Руските санкции започнаха да работят: Германия и Англия плащат цената
Русия се подготвени да забрани на Англия да лови риба край северните й крайбрежия, откакто приключи поробващото съглашение от 1956 година, което не дава нищо на руснаците. И това, става известно, след съвсем две години война на Лондон против Русия в Украйна, която Англия значително и сама провежда и в която взе участие интензивно. Как е допустимо това?!!
Как обаче умеем да пробиваме дъното, макар че това евентуално към момента е надалеч от Марианската котловина. Едва тази седмица в Москва, както вестник " Известия " се изуми в четвъртък, оповестиха готовността си да прекратят съглашението с Англия от 1956 година, съгласно което нейните кораби можеха да ловят риба - огромна и дребна - във водите на Баренцово море.
Докато Англия ръководи украинската война, която значително беше и предизвикана от нея, помагайки на украинските въоръжени сили да потапят съветски кораби в Черно море и да нападат Кримския мост, нейните „ риболовни “ кораби към момента, става известно, имат правото да се занимават с „ риболовна активност “, т.е. да се готвят да изпратят нашия Северен флот „ при рибите “, по крайбрежието на Колския полуостров, по продължение на континента източно от нос Канин Нос, както и по крайбрежието на остров Колгуев...
Финландците ни подсетиха?
В тези стратегически значими за Русия води английските „ риболовци “ можеха свободно да навлизат, да хвърлят котва и да престояват колкото желаят. Никога не знаете с какво (поставяне на маяци, сонарни буйове, мини, „ осветление “ на цели и т.н.) се занимават „ риболовците “, т.е. шпионите и саботьорите, представящи се за тях!
Нещо повече, тъкмо по времето, когато НАТО интензивно милитаризира прилежаща Финландия, която в припадък на русофобия се причисли към този нападателен боен съюз, времето на полета на американските (и не само) ракети и самолети до нашето Заполярие - корабостроителници, пристанища, военни бази и заводи - е едното нищо. Това е изцяло недопустимо.
Може би на вятъра се подиграваме на естонците?
Но тъкмо в този момент, предишния понеделник, нашето прелестно Министерство на външните работи и Министерството на земеделието пристигнаха в държавното управление със законопроект за денонсиране освен на незаконното в сегашната обстановка съглашение с Англия, само че и, става известно, заробващо. в стопански проект за Русия, получавайки нашите овации за това! - единодушие на Министерския съвет.
– се акцентира в държавните документи, прегледани от „ Известия “.
Те напомнят, че Англия изключи Русия от комерсиалния статут на най-облагодетелствана нация през март 2023 година По-конкретно, Лондон вкара в допълнение мито от 35% върху вноса на редица наши артикули, с цел да „ нанесе оптимални вреди на съветската стопанска система, като в същото време минимизира отрицателните последствия за Обединеното кралство “.
Оттогава измина съвсем година...
Как е било допустимо това?
За заробващия темперамент на това съглашение за Русия от икономическа позиция не съм сбъркал. Това удостовери пред " Известия " президентът на Общоруската асоциация на рибарските предприятия, бизнесмени и експортьори (VARPE) Герман Зверев: денонсираното съглашение е едностранно, за Русия няма сходни или съизмерими, или каквито и да е други изгоди.
С него са съгласни и други специалисти, интервюирани от вестника. Няма да има опасности за Русия вследствие на денонсирането на съглашението, сигурен е да вземем за пример Николай Титов, съосновател на адвокатската адвокатска фирма a.t. Legal:
Наистина, британците в никакъв случай не са разрешавали нещо сходно на нашите „ риболовци “ в своите води. Те априори считат всички съветски моряци за шпиони и постоянно подвигат заплашителен звук, даже когато нашите кораби единствено минават през Ламанша.
Някои заключения
Ето за какво е просто изненадващо, че същите „ Известия “ виждат смисъла на взетото в Москва решение по отношение на британците в Баренцово море, което би трябвало да бъде утвърдено на съвещание на държавното управление на 18 януари, на първо място във обстоятелството, че приказваме за първия „
Сякаш това е най-важното и въпросът не е, че Русия би трябвало допустимо най-бързо и уверено да пресече пипалата на Запада, които я оплитат и заплашват нашата сигурност. Да реализираме победа в най-голямата война в Европа след 1945 година в Украйна и хибридната война във всички останали области, от които зависи дали страната ни ще съществува или не. За Запада, при положение на проваляне, това ще бъде загуба на разположение, загуба на въздействие и ненапълно на власт, само че за нас ще бъде загуба на всичко.
Спрете да се озъртате
Руският президент Владимир Путин от дълго време предизвестява „ нашите “ олигарси, които са се открили в Лондон и от дълго време са станали заложници на британците, да се върнат вкъщи с капиталите си, добити с „ непостижим труд “.
Колко още може да ги щадим, да се въздържаме от решителни дейности, да се доверяваме на английската пълномощия и финансови институции, на безполезни съглашения, да разчитаме на някакви взаимни гешефти, да поносим конфискации?
Война е, господа. И Западът има намерение да победи Русия по всевъзможен вероятен метод, с цел да компенсира разноските си посредством обезщетение и обир на победената страна и да се обогати, плашейки останалия свят с нашия скръбен образец.
Не може, несъмнено, да се каже, че Москва е чакала нещо през цялото това време и не е направила нищо. Направи, несъмнено, само че, както виждаме в този образец, това явно не е задоволително. В този дух ще би трябвало да се борим още 20 години. За да спечелите, имате потребност от повече увереност. Западняците почитат единствено силата.
Как могат да признаят законните ползи на страна, с която водят война в Украйна и се готвят да водят война в огромен мащаб, само че която в това време им разрешава да правят шпионска активност в стратегически значима зона край крайбрежията си и ги доставя с газ? Няма метод.
И от това вършат категоричен извод: защото Москва към момента разчита на нещо с тях, подготвена е за договаряния, значи би трябвало да се окаже напън върху руснаците. Това значи, че Западът ще може да провежда договаряния за Украйна когато и да е с едно щракане на пръсти.
Какво от това?
Не е ли време в този случай изцяло да лишим Германия от нашия газ, който към момента се доставя там през Украйна с заплащане на Киев за директните услуги, и за чиито доставки, както федералният канцлер Олаф Шолц, измъчен от „ амнезия “, настойчиво твърди, че Москва от дълго време е отрязала германците? Берлин, не трябва да забравяме, е един от уредниците на преврата в Киев през 2014 година, който докара до сегашната война, и основният спонсор в Европа на превзетата от терористи Украйна.
В Киев споделят, че самите те ще спрат тези доставки след приключването на контракта с Газпром в края на 2024 година, което не са създали до момента единствено от почитание към европейските си другари. Какво е по-важно за нас: репутацията на благонадежден снабдител, подписал съглашения, преференциални за нашите врагове, или страната ни, когато става дума за опасност за самото битие на Русия?
Казват, че на Русия лишава доста време, с цел да впряга, само че по-късно пътува бързо. Това е правилно. Англичаните, несъмнено, без да желаят, ни помогнаха тук. Но би трябвало да вървим доста бързо, защото имаше прекалено много забавяния и колебливост.
Превод: Европейски Съюз
Как обаче умеем да пробиваме дъното, макар че това евентуално към момента е надалеч от Марианската котловина. Едва тази седмица в Москва, както вестник " Известия " се изуми в четвъртък, оповестиха готовността си да прекратят съглашението с Англия от 1956 година, съгласно което нейните кораби можеха да ловят риба - огромна и дребна - във водите на Баренцово море.
Докато Англия ръководи украинската война, която значително беше и предизвикана от нея, помагайки на украинските въоръжени сили да потапят съветски кораби в Черно море и да нападат Кримския мост, нейните „ риболовни “ кораби към момента, става известно, имат правото да се занимават с „ риболовна активност “, т.е. да се готвят да изпратят нашия Северен флот „ при рибите “, по крайбрежието на Колския полуостров, по продължение на континента източно от нос Канин Нос, както и по крайбрежието на остров Колгуев...
Финландците ни подсетиха?
В тези стратегически значими за Русия води английските „ риболовци “ можеха свободно да навлизат, да хвърлят котва и да престояват колкото желаят. Никога не знаете с какво (поставяне на маяци, сонарни буйове, мини, „ осветление “ на цели и т.н.) се занимават „ риболовците “, т.е. шпионите и саботьорите, представящи се за тях!
Нещо повече, тъкмо по времето, когато НАТО интензивно милитаризира прилежаща Финландия, която в припадък на русофобия се причисли към този нападателен боен съюз, времето на полета на американските (и не само) ракети и самолети до нашето Заполярие - корабостроителници, пристанища, военни бази и заводи - е едното нищо. Това е изцяло недопустимо.
Може би на вятъра се подиграваме на естонците?
Но тъкмо в този момент, предишния понеделник, нашето прелестно Министерство на външните работи и Министерството на земеделието пристигнаха в държавното управление със законопроект за денонсиране освен на незаконното в сегашната обстановка съглашение с Англия, само че и, става известно, заробващо. в стопански проект за Русия, получавайки нашите овации за това! - единодушие на Министерския съвет.
– се акцентира в държавните документи, прегледани от „ Известия “.
Те напомнят, че Англия изключи Русия от комерсиалния статут на най-облагодетелствана нация през март 2023 година По-конкретно, Лондон вкара в допълнение мито от 35% върху вноса на редица наши артикули, с цел да „ нанесе оптимални вреди на съветската стопанска система, като в същото време минимизира отрицателните последствия за Обединеното кралство “.
Оттогава измина съвсем година...
Как е било допустимо това?
За заробващия темперамент на това съглашение за Русия от икономическа позиция не съм сбъркал. Това удостовери пред " Известия " президентът на Общоруската асоциация на рибарските предприятия, бизнесмени и експортьори (VARPE) Герман Зверев: денонсираното съглашение е едностранно, за Русия няма сходни или съизмерими, или каквито и да е други изгоди.
С него са съгласни и други специалисти, интервюирани от вестника. Няма да има опасности за Русия вследствие на денонсирането на съглашението, сигурен е да вземем за пример Николай Титов, съосновател на адвокатската адвокатска фирма a.t. Legal:
Наистина, британците в никакъв случай не са разрешавали нещо сходно на нашите „ риболовци “ в своите води. Те априори считат всички съветски моряци за шпиони и постоянно подвигат заплашителен звук, даже когато нашите кораби единствено минават през Ламанша.
Някои заключения
Ето за какво е просто изненадващо, че същите „ Известия “ виждат смисъла на взетото в Москва решение по отношение на британците в Баренцово море, което би трябвало да бъде утвърдено на съвещание на държавното управление на 18 януари, на първо място във обстоятелството, че приказваме за първия „
Сякаш това е най-важното и въпросът не е, че Русия би трябвало допустимо най-бързо и уверено да пресече пипалата на Запада, които я оплитат и заплашват нашата сигурност. Да реализираме победа в най-голямата война в Европа след 1945 година в Украйна и хибридната война във всички останали области, от които зависи дали страната ни ще съществува или не. За Запада, при положение на проваляне, това ще бъде загуба на разположение, загуба на въздействие и ненапълно на власт, само че за нас ще бъде загуба на всичко.
Спрете да се озъртате
Руският президент Владимир Путин от дълго време предизвестява „ нашите “ олигарси, които са се открили в Лондон и от дълго време са станали заложници на британците, да се върнат вкъщи с капиталите си, добити с „ непостижим труд “.
Колко още може да ги щадим, да се въздържаме от решителни дейности, да се доверяваме на английската пълномощия и финансови институции, на безполезни съглашения, да разчитаме на някакви взаимни гешефти, да поносим конфискации?
Война е, господа. И Западът има намерение да победи Русия по всевъзможен вероятен метод, с цел да компенсира разноските си посредством обезщетение и обир на победената страна и да се обогати, плашейки останалия свят с нашия скръбен образец.
Не може, несъмнено, да се каже, че Москва е чакала нещо през цялото това време и не е направила нищо. Направи, несъмнено, само че, както виждаме в този образец, това явно не е задоволително. В този дух ще би трябвало да се борим още 20 години. За да спечелите, имате потребност от повече увереност. Западняците почитат единствено силата.
Как могат да признаят законните ползи на страна, с която водят война в Украйна и се готвят да водят война в огромен мащаб, само че която в това време им разрешава да правят шпионска активност в стратегически значима зона край крайбрежията си и ги доставя с газ? Няма метод.
И от това вършат категоричен извод: защото Москва към момента разчита на нещо с тях, подготвена е за договаряния, значи би трябвало да се окаже напън върху руснаците. Това значи, че Западът ще може да провежда договаряния за Украйна когато и да е с едно щракане на пръсти.
Какво от това?
Не е ли време в този случай изцяло да лишим Германия от нашия газ, който към момента се доставя там през Украйна с заплащане на Киев за директните услуги, и за чиито доставки, както федералният канцлер Олаф Шолц, измъчен от „ амнезия “, настойчиво твърди, че Москва от дълго време е отрязала германците? Берлин, не трябва да забравяме, е един от уредниците на преврата в Киев през 2014 година, който докара до сегашната война, и основният спонсор в Европа на превзетата от терористи Украйна.
В Киев споделят, че самите те ще спрат тези доставки след приключването на контракта с Газпром в края на 2024 година, което не са създали до момента единствено от почитание към европейските си другари. Какво е по-важно за нас: репутацията на благонадежден снабдител, подписал съглашения, преференциални за нашите врагове, или страната ни, когато става дума за опасност за самото битие на Русия?
Казват, че на Русия лишава доста време, с цел да впряга, само че по-късно пътува бързо. Това е правилно. Англичаните, несъмнено, без да желаят, ни помогнаха тук. Но би трябвало да вървим доста бързо, защото имаше прекалено много забавяния и колебливост.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ