Митрополит Наум: Руската църква е българска собственост, патриарх Неофит веднага да нареди отворяне
Русенският митрополит Наум счита, че така наречен Руска черква в София неотложно би трябвало да отвори и че заключването на храма от странични лица е неприемливо, а Софийският митрополит незабавно би трябвало да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възстановят навреме и богослуженията в него.
Самият митрополит Наум декларира, че в последните години българските свещеници са били поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент.
Освен това материалната благосъстоятелност на храма не може да бъде считана за съветска, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
В позицията си в обществените мрежи митрополит Наум споделя и за историята и статута на храм " Св. Николай Мирликийски " в София.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм " Св. Николай " е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква " Св. Николай " в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм " Св. Николай " от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.
Митрополит Наум се базира на:
БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 година, с. 183, 191.
Протокол на Св. Синод, цялостен състав, № 16/25.06.1953 година, § 5.
" Църковен вестник ", бр. 3/21.01.1984 година, с. 4.
Припомняме, че в позиция на съветското посолство у нас, оповестена във фейсбук, се декларира, че " по-нататъшната орис на църквата ще бъде решена от Руската православна черква ".
Църквата затвори откакто трима съветски жители бяха изгонени с решение на ДАНС за реализиране на политическа активност, измежду тях бе и архимандрит Васиан (Змеев). Те бяха изпратени персонално от дипломат Елеонора Митрофанова, която разгласи решението за " дъно ".
