Паметта за Румен Янков трябва да бъде съхранена
Румен Янков
© Надежда Чипева
Съюзът на съдиите в България показа книгата " Съдията ", отдадена на починалия ръководител на Върховния съд, Върховния касационен съд и Конституционния съд Румен Янков, професионален и честен престиж в средите на българското съдийство, чието име остана като пример за арбитър. " Капитал " предлага изявлението на някогашния висш и парламентарен арбитър Благовест Пунев, който през днешния ден е ръководител на Арбитражния съд при БТПП. Неговото слово при представянето на книгата, което той общително редактира за обява, съдържа значими акценти за ролята на съдията в отстояването на независимостта на съда и на държавността. Още по тематиката
Съдията
Книга за починалия ръководител на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в Конституционен съд
29 сеп 2017
Важно е Кой ще е Съдията
Изборът на ръководител на Висшия правосъден съвет
19 сеп 2014
Благовест Пунев: В обществото има чувство за недостиг на легитимност
Конституционният арбитър пред " Капитал "
18 окт 2013
Румен Янков*: Сътрудничеството сред управляващите прикрива владичество
Пълният вид на изявлението от 2008 година с починалия ръководител на Конституционния съд
19 ное 2012
Почина Румен Янков
Бившият ръководител на Върховен касационен съд и Конституционния съд остави след себе си генерации адвокати възпитани в морал и професионализъм
14 ное 2010
Съюзът на съдиите предложи на Народното събрание да избере Румен Янков за член на Висш съдебен съвет
3 дек 2009 Адмирирам самодейността на Съюза на съдиите в България за издаването на книгата, отдадена на Румен Янков, изтъкнат правист и честен престиж. Похвални са претекстовете на тази самодейност - за нуждата от институционална памет, защото българското общество страда от сериозен кусур – историческа амнезия, която е една от главните аргументи за неблагополучията и тежките обществени проблеми, пред които то е изправено. Безпаметството на българина го лишава от посока и ценностна ориентировка в витален проект, води до обществена аномия и до деградация на обществената и институционалната сфера.
Паметта за Румен Янков би трябвало да бъде съхранена , тъй като неговата визия за държавност, самостоятелност на правосъдната власт и етични учредения на правораздаването са все по този начин остро настоящи. Въпреки непрекъснатото политическо говорене за реформиране в положителна тенденция на правосъдната система и на обществената сфера в целокупност тази визия продължава да бъде неосъществена, а европейският мониторинг продължава. В годишните отчети за напредъка на страната проличава отмалялост от повтарящите се неподходящи оценки и констатации за спазването на фундаменталните правила на правовата страна и върховенството на закона.
Паметта за Румен Янков би трябвало да бъде съхранена , тъй като позитивните образци измежду обществените фигури от подобен сан са прекомерно малко. Той би трябвало да бъде запомнен на първо място със своя антиконформизъм, тъй като останалите недостатъци на правосъдната система биха могли да бъдат поправени, в случай че повече нейни представители притежаваха това качество на свободни и самостоятелни в професионалната си активност и гражданска позиция магистрати. Ако съществуваше сериозна маса от хора от вида на Румен Янков, преходът в правосъдната система и в обществото като цяло би бил друг, и то в позитивен смисъл.
По време на цялата си професионална биография, в това число и при тоталитарните условия на предходния режим, той се подчиняваше на едни и същи житейски правила на без значение държание. И това важи още от далечното минало, когато стартира работа като областен прокурор в гр. Пещера по систематизиране, откакто е приключил право. Тогава, през 1969 година, случайността ме срещна с него, защото съм от същия град и бях студент по право в началните курсове. Присъствието му в живота ми обаче не беше инцидентно, тъй като той оказа въздействие върху личностното и професионалното ми образуване. В дребен град като Пещера незабавно стана известно, че локалното партийно великолепие изразило удивление, задето новоназначеният прокурор, освен това външен на града човек, не му се е показал като израз на верноподаничество. Румен Янков декларирал, че няма работа с него, която да постанова такава среща. Допълнил, че партийният началник би трябвало да го посети, в случай че има някакъв проблем от длъжностен темперамент с прокуратурата. Още тогава, в първите месеци на работата си като прокурор, е нареждал освобождението на нелегално арестуваните в ареста на Министерство на вътрешните работи лица при практикуване на надзорните си функционалности на прокурор, само че това не му създавало проблеми, тъй като следователите и дознателите към милицията са разчитали на неговата квалифицирана помощ за сполучливо привършване на следствията.
Разбира се, прокуратурата с нейната йерархизирана и субординирана система не беше съответното професионално занятие за свободен дух като Румен Янков. Много скоро след преместването му в Софийската районна прокуратура, където бе назначен след периода на разпределението му, той я напуща демонстративно, като престава да върви на работи, рискувайки дисциплинарно уволняване. Неговите качества на правист обаче са оценени и той бива назначен за арбитър в Софийския областен съд. Професионалното му развиване минава през всички равнища на правосъдната подчиненост, с цел да доближи до най-високия пост в нея.
Когато се приказва за съдията Румен Янков, доста е значимо да се подчертае, че той не е " пришелец " в системата , както нагледно наричаше болшинството от хората, заемали поста на някой от " тримата огромни " в правосъдната власт, а кариерен арбитър, работил дълги години и в трите правосъдни инстанции.
Благовест Пунев
Фотограф: Красимир Юскеселиев Назначаването на външен на системата човек за неин пръв началник не води единствено до засягане на професионалното достолепие на магистратите в нея, само че на първо място то е стимулирано от желанието тя да бъде сложена под политическия надзор на ръководещите. Както Румен е споделил в едно свое изявление - посредством издигане на " верния " човек на тази позиция правораздаването може да се трансформира в мечтаната от тях банка за услуги, която обслужва политически и корпоративни ползи. Самият той бе едно прелестно изключение от това предписание, като бе определен вследствие на свободния избор на неговите сътрудници от Висш съдебен съвет и бе може би единственото предопределение на този пост, което не бе политически стимулирано, а бе резултат на признанието, че той е естественият, неофициален водач на съдийската общественост. Това стана допустимо, тъй като Висш съдебен съвет резервира своята самостоятелност от ръководещите след несполучливия опит да бъде предварително разхлабен с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година, осуетен от решението на Конституционния съд, което разгласи прекратяването на мандата му за противоконституционно. Така ръководещите не можаха да попречат на избора на Румен Янков за ръководител на Върховния съд през 1994 година, както и на новосъздадения Върховен касационен съд през 1996 година след разделянето на съда. По този метод бяха осуетени опитите на Българска социалистическа партия за слагане на правосъдната власт под надзор, както и реваншистките й планове във връзка с кадровия състав на новосъздадените висши съдилища, като реакция на използването на параграф 5 от Преходните разпореждания на Конституцията от същия този Висш съдебен съвет през 1992 година (Става въпрос за самобитната лустрация на правосъдната власт – единствената власт, подложена на лустрация през 1992 година, посредством премахване на съдии, прокурор и следователи, за които Висш съдебен съвет одобри, че не имат професионални и морални качества за заемането на длъжността. Тази алтернатива бе уредена с §5 Преходни и заключителни разпоредби на конституцията и при започване на 1992 година бе приложена в съвсем революционна конюнктура - бел. ред.) За страдание огромната историческа подигравка е, че ударът против независимостта на правосъдната власт и ръководителя на Върховен касационен съд пристигна от тези, които би трябвало да са негови съидейници – Съюз на демократичните сили. След спечелването на изборите през 1997 година се оказа, че както всички посткомунистически ръководещи и те имат желание да овладеят правосъдната власт, като слагат за нейни ръководители лоялни съгласно тях персони, които ще ги обслужват. Със основаната тежка атмосфера в системата, изключително след избора на новия основен прокурор, Румен предварително напусна поста си на ръководител на Върховен касационен съд, като бе определен за арбитър в Конституционен съд от Общото заседание на съдиите на двете висши съдилища.
Като парламентарен арбитър Румен резервира своята линия на професионално и морално държание и неговият неоспорим престиж докара до избирането му на два пъти за ръководител на съда през мандата му. Но даже и като ръководител той постоянно беше в малцинство при постановяване на решенията на съда и показваше позицията си посредством своите особени отзиви. Подобно на решенията, по които бе докладчик, те съставляват сериозен принос в юриспруденцията на Конституционен съд, тъй като са израз както на самостоятелния му дух, който не се влияеше от конюнктурни политически съображения, по този начин и на неговата осведоменост, която не беше единствено юридическа, само че и от други области на филантропичното познание – философия, логичност, философия на правото, политическа доктрина и политология. Според него съдията би трябвало да бъде грамотен, само че това важи в още по-голяма степен за конституционалиста заради фундаменталното значение на този бранш на правото за обществената общественост и интердисциплинарния темперамент на неговата доктрина.
Румен Янков считаше, че текстът на актовете на Конституционен съд би трябвало да бъде отзивчив, защото те се разгласяват в Държавен вестник и смисълът им би трябвало да бъде наличен за всеки четец, а освен за юриста. За литературната форма на актовете – решения, особени отзиви и мнения на конституционния арбитър Румен Янков, с цялостна мощ се отнася сентенцията на видния френски критик Сент Бьов – " Стилът – това е индивидът ". Вътрешната освободеност и разкрепостеност на личността му напълно е отразена в неговия изказ в тези актове – по своя род те са политико-юридически есета, словесно артистично разчупени. Изразните му средства значително се разграничават както от бюрократичния, казионен и дървен език, изпълнен с клишета, на който се пишат текстовете на доста правосъдни решения, по този начин и от наукообразния, придирчив и псевдоакадемичен изказ, употребен от някои от представителите на научните среди в Конституционен съд, и който той, с присъщото си възприятие за комизъм, иронично окачествяваше като " пуешки език ".
Съдържателно неговите актове се отличават с теоретична изчерпателност, логическа изисканост на аргументацията и на първо място с интелектуална и професионална почтеност, а от официална страна - със своята литературна изразителност и нагледно слово. Избраният от него есеистичен изказ подхожда на материята на конституционното право със своята фундаменталност, при което той като художник, рисуващ огромно платно с едри мазки на четката, се изрича по главните въпроси на правата на индивида и организацията на обществената власт. Това произтича от спецификата на нормите на конституционното право, които в главната си част са норми-принципи, а не окончателни правила, присъщи за другите правни браншове. По тази причина при интерпретацията им от Конституционен съд би трябвало да се откри салдото и оптималното позволение, като в съответния парламентарен проблем се даде приоритет на един принцип пред различен, за разлика от активността на общите съдилища, при които използването на нормите е окончателно, в случай че са налице съответстващите обстоятелства.
Преценени от литературна страна, актовете, написани от Румен Янков в Конституционен съд, са плътна, качествена прозаичност, натоварена със смисъл. Той съветваше да се написа с къси, а не със комплицирани софистицирани фрази, с най-малко епитети, синтетично, без литературни " тлъстини ". Много от написаното от него звучи афористично, като поговорка и крилата фраза. В текстовете си той използваше разнообразни литературни похвати като алегорията и метафората, обратите в ревюто и смяната на гледната точка, а в особените си отзиви – иманентната рецензия на решението на болшинството, т.е., следвайки вътрешната логичност на тяхната обосновка да покаже несъстоятелността и даже глупостта на направения извод. В текстовете му имаше подигравка и доста изразност, като да вземем за пример оприличаването на болшинството в Конституционен съд на йерихонска тръба за волята на Народното събрание (в особеното мнение по решението, с което бе отхвърлено настояването за оповестяване противоконституционност на смяната в Закона за правосъдната власт, с която в действителност бе ликвидирана организационната автономия на следствието и то бе трансферирано към прокуратурата). Или отношението му към тезата на някои конституционни съдии, че пълномощието на Народното събрание да освобождава тримата огромни в правосъдната власт поради дисциплинарни нарушавания било израз на съдействието сред управляващите – съдействие, което се показва в правото на уволняване на ръководителите на друга власт.
Румен Янков бе безапелационен покровител за институционалната автономия и самостоятелност на обособените управляващи. В едно свое изявление той сподели, че връзките сред управляващите би трябвало да бъдат фригидни и дистанцирани, а не те да заживеят в " мир и съгласие ", което би било прикритие за превъзходството на една от тях във връзка с останалите. Истинският смисъл на спазване на правилото на разделянето на управляващите съгласно него не е застраховане на успеваемостта на ръководството, а отбраната на самостоятелните права на жителите от произвола на страната.
© Надежда Чипева
Съюзът на съдиите в България показа книгата " Съдията ", отдадена на починалия ръководител на Върховния съд, Върховния касационен съд и Конституционния съд Румен Янков, професионален и честен престиж в средите на българското съдийство, чието име остана като пример за арбитър. " Капитал " предлага изявлението на някогашния висш и парламентарен арбитър Благовест Пунев, който през днешния ден е ръководител на Арбитражния съд при БТПП. Неговото слово при представянето на книгата, което той общително редактира за обява, съдържа значими акценти за ролята на съдията в отстояването на независимостта на съда и на държавността. Още по тематиката
Съдията
Книга за починалия ръководител на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в Конституционен съд
29 сеп 2017
Важно е Кой ще е Съдията
Изборът на ръководител на Висшия правосъден съвет
19 сеп 2014
Благовест Пунев: В обществото има чувство за недостиг на легитимност
Конституционният арбитър пред " Капитал "
18 окт 2013
Румен Янков*: Сътрудничеството сред управляващите прикрива владичество
Пълният вид на изявлението от 2008 година с починалия ръководител на Конституционния съд
19 ное 2012
Почина Румен Янков
Бившият ръководител на Върховен касационен съд и Конституционния съд остави след себе си генерации адвокати възпитани в морал и професионализъм
14 ное 2010
Съюзът на съдиите предложи на Народното събрание да избере Румен Янков за член на Висш съдебен съвет
3 дек 2009 Адмирирам самодейността на Съюза на съдиите в България за издаването на книгата, отдадена на Румен Янков, изтъкнат правист и честен престиж. Похвални са претекстовете на тази самодейност - за нуждата от институционална памет, защото българското общество страда от сериозен кусур – историческа амнезия, която е една от главните аргументи за неблагополучията и тежките обществени проблеми, пред които то е изправено. Безпаметството на българина го лишава от посока и ценностна ориентировка в витален проект, води до обществена аномия и до деградация на обществената и институционалната сфера.
Паметта за Румен Янков би трябвало да бъде съхранена , тъй като неговата визия за държавност, самостоятелност на правосъдната власт и етични учредения на правораздаването са все по този начин остро настоящи. Въпреки непрекъснатото политическо говорене за реформиране в положителна тенденция на правосъдната система и на обществената сфера в целокупност тази визия продължава да бъде неосъществена, а европейският мониторинг продължава. В годишните отчети за напредъка на страната проличава отмалялост от повтарящите се неподходящи оценки и констатации за спазването на фундаменталните правила на правовата страна и върховенството на закона.
Паметта за Румен Янков би трябвало да бъде съхранена , тъй като позитивните образци измежду обществените фигури от подобен сан са прекомерно малко. Той би трябвало да бъде запомнен на първо място със своя антиконформизъм, тъй като останалите недостатъци на правосъдната система биха могли да бъдат поправени, в случай че повече нейни представители притежаваха това качество на свободни и самостоятелни в професионалната си активност и гражданска позиция магистрати. Ако съществуваше сериозна маса от хора от вида на Румен Янков, преходът в правосъдната система и в обществото като цяло би бил друг, и то в позитивен смисъл.
По време на цялата си професионална биография, в това число и при тоталитарните условия на предходния режим, той се подчиняваше на едни и същи житейски правила на без значение държание. И това важи още от далечното минало, когато стартира работа като областен прокурор в гр. Пещера по систематизиране, откакто е приключил право. Тогава, през 1969 година, случайността ме срещна с него, защото съм от същия град и бях студент по право в началните курсове. Присъствието му в живота ми обаче не беше инцидентно, тъй като той оказа въздействие върху личностното и професионалното ми образуване. В дребен град като Пещера незабавно стана известно, че локалното партийно великолепие изразило удивление, задето новоназначеният прокурор, освен това външен на града човек, не му се е показал като израз на верноподаничество. Румен Янков декларирал, че няма работа с него, която да постанова такава среща. Допълнил, че партийният началник би трябвало да го посети, в случай че има някакъв проблем от длъжностен темперамент с прокуратурата. Още тогава, в първите месеци на работата си като прокурор, е нареждал освобождението на нелегално арестуваните в ареста на Министерство на вътрешните работи лица при практикуване на надзорните си функционалности на прокурор, само че това не му създавало проблеми, тъй като следователите и дознателите към милицията са разчитали на неговата квалифицирана помощ за сполучливо привършване на следствията.
Разбира се, прокуратурата с нейната йерархизирана и субординирана система не беше съответното професионално занятие за свободен дух като Румен Янков. Много скоро след преместването му в Софийската районна прокуратура, където бе назначен след периода на разпределението му, той я напуща демонстративно, като престава да върви на работи, рискувайки дисциплинарно уволняване. Неговите качества на правист обаче са оценени и той бива назначен за арбитър в Софийския областен съд. Професионалното му развиване минава през всички равнища на правосъдната подчиненост, с цел да доближи до най-високия пост в нея.
Когато се приказва за съдията Румен Янков, доста е значимо да се подчертае, че той не е " пришелец " в системата , както нагледно наричаше болшинството от хората, заемали поста на някой от " тримата огромни " в правосъдната власт, а кариерен арбитър, работил дълги години и в трите правосъдни инстанции.
Благовест Пунев
Фотограф: Красимир Юскеселиев Назначаването на външен на системата човек за неин пръв началник не води единствено до засягане на професионалното достолепие на магистратите в нея, само че на първо място то е стимулирано от желанието тя да бъде сложена под политическия надзор на ръководещите. Както Румен е споделил в едно свое изявление - посредством издигане на " верния " човек на тази позиция правораздаването може да се трансформира в мечтаната от тях банка за услуги, която обслужва политически и корпоративни ползи. Самият той бе едно прелестно изключение от това предписание, като бе определен вследствие на свободния избор на неговите сътрудници от Висш съдебен съвет и бе може би единственото предопределение на този пост, което не бе политически стимулирано, а бе резултат на признанието, че той е естественият, неофициален водач на съдийската общественост. Това стана допустимо, тъй като Висш съдебен съвет резервира своята самостоятелност от ръководещите след несполучливия опит да бъде предварително разхлабен с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година, осуетен от решението на Конституционния съд, което разгласи прекратяването на мандата му за противоконституционно. Така ръководещите не можаха да попречат на избора на Румен Янков за ръководител на Върховния съд през 1994 година, както и на новосъздадения Върховен касационен съд през 1996 година след разделянето на съда. По този метод бяха осуетени опитите на Българска социалистическа партия за слагане на правосъдната власт под надзор, както и реваншистките й планове във връзка с кадровия състав на новосъздадените висши съдилища, като реакция на използването на параграф 5 от Преходните разпореждания на Конституцията от същия този Висш съдебен съвет през 1992 година (Става въпрос за самобитната лустрация на правосъдната власт – единствената власт, подложена на лустрация през 1992 година, посредством премахване на съдии, прокурор и следователи, за които Висш съдебен съвет одобри, че не имат професионални и морални качества за заемането на длъжността. Тази алтернатива бе уредена с §5 Преходни и заключителни разпоредби на конституцията и при започване на 1992 година бе приложена в съвсем революционна конюнктура - бел. ред.) За страдание огромната историческа подигравка е, че ударът против независимостта на правосъдната власт и ръководителя на Върховен касационен съд пристигна от тези, които би трябвало да са негови съидейници – Съюз на демократичните сили. След спечелването на изборите през 1997 година се оказа, че както всички посткомунистически ръководещи и те имат желание да овладеят правосъдната власт, като слагат за нейни ръководители лоялни съгласно тях персони, които ще ги обслужват. Със основаната тежка атмосфера в системата, изключително след избора на новия основен прокурор, Румен предварително напусна поста си на ръководител на Върховен касационен съд, като бе определен за арбитър в Конституционен съд от Общото заседание на съдиите на двете висши съдилища.
Като парламентарен арбитър Румен резервира своята линия на професионално и морално държание и неговият неоспорим престиж докара до избирането му на два пъти за ръководител на съда през мандата му. Но даже и като ръководител той постоянно беше в малцинство при постановяване на решенията на съда и показваше позицията си посредством своите особени отзиви. Подобно на решенията, по които бе докладчик, те съставляват сериозен принос в юриспруденцията на Конституционен съд, тъй като са израз както на самостоятелния му дух, който не се влияеше от конюнктурни политически съображения, по този начин и на неговата осведоменост, която не беше единствено юридическа, само че и от други области на филантропичното познание – философия, логичност, философия на правото, политическа доктрина и политология. Според него съдията би трябвало да бъде грамотен, само че това важи в още по-голяма степен за конституционалиста заради фундаменталното значение на този бранш на правото за обществената общественост и интердисциплинарния темперамент на неговата доктрина.
Румен Янков считаше, че текстът на актовете на Конституционен съд би трябвало да бъде отзивчив, защото те се разгласяват в Държавен вестник и смисълът им би трябвало да бъде наличен за всеки четец, а освен за юриста. За литературната форма на актовете – решения, особени отзиви и мнения на конституционния арбитър Румен Янков, с цялостна мощ се отнася сентенцията на видния френски критик Сент Бьов – " Стилът – това е индивидът ". Вътрешната освободеност и разкрепостеност на личността му напълно е отразена в неговия изказ в тези актове – по своя род те са политико-юридически есета, словесно артистично разчупени. Изразните му средства значително се разграничават както от бюрократичния, казионен и дървен език, изпълнен с клишета, на който се пишат текстовете на доста правосъдни решения, по този начин и от наукообразния, придирчив и псевдоакадемичен изказ, употребен от някои от представителите на научните среди в Конституционен съд, и който той, с присъщото си възприятие за комизъм, иронично окачествяваше като " пуешки език ".
Съдържателно неговите актове се отличават с теоретична изчерпателност, логическа изисканост на аргументацията и на първо място с интелектуална и професионална почтеност, а от официална страна - със своята литературна изразителност и нагледно слово. Избраният от него есеистичен изказ подхожда на материята на конституционното право със своята фундаменталност, при което той като художник, рисуващ огромно платно с едри мазки на четката, се изрича по главните въпроси на правата на индивида и организацията на обществената власт. Това произтича от спецификата на нормите на конституционното право, които в главната си част са норми-принципи, а не окончателни правила, присъщи за другите правни браншове. По тази причина при интерпретацията им от Конституционен съд би трябвало да се откри салдото и оптималното позволение, като в съответния парламентарен проблем се даде приоритет на един принцип пред различен, за разлика от активността на общите съдилища, при които използването на нормите е окончателно, в случай че са налице съответстващите обстоятелства.
Преценени от литературна страна, актовете, написани от Румен Янков в Конституционен съд, са плътна, качествена прозаичност, натоварена със смисъл. Той съветваше да се написа с къси, а не със комплицирани софистицирани фрази, с най-малко епитети, синтетично, без литературни " тлъстини ". Много от написаното от него звучи афористично, като поговорка и крилата фраза. В текстовете си той използваше разнообразни литературни похвати като алегорията и метафората, обратите в ревюто и смяната на гледната точка, а в особените си отзиви – иманентната рецензия на решението на болшинството, т.е., следвайки вътрешната логичност на тяхната обосновка да покаже несъстоятелността и даже глупостта на направения извод. В текстовете му имаше подигравка и доста изразност, като да вземем за пример оприличаването на болшинството в Конституционен съд на йерихонска тръба за волята на Народното събрание (в особеното мнение по решението, с което бе отхвърлено настояването за оповестяване противоконституционност на смяната в Закона за правосъдната власт, с която в действителност бе ликвидирана организационната автономия на следствието и то бе трансферирано към прокуратурата). Или отношението му към тезата на някои конституционни съдии, че пълномощието на Народното събрание да освобождава тримата огромни в правосъдната власт поради дисциплинарни нарушавания било израз на съдействието сред управляващите – съдействие, което се показва в правото на уволняване на ръководителите на друга власт.
Румен Янков бе безапелационен покровител за институционалната автономия и самостоятелност на обособените управляващи. В едно свое изявление той сподели, че връзките сред управляващите би трябвало да бъдат фригидни и дистанцирани, а не те да заживеят в " мир и съгласие ", което би било прикритие за превъзходството на една от тях във връзка с останалите. Истинският смисъл на спазване на правилото на разделянето на управляващите съгласно него не е застраховане на успеваемостта на ръководството, а отбраната на самостоятелните права на жителите от произвола на страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ