Русе. Превантивни мерки за недопускане навлизането и разпространението на птичия

Русе. Превантивни ограничения за недопускане навлизането и разпространяването на птичия грип в област Русе разискаха заместител регионалният шеф Синан Хебибов и шефът на Областната дирекция по сигурност на храните инж. Иван Ласонин. Това оповестиха от пресцентъра на Областната администрация . Срещата, в която взе участие и началникът на отдела по опазване на здравето на животните в ОДБХ в крайдунавския град доктор Николай Ненов, бе подбудена от влошената епизоотична конюнктура в страната, както и от упования прелет на мигриращи птици от север на юг.

Областната администрация напомня, че преди няколко дни бяха регистрирани три огнища на болестта в Пловдивско и Пазарджишко. Същевременно в непосредствена непосредственост до региона минава един от главните прелетни пътища на мигриращите птици. От Областната дирекция по сигурност на храните към този момент са подхванали осведомителна акция измежду притежателите на птицеферми и чиновниците в тях, както и по общини, тъй че отглеждащите кокошки и други домашни птици да са наясно с всички изискуеми ограничения за биосигурност. От институцията молят за нараснало внимание при смяна в държанието на отглежданите птици и видяна смъртност измежду дивите и домашни такива.

Важно е да се знае, че заболелите от инфлуенца птици най-често са с разрошени пера, омърлушени и без вкус. Наблюдава се понижено яйценосене, посиняване и оток на гребена и менгушите или повсеместен оток на главата. Възможно е да се стигне и до тежки увреждания на дихателната система, характеризиращи се с кихане, кашлица, хрипове, а също и парализа, диария и секреция от очите.

Птичият грип е остро заразно заболяване, което се популяризира бързо и постоянно изходът от него е летален за птиците. Птичето месо и съответните артикули не съставляват заплаха за човешкото здраве при съблюдаване на хигиеничните правила за обработка на храни в семейството, само че са причина за разпространяване на вируса измежду птичите стада. При забелязване на някой от признаците безусловно би трябвало да се алармира обслужващия ветеринарен доктор и най-близкия държавен ветеринарен доктор, а в случай че е невероятно – непосредствено кмета на обитаемото място. При контакт с умрели птици и такива с променено държание би трябвало да се употребяват защитни средства и да се съблюдава персонална хигиена. Необходимо е да се заобикаля и директния контакт с повърхности, нечисти с птичи екскременти.

Болестта се популяризира от дивите прелетни птици, които годишно мигрират, само че те не боледуват, а единствено придвижват болестта. Предаването на инфекцията става посредством пряк контакт със инфектирани птици или птичи артикули. Поради това, че вирусът може да живее малко в околната среда, заразяването се реализира главно посредством контакт с повърхности, прахуляк и други, единствено в случай че същите са били прясно инфектирани – да вземем за пример посредством екскременти и респираторни тайни, термично необработени месо и кръв. При контакт и прилагане на едни и същи водоеми с домашните водоплаващи птици причинителят може да се съобщи от дивите прелетни птици. При развъждане на инфектирани домашни водоплаващи птици, същите могат да пренесат заболяването на кокошки и пуйки. Сред методите за разпространяване на болестта е неправилното неутрализиране на отпадъците при оползотворяване на дръпнат дивеч.

На този стадий не се постановат спомагателни ограничавания. „ Няма потребност от непотребна суматоха и терзание. Важно е да се съблюдават ограниченията. “, разяснява инж. Ласонин и подсети за смисъла на дезинфекцията, потреблението на „ мокри “ филтри от личния състав директно ангажиран в индустриалния развой, както и предотвратяване на фуражните първични материали и готовия фураж от контакт със свободно живеещите птици.