В Близкия Изток има нов играч: Китай
Русия и Иран, а също и "Ислямска страна " от Сирия и Ирак през Либия до Йемен, направиха значими стъпки през последните години в интерес на задачите си. Това способства за разнообразни рецесии, включително сирийската, която е най-мащабната, която районът следи от десетилетия.
Оставащото към момента американско военно наличие в района е фокусирано най-много върху контратероризъм и Вашингтон няма желание да се меси осезаемо в съдбините на Близкия Изток най-малко за известно време. Теориите на конспирациите и техните поддръжници постоянно водят до въздействието на Съединени американски щати в този регион на света, само че действително то е в крах от най-малко 10 години, в случай че не броим въпреки всичко имиджът на Съединени американски щати и страхът (и недоверието), което американските военни бази всяват.
На фона на тази нова обстановка в Близкия изток, излиза нов състезател с ползи от Персийския залив и Техеран до Дамаск и Анкара - Китай. През последните няколко седмици се следят сигнали за все по-усилени дейности на Пекин за определяне на въздействие.
Китай стъпва в Близкия изток с база и вложения
През юли, тъкмо за отбелязването на 90-годишнината на китайската войска, Китай отвори първата си отвъдморска база – в Джибути, Източна Африка. Този ход, невъобразим от Средновековието, когато китайските кораби се връщат и Поднебесната империя се затваря до 19 век, ще укрепи упоритостите на китайските военноморски сили в задачи против пирати и присъединяване в филантропични задачи. Базата се намира на стратегическо място, навръх входа на Червено мора, водещ към Суецкия канал.
Китай откри първата си военна база в чужбина, мястото не е инцидентно
Изненадваща проява на военна мощност от Китай
Този месец, китайски банки отпуснаха 3,5 милиарда на Оман, които се явяват спасяващи за закърпването на бюджета на султаната, който мощно пострада от неприятните цени на петрола.
Китай и различен път взе участие финансово – дружно със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Пекин повлия на Международния валутен фонд за отпущането на заем за Египет предишния ноември. През 2016 година Китай стана най-големият вложител в арабския свят с 32% директни вложения или казано в долари – 30 милиарда. Съединени американски щати се явяват трети по величина вложител с 6,9 милиарда $.
Също през август и съгласно иранската преса, Китай избра Али Акбар Велаяти за специфичен делегат в Сирия. Велаяти е основен консултант по външните въпроси на аятолах Хаменей. Иранецът е претрупан със задачата да възнамерява непосредствено присъединяване на Пекин в Сирия. Както може би ще се окаже, китайското въздействие в Близкия Изток се ускорява очевидно, само че то може би не е съвместимо с задачите на иранската външна политика.
Китайският президент Си Дзинпин на взаимна конференция с палестинския президент Махмуд Абаз в края на юли даде обещание поддръжката си за независимостта на Палестина "независимо от това по какъв начин се трансформира обстановката " - вижте във видеото.
През март тази година, дребен контингент от китайски бойци и съветници дойде в Сирия, с цел да подкрепят сирийските управляващи. Засега този контингент е деен най-много по тематика, която предизвиква голям брой главоболия на Китай: джихадистите от Западен Китай, които се борят в Сирия и съставляват директна опасност за сигурността на Пекин. Туркестанската ислямска партия, както е известно радикалното придвижване на джихадистите, идващи в Близкия Изток от уйгурските области на Китай, към този момент няколко пъти заплашва китайските сили за сигурност чрез видео обръщения и агитация.
Участието на Китай в Сирия може да срещне несъгласието на Иран
Докато оцеляването на сирийския режим се удължи поради намесата на Русия и Иран, ролята на Китай за реконструкцията на Сирия се усилва. Проблемът на Русия и Иран е, че те самите са доста мощно въвлечени в сирийската рецесия, а тя е надалеч от разрешаване. Москва и Техеран не могат (и не желаят, както акцентира Лавров) да вземат участие във възобновяване на сирийската стопанска система и тук присъединяване на Китай се явява избавително. Още по-добре е за иранците и руснаците, защото китайското водачество не наподобява обезпокоеното от осъществяването на военни закононарушения от страна на режима и би си затворило очите в името на вложенията.
И тук идва едно съмнение, споделяно и от китайски специалисти, че ролята на Пекин в стабилизирането на Сирия не се връзва с визията на Иран за арабската страна.
Китай постоянно е гледала на Иран като инструмент против американското въздействие в Близкия Иток. След това, Иран стана значима част от китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ и нуклеарната договорка даде нови благоприятни условия – Китай ще поддържа участието на Иран в Шанхайската организация за съдействие, която е еквивалент на НАТО. През февруари 2016 първият китайски товарен трен дойде в Техеран през Казахстан и Туркменистан единствено за две седмици.
Докато китайското въздействие се усилва в Близкия Изток, би трябвало да преглеждаме района отвън познатата призма на съревнование със Съединени американски щати. Трябва да се разбере може ли Китай да съчетае упоритостите си с тези на Иран, чиито локални проекти са един от главните източници за неустойчивост от Ирак до Ливан.
През миналата година Китай разгласява документ, отнасящ се за арабските страни и политиката на Пекин към тях. В него се популяризира остарялото другарство и какви начинания могат да бъдат подхванати, с цел да се подсилят връзките. Сред задачите са опазване на суверенитета и териториалното единение, битката против екстремизма и тероризма.
От своя страна пък, революционната теория на Ирак след 1979 година, се базира на премахването на прилежащи държавни управления, построяването на милиции и поддръжка за войнствени групи – всичко, което е против китайската външна политика.
Оставащото към момента американско военно наличие в района е фокусирано най-много върху контратероризъм и Вашингтон няма желание да се меси осезаемо в съдбините на Близкия Изток най-малко за известно време. Теориите на конспирациите и техните поддръжници постоянно водят до въздействието на Съединени американски щати в този регион на света, само че действително то е в крах от най-малко 10 години, в случай че не броим въпреки всичко имиджът на Съединени американски щати и страхът (и недоверието), което американските военни бази всяват.
На фона на тази нова обстановка в Близкия изток, излиза нов състезател с ползи от Персийския залив и Техеран до Дамаск и Анкара - Китай. През последните няколко седмици се следят сигнали за все по-усилени дейности на Пекин за определяне на въздействие.
Китай стъпва в Близкия изток с база и вложения
През юли, тъкмо за отбелязването на 90-годишнината на китайската войска, Китай отвори първата си отвъдморска база – в Джибути, Източна Африка. Този ход, невъобразим от Средновековието, когато китайските кораби се връщат и Поднебесната империя се затваря до 19 век, ще укрепи упоритостите на китайските военноморски сили в задачи против пирати и присъединяване в филантропични задачи. Базата се намира на стратегическо място, навръх входа на Червено мора, водещ към Суецкия канал.
Китай откри първата си военна база в чужбина, мястото не е инцидентно
Изненадваща проява на военна мощност от Китай
Този месец, китайски банки отпуснаха 3,5 милиарда на Оман, които се явяват спасяващи за закърпването на бюджета на султаната, който мощно пострада от неприятните цени на петрола.
Китай и различен път взе участие финансово – дружно със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Пекин повлия на Международния валутен фонд за отпущането на заем за Египет предишния ноември. През 2016 година Китай стана най-големият вложител в арабския свят с 32% директни вложения или казано в долари – 30 милиарда. Съединени американски щати се явяват трети по величина вложител с 6,9 милиарда $.
Също през август и съгласно иранската преса, Китай избра Али Акбар Велаяти за специфичен делегат в Сирия. Велаяти е основен консултант по външните въпроси на аятолах Хаменей. Иранецът е претрупан със задачата да възнамерява непосредствено присъединяване на Пекин в Сирия. Както може би ще се окаже, китайското въздействие в Близкия Изток се ускорява очевидно, само че то може би не е съвместимо с задачите на иранската външна политика.
Китайският президент Си Дзинпин на взаимна конференция с палестинския президент Махмуд Абаз в края на юли даде обещание поддръжката си за независимостта на Палестина "независимо от това по какъв начин се трансформира обстановката " - вижте във видеото.
През март тази година, дребен контингент от китайски бойци и съветници дойде в Сирия, с цел да подкрепят сирийските управляващи. Засега този контингент е деен най-много по тематика, която предизвиква голям брой главоболия на Китай: джихадистите от Западен Китай, които се борят в Сирия и съставляват директна опасност за сигурността на Пекин. Туркестанската ислямска партия, както е известно радикалното придвижване на джихадистите, идващи в Близкия Изток от уйгурските области на Китай, към този момент няколко пъти заплашва китайските сили за сигурност чрез видео обръщения и агитация.
Участието на Китай в Сирия може да срещне несъгласието на Иран
Докато оцеляването на сирийския режим се удължи поради намесата на Русия и Иран, ролята на Китай за реконструкцията на Сирия се усилва. Проблемът на Русия и Иран е, че те самите са доста мощно въвлечени в сирийската рецесия, а тя е надалеч от разрешаване. Москва и Техеран не могат (и не желаят, както акцентира Лавров) да вземат участие във възобновяване на сирийската стопанска система и тук присъединяване на Китай се явява избавително. Още по-добре е за иранците и руснаците, защото китайското водачество не наподобява обезпокоеното от осъществяването на военни закононарушения от страна на режима и би си затворило очите в името на вложенията.
И тук идва едно съмнение, споделяно и от китайски специалисти, че ролята на Пекин в стабилизирането на Сирия не се връзва с визията на Иран за арабската страна.
Китай постоянно е гледала на Иран като инструмент против американското въздействие в Близкия Иток. След това, Иран стана значима част от китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ и нуклеарната договорка даде нови благоприятни условия – Китай ще поддържа участието на Иран в Шанхайската организация за съдействие, която е еквивалент на НАТО. През февруари 2016 първият китайски товарен трен дойде в Техеран през Казахстан и Туркменистан единствено за две седмици.
Докато китайското въздействие се усилва в Близкия Изток, би трябвало да преглеждаме района отвън познатата призма на съревнование със Съединени американски щати. Трябва да се разбере може ли Китай да съчетае упоритостите си с тези на Иран, чиито локални проекти са един от главните източници за неустойчивост от Ирак до Ливан.
През миналата година Китай разгласява документ, отнасящ се за арабските страни и политиката на Пекин към тях. В него се популяризира остарялото другарство и какви начинания могат да бъдат подхванати, с цел да се подсилят връзките. Сред задачите са опазване на суверенитета и териториалното единение, битката против екстремизма и тероризма.
От своя страна пък, революционната теория на Ирак след 1979 година, се базира на премахването на прилежащи държавни управления, построяването на милиции и поддръжка за войнствени групи – всичко, което е против китайската външна политика.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ