Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от

Румен Радев стартира мандата си с обичайно високо доверие от 58,5% и с съмнение от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас - с най-голям позитивен рейтинг (доверие минус недоверие).

Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) - това се случва за пръв път от началото на първия мандат „ Борисов “ през 2009 година насам и демонстрира акумулиране на вяра за завършек на политическата рецесия.

Има законосъобразен за начало на мандат растеж и в доверието в Народното събрание и то доближава 31,9%, при спадащо съмнение (56,9%).

Високи обаче са икономическите страхове - 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени.

Данните са от национално представителното за пълнолетното население на страната на „ Галъп интернешънъл болкан “, „ лице в лице “. Проведено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6 и 14 януари.
Радев стартира втория си мандат с високо доверие
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Останалите не могат да преценяват. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.

" Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този декор стабилно високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента ", разясняват от " Галъп ".



Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нов министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи.

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Доверието към кабинета по-голямо от недоверието
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% - не. Останалите не могат да преценяват.

През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

" Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци ", означават от организацията.



Цели 86,4% от интервюираните обаче през този месец и близо 90% в предходното измерване преди три месеца чакат цените на главните артикули да порастват. Този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Тогава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.

През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите, показват от " Галъп ".


Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. През годините преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори". Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.

През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.



Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, припомнят от организацията.

Данните са от последната вълна на проучване „ лице в лице “ сред 6 и 14 януари 2022 година с добавка от миналата вълна – през декември 2021 година, както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на проучвания. В последната вълна на проучване са взели участие 805 пълнолетни българи лице в лице. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 55 хиляди души.