ на бойното поле, а затова и като съществена мощ, претърпя еволюция. Това наподобява не е било планувано от съветските планировчици. Войната с бронетехника доближава своя връх през Втората международна война. Бронята продължава да участва, само че не сме виждали пердах с ризница от арабско-израелската война през 1973 година и ненапълно в " Пустинна стихия ". Това беше преди едно потомство. Войната се промени.
Трите съветски бронирани бойни групи бяха нашироко разграничени. Те не се подкрепяха взаимно. Вместо една координирана война, Кремъл избра три обособени войни, което направи неосъществим един решителен удар. Изглеждаше, че липсва единно интегрирано командване, което е от значително значение за воденето на войната.
Използването на бронетехника доста усили натиска върху съветската логистика. Вместо да концентрира логистиката си за един-единствен удар, тя трябваше да се концентрира върху три, плюс други интервенции. Логистиката на главните бронирани сили изглеждаше срината, което направи невероятно прекратяването на войната я удължи в допълнение.
През последните дни Русия се приспособява и се насочи към завладяването на градове. Това породи ефикасна контрасила измежду бойците, които познават улиците и алеите и ги употребяват, с цел да забавят напредъка на Русия. Сраженията в градовете са измежду най-скъпите и отнемащи най-вече време дейности във войната. Превземането на градове изисква запаси и не е ключът към успеха. Градовете получават значимост едвам откакто вражеските сили са разгромени и деморализирането на нацията е от значително значение. Градът е премията на войната, а не военната цел. Русия трансформира спора от военна в демографска война, което ускори съпротивата, като пося обезсърчение в градовете.
Зад това се криеше фактът, че Русия просто не съумя да дефинира центъра на тежестта на Украйна. Тя концентрираше въоръжение и търсеше също толкоз съсредоточена мощ, която да разгроми. Вместо това центърът на тежестта беше всъщност неофициална партизанска мощ, която непрекъснато се разпръскваше и реформираше, като не заплашваше руснаците с проваляне, а ги държеше отвън равновесие.
Това тласна Русия още повече към тактика за противопоставяне на популацията, което понижи успеваемостта на бронетехниката ѝ - както забави напредъка ѝ, по този начин и я изправи против дребни групи, с които тя не е предопределена да се бори.
Русия не съумя също да затвори украинските връзки вътре в страната с останалия свят. Вместо да изолира врага вътрешно и външно, това разреши на Киев да води психическа война против съветската офанзива на всички фронтове, подкопавайки съветската психическа цел да бъде възприета като непреодолима мощ.
Кулминацията на всичко това е последната неточност на руснаците. Те чакаха, че голямата наличност на бронетехника ще докара до бърза капитулация. Украйна е огромна страна и в случай че би трябвало да бъде окупирана с бронетехника, тази бронетехника би трябвало да се придвижва бързо. Очевидно те са очаквали, че шокът и ужасът ще пречупят волята на Украйна за опозиция. Шокът беше провален от загубата на изненадата. Страхопочитанието беше лимитирано от неспособността на Русия да концентрира стратегически сили и в последна сметка от активизирането на популацията на Украйна като съпротивителна мощ.
Руснаците се нуждаеха от бърза война, с цел да реализиран задачите си. Начинът, по който те водят войната, не опонира на крайната победа, само че опонира на бързата победа. Да побеждава Украйна в продължение на седмици или месеци не буди удивление у света от Русия, като се има поради относителната ѝ мощ. Но едно е ясно - задачата на Русия да показва първокласна войска, с цел да наподобява страхотна пред съседите си, няма да бъде реализирана. /БГНЕС
----------------------------------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Окупацията на Украйна не беше реализирана, само че тя към момента не е изгубена идея. Възприятията за силата на съветската войска обаче бяха мощно накърнени. Няма никакво подозрение, че съветските плановици не са желали да водят войната, която Русия води. Вместо бърз и съдбоносен погром на Украйна, Русия се намира в мудна, мъчителна война, която надали ще впечатли света със завръщането ѝ в първите редици на военната мощност. На този стадий даже окончателната победа в първата ѝ цел няма да изкупи втората. Важно е да стартираме да идентифицираме съветските недостатъци.
Първият проблем е загубата на изненадата. Карл декор Клаузевиц слага изненадата преди всичко във военното дело. Изненадата редуцира времето, което врагът има, с цел да се приготви за война. Тя също по този начин постанова психически потрес, за чието превъзмогване е належащо време, което затруднява осъществяването на съществуващите проекти. В Украйна обаче продължителната дипломация даде на Киев време да се приспособи психически към опцията за война.
Москва не съумя да разузнае добре своя зложелател. Русия очевидно очакваше украинската опозиция да рухне бързо пред лицето на големите бронирани сили, които беше събрала. Тя не очакваше, че украинското население ще отвърне на удара в степен, която най-малко да отсрочи края на войната.
Целта на войната е да се пречупи военният капацитет на съперника. Украинските военни сили имаха разпилян център на тежестта и се намираха на разстояние от съветските бронирани бойни групи. Освен това популацията отвърна на удара, което усили времето, належащо за преустановяване на съпротивата.
Руските военни проекти се концентрираха върху три бронирани групи, основани на изток, юг и север. Танковете станаха уязвими за противотанковите оръжия на пехотата. Сега Русия би трябвало да употребява пехота, с цел да в профил смъртоносните закани за своите танкове. Използването на бронетехника като решаваща мощ на бойното поле, а затова и като съществена мощ, претърпя еволюция. Това наподобява не е било планувано от съветските планировчици. Войната с бронетехника доближава своя връх през Втората международна война. Бронята продължава да участва, само че не сме виждали пердах с ризница от арабско-израелската война през 1973 година и ненапълно в " Пустинна стихия ". Това беше преди едно потомство. Войната се промени.
Трите съветски бронирани бойни групи бяха нашироко разграничени. Те не се подкрепяха взаимно. Вместо една координирана война, Кремъл избра три обособени войни, което направи неосъществим един решителен удар. Изглеждаше, че липсва единно интегрирано командване, което е от значително значение за воденето на войната.
Използването на бронетехника доста усили натиска върху съветската логистика. Вместо да концентрира логистиката си за един-единствен удар, тя трябваше да се концентрира върху три, плюс други интервенции. Логистиката на главните бронирани сили изглеждаше срината, което направи невероятно прекратяването на войната я удължи в допълнение.
През последните дни Русия се приспособява и се насочи към завладяването на градове. Това породи ефикасна контрасила измежду бойците, които познават улиците и алеите и ги употребяват, с цел да забавят напредъка на Русия. Сраженията в градовете са измежду най-скъпите и отнемащи най-вече време дейности във войната. Превземането на градове изисква запаси и не е ключът към успеха. Градовете получават значимост едвам откакто вражеските сили са разгромени и деморализирането на нацията е от значително значение. Градът е премията на войната, а не военната цел. Русия трансформира спора от военна в демографска война, което ускори съпротивата, като пося обезсърчение в градовете.
Зад това се криеше фактът, че Русия просто не съумя да дефинира центъра на тежестта на Украйна. Тя концентрираше въоръжение и търсеше също толкоз съсредоточена мощ, която да разгроми. Вместо това центърът на тежестта беше всъщност неофициална партизанска мощ, която непрекъснато се разпръскваше и реформираше, като не заплашваше руснаците с проваляне, а ги държеше отвън равновесие.
Това тласна Русия още повече към тактика за противопоставяне на популацията, което понижи успеваемостта на бронетехниката ѝ - както забави напредъка ѝ, по този начин и я изправи против дребни групи, с които тя не е предопределена да се бори.
Русия не съумя също да затвори украинските връзки вътре в страната с останалия свят. Вместо да изолира врага вътрешно и външно, това разреши на Киев да води психическа война против съветската офанзива на всички фронтове, подкопавайки съветската психическа цел да бъде възприета като непреодолима мощ.
Кулминацията на всичко това е последната неточност на руснаците. Те чакаха, че голямата наличност на бронетехника ще докара до бърза капитулация. Украйна е огромна страна и в случай че би трябвало да бъде окупирана с бронетехника, тази бронетехника би трябвало да се придвижва бързо. Очевидно те са очаквали, че шокът и ужасът ще пречупят волята на Украйна за опозиция. Шокът беше провален от загубата на изненадата. Страхопочитанието беше лимитирано от неспособността на Русия да концентрира стратегически сили и в последна сметка от активизирането на популацията на Украйна като съпротивителна мощ.
Руснаците се нуждаеха от бърза война, с цел да реализиран задачите си. Начинът, по който те водят войната, не опонира на крайната победа, само че опонира на бързата победа. Да побеждава Украйна в продължение на седмици или месеци не буди удивление у света от Русия, като се има поради относителната ѝ мощ. Но едно е ясно - задачата на Русия да показва първокласна войска, с цел да наподобява страхотна пред съседите си, няма да бъде реализирана. /БГНЕС
----------------------------------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ